Спешно! Трябва ми съвет, объркана съм

[Kltara]

Здравейте!
Имам спешна нужда от съвет.
Момиче съм ..и извинявам се, че е толкова дълго. Преди месец и половина прекратих първата си сериозна връзка (година и малко), след раздялата бях много облекчена ,че всичко свърши, но няколко дни след това изпаднах в "депресия" . Разделих се с него заради отношението и постоянното пренебрежение, оправдаваше се с работата си. Последният месец се чувствах ужасно, бях нещастна с него . Няколко дни след раздялата той реши да си пойска подаръците. Върнах му всичко. Заболя ме, заради отношението, не ме интересуваха нещата. Не общувах с него, изтрих всичко което ми напомня на него в опит да го забравя. Това продължи до преди две седмици, когато се видяхме случайно в рейса и се заговорихме. Незнам защо се зарадвах като го видях/това няма смисъл/, после се ядосах на себе си и прекратих разговора. Оказа се, че ми е звънял предишния ден. След 3 дни се засякохме в магазина и отново ме заговори, нищо не се случи. И двата пъти ми правеше комплименти и ми повтаряше колко му липсвам . Минаха още три дни и се засякохме на една спирка, разговора беше кратък.Каза ми че се е променил и има желание да поправи грешките си и да ме накара да му прося за всичко. Попита ме дали го искам в живота си - отне ми малко време , но отговорих с НЕ. Навън заваля. Той си тръгна, едвам се сдържах да не се разплача, изчаках го да се отдалечи . Седнах на спирката и плаках като дете.След няколко минути някой ме прегърна, беше той. И отново ми зададе същия въпрос. Бързо се свестих , избърсах сълзи и се отдръпнах назад. Погледнах го в очите, този път бях по-твърда, , отговоръм ми беше същия. Тръгнах си. Проблема е че още имам силни чувства към него и го обичам/просто знам че е така/. Минаха няколко дни и той ми писа.

Беше странно, като се има на предвид въпроса който ми беше задал преди няколко дни. От тогава се чувствах ужасно, но знаех , че така е най-добре за мен. Отговорих му с въпроса защо ме търси/ не бях негативно настроена към него, а трябваше да съм, след всичко/ .Каза ми, че ме иска в живота му , без значение дали аз искам или не, и е готов да си заслужи доверието ми. Извини ми се много пъти. Покони ме да излезем на кино. Написа ми стих4е за отношенията ни и какво чувства. Отговорих му на следващия ден. Отках му за киното. Исках да го видя, от както се видяхме случаино не спирам да мисля за него. Незнам защо вече дори не си спомням лошите ни моменти, сякаш съм ги изтрила. Предложи ми да излезнем някъде, където пойскам. Колебаех се, дали да го направя, мозъка казваше –Не , забрави!, а сърцето- знаеш че искаш да излезете. Да може би бе грешка, но излязохме заедно на боулинг/ не беше среща, казах му, че ще отида с него само защото ми се играе/.

Стана време за излизане, той явно не ме беше разбрал , посрещна ме с красива роза. Малко ми стана странно , но я приех. Мина вечерта. Беше забавно . Разходихме се, няколко пъти ме прегърна, за което си плати разбира се/ знаете как е като някой те гушне и не му даваш, но той не спира/, и все пак не се отказа. На връщане ме изпрати и ме целуна / това ми липсваше и ми хареса, какво правя,не.. нямам думи/. Не разбрах какво се случва, прибрах се. На следващия ден отново случайна среща. Вече не знаех какво да правя. Изпрати ме до магазина, говорихме си, оставих продуктите вкъщи и излязох. Минахме зад блока и седнахме на една пейка , минаваше 22:30, нямаше никой навън. Той ме прегърна, отдръпнах се, но той не отстъпи, бях твърде изморена за да се боря с него. Потънали в тишина, той ме целуна продължително, опитах да го отблъсна, но не ми позволи. След малко му казах да спрем, това не е правилно, защо го направи... / истината е че той ми липсва и ми се иска да никога да не беше правил онези неща когато скъсахме и преди това. За уточнение аз скъсах с него. Той беше много изненадан от решението ми. Според мен не заслужава да му простя, но в същото време искам нещата между нас да се оправят, защото го обичам , въпреки всичко и знам, че и той ме обича/не само защото ми го каза/. Това се случи преди ден . . /Никой от нас не си е търсил друг, докато сме били разделени, поне така ми казва, какво мислите затова? / Имаме ли бъдеще? И какво да правя?
Благодаря за търпението и че прочетохте историята ми! Много съм объркана и незнам какво правя.
Моля ви за съвет, мнение и моля без хейт.

