31052013
06-06-2016, 23:54
не знам от къде да започна, затова ще карам по напряко.
Темата и проблема ми, така да го нарека е свързана е Любовта.
От много малка, приятелят на брат ми, ми харесва. Мога да го нарека ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ.
Винаги идваше в нас, излизахме заедно и така нататъка...
Мина време и бях Тиийнейджърка, когато се изместихме с родителите ми в друга държава и не се бяхме виждали с въпросното момче или по точно МЪЖ, от няколко години. Пишехме си от дъжд на вятър, разказваше ми какво му тежи, какви проблеми има.. общо взето нищо сериозно. Така изминаха още няколко години... той също излезе извън България.. за мое щастие или нещастие ..той вече от няколко години живее в съседната държава и ми е на 400/500км... както и да е...
Та главната част... Миналото лято Юли/Август си бяхме в България.. когато се оказа, че и той се е прибрал за някви документи... ии нали са приятели с брат ми.. всеки ден бяхме заедно... Първият път в който го зърнах.. онемях.. сякаш ми се подкосиха краката и цяла зоологическа ми мина през корема... разбира се външно си стоях онемяла без никаква реакция... бяхме на кафе той седна срещу мен и ме погледна с един жаден поглед ..
вечерта бяхме на по бира , аз той и брат ми... не се бяхме виждали дълги години... при всяка възможност когато брат ми го нямаше ми намекваше колко съм се разхубавила, колко съм пораснала, как щял да виел като вълк ако брат ми го нямало... и тем подобно намеци и комплименти ...
Всеки изминал ден ми намекваше по нещичко .. казваше ми нещо за което вечер като си легна мислех с часове...
Докато последната вечер в която се видяхме не се случи нещото от което се страхувах, БЯХ СЕ УВЕРИЛА, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ВИНАГИ Е БИЛ ТОЙ В СЪРЦЕТО МИ !
Бяха се напили с брат ми в парка пред нас... разбира се, след голямо количество алкохол, човек се отпуска и си казва какво му е... брат ми беше заминал до някъде и ние останахме сами... Улиците бяха празни, беше топло... перфектното време ДА СЕ ВЛЮБИШ хаха... Както казах, брат ми беше заминал до някъде, а той ме гледаше и се усмихваше... бях седнала пред него върху една ограда, а той посегна да се доближи и да ме целуне... а аз се отдъпнах,защото той си имаше приятелка с която живееше и се притеснявах от това брат ми да не ни види... а и какво щеше да стане ако ме беше целунал ? Нищо повече от неловка ситуация... той се отдръпна след което отидохме в парка и седнахме ... започна да ме гледа някак замечтано.. попита ме дали си представям нещо да се случи между нас.. дали изпитвам нещо към него....колко хубави бебета щели да излязат от красиво момиче като мен... как искал да се задоми изобщо неща които не трябваше да изрича..... отново се опитваше да ме придърпа към себе си, но аз се дърпах... изведнъж докато се дърпах се оказах в прегръдката му... стискаше ме толкова силно... настръхнах цялата... сякаш ме удари ток и ми се подкосиха краката.... прегърна ме в гръб и помериса аромата на косата ми ... този момент никога няма да излезе от ума ми, защото никога през живота си не съм чувствала това което почувствах от неговата прегръдка... отново се опита да ме целуне, и за миг се оставих , погледнах в очите му и сякаш времето спря... след няколко секунди се осъзнах и се отдръпнах, защото не исках да му обърквам главата и без друго си имаше негови си проблеми.... отдръпнах се и той се съвзе и нищо не казахме.. след което брат ми дойде и се прибрахме... на другия ден му писах да се видим на едно много красиво местенце, което той ми беше показал... но уви той не беше в града и така си заминах..
След това лято... пишехме всеки ден след което започнахме по скайп да си говорим с видео... разделил се е с приятелката си....
