anon2345
07-18-2016, 14:27
Здравейте
Пише ви момиче на 16. Знам, че е дълго, но ви моля да го прочетете защото аз и сестра ми (15 г.) имаме нужда от всяка възможна помощ и съвет.
Аз и сестра ми живеем в чужбина със майка ни, мъжът и, и двете им общи деца. Живеем с него от две годишни и почти нямаме връзка с биологичният ни баща.
Когато бяхме по-малки ни наказваха и биеха по отвратителни начини, това продължава и до днес. Наказанията варираха от цяла нощ с вдигнати ръце на стената до бой до кръв и синини, заради неща като оплакване от учител или, че не сме си вдигали телефона, счупили сме или сме забравили нещо. Тогава беше по-лесно защото живеехме с баба и дядо и те често ни спасяваха, въпреки, че са много стари и и се е случвало да бъдат ударени в опит да ни спасят. Преди 3 години за пръв път се изнесохме на собствена квартира. Тогава стана още по-страшно, защото майка ни замина в чужбина и ние останахме с онзи изрод. Не ни питайте как сме издържали с тоя всеки ден, защото сами не знаем. Той е лежал в затвора общо 12 години и винаги се е опитвал да се държи с нас като със затворници, предполагам за да се почувства от другата страна на килията. Аз бях първа година в гимназия и съответно, като момиче исках да изглеждам добре. Заради пубертета, косата ми изглеждаше зле и за да се чувствам по-добре трябваше да я изправям. Но за мен беше доста трудно да се добера до пресата. Той я криеше в стаята си заедно с много други наши вещи от които се нуждаем като например, сешуар ( аз ходех на плуване тогава и често бях с настинка защото не ми даваше да си суша косата), якето ми, за което ще разкажа по-надолу, таблетите, телефоните, гримовете ни и т.н. Тук искам само да добавя, че никога не сме били зле с парите и дори смея да кажа, че откакто мама замина, имахме повече възможности от доста хора в града ни. Въпреки това изглеждахме като пълни боклуци, докато той почти всеки ден си купуваше нови маркови обувки, тениски и панталони. Майка ни купи на мен и сестра ми две скъпи якета. Аз имах едно яке от преди, което беше старо, мръсно и скъсано и ми беше подарено, с което той ме караше да ходя и заключваше новото в стаята си. Цяла зима ходех без яке, защото ме беше срам да го нося и го криех в чантата си. За да облека новото яке той ме караше да му се моля с неща от сорта на : ,,Ще ти ям г*мната, само ми дай якето/пресата/пари и т.н.''.
В редките моменти когато тези молби имаха ефект ми даваше пресата за точно 2 минути, които засичаше. Почти никога не съм имала пари за училище, а въпросното яке съм го обличала около 5 пъти.
Много често лягаше върху нас докато сме на дивана или леглото и стоеше така докато не останем без въздух. Той беше около 120 кила тогава. На 15-ят ми рожден ден (декември) ме преби брутално. Тогава се скарах с мама, която си беше дошла за празниците и през целият си престой не спираха да викат. От сутрин до вечер крещяха и ни псуваха. Празнувах рожденият си ден у баба. Той каза да не ми се взима торта и въпреки това, мама отиде и взе някаква суха паста от магазина, заради което той цялата вечер ме гледаше на кръв. Като се прибрахме вечерта, той беше излязъл някъде и с мама се скарахме, защото не издържах вече на постоянните викове и крясъци. Взех три парцала в една чанта и тръгнах да ходя към баба.Майка ми ме спря на врата и тръгна да се хвърля да ме бие при което аз я блъснах. Тогава тя се обади на онзи и му каза как съм я била спукала от бой и как има синини по ръцете от мен и като затвори телефона ми каза да си лягам. Бях полу заспала когато онзи се върна, влезе в стаята и ме издърпа за косата от леглото, влачи ме по целият коридор докато ме риташе и биеше, при което аз се напиках. След това ме изправи на стената в хола заедно със сестра ми. Майка ми седеше на дивана и гледаше телевизия, сякаш нищо не е станало. Треперех цялата и когато сестра ми ме погледна започна да плаче. Когато най-сетне ме пуснаха до банята за да се преоблека, разбрах защо - имах струя кръв течаща от челото и носа. Тогава за пъв път се самонараних. Започнах да пуша, горях се с цигари, режех се, на няколко пъти съм се опитвала да се самоубия. Не ядях със седмици, а когато ядях, повръщах до кръв, гълтах по 20/30 лаксатива докато не потече кръв. Първото нещо което правех като се събудех беше да се кача на кантара. Живеех на цигари, кола и трева. Исках да съм перфектна, мислех че ако отслабна всичко ще се оправи. В рамките на месеци свалях и качвах по 20 кила. Още от малка майка ми ме е обиждала заради килограмите въпреки че никога не съм била дебела, проста наедрях малко в пубертата, заради което всеки път като станех от масата и двамата ми се подиграваха.