[tori]

Не бих се занимавала.

[anonymous990763]

На колко си?
Решението дали да му простиш е твое, но доверието между вас никога не би било същото. Изглежда е разбрал, че дълбоко е затънал и иска да нещата да се върнат както преди. Помисли добре какво смяташ да правиш оттук нататък.

[NissaN]

Ако кара BMW X5 му прости ако не го за.еби.

[Kltara]

на 19, а той почти на 22
и не кара BMW- това не е от значение

[KREED]

Нямаше да е зле да опишеш малко по-подробно "отношението и постоянното пренебрежение". Ако го беше описала, както трябва, щяхме ние, читателите и "свръх мъдреците", да имаме една идея по-ясна представа за ситуацията. Казваш, че се е оправдавал с работата си. Какво искаш да кажеш с това? Не ти е обръщал достатъчно внимание ли, какво? Защото ако е това и човека е бачкал цял ден, не мисля, че ти имаш правото да му се сърдиш. Ако той бачка, а ти не, смятам, че трябва да му влезеш в положението и ти да се опиташ да му направиш деня по-лек, а не той след работа да ходи и да ти обръща внимание и да те "обгрижва".

В момента не ти се нахвърлям и не те упреквам, а говоря хипотетично. Ситуацията не ми е ясна на мен. Тоест, не ми е ясно това, което те е подбудило да го зарежеш. Ако е това, което аз си мисля, ти си в грешка, но пак казвам, говоря хипотетично, причините може да са 100. Затова напиши подробно това, което те е накарало да се разделите.

[Kltara]

Добре, отношенията ни по време на връзката бяха добри, разбирахме се, той обичаше да прекарва време с мен както аз с него, по едно време живееше за кратко в нас, излизахме. Имахме разногласия относно някой навици, но нищо сериозно. Последния месец, през юни отношенията ни се обтегнаха, настъпи момент в който каквото и да кажех(примерно къде да отидем, какво да правим , кога да се видим) той се съгласяваше с мен(въпреки че видимо не беше съгласен, всеки път се опитвах да разбера какво иска той и какво е неговото мнение, но оставах без отговор). През същия месец имаше проблеми в работата, винаги се връщаше ядосан, работния му график беше много неудобен за да се виждаме(работеше на разкъсана смяна от 10 сутринта до 15 и от 18 до 23, но го задържаха след работа). Тогава бях 2ра смяна и вижданията ни бяха почти невъзножни. Да една от причините беше липсата на внимание. Но имаше и други . Държеше се грубо (с думи), намираше си оправдания да не се видим( защото си играе на телефона/компютъра и др ), започна да слуша хората, който ни се мешаха във връзката, слушаше майка си дори(ужас).. Накратко приемаше ме за даденост. . Напрежението между нас растеше. Да знам, тук и двамата сме виновни. Разбирах,че имаме проблеми в отношенията и правех всичко възможно да оправя нещата.

