prekrasnae
06-04-2016, 22:40
Запознах се с едно момиче преди няколко месеца, наранено и захвърлено дори от семейството си.. след две години и половина връзка, наранена не беше излизала с момче 7 месеца, никой не уважава нейното мнение, нито приятелите й нито семейството й.. Аз бях първото момче, с което излезе и все още съм. поопознах я и разбрах, че трябва да съм човека, който ще я кара да чувства специална, който ще уважава нейното мнение, нейното място, ще й дава сила и ще я подкрепя да продължава напред. Всичко вървеше супер, изненадвах я, ту с някое шоколадче, сладоледче или някое друго цвете.. Харесваше ми много, докато една нощ се позаядохме и накрая дойде до нас, в 2 през нощта, просто за да ми се извини, тогава ме докосна много, защото никое момиче не е правило такъв жест към мен, ценен и голям! Започна да ми обръща много внимание, всичко вървеше.. една вечер и оставих пред вратата изкуствена роза, шоколад и бележцица, много им се зарадва,а и това ми беше целта, както и на всяко такова мое деяние към нея. Накъсах и цветчета, розичка и подарих, за рождения ден и взех една голяма мечка и букет рози, доста изтъркано нали..( няма да ви казвам колко рекети направих на наще за да събера парите :D ) Преди това й подарих едно миньонче, защото много ги обича, и дойде момента. Видяхме се, признах й всичко и ми каза, че просто не ме възприема така както аз нея.. Изсмях се, и попитах тогава, защо беше всичко това, защо беше цялото внимание, което ми даде? Всички зарибявки защо бяха ? И тя каза, че се е опитала да има нещо към мен, но просто не се е получило..
Не се отказах, но и тя не спираше да ми обръща внимание и да се държи с мен повече от добре. Накрая пак стигнахме до тази тема и резултата беше същия..
С допълнението, че я е страх историята с бившия й да не се повтори, страх я е да не бъде наранена отново, не допуска никой до себе си. Просто я е страх, и си мисля, че точно това, може да е подтиснало чувствата които съм сигурен, че е изпитала, но със страха и тревогата ги е унищожила.. Но тя е прекрасна. Винаги съм искал точно такова момиче, за външен вид няма да говоря, прелестна е! Но като характер... на всеки достоен пожелавам такъв човек като нея! Толкова разбрана, толкова добра, толкова възпитана.. възпитанието .. то ме привлече най-много, но и толкова наранена и изплашена..Всяко едно преживяване с нея беше като детско, деца по на 19 години.. Много сладко! И когато пак ми каза 'не', си казах, че ще направя един последен жест към нея.. Закачих й едно голямо плюшено сърце на вратата, за което съм много благодарен на приятеля, който беше с мен! Зарадва се разбира се, потърси ме.. Пак се стигна до никъде, получи се едно притискане.. Задълбочихме темата, същата нощ й и каазах, че мога да й позволя да ме убие, да ме смачка, че съм готов да изтърпя всичкатаболка, а тя ми каза, че е плашещо, тогава я отблъснах.. Направих грешката да й кажа тези, гадни и силни думи .. Много пъти ми и е казвала, че съм уникално за нея момче, много важен, че я карам да се чувства специална и че я подкрепям и т.н
Има и друго:
Изучавам езика на тялото, и всяка нейна дума е противоположна не действията й!
С действия съвсем нормални и забележими, до такива от езика на тялото, ми показва, че има нещо към мен!
Тя го знае. Казах й , че действията и говорят обратното на това, което ми казва, сега не се виждаме и имам чувството, че е защото просто се крие. Защото се самоиздава без да го осъзнава. Или просто я е страх, просто още е наранена, няколко пъти се оставяхме окончателно, без да се търсим повече, но аз не мога. Всеки път я търся. Осъзнавам, че не трябва, но всичко отвътре ме тласка към нея и да не се отказвам. Вярвам, че аз съм човека, че аз съм този, който ще разбие всяка стена около нея. Казват, че този, който търпи много - е много възнаграден!
Сладко ми е да ме боли за нея, защото тя заслужава, умее да цени! А в днешно време не е никак лесно да попаднеш на такъв човек.
Това е сбъдната моя мечта и много мъчи въпроса, като не мога да я имам, защо живота ми я даде?
Трябва да се боря ли? За да ми покаже, че не винаги ще получавам това, което искам? Или просто иска да му дърпам ушите :D
Дори преди да излезем за първи път ме отряза цели 13 пъти :D След всички не-та, продължавам да вярвам, че мога.
Че мога да я имам, че мога да й се докажа, и не просто го вярвам, а знам, че трябва, интуиция ли е, сърце ли е и двете ли са, но не мога да приема и да допусна това, че една мечта е пред мен, а аз не мога да я хвана.. Или просто трябва да изтърпя всичко, за да бъде прекрасно по-късно ?
С нея!
Такава жена ви трябва!
