sadxsoul
06-09-2016, 15:02
Здравейте. Не знам за кой раздел съм с моя проблем, но се надявам да не ме упрекват относно това.
Нямам представа откъде да започна... толкова много ми се насъбра за тази година, чувствам се ужасно. На 17 съм и знам, че е нормално да имам тъжни моменти, но просто... стигнах дотам, че нямам щастливи такива.
Всичко започна миналата година. Събрах се с едно момче, много бях влюбена, бяхме четири месеца заедно. Той ми изневери и ми го сервира на "нашия празник", датата, на която правехме точно четири месеца. Една седмица преди това ми беше сервирал още една новина, която няма да споделям, да кажем, че явно ме е използвал и за самозаблуждение, че не е нещо... както и да е. Разби ми сърцето и ме заряза все едно не съм му била никаква. Бях съсипана.
В последствие, разбрах, че най-близката ми приятелка ме е лъгала за всичко и ми е говорела зад гърба заедно с хората от общата ни компания... реших да не правя драма и да създавам спорове, просто не говорих с нея или с другите ми уж приятели никога повече. Останах напълно сама, не излизах от вкъщи цялата лятна ваканция, нямаше с кого, другите ми приятели, които бяха двама-трима, ме зарязаха също, защото вече не съм гадже на "...... с 1000 лайка във Фейсбук". Всички започнаха да ме тъпчат, хората от града ми познават бившия ми, като ме видят, все аз съм грозната, нескопосаната, отвратителната, защото съм изпуснала толкова уникално момче. Изляза ли навън сякаш всички ме сочат с пръст и ми се подиграват едва ли не.
На 16-тия си рожден ден тази година бях напълно сама и разстроена. В училище един от съседния клас ми се подигра пред всички на рождения ми ден, държа се отвратително с мен, сякаш съм някакво нищожество. Вечерта празнувах с нашите и на масата се разплаках, много се притесниха, но нищо не им казах и просто си се наревах хубаво.
Сега продължавам да съм все така сама, всички ме смятат за загубенячка и пълна жалкарка. Бившият ми не ме оставя намира, през седмица-две ми пише да сме си запазва ли приятелските отношения, защото му е гузно, че постъпи с мен по такъв начин. Не приемам нищо...
Имах връзка... за 5 дни, съответното момче искаше да ме вкара единствено в леглото, за да не си "умре девствен". Когато разбрах, го зарязах.
Родителите ми вече са постоянно на работа, дори не се засичаме вкъщи, не ме питат какво става с мен, как съм, толкова са заети... бившият ми продължава да си живее живота с всичките си приятели и да си кара кефа, нали той е перфектният? Толкова е щастлив.
Единственото нещо, в което постигаме някакви резултати, е училището, но отдавна шестиците отгоре до долу не ме правят щастлива.
Понякога искам да се самоубия, но нямам нужната смелост. Чувствам се толкова ужасно...
Нямам представа откъде да започна... толкова много ми се насъбра за тази година, чувствам се ужасно. На 17 съм и знам, че е нормално да имам тъжни моменти, но просто... стигнах дотам, че нямам щастливи такива.
Всичко започна миналата година. Събрах се с едно момче, много бях влюбена, бяхме четири месеца заедно. Той ми изневери и ми го сервира на "нашия празник", датата, на която правехме точно четири месеца. Една седмица преди това ми беше сервирал още една новина, която няма да споделям, да кажем, че явно ме е използвал и за самозаблуждение, че не е нещо... както и да е. Разби ми сърцето и ме заряза все едно не съм му била никаква. Бях съсипана.
В последствие, разбрах, че най-близката ми приятелка ме е лъгала за всичко и ми е говорела зад гърба заедно с хората от общата ни компания... реших да не правя драма и да създавам спорове, просто не говорих с нея или с другите ми уж приятели никога повече. Останах напълно сама, не излизах от вкъщи цялата лятна ваканция, нямаше с кого, другите ми приятели, които бяха двама-трима, ме зарязаха също, защото вече не съм гадже на "...... с 1000 лайка във Фейсбук". Всички започнаха да ме тъпчат, хората от града ми познават бившия ми, като ме видят, все аз съм грозната, нескопосаната, отвратителната, защото съм изпуснала толкова уникално момче. Изляза ли навън сякаш всички ме сочат с пръст и ми се подиграват едва ли не.
На 16-тия си рожден ден тази година бях напълно сама и разстроена. В училище един от съседния клас ми се подигра пред всички на рождения ми ден, държа се отвратително с мен, сякаш съм някакво нищожество. Вечерта празнувах с нашите и на масата се разплаках, много се притесниха, но нищо не им казах и просто си се наревах хубаво.
Сега продължавам да съм все така сама, всички ме смятат за загубенячка и пълна жалкарка. Бившият ми не ме оставя намира, през седмица-две ми пише да сме си запазва ли приятелските отношения, защото му е гузно, че постъпи с мен по такъв начин. Не приемам нищо...
Имах връзка... за 5 дни, съответното момче искаше да ме вкара единствено в леглото, за да не си "умре девствен". Когато разбрах, го зарязах.
Родителите ми вече са постоянно на работа, дори не се засичаме вкъщи, не ме питат какво става с мен, как съм, толкова са заети... бившият ми продължава да си живее живота с всичките си приятели и да си кара кефа, нали той е перфектният? Толкова е щастлив.
Единственото нещо, в което постигаме някакви резултати, е училището, но отдавна шестиците отгоре до долу не ме правят щастлива.
Понякога искам да се самоубия, но нямам нужната смелост. Чувствам се толкова ужасно...