Да тук си прав/а , не можех да му влезна в положението, защото тогава не работех. Сега разбирам. Проблемите ни бяха изцяло в отношенията, може би защото съм много чувствителна в главата ми тези неща изглеждаха супер сериозните и съм ги приела твърде навътре. Това не променя начина по който ме караше да се чувствам- изоставена, незначима, самотна, нещастна..Много ме нараняваше когато в почивните дни си намираше оправдание да не се видим, повтаряше ми, че ме обича, но с нищо не ми го показваше.Започнах да ревнувам. Самата раздяла се случи една вечер, когато той трябваше да ми се обади след работа за да се видим( късния час не е проблем,защото живее до моя блок). Не го направи затова аз му звъннах към 1 през нощта. Каза ми, че се е прибрал преди няколко часа и се занимава с компютъра. Разплаках се, той знаеше че с нетърпение чакам да се чуем. вече седмица не се бяхме виждали. Знаех,че нищо не е наред между нас.Прекарах близо 2 часа в опити да му обясня какво се случва с нас и как да оправим нещата. Той отговаряще с аха или добре, не ме слушаше, не спирах да плача. По едно време ми каза че му се спи,че не му се слуша за това и Че е нормално да плача така и пак повтори че му се спи и иска да си гледа филма. Незнам какво ми стана, но след тези думи му казах, че немога повече така и Късам с него. Затворих телефона. Беше 2:40. Цяла нощ ми отне да се успокоя. Бях облекчена, сякаш имах скала на раменете, която падна и се освободих. Безразличието му ме нараняваше твърде много, не беше готов за сериозна връзка.. Дори след всичко, сега изпитвам съвсем различни емоции край него.. Незнам какво да правя, не искам да се повторят нещата(не и лошите) В главата ми са само прекрасните моменти заедно..Сега ми казва,че се е променил и иска да оправи нещата. Добра идея ли е да му дам шанс, за да проверя доколко е вярно? И как да го тествам, без да разбере?Или да останем приятели? Какво мислите?

[KREED]

Да, точно това имах в предвид. Супер си го обяснила. Моето мнение е следното - мисля, че просто му е отъпяло с теб, плюс това, че бачка и го изморява и просто не му се е занимавало. Скъсала си с него и е видял колко е скапано да си сам и да нямаш човек, който да го еня за теб и да ти звъни да те чуе как си. Затова е решил да се опита да си те върне, като в повечето случаи има наченки на промяна само в началото и след време, като пак си свикне с теб, пак може да се върнат нещата по старому.

Накратко - човек не оценява това, което има. Оценява го чак след като го загуби.

Това е някакъв супер странен кръговрат, който се повтаря и повтаря.

А до това дали трябва да му дадеш втори шанс... Ами зависи изцяло от теб. Аз изложих това, което мисля, но не мога да ти кажа дали да му дадеш или не, защото мога да те подведа.

[baby_baby]

Ако толкова го искаш бъди пак с него но си имай едно наум едва ли за толкова време се е променил както ти казва

[BartSimpson]

Според мен не трябва да се връщаш при него, защото вероятността да не проявява нужното отношение като преди е голяма.

[mincheto]

Колкото и да го обичаш никога не забравяй какво ти е причин и това да ти бъде като обеца на ухото.Не се подлъгвай и не му вярвай сляпо ,може да се правиш привидно,че му имаш огромно доверие,но недопускай тази грешка вътрешно със ясното съзнание да му се доверяваш сляпо нали знаеш....като паднеш от високо най-боли.

[Рандомммм]

