whatwe
07-18-2016, 01:01
Здравейте.. Аз съм момче на 16 и съм от Варна, но от 4 години насам живея в чужбина и ме беше срам по това време да и призная всичко, но някак си събрах кураж и тя се влюби в мен след като и казах всичко, защото аз бях луд по нея в продължение на 1 година и знаех всичко за нея и и изпънах една голяма реч колко е прекрасна.. Каза ми, че никога не беше чувала подобно нещо от никой а тя е толкова умна и толкова красива... Жалкото беше, че от срам дори не можах да я прегърна и още съжалявам за това.. Трябваше да го направя.. От тогава се промених изцяло и станах много тъжен човек.. Колко ли варненци си тръгнаха от този прекрасен град, знам какво им е.. Но за мен това беше нещо, което ме съсипа.. Знам, че има хора, които изпитват много болка, но на мен тогава ми се стори като няколко тона и всички се чудеха как го приех и как съм толкова щастлив а аз всяка вечер ревах за нея и на песни написани от варненски рапъри, и все още слушам някои от тях, защото те ме държаха на крака в някои емоционални сривове.. Та да си дойдем на думата.. Виждахме се през 6 месеца през тези 4 години и от тогава всичко беше толкова различно, всяка една целувка, прегръдка беше толкова специална.. Тя казва, че нашите целувки са най-прекрасните на света..Че няма нищо по-хубаво от мен и от тях.. Аз сам я виждам, че е луда по тях. Искам винаги да и давам същите и да я правя щастлива с прости неща, но през тези 6 месеца.. Ми се насъбра прекалено много.. Прекалено много учене,липса на море..Нейната липса.. България я няма.. С няколко думи аз нямам нищо.. Осъзнах, че дори и да съм най-добрият ученик в гимназията това не би купило нищо.. Нито прекрасното море.. Нито усмивката на любимата ми.. През тези 6 месеца се опитвах да намеря утеха в десетки неща и без успех.. Четох в статия, че пушенето успокоява нервите и знам, че родителите ми са запалени пушачи и реших и аз да опитам.. Исках да видя дали наистина ще ми помогне и може да звучи налудничево, но се почувствах по-добре.. Когато пуша се чувствам така сякаш за 1 минута мога да спра да мисля и да се съсредоточа върху едно нещо и да забравя за болката и всички мъки.. Да си почина от миналото и от нейната липса.. Страх ме е да не и разваля най-любимото чувство.. Това, което я е правило щастлива и я е карало да се усмихва толкова дълго.. Хем искам да продължа да пуша, защото усещам, че се пристрастявам, хем искам да приключа, за да не се тровя и, за да не разваля удоволствието и.. Въпросът ми е дали ако продължа с тази глупост чувството за нея няма да е същото като преди и дали вече се е развалило? Не искам това да се случва.. А за устната ми хигиена- тя е на максимално ниво.
Благодаря на хората, които са обърнали внимание, знам, че не трябваше да опъвам такава реч, но ще се радвам ако видя, че има хора, които биха помогнали и пиха изслушали проблемите ми.. И съжалявам за граматиката ми и за това, че може би съм сбъркал раздела.. Благодаря отново..
Благодаря на хората, които са обърнали внимание, знам, че не трябваше да опъвам такава реч, но ще се радвам ако видя, че има хора, които биха помогнали и пиха изслушали проблемите ми.. И съжалявам за граматиката ми и за това, че може би съм сбъркал раздела.. Благодаря отново..