ren4etoo
07-03-2016, 11:15
Всичко, което ще прочетете ако сте отворили тази тема е по-скоро личен разказ както виждате в заглавието...за любовта.
На кратко моята история е достаа дълга :D
Навърших 17 години преди седмица и все още помняя онзи момент, в който тъкмо бях навършила 16 и си намерих момче. Не осъзнавах какво се случва, докато не го загубих. Той беше объркан и нямаше път в живота и за това може би се разделихме. Аз винаги съм търсила нещо сериозно и до ден днешен съм така. Тогава осъзнах, не че съм влюбена (естествено как може да си влюбен на 16 :D), но осъзнах че се привързвам супер лесното и бързото.
Мина един скромен период от 3-4 месеца и срещнах едно момче, с което и до днес съжалявам, че го направих за първи път, бях твърде малка на мозък и не осъзнавах, че той търсеше само тялото ми и нищо друго. Не го виня, знам че аз съм си виновна. Ее...оставих го...
Помислих си, чее простоо няма да намеря свястно момче, коетоо да е до мен, да ми бъде добър приятел, но грешах, една приятелка ме запозна с едно момче, с което и до днес щяхме да сме заедно, но аз го оставих.
Всичко с него вървеше както трябва, започнахме да се привързваме един към друг, бяхме неразделни и една нощ, беше подготвил някво филмче, хапване и беше толкова романтично...останах у него цяла нощ, направихме го, но наистина беше искано от двама ни и беше изпълнено с емоция... многоо нежен момент...
Винаги съм си мислила, когато срещна някое момче, че ще се оженим, ще си имаме деца и ще си умрем заедно и в случая си помислих същото...до един ден.
Бях му на гости една друга вечер и изведнъж извади някакъв наркотик (не разбирам от наркотици и се радвам, за което, за това не знам какво точно извади) ноо даа... направи си линийка...Аз бях в някъв шок, не знаех какво се случва, знаех само едно и то беше, че не мога да бъда с такъв човек. Изведнъж стана груб и наистина усетих, че ще ме насили за някои работи и тогава, точно в този момент бях наистина уплашена, но нашите не ми дадоха да спя у него, за което им благодаря и до сега, баща ми ми звънна по телефона и ме прибра с колата в 1 през ноща. Осъзнах колко съм била безотговорна и лесно съм се доверила без наистина да познавам този човек...и даа...накрая сложих край на тази история...
Мина време...достаа време....до преди месец, когато срещнах едно момче, може би вече мъж...с него наистина беше различно, беше толкова мил и винаги ме караше да се усмихвам. Вчера се видяхме може би за последно, след като ме изпрати до нас усетих, че се тревожи за това, че аз съм на 17, той е на 21 и имаме доста голяма разлика. Той вече си търси работа и самостоятелен живот а на мен все пак ми предстоят ощее тийн години. И беше прав, днес го осъзнах, но единственото нещо, за което се подразних беше, че ми каза, че се влюбва в мен преди точно 7 дена и че той започна цялата история между нас и накрая пуф...ми няма да стане. Не спах цяла нощ. Просто съзлите се стичаха и стичаха. Днес се събудих и осъзнах, че ще разкажа някъде тази история...
Срещнах всякакви момчета, но никога не срещнах принцът на кон....колко клиширано...това е да си роден през 1999 година, рядко се намират хора, които са родени през тази година и търсят нещо повече от празен секс...рядко се намират хора, които търсят любов...ее това е моята история...благодаря ви за вниманието, ще се радвам ако коментирате отдолу "Има ли истинска любов в нашето поколение?" :) И запомнете "Само влюбените живеят, другите просто съществуват"- Уилям Шекспир (Извинявам се ако има правописни грешки)
На кратко моята история е достаа дълга :D
Навърших 17 години преди седмица и все още помняя онзи момент, в който тъкмо бях навършила 16 и си намерих момче. Не осъзнавах какво се случва, докато не го загубих. Той беше объркан и нямаше път в живота и за това може би се разделихме. Аз винаги съм търсила нещо сериозно и до ден днешен съм така. Тогава осъзнах, не че съм влюбена (естествено как може да си влюбен на 16 :D), но осъзнах че се привързвам супер лесното и бързото.
Мина един скромен период от 3-4 месеца и срещнах едно момче, с което и до днес съжалявам, че го направих за първи път, бях твърде малка на мозък и не осъзнавах, че той търсеше само тялото ми и нищо друго. Не го виня, знам че аз съм си виновна. Ее...оставих го...
Помислих си, чее простоо няма да намеря свястно момче, коетоо да е до мен, да ми бъде добър приятел, но грешах, една приятелка ме запозна с едно момче, с което и до днес щяхме да сме заедно, но аз го оставих.
Всичко с него вървеше както трябва, започнахме да се привързваме един към друг, бяхме неразделни и една нощ, беше подготвил някво филмче, хапване и беше толкова романтично...останах у него цяла нощ, направихме го, но наистина беше искано от двама ни и беше изпълнено с емоция... многоо нежен момент...
Винаги съм си мислила, когато срещна някое момче, че ще се оженим, ще си имаме деца и ще си умрем заедно и в случая си помислих същото...до един ден.
Бях му на гости една друга вечер и изведнъж извади някакъв наркотик (не разбирам от наркотици и се радвам, за което, за това не знам какво точно извади) ноо даа... направи си линийка...Аз бях в някъв шок, не знаех какво се случва, знаех само едно и то беше, че не мога да бъда с такъв човек. Изведнъж стана груб и наистина усетих, че ще ме насили за някои работи и тогава, точно в този момент бях наистина уплашена, но нашите не ми дадоха да спя у него, за което им благодаря и до сега, баща ми ми звънна по телефона и ме прибра с колата в 1 през ноща. Осъзнах колко съм била безотговорна и лесно съм се доверила без наистина да познавам този човек...и даа...накрая сложих край на тази история...
Мина време...достаа време....до преди месец, когато срещнах едно момче, може би вече мъж...с него наистина беше различно, беше толкова мил и винаги ме караше да се усмихвам. Вчера се видяхме може би за последно, след като ме изпрати до нас усетих, че се тревожи за това, че аз съм на 17, той е на 21 и имаме доста голяма разлика. Той вече си търси работа и самостоятелен живот а на мен все пак ми предстоят ощее тийн години. И беше прав, днес го осъзнах, но единственото нещо, за което се подразних беше, че ми каза, че се влюбва в мен преди точно 7 дена и че той започна цялата история между нас и накрая пуф...ми няма да стане. Не спах цяла нощ. Просто съзлите се стичаха и стичаха. Днес се събудих и осъзнах, че ще разкажа някъде тази история...
Срещнах всякакви момчета, но никога не срещнах принцът на кон....колко клиширано...това е да си роден през 1999 година, рядко се намират хора, които са родени през тази година и търсят нещо повече от празен секс...рядко се намират хора, които търсят любов...ее това е моята история...благодаря ви за вниманието, ще се радвам ако коментирате отдолу "Има ли истинска любов в нашето поколение?" :) И запомнете "Само влюбените живеят, другите просто съществуват"- Уилям Шекспир (Извинявам се ако има правописни грешки)