Притеснение или какво?

[Xansko123]

Здравейте , момче съм на 17 год. , преди 2 месеца ми се случи нещо много неприятно ...
Уча в чужбина и трябваше да говора нещо пред целият клас , и се изчервих като домат ...
И преди съм се изчервявал , само че в БГ , обаче го превъзмогвам и като цяло преди си бех душата на компанията в Бг.
Но тук като се изчервих в чужбина , и от тогава вече се изчервявам за всичко . Даже понякога пред родителите ми .
Кажете какво да направя , моля ви се . Опитвам се да рабера да не е здравословен проблем , незнам вече ...
Благодаря предваритвлно.

[mincheto]

Не ...това е просто срам... :D който е голям враг на хората :D7
Както си бил душата на компанията в БГ по същият начин трябва да станеш и там,където си.

[prosto_chovek]

При теб се е получило следното.
Абсолютно нормално е, освен ако не си изпечен оратор или политик или медийна личност да имаш известна доза сценична треска или друг вид притеснение при излизане пред публика. Казваш, че и в България ти се е случвало, но си го превъзмогвал. В чужбина не говориш на майчиния си език предполагам, хората, с които учиш, едва ли ги чувстваш дотолкова близки до теб, както тези, с които си учил тук и се събират доста малки неща, които в куп са минали явно границата ти на притеснение в дадения момент, още повече ако не си се бил примерно наспал или си бил разтревожен за нещо и затова се е получило така. Явно си го приел доста лично и си се шокирал сам от себе си, понеже не ти се е случвало да не можеш да се събереш и да продължиш преди и си започнал осъзнато или неосъзнато да го мислиш и да се наблюдаваш в различните ситуации дали ще бъдеш пак притеснен или не (тревожно самонаблюдение). И естествено, като във всяка една ситуация си мислиш дали няма да се притесниш, притеснението от ситуацията се сумира с тревожността дали ще се притесниш и се спичаш, защото докато мислиш за самото спичане акъла ти не мисли толкова върху това как да реагираш адекватно в дадената ситуация както преди. Това е един вид обсебваща мисъл. Здравословен проблем едва ли имаш.
Това, което трябва да направиш, е следното. Спомни си най - напред, без да мислиш за ситуацията пред класа в чужбина, какъв си бил в България, след това си помисли какво толкова може да стане ако кажеш едно или друго (и обикновено нищо лошо не е) и когато тръгнеш да говориш с някого, мисли какво ще говориш и изобщо не си и помисляй за притеснение и такива глупости. Ако почнеш да се спичаш, доста помага няколко пъти да си поемеш дълбоко дъх и да задържиш, като не мислиш за нищо в този момент. Ако се освободиш от притеснението дали ще се спечеш, няма да се спичаш. Това е малко като с намирането на гадже - докато те е страх дали ще те отхвърли някоя булка, все ще го мислиш, че ще те и ще ти е много по - трудно изобщо да си отвориш устата и да я заговориш, един път направиш ли го (или при някои индивиди 2 3 5 пъти) обаче, виждаш, че няма страшно и повече нямаш този проблем. :)

[inewton]

И аз преди се срамувах да говоря пред много хора, ама с времето спрях. Не е нещо, от което трябва да се притесняваш. Винаги ще има такива, които не те харесват. Следователно това отпада като причина за притеснение.

[anonymous990763]

Подобренията тук идват с тренировките. Колкото по-често заставаш и говориш пред другите, толкова по-бързо ще свикнеш как да се държиш и ще се притесняваш все по-малко.