kooo97
06-15-2016, 14:33
Здравейте , Ето я и моята история. Пишех си с едно момиче от половин година , бяхме в много добри отношения разбирахме се бяхме добри приятели. Усещах че има чуства към мен , но аз в началото не бях много сигурен за чуствата ми към нея. След време се замислих и си казах че това е единственото момиче което се е държало така със мен и трябва да предприема нещо. Така и направих станахме гаджета :Д ( първото ми гадже ). Така тя беше много щастлива че сме заедно , на мен ми беше малко странно защото така изведнъж се промени животът ми , но след малко време всичко се оправи. Учихме във едно даскало , мина малко време от връзката ни и започнаха караниците , когато бяхме в училище заедно и има други хора със нас тя забравяше че съм с нея държеше се с мен се едно съм никой , беше безразлична към мен. Тя постоянно се закачаше с другите момчета гони ги обарва ги по гъза "катери се по тях" ( натиска ) пишеше си с други момчета постоянно дори с бившия си и мен това ме нараняваше много и постоянно се карахме за такива глупости . Тя все ми обещаваше че ще се промени няма да прави пак така т.н . Аз я обичах и повярвах че ще се промени. Но тя пак си правеше така и аз и бях казал че ми е дошло в повече и искам да приключим. Тогава и казах че много ме наранява с деиствията си и т.н . И тогава тя в ядът си ми каза че всичките тези неща ми ги е правила нарочно да ми е гадно , заради миналото и че са я наранявали някакви такива глупости и трябвало да си изкарва всичко на мен , а аз нито съм си писал с момичета нито съм водил някакви контакти нищо , ако го правех щях да я разбера но аз нищо не и правех , очите ми гледаха само към нея , исках да сме щастливи постоянно се опитвах да я правя щастлива но каквото и да направя тя го приемаше със безразличие беше станала (друг човек) . Тогава аз и казах че искам да скъсаме , тя почна да ми вика че съжелява че е правила всичките тези неща и че никога повече няма да ги прави само мойто внимание ще търси т.н , тогава аз и казвах че не съм сигурен т.н , и тя ми казваше че уш я обичам пък не вярвъм в нея че ще се промени . Видяхме се аз я хванах за ръката заведох я на място където няма никои и и казах че и прощавам че ще забрава думите който ми каза и че ще видим дали ще се промени , очаквах че поне ще се усмихне и ще ме целуне тя пак го прие със безразличие на мен ми стана тъпо и я целунах и тогава тя тръгна да търси приятелката си... Тогава тя пак си правеше същите неща пишеше си с бившия криеше си чатовете от мен , когато сме заедно криеше се като пише с някой , а иначе като дойдеше унас веднага проверяваше (феиса) дали си пиша с някой и не намираше нищо . Та тя си правеше пак същите неща и ме нараняваше супер много всеки ден бях с главоболие нямах настроение за нищо , държеше се с мен добре само когато оставахме на саме само 2мата и ми обръщаше само тогава внимание. Имаше едно момиче ( нейна приятелка ) която и влияше зле и аз и казвах че и влияе зле да спре да ходи по стъпките , беше почнала да не влиза в часовете и още куп негативни неща . Тя тогава ми казваше че ще бъде нов човек няма да се влияе от нея и от никои и няма да и ходи по стъпките. Аз я обичах и и вярвах но тя пак си правеше същите истории . Приятелката и също я настройваше срещу мен като се скарахме за нещо и тя все ходи при нея и оная само я настройваше срещу мен и винаги мен ме изкарваше виновен за постъпките и . Също ми нямаше и доверие не ми споделяше почти нищо , повечето неща научавах като сме в компания и тя сподели нещо на тях и аз чуя и така.. Толкова търпения главоболие , толкова много жертви направих за нея защото помислих че тя е човекът.. Постоянно се опитвах да я правя щастлива , отдалечих се малко от пътят ми ( целите ми ) заради нея жертвах доста. Но тя не го оцени , очите ми гледаха само към нея а тя гледаше към другите.. Тогава аз се осмислих и и казах че няма смисъл връзката ни да продължава , че характера и ме дразни че постоянно ми дава празни обещания ( а аз винаги съм каквото съм обещал съм го правил ) и няма смисъл да продължава това между нас защото не се разбираме ( " не говорим на един език " ) . Сега ми липсва тя ( хубавите моменти ) , но като се сетя че постоянно ме нараняваше няма смисъл според мен , но постоянно гледам дали е на линия т.н липсва ми , но вече почнах да свиквам , и не мисля да предприемам нищо щом не държи на мен няма смисъл. Според приятелите ми твърде дълго време съм бил добър към нея и ако са били на мое място , въобще да не се се опитвали толкова много пъти и че няма смисъл да се съжелявам заради нея , че няма да намери по-добър от мен с "две думи" че несъм изпуснал нищо. Вашите мнения какви са ?