underfree500
08-10-2016, 09:16
Момче на 18 съм, най-близкият човек за мен е едно момиче на 16 (странно, нали?) от горната улица. Миналото лято се сближихме и прекарваме много време заедно, всеки ден. Отворен съм на всякаква тема към нея, няма нещо, което да не мога да и кажа, или поне така си мислех. Четох хиляди статии и ми стана ясно, че момичетата се задоволяват с приятелството на някой, но момчетата искаме повече.. Там идва и моят проблем. След повече от година прекарване време заедно се влюбих в нея, съдете ме, хайде. Ревнувам я, адски много. Дразни ме въздухът, който я докосва и това ме побърква. Говорихме на темата, след като аз коренно си промених отношението към нея и много ясно и намекнах за чувствата си (да така е, страхливец съм и не мога да го кажа в прав текст). На нея и стана ясно и започна да предлага начини да "оправим проблема", понеже сме си били "разбивали приятелството". Ясно ми стана, че шанс нямам и с времето нещата се оправиха.
В последните седмици, обаче, отново започнах да мисля за нея по такъв начин, ревността се върна. Няма да можем да проведем същия разговор отново.
Дайте ми съвет, какво да правя? Как да се оттвърва от ревността, как да постъпя?
Maleficus
08-10-2016, 14:49
Момче на 18 съм, най-близкият човек за мен е едно момиче на 16 (странно, нали?) от горната улица. Миналото лято се сближихме и прекарваме много време заедно, всеки ден. Отворен съм на всякаква тема към нея, няма нещо, което да не мога да и кажа, или поне така си мислех. Четох хиляди статии и ми стана ясно, че момичетата се задоволяват с приятелството на някой, но момчетата искаме повече.. Там идва и моят проблем. След повече от година прекарване време заедно се влюбих в нея, съдете ме, хайде. Ревнувам я, адски много. Дразни ме въздухът, който я докосва и това ме побърква. Говорихме на темата, след като аз коренно си промених отношението към нея и много ясно и намекнах за чувствата си (да така е, страхливец съм и не мога да го кажа в прав текст). На нея и стана ясно и започна да предлага начини да "оправим проблема", понеже сме си били "разбивали приятелството". Ясно ми стана, че шанс нямам и с времето нещата се оправиха.
В последните седмици, обаче, отново започнах да мисля за нея по такъв начин, ревността се върна. Няма да можем да проведем същия разговор отново.
Дайте ми съвет, какво да правя? Как да се оттвърва от ревността, как да постъпя?
Шанс винаги имаш и си имал, просто ти си малко смотан и падаш все в същия капан... Отрежи я от живота си с думите " Не мога да бъда около теб, предизвикваш чувства в мен, които ми вредят и нашето приятелство не може да съществува с това, което нося в себе си, затова реших да продължа напред без него, съжалявам"(кажи всичко в прав текст и после игнор за известно време, знам, че звучи контрапродуктивно, но е време да се научиш, какво харесват жените и как да бъдеш мъж ) После спираш контакта с нея и ако не ти звънне до 2 седмици, значи никога си нямал шанс, но предполагам, че ще звънне ако си имал и имаш... Пък ако не стане, не ти трябват такива токсични чувства в живота ти, ще става по зле и по зле , а ти не си мазохист нали ? Впрочем ако решиш да й удариш едно студено рамо, не вдигай телефона първия път, остави малко да ферментира, в своя женски емоционален свят и после отпий добре отлежалото вино на нейната интроспекция.. В двата случая печелиш повече отколкото губиш. При такова положение, не ти трябва такъв човек в живота, ако няма желание да бъде с теб, пък ако се получи, трябва да поработиш малко върху ревността и върху фантазията, защото изневерите са нормално нещо в сегашния свят, просто трябва да си знаеш цената и да не ти пука..