Отчаяна от самотата

[Lovely_Girl_]

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

[RedRanger]

Може би е време да сложиш край на живота си....

[TROLLDADLOLCAKE]

Колко познато..И сега сто процента по цели нощи се въртиш и си мислиш,че си най-ненужният човек на света и едва ли не си родена буквално за изтривалка на останалите, НО НЕ Е ТАКА.Като за начало промени мирогледа си.Ти си личност!Личност със своите качества,недостатъци мечти и т.н..НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ НИКОГО ЗА ДА СИ ЩАСТЛИВА!Щастието ти зависи от самата тебе си.Научи се да живееш за себе си,за своите мечти - отделяй максимално време за себе си.Това,че преди си предавана,захвърляна и т.н не означава,че всички са такива.Ще дойде време, когато от нищото ще срещнеш хора с твоите виждания,интереси за живота и общи цели, а до тогава си гледай собствения кеф.Не се насилвай да се впускаш във връзки,само защото си сама."Сама" не означава самотна - самотна си избрала да се чувстваш ти.Научи се да отсяваш хората,а не да се хвърляш като удавник за сламка,защото със собствените си очи си видяла,че така само те използват!
Дано правилно ме разбереш и дано макар и малко съм ти помогнал!
П.С Винаги можеш да се допитваш за каквото и да било до хора от форума под форма на теми - вярвам,че тук все още има свестни хора,които ще ти помогнат!Успех!
П.С 2 - Рейнджър - Изключително прост индивид си!За да пишеш подобни коментари явно не си даваш сметка,че има хора,които са буквално на ръба и им трябва един ей такъв идиот като теб да им даде наклон на оная работа за да извършат най-голямата простотия в живота си!Заради малоумници като теб колко ли майки са си оплакали децата! ;)

[sladura89]

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

Мхм, все едно ме описваш мен! :)
Но все пак с времето живота учи! И съм се понаучил да внимавам да отсявам този и онзи, да отделям ценностните хора, а с другите да не се занимавам, да правя добро само на този, който може да го оцени, защото иначе излиза, че правиш на някого добро, а той те използва държи се зле и т.н. !
Но пък си е и вярно, че настроението и това дали се чувстваш самотен или не си зависи само от теб, може да си сам и пак да ти е весело и да не си самотен, а и не е задължително да си във връзка за да си щастлив, може просто да имаш някакви приятели или някоя авантюра пак е нещо! :)

[sladura89]

Аз например поставям другите на по-предно място и рядко мисля за себе си дето се вика! Един вид понякога се стига чак до крайност, защото все пак човек трябва поне малко да гледа и да се грижи и за себе си! :)

[szantye]

Може би е време да сложиш край на живота си....

и аз това си мислех

[mincheto]

Там ти е грешката,че винаги се раздаваш и много държиш на някого,след като се привържеш към него.И аз бях като теб в миналото,но от както се промених и станах егоист,вече съм много по-добре.Хубаво е да си добър човек и да се раздаваш за хората,които обичаш,но не прекалено и в повече,както и не е хубаво да си прекалено доверчив човек.Аз за това от години наред не се доверявам на сляпо,на никого дори този човек да ми много близък.Винаги си имам едно на ум и подлагам всички на думите им на съмнение докато не се уверя,че човекът не ме лъже и неиска да ми навреди.Не бъди толко доверчива и,когато искаш да дадеш всичко от себеси за някого първо се замисли дали си заслужава по-добре вложи всичките си усилия да постигнеш някоя твоя цел.

[baby_baby]

Дръж се с хората както те се държат с теб