когато говорим не мога да скрия усмивката си, а след като затворим се разплаквам... месец след месец започна да ми пише по рядко... имах чувството, че му досаждам защото само аз пишех... не исках да губим контакт... разбирам го , работи доста изморен е... но би намерил време докато си прави вечеря, да ми обърне внимание като преди.... последния път когато говорихме ми намекна, че знаел за чувствата ми... че ако сме били в една държава тоест на едно място, щели сме да бъдем заедно... че не било невъзможно да се виждаме... попита ме ако след няколко месеца ми предложи някой да се женим дали бих приела... някви такива неща, които исках да чуя... мисля нон стоп за него за всичко което каза и не знам ... искам да отида при него и да му кажа всичко от самото начало... че го обичам от малка ... имам толкова дневници изписани за него и за нещата които е казал... просто когато сме си говорили на тема за любовта с брат ми съм го чувал да казва, че не вярва вече в нея.. и че иска просто добра майка за бъдещите му деца.. жена която да си гледа семейството.. то ясно, всеки го иска това ...
проблемът ми е, че не знам как да постъпя.. да му призная ли.. или не... говори ми такива неща, а после със седмици не ми пише.. когато му се скарам че не пише се оправдава с работата...
Не си мислете, че е някой дето си прави вятър на устата и се подиграва с по малката сестра на приятел... просто не е такъв.. умен, целоустремен, всеотдаен, ще бъде перфектен баща, защото неговите родители също са разделени и знае какво точно НЕ трябва да прави със семейството си за да не се чувстват така както той... моите родители също са разделени.. живея само с майка ми... и двамата обичаме изкуства, книги ... спокойствието.. просто много си приличаме .. не го отричам... наистена виждам бъдеще с този човек, но не знам как да постъпя.. да изчакам ли или да му кажа всичко ?
Аз имам още 2 години да завърша по професия... а той спомена, че и той до година две се прибира в България да си отвори собствен бизнес... друг проблем е, че вече не сме от един и съши град в България... няма как да се видим, а наскоро ми се върти идеята в края на лятото да му ида на гости тук в чужбина...
не знам... Изразете своето мнение изобщо за историята ? :)
Темата и проблема ми, така да го нарека е свързана е Любовта.
От много малка, приятелят на брат ми, ми харесва. Мога да го нарека ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ.
Винаги идваше в нас, излизахме заедно и така нататъка...
Мина време и бях Тиийнейджърка, когато се изместихме с родителите ми в друга държава и не се бяхме виждали с въпросното момче или по точно МЪЖ, от няколко години. Пишехме си от дъжд на вятър, разказваше ми какво му тежи, какви проблеми има.. общо взето нищо сериозно. Така изминаха още няколко години... той също излезе извън България.. за мое щастие или нещастие ..той вече от няколко години живее в съседната държава и ми е на 400/500км... както и да е...
Та главната част... Миналото лято Юли/Август си бяхме в България.. когато се оказа, че и той се е прибрал за някви документи... ии нали са приятели с брат ми.. всеки ден бяхме заедно... Първият път в който го зърнах.. онемях.. сякаш ми се подкосиха краката и цяла зоологическа ми мина през корема... разбира се външно си стоях онемяла без никаква реакция... бяхме на кафе той седна срещу мен и ме погледна с един жаден поглед ..
вечерта бяхме на по бира , аз той и брат ми... не се бяхме виждали дълги години... при всяка възможност когато брат ми го нямаше ми намекваше колко съм се разхубавила, колко съм пораснала, как щял да виел като вълк ако брат ми го нямало... и тем подобно намеци и комплименти ...
Всеки изминал ден ми намекваше по нещичко .. казваше ми нещо за което вечер като си легна мислех с часове...
Докато последната вечер в която се видяхме не се случи нещото от което се страхувах, БЯХ СЕ УВЕРИЛА, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ВИНАГИ Е БИЛ ТОЙ В СЪРЦЕТО МИ !
