drake95
07-28-2016, 09:02
Здравейте , малко за мен. Момче на 21 години съм ,студент съм 2 курс-изучавам право , до този момент нямах приятелка до себе си. Изключително чувствителна личност съм , привързвам се лесно и обичам да се раздавам за хората , да правя добро понякога с цената на собственото си. Срещнах момичето , уникална е , в един град сме сега временно , но повечето от времето си момичето прекарва на работа ,което е супер , моята заетост е временна и за кратко всеки ден . Трудно ми е през другото време ,защото просто искам да прекарвам повече време с нея, а няма как ,не искам да я притискам, виждаме се през ден все пак . Какво е другото лице на любовта , как да не мисля за нея толкова често , измъчвам се и бих се радвал да споделите с мен как бихте процедирали вие, може би това свободно време в повече ми играе лоша шега и почвам да си мисля глупости..АНАЛИЗИРАМ ПОСТОЯННО всичко и това ми дърпа от силите. Нормално ли е такова поведение ,ако не се чуя с нея почва да ми става нервно без видими причини и като се чуя ми олеква , какво става,влюбен ли съм ,не съм бил в такова състояние до сега !