Ashenvale
07-27-2016, 12:38
Здравейте съфорумници. От известно време насам имам чувството, че развивам шизофрения.
До колкото знам тя се развива още от ранна възраст, но при мен се случва от близо 4-5 месеца. (вероятно поради някаква причина още от ранното ми детство)
Постоянно съм скептично настроен, мислите ми са предимно лоши, когато съм с хора не мога да общувам нормално.
Има моменти в, които имам чувството, че чуват мислите ми, което пък се оказа напълно реално.
Притеснява ме най-вече това, че споделям мислите си с хората около мен, а именно, защото работя в среда, в която съм заобиколен от много хора.
Приятелите ми вече ме отбягват, хората на работа също ... От време на време ми минава мисъл за самоубийство, но знам, че това не е решение и никога не бих си посегнал. Четох, че при психозата мислите се чуват, но хората около мен не искат да ми го признаят не знайно защо, може би им харесва да бъдат с един ход пред мен. Направих няколко експеримента с хора, които не ме познават като им говоря на ум и за мое удовлетворение те ми отговориха, но внезапно последна някакво сецване в повечето от тях. Също така ме е страх да изляза от нас, защото не мога да контролирам мислите си и хората постоянно ме гледат с пренебрежение. Трудно се живее по този начин :/
Страх ме е да споделя на когото и да е било, защото смятам, че само аз мога да си помогна и именно като каля психиката си. Ако имате някакви идеи какво да правя, и как да постъпя в този момент ще съм ви наистина благодарен.
Благодаря предварително на този, който ще се отнесе сериозно към моя проблем, а на тези, които ще се подиграват искрено им пожелавам да са живи и здрави и никога да не им се случва нещо подобно.
До колкото знам тя се развива още от ранна възраст, но при мен се случва от близо 4-5 месеца. (вероятно поради някаква причина още от ранното ми детство)
Постоянно съм скептично настроен, мислите ми са предимно лоши, когато съм с хора не мога да общувам нормално.
Има моменти в, които имам чувството, че чуват мислите ми, което пък се оказа напълно реално.
Притеснява ме най-вече това, че споделям мислите си с хората около мен, а именно, защото работя в среда, в която съм заобиколен от много хора.
Приятелите ми вече ме отбягват, хората на работа също ... От време на време ми минава мисъл за самоубийство, но знам, че това не е решение и никога не бих си посегнал. Четох, че при психозата мислите се чуват, но хората около мен не искат да ми го признаят не знайно защо, може би им харесва да бъдат с един ход пред мен. Направих няколко експеримента с хора, които не ме познават като им говоря на ум и за мое удовлетворение те ми отговориха, но внезапно последна някакво сецване в повечето от тях. Също така ме е страх да изляза от нас, защото не мога да контролирам мислите си и хората постоянно ме гледат с пренебрежение. Трудно се живее по този начин :/
Страх ме е да споделя на когото и да е било, защото смятам, че само аз мога да си помогна и именно като каля психиката си. Ако имате някакви идеи какво да правя, и как да постъпя в този момент ще съм ви наистина благодарен.
Благодаря предварително на този, който ще се отнесе сериозно към моя проблем, а на тези, които ще се подиграват искрено им пожелавам да са живи и здрави и никога да не им се случва нещо подобно.