Бяха се напили с брат ми в парка пред нас... разбира се, след голямо количество алкохол, човек се отпуска и си казва какво му е... брат ми беше заминал до някъде и ние останахме сами... Улиците бяха празни, беше топло... перфектното време ДА СЕ ВЛЮБИШ хаха... Както казах, брат ми беше заминал до някъде, а той ме гледаше и се усмихваше... бях седнала пред него върху една ограда, а той посегна да се доближи и да ме целуне... а аз се отдъпнах,защото той си имаше приятелка с която живееше и се притеснявах от това брат ми да не ни види... а и какво щеше да стане ако ме беше целунал ? Нищо повече от неловка ситуация... той се отдръпна след което отидохме в парка и седнахме ... започна да ме гледа някак замечтано.. попита ме дали си представям нещо да се случи между нас.. дали изпитвам нещо към него....колко хубави бебета щели да излязат от красиво момиче като мен... как искал да се задоми изобщо неща които не трябваше да изрича..... отново се опитваше да ме придърпа към себе си, но аз се дърпах... изведнъж докато се дърпах се оказах в прегръдката му... стискаше ме толкова силно... настръхнах цялата... сякаш ме удари ток и ми се подкосиха краката.... прегърна ме в гръб и помериса аромата на косата ми ... този момент никога няма да излезе от ума ми, защото никога през живота си не съм чувствала това което почувствах от неговата прегръдка... отново се опита да ме целуне, и за миг се оставих , погледнах в очите му и сякаш времето спря... след няколко секунди се осъзнах и се отдръпнах, защото не исках да му обърквам главата и без друго си имаше негови си проблеми.... отдръпнах се и той се съвзе и нищо не казахме.. след което брат ми дойде и се прибрахме... на другия ден му писах да се видим на едно много красиво местенце, което той ми беше показал... но уви той не беше в града и така си заминах..
След това лято... пишехме всеки ден след което започнахме по скайп да си говорим с видео... разделил се е с приятелката си....
когато говорим не мога да скрия усмивката си, а след като затворим се разплаквам... месец след месец започна да ми пише по рядко... имах чувството, че му досаждам защото само аз пишех... не исках да губим контакт... разбирам го , работи доста изморен е... но би намерил време докато си прави вечеря, да ми обърне внимание като преди.... последния път когато говорихме ми намекна, че знаел за чувствата ми... че ако сме били в една държава тоест на едно място, щели сме да бъдем заедно... че не било невъзможно да се виждаме... попита ме ако след няколко месеца ми предложи някой да се женим дали бих приела... някви такива неща, които исках да чуя... мисля нон стоп за него за всичко което каза и не знам ... искам да отида при него и да му кажа всичко от самото начало... че го обичам от малка ... имам толкова дневници изписани за него и за нещата които е казал... просто когато сме си говорили на тема за любовта с брат ми съм го чувал да казва, че не вярва вече в нея.. и че иска просто добра майка за бъдещите му деца.. жена която да си гледа семейството.. то ясно, всеки го иска това ...
проблемът ми е, че не знам как да постъпя.. да му призная ли.. или не... говори ми такива неща, а после със седмици не ми пише.. когато му се скарам че не пише се оправдава с работата...
Не си мислете, че е някой дето си прави вятър на устата и се подиграва с по малката сестра на приятел... просто не е такъв.. умен, целоустремен, всеотдаен, ще бъде перфектен баща, защото неговите родители също са разделени и знае какво точно НЕ трябва да прави със семейството си за да не се чувстват така както той... моите родители също са разделени.. живея само с майка ми... и двамата обичаме изкуства, книги ... спокойствието.. просто много си приличаме .. не го отричам... наистена виждам бъдеще с този човек, но не знам как да постъпя.. да изчакам ли или да му кажа всичко ?
Аз имам още 2 години да завърша по професия... а той спомена, че и той до година две се прибира в България да си отвори собствен бизнес... друг проблем е, че вече не сме от един и съши град в България... няма как да се видим, а наскоро ми се върти идеята в края на лятото да му ида на гости тук в чужбина...
не знам... Изразете своето мнение изобщо за историята ? :)