Миналата година всички заминахме в чужбина и оттогава започнаха истинските зверства и въпреки всичко през което съм минала досега, това което преживяваме и двете със сестра ми няма база за сравнение. Със всеки ден става все по-зле. Започнаха да опразват хладилника, като взимат храната със тях на работа, карат ни да се самоубиваме ,, за да се отърват от нас и да им се оправи живота''. Миналата седмица той ни вдигна в 6 сутринта и ни изгони, без вода и нито една стотинка навън до 10 вечерта. Със сестра ми намерихме 2 евро из раниците и си купихме хляб, мармалад и боб в консерва и ядяхме тва през целият ден. Не ни дава да се къпем вкъщи, и ни кара да ходим до фитнес залата и да се къпем там. Наричат ни мърши, бокуци, копелета, нещастници и т.н. Гони ни всеки ден от нас. Казват ни, че нищо не става от нас и че ще е по-добре за всички, ако се самоубием. Казват ни, че няма да се върнем в България, докато не навършим 18, въпреки, че ни изнудиха да дойдем с обещанието, че ще се връщаме всяка ваканция. Той ми казва, че ,, ще ми цепят г*за за една цигара и, че ще стана най-доланата к*рва''. Като по-малки ни удряше по задниците, като минем покрай него, обарваше ни и т.н., но вече не си го позволява. Сега, винаги когато види, че влизаме в банята тръгва да отваря вратата и се прави,че не е видял че сме вътре. Влиза в стаята ни без да чука, най-вече когато сме се прибрали вечерта и се преобличаме и ако ни види полу голи, не излиза а стои на врата и продължава да говори. Все още ни бие. Страх ни е, че ще ни посегне сексуално , защото нещата се влошават със всеки ден. Майка ни е свидетел на всичко това и го поощрява. Смея да кажа, че тя е причината за повечето пъти в които ни е биел.
От известно време говорим с биологичният ни баща по телефона. Той е съгласен да ни купи билети и да живеем при него за лятото, трябва му само съгласието на майка ни. Искаме да се върнем в България, защото тук нямаме никакви приятели, но не ни пускат. Искаме този терор да свърши. всеки ден мислим за самоубийство. Кажете ми нормално ли е това? Ние ли сме проблема? Моля ви, дайте ни съвет. Како можем да направим, за да се отървем от ужаса, в който живеем вечв 15 години? Не сме сигурни, че ще успеем да издържим до 18 за да се махнем от тях. Благодарим на всички, които отделиха време за да го прочетат.
Пише ви момиче на 16. Знам, че е дълго, но ви моля да го прочетете защото аз и сестра ми (15 г.) имаме нужда от всяка възможна помощ и съвет.
Аз и сестра ми живеем в чужбина със майка ни, мъжът и, и двете им общи деца. Живеем с него от две годишни и почти нямаме връзка с биологичният ни баща.
Когато бяхме по-малки ни наказваха и биеха по отвратителни начини, това продължава и до днес. Наказанията варираха от цяла нощ с вдигнати ръце на стената до бой до кръв и синини, заради неща като оплакване от учител или, че не сме си вдигали телефона, счупили сме или сме забравили нещо. Тогава беше по-лесно защото живеехме с баба и дядо и те често ни спасяваха, въпреки, че са много стари и и се е случвало да бъдат ударени в опит да ни спасят. Преди 3 години за пръв път се изнесохме на собствена квартира. Тогава стана още по-страшно, защото майка ни замина в чужбина и ние останахме с онзи изрод. Не ни питайте как сме издържали с тоя всеки ден, защото сами не знаем. Той е лежал в затвора общо 12 години и винаги се е опитвал да се държи с нас като със затворници, предполагам за да се почувства от другата страна на килията. Аз бях първа година в гимназия и съответно, като момиче исках да изглеждам добре. Заради пубертета, косата ми изглеждаше зле и за да се чувствам по-добре трябваше да я изправям. Но за мен беше доста трудно да се добера до пресата. Той я криеше в стаята си заедно с много други наши вещи от които се нуждаем като например, сешуар ( аз ходех на плуване тогава и често бях с настинка защото не ми даваше да си суша косата), якето ми, за което ще разкажа по-надолу, таблетите, телефоните, гримовете ни и т.н. Тук искам само да добавя, че никога не сме били зле с парите и дори смея да кажа, че откакто мама замина, имахме повече възможности от доста хора в града ни. Въпреки това изглеждахме като пълни боклуци, докато той почти всеки ден си купуваше нови маркови обувки, тениски и панталони. Майка ни купи на мен и сестра ми две скъпи якета. Аз имах едно яке от преди, което беше старо, мръсно и скъсано и ми беше подарено, с което той ме караше да ходя и заключваше новото в стаята си. Цяла зима ходех без яке, защото ме беше срам да го нося и го криех в чантата си. За да облека новото яке той ме караше да му се моля с неща от сорта на : ,,Ще ти ям г*мната, само ми дай якето/пресата/пари и т.н.''.
