Christopher951
06-01-2016, 10:44
Здравейте на всички! Днес реших да споделя една за мен болна тема,тъй като не съм го правил.
В моята история се разказва за една истински ,луда и болезнена ЛЮБОВ,МЪКА,ТЪГА,БОЛКА... :)
Всичко започна на 24.04.2012г. Тогава бях див , малък , недорасъл, но винаги исках и търсих - истинската любов.
Имах връзка 6месеца ,след това се отказах от момичетата защото мислех,че всяка си играе с мен , давах от себе си но не получавах и малко внимание. След като се отказах и отчаях ето,че дойде и този ден 24.04.2012г. Излязох с приятели да се поразходим , както си вървяхме ,смеехме и веселихме от другия край на тротоара минаваше едно момиче , просто за миг забравих - приятелите си, дъха, живота. Тя имаше уникални очи, усмивка, коса. Гледахме се , тя ми се усмихна , аз също , подминахме се но аз се обърнах , тя също и продължаваше да ми се усмихва ,както и аз! Веднага след това и намерих фейсбука и реших вечерта да и пиша. Писахме си няколко дни, след това я поканих да излезем на разходка , тъй като бяхме от един квартал, тя се съгласи. Настъпи часът да излизаме, бях много нервен не знаех какво да облека, беше голямо избиране. Разбира се излязох по-рано да се разходя , из квартала за да не закъснея. Дойде време да ходя към мястото на срещата , видяхме се ,разходихме се , говорихме си за всичко , гушкахме се , целувахме се. Беше прекрасно! Кофти,че бяхме твърде малки, след месец тя не ми обръщаше внимание, аз все е изненадвах , чаках само да се видим ,пренебрегваше ме, аз пак чаках ,отменях срещи и т.н. Мина се 1г. нещата се поотпуснаха, но тя все излизаше с други момчета , нямах нищо против, но взе да се натиска с тях , пак и прощавах. Мина се 1г и 8месеца ,вече порасна. Бяхме нон стоп заедно , неразделни , тя буквално живееше вкъщи при мен. Готвихме си , тренирахме заедно , всичко... 3г бяхме заедно , накрая ме остави заради друго момче , нямал съм време за нея а имах , просто организирах всичко което искаше тях, купих мотор да обикаляме , след това го правих. Правил съм много неща , ставал съм в 4;30 да разходя кучето , да се изкъпя и да бягам до другия край на квартала , да си хвана нейният рейс , да пътувам с нея , само и само да я видя и , да съм с нея. Оставях приятелите си да пътуват без мен. Помня,че на първият и рожден ден и в 00;00 бях отишъл до тях с 25рози и още 2 подаръка , няма да ги споменавам. Събирал съм пари и съм работил за нея. Лишавах се от всичко заради нея.. вече близо 2г не сме заедно. Не мога да си намеря момиче , което да обичам наистина. Останаха ли свестни? Има ли все още такива , който искат истинска любов а не пари и скъпи коли? Жал ме е,че тя стана такава... :) Съжалявам , ако има грешки , доста бързах да го напиша. Който иска да научи повече за мен и историята ми , може да ми пише. Благодаря за вниманието! :)
В моята история се разказва за една истински ,луда и болезнена ЛЮБОВ,МЪКА,ТЪГА,БОЛКА... :)
Всичко започна на 24.04.2012г. Тогава бях див , малък , недорасъл, но винаги исках и търсих - истинската любов.
Имах връзка 6месеца ,след това се отказах от момичетата защото мислех,че всяка си играе с мен , давах от себе си но не получавах и малко внимание. След като се отказах и отчаях ето,че дойде и този ден 24.04.2012г. Излязох с приятели да се поразходим , както си вървяхме ,смеехме и веселихме от другия край на тротоара минаваше едно момиче , просто за миг забравих - приятелите си, дъха, живота. Тя имаше уникални очи, усмивка, коса. Гледахме се , тя ми се усмихна , аз също , подминахме се но аз се обърнах , тя също и продължаваше да ми се усмихва ,както и аз! Веднага след това и намерих фейсбука и реших вечерта да и пиша. Писахме си няколко дни, след това я поканих да излезем на разходка , тъй като бяхме от един квартал, тя се съгласи. Настъпи часът да излизаме, бях много нервен не знаех какво да облека, беше голямо избиране. Разбира се излязох по-рано да се разходя , из квартала за да не закъснея. Дойде време да ходя към мястото на срещата , видяхме се ,разходихме се , говорихме си за всичко , гушкахме се , целувахме се. Беше прекрасно! Кофти,че бяхме твърде малки, след месец тя не ми обръщаше внимание, аз все е изненадвах , чаках само да се видим ,пренебрегваше ме, аз пак чаках ,отменях срещи и т.н. Мина се 1г. нещата се поотпуснаха, но тя все излизаше с други момчета , нямах нищо против, но взе да се натиска с тях , пак и прощавах. Мина се 1г и 8месеца ,вече порасна. Бяхме нон стоп заедно , неразделни , тя буквално живееше вкъщи при мен. Готвихме си , тренирахме заедно , всичко... 3г бяхме заедно , накрая ме остави заради друго момче , нямал съм време за нея а имах , просто организирах всичко което искаше тях, купих мотор да обикаляме , след това го правих. Правил съм много неща , ставал съм в 4;30 да разходя кучето , да се изкъпя и да бягам до другия край на квартала , да си хвана нейният рейс , да пътувам с нея , само и само да я видя и , да съм с нея. Оставях приятелите си да пътуват без мен. Помня,че на първият и рожден ден и в 00;00 бях отишъл до тях с 25рози и още 2 подаръка , няма да ги споменавам. Събирал съм пари и съм работил за нея. Лишавах се от всичко заради нея.. вече близо 2г не сме заедно. Не мога да си намеря момиче , което да обичам наистина. Останаха ли свестни? Има ли все още такива , който искат истинска любов а не пари и скъпи коли? Жал ме е,че тя стана такава... :) Съжалявам , ако има грешки , доста бързах да го напиша. Който иска да научи повече за мен и историята ми , може да ми пише. Благодаря за вниманието! :)