Здравейте!
Имам спешна нужда от съвет.
Момиче съм ..и извинявам се, че е толкова дълго. Преди месец и половина прекратих първата си сериозна връзка (година и малко), след раздялата бях много облекчена ,че всичко свърши, но няколко дни след това изпаднах в "депресия" . Разделих се с него заради отношението и постоянното пренебрежение, оправдаваше се с работата си. Последният месец се чувствах ужасно, бях нещастна с него . Няколко дни след раздялата той реши да си пойска подаръците. Върнах му всичко. Заболя ме, заради отношението, не ме интересуваха нещата. Не общувах с него, изтрих всичко което ми напомня на него в опит да го забравя. Това продължи до преди две седмици, когато се видяхме случайно в рейса и се заговорихме. Незнам защо се зарадвах като го видях/това няма смисъл/, после се ядосах на себе си и прекратих разговора. Оказа се, че ми е звънял предишния ден. След 3 дни се засякохме в магазина и отново ме заговори, нищо не се случи. И двата пъти ми правеше комплименти и ми повтаряше колко му липсвам . Минаха още три дни и се засякохме на една спирка, разговора беше кратък.Каза ми че се е променил и има желание да поправи грешките си и да ме накара да му прося за всичко. Попита ме дали го искам в живота си - отне ми малко време , но отговорих с НЕ. Навън заваля. Той си тръгна, едвам се сдържах да не се разплача, изчаках го да се отдалечи . Седнах на спирката и плаках като дете.След няколко минути някой ме прегърна, беше той. И отново ми зададе същия въпрос. Бързо се свестих , избърсах сълзи и се отдръпнах назад. Погледнах го в очите, този път бях по-твърда, , отговоръм ми беше същия. Тръгнах си. Проблема е че още имам силни чувства към него и го обичам/просто знам че е така/. Минаха няколко дни и той ми писа.

Беше странно, като се има на предвид въпроса който ми беше задал преди няколко дни. От тогава се чувствах ужасно, но знаех , че така е най-добре за мен. Отговорих му с въпроса защо ме търси/ не бях негативно настроена към него, а трябваше да съм, след всичко/ .Каза ми, че ме иска в живота му , без значение дали аз искам или не, и е готов да си заслужи доверието ми. Извини ми се много пъти. Покони ме да излезем на кино. Написа ми стих4е за отношенията ни и какво чувства. Отговорих му на следващия ден. Отках му за киното. Исках да го видя, от както се видяхме случаино не спирам да мисля за него. Незнам защо вече дори не си спомням лошите ни моменти, сякаш съм ги изтрила. Предложи ми да излезнем някъде, където пойскам. Колебаех се, дали да го направя, мозъка казваше –Не , забрави!, а сърцето- знаеш че искаш да излезете. Да може би бе грешка, но излязохме заедно на боулинг/ не беше среща, казах му, че ще отида с него само защото ми се играе/.

Стана време за излизане, той явно не ме беше разбрал , посрещна ме с красива роза. Малко ми стана странно , но я приех. Мина вечерта. Беше забавно . Разходихме се, няколко пъти ме прегърна, за което си плати разбира се/ знаете как е като някой те гушне и не му даваш, но той не спира/, и все пак не се отказа. На връщане ме изпрати и ме целуна / това ми липсваше и ми хареса, какво правя,не.. нямам думи/. Не разбрах какво се случва, прибрах се. На следващия ден отново случайна среща. Вече не знаех какво да правя. Изпрати ме до магазина, говорихме си, оставих продуктите вкъщи и излязох. Минахме зад блока и седнахме на една пейка , минаваше 22:30, нямаше никой навън. Той ме прегърна, отдръпнах се, но той не отстъпи, бях твърде изморена за да се боря с него. Потънали в тишина, той ме целуна продължително, опитах да го отблъсна, но не ми позволи. След малко му казах да спрем, това не е правилно, защо го направи... / истината е че той ми липсва и ми се иска да никога да не беше правил онези неща когато скъсахме и преди това. За уточнение аз скъсах с него. Той беше много изненадан от решението ми. Според мен не заслужава да му простя, но в същото време искам нещата между нас да се оправят, защото го обичам , въпреки всичко и знам, че и той ме обича/не само защото ми го каза/. Това се случи преди ден . . /Никой от нас не си е търсил друг, докато сме били разделени, поне така ми казва, какво мислите затова? / Имаме ли бъдеще? И какво да правя?
Благодаря за търпението и че прочетохте историята ми! Много съм объркана и незнам какво правя.
Моля ви за съвет, мнение и моля без хейт.

Той трябва да ходи по теб , така е. Помисли още защото сама каза че те е огорчавал и после ти е взел всичко , трябва да видиш дали се е променил не само да тръгваш с него защото ти липсва. Той заслужава бой до припадък