В редките моменти когато тези молби имаха ефект ми даваше пресата за точно 2 минути, които засичаше. Почти никога не съм имала пари за училище, а въпросното яке съм го обличала около 5 пъти.
Много често лягаше върху нас докато сме на дивана или леглото и стоеше така докато не останем без въздух. Той беше около 120 кила тогава. На 15-ят ми рожден ден (декември) ме преби брутално. Тогава се скарах с мама, която си беше дошла за празниците и през целият си престой не спираха да викат. От сутрин до вечер крещяха и ни псуваха. Празнувах рожденият си ден у баба. Той каза да не ми се взима торта и въпреки това, мама отиде и взе някаква суха паста от магазина, заради което той цялата вечер ме гледаше на кръв. Като се прибрахме вечерта, той беше излязъл някъде и с мама се скарахме, защото не издържах вече на постоянните викове и крясъци. Взех три парцала в една чанта и тръгнах да ходя към баба.Майка ми ме спря на врата и тръгна да се хвърля да ме бие при което аз я блъснах. Тогава тя се обади на онзи и му каза как съм я била спукала от бой и как има синини по ръцете от мен и като затвори телефона ми каза да си лягам. Бях полу заспала когато онзи се върна, влезе в стаята и ме издърпа за косата от леглото, влачи ме по целият коридор докато ме риташе и биеше, при което аз се напиках. След това ме изправи на стената в хола заедно със сестра ми. Майка ми седеше на дивана и гледаше телевизия, сякаш нищо не е станало. Треперех цялата и когато сестра ми ме погледна започна да плаче. Когато най-сетне ме пуснаха до банята за да се преоблека, разбрах защо - имах струя кръв течаща от челото и носа. Тогава за пъв път се самонараних. Започнах да пуша, горях се с цигари, режех се, на няколко пъти съм се опитвала да се самоубия. Не ядях със седмици, а когато ядях, повръщах до кръв, гълтах по 20/30 лаксатива докато не потече кръв. Първото нещо което правех като се събудех беше да се кача на кантара. Живеех на цигари, кола и трева. Исках да съм перфектна, мислех че ако отслабна всичко ще се оправи. В рамките на месеци свалях и качвах по 20 кила. Още от малка майка ми ме е обиждала заради килограмите въпреки че никога не съм била дебела, проста наедрях малко в пубертата, заради което всеки път като станех от масата и двамата ми се подиграваха.
Миналата година всички заминахме в чужбина и оттогава започнаха истинските зверства и въпреки всичко през което съм минала досега, това което преживяваме и двете със сестра ми няма база за сравнение. Със всеки ден става все по-зле. Започнаха да опразват хладилника, като взимат храната със тях на работа, карат ни да се самоубиваме ,, за да се отърват от нас и да им се оправи живота''. Миналата седмица той ни вдигна в 6 сутринта и ни изгони, без вода и нито една стотинка навън до 10 вечерта. Със сестра ми намерихме 2 евро из раниците и си купихме хляб, мармалад и боб в консерва и ядяхме тва през целият ден. Не ни дава да се къпем вкъщи, и ни кара да ходим до фитнес залата и да се къпем там. Наричат ни мърши, бокуци, копелета, нещастници и т.н. Гони ни всеки ден от нас. Казват ни, че нищо не става от нас и че ще е по-добре за всички, ако се самоубием. Казват ни, че няма да се върнем в България, докато не навършим 18, въпреки, че ни изнудиха да дойдем с обещанието, че ще се връщаме всяка ваканция. Той ми казва, че ,, ще ми цепят г*за за една цигара и, че ще стана най-доланата к*рва''. Като по-малки ни удряше по задниците, като минем покрай него, обарваше ни и т.н., но вече не си го позволява. Сега, винаги когато види, че влизаме в банята тръгва да отваря вратата и се прави,че не е видял че сме вътре. Влиза в стаята ни без да чука, най-вече когато сме се прибрали вечерта и се преобличаме и ако ни види полу голи, не излиза а стои на врата и продължава да говори. Все още ни бие. Страх ни е, че ще ни посегне сексуално , защото нещата се влошават със всеки ден. Майка ни е свидетел на всичко това и го поощрява. Смея да кажа, че тя е причината за повечето пъти в които ни е биел.
От известно време говорим с биологичният ни баща по телефона. Той е съгласен да ни купи билети и да живеем при него за лятото, трябва му само съгласието на майка ни. Искаме да се върнем в България, защото тук нямаме никакви приятели, но не ни пускат. Искаме този терор да свърши. всеки ден мислим за самоубийство. Кажете ми нормално ли е това? Ние ли сме проблема? Моля ви, дайте ни съвет. Како можем да направим, за да се отървем от ужаса, в който живеем вечв 15 години? Не сме сигурни, че ще успеем да издържим до 18 за да се махнем от тях. Благодарим на всички, които отделиха време за да го прочетат.