Смея да твърдя, че е жена, защото е!
Толкова хубави дни прекарани заедно, красиви месеци.
Искам да разкажа, на всички колко я искам и колко е прекрасна за мен!
Искам пред целия свят да го разкажа!
Да се боря ли ?
Да продължавам ли да й показвам, че аз съм този, който няма да я предаде?
Вие бихте ли се отказали от човека, който винаги сте търсили, когато той твърди, че не ви иска?
Грешка ли чувството ми, че не трябва да се отказвам? Надеждата, че ще успея и волята, която ме държи?
Или просто желанието да я имам и да j покажа какво е спокойна и разбрана любов, ще ме убие и тя няма да ме иска и ще се откажа и ще стана педал :D
Не мога да оставя нещата така! Искам я!
Извинявам се ако имам грешки!
Благодаря за отделеното време!
Не се отказах, но и тя не спираше да ми обръща внимание и да се държи с мен повече от добре. Накрая пак стигнахме до тази тема и резултата беше същия..
С допълнението, че я е страх историята с бившия й да не се повтори, страх я е да не бъде наранена отново, не допуска никой до себе си. Просто я е страх, и си мисля, че точно това, може да е подтиснало чувствата които съм сигурен, че е изпитала, но със страха и тревогата ги е унищожила.. Но тя е прекрасна. Винаги съм искал точно такова момиче, за външен вид няма да говоря, прелестна е! Но като характер... на всеки достоен пожелавам такъв човек като нея! Толкова разбрана, толкова добра, толкова възпитана.. възпитанието .. то ме привлече най-много, но и толкова наранена и изплашена..Всяко едно преживяване с нея беше като детско, деца по на 19 години.. Много сладко! И когато пак ми каза 'не', си казах, че ще направя един последен жест към нея.. Закачих й едно голямо плюшено сърце на вратата, за което съм много благодарен на приятеля, който беше с мен! Зарадва се разбира се, потърси ме.. Пак се стигна до никъде, получи се едно притискане.. Задълбочихме темата, същата нощ й и каазах, че мога да й позволя да ме убие, да ме смачка, че съм готов да изтърпя всичкатаболка, а тя ми каза, че е плашещо, тогава я отблъснах.. Направих грешката да й кажа тези, гадни и силни думи .. Много пъти ми и е казвала, че съм уникално за нея момче, много важен, че я карам да се чувства специална и че я подкрепям и т.н
Има и друго:
Изучавам езика на тялото, и всяка нейна дума е противоположна не действията й!
С действия съвсем нормални и забележими, до такива от езика на тялото, ми показва, че има нещо към мен!
Тя го знае. Казах й , че действията и говорят обратното на това, което ми казва, сега не се виждаме и имам чувството, че е защото просто се крие. Защото се самоиздава без да го осъзнава. Или просто я е страх, просто още е наранена, няколко пъти се оставяхме окончателно, без да се търсим повече, но аз не мога. Всеки път я търся. Осъзнавам, че не трябва, но всичко отвътре ме тласка към нея и да не се отказвам. Вярвам, че аз съм човека, че аз съм този, който ще разбие всяка стена около нея. Казват, че този, който търпи много - е много възнаграден!
Сладко ми е да ме боли за нея, защото тя заслужава, умее да цени! А в днешно време не е никак лесно да попаднеш на такъв човек.
Това е сбъдната моя мечта и много мъчи въпроса, като не мога да я имам, защо живота ми я даде?
Трябва да се боря ли? За да ми покаже, че не винаги ще получавам това, което искам? Или просто иска да му дърпам ушите :D
Дори преди да излезем за първи път ме отряза цели 13 пъти :D След всички не-та, продължавам да вярвам, че мога.
Че мога да я имам, че мога да й се докажа, и не просто го вярвам, а знам, че трябва, интуиция ли е, сърце ли е и двете ли са, но не мога да приема и да допусна това, че една мечта е пред мен, а аз не мога да я хвана.. Или просто трябва да изтърпя всичко, за да бъде прекрасно по-късно ?
С нея!
Такава жена ви трябва!
Смея да твърдя, че е жена, защото е!
Толкова хубави дни прекарани заедно, красиви месеци.
Искам да разкажа, на всички колко я искам и колко е прекрасна за мен!
Искам пред целия свят да го разкажа!
Да се боря ли ?
Да продължавам ли да й показвам, че аз съм този, който няма да я предаде?
Вие бихте ли се отказали от човека, който винаги сте търсили, когато той твърди, че не ви иска?
Грешка ли чувството ми, че не трябва да се отказвам? Надеждата, че ще успея и волята, която ме държи?
Или просто желанието да я имам и да j покажа какво е спокойна и разбрана любов, ще ме убие и тя няма да ме иска и ще се откажа и ще стана педал :D
Не мога да оставя нещата така! Искам я!
Извинявам се ако имам грешки!
Благодаря за отделеното време!