Ако мислите че живота ви е гаден .. значи още не сте чули за моя живот :D

[HaruYoshida]

Здравейте! Не знам дали "темата ми" е за сайта но все пак .. не търся съжаление или нещо просто ще ви разкажа за ш*бания ми живот .. просто вече .. съм много отчаяна и .. въобще в нищо не ми върви по-голям карък от мен едва ли има .. като за начало когато бях в детската градина (на около 5 години) баща ми работеше като охрана (главно нощна смяна) и докато него го нямаше майка ми постоянно ме биеше и излизаше навън и не се прибираше по цяла нощ. Обикновено сутрин към 5-6 часа се прибере малко преди баща ми. И това беше в продължение на 4-5 години. Баща ми се хвана на друга работа на която през нощта се беше в нас естествено. Но въпреки това през деня когато майка ми не е на работа пак ме бие, взима ми ключовете, заключва ме и излиза на някъде. Пропуснах да кажа че съм момиче и съм на 15 години. Като станах на 9-10 години отношенията между майка ми и баща ми се изостриха. Тя беше с друг мъж .. аз знаех но .. просто тя постоянно ме биеше и ме заплашваше че ако кажа на баща ми ще ме пребие. Мълчах си. С всеки изминал ден ставаше взе по-зле и по-зле. Майка ми постоянно дигаше скандали на баща ми за щяло и нещяло. Като станах на 11 години баща ми замина в Италия да работи за няколко месеца (за около 2-3). През това време .. живота ми беше повече от ужасен .. всеки ден бой .. въобще и думичка не можех да кажа на майка ми без тя да ми посегне .. След като баща ми се върна майка ми му дигна скандал и той се изнесе от нас. На следващия ден разказах на баща ми абсолютно всичко. От малка как майка ми ме е пребивала и че си има любовник. Тогава с баща ми решихме да се изнеса от майка ми и да живея с баща ми. След няма и седмица един приятел на баща ми има рожден ден (а той живее под майка ми в блока) и аз отидох с него .. отидохме там аз си играех с детето на приятеля на баща ми. По едно време бяхме на терасата и аз видях че майка ми се прибира и казах на баща ми .. и той тогава си беше пийнал повечко .. реши да се качи при нея .. аз го спирах но на празно .. качихме се и двамата .. той я преби .. и след 1 месец имаше дело срещу баща ми за нанесена средна телесна повреда .. след няколко месеца се разведоха .. но нищо не остава до тук .. водиха се много дела за това при кой да остана и след всичко съда пак си ме даваше на майка ми (била съм на около 12 и не съм имала глас). Делата спряха .. майка ми най-нагло си взимаше детските ми и т.н. спирам до тук с ш*баната ми майка .. аз дори не мога да я нарека така .. всички ми казват "МА ТЯ ТИ Е МАЙКА ВСЕ ПАК КАК МОЖЕШ ДА СЕ ОТНАСЯШ ТАКА С НЕЯ" е да то така да говориш от страни е лесно .. обаче никой не може да се постави на мое място и да преживее всичко .. та да се върнем малко ... на 7 години ми се появи псориазис по лактите .. мазах се с какво ли не .. ходихме по София но нищо .. след няколко време изчезна .. на 10 години ми се появи екзема в косата .. пак се мазах с какво ли не ..през известно време пак се появяваше .. и беше ужас .. айде и тва се оправи .. първата ми целувка .. беше ужас .. харесвах едно момче .. но той не ме харесваше .. и на един рожден ден той се беше напил и ме целуна .. по късно разбрах че се е бил хванал на бас с негов приятел да ме целуне .. в 7 клас се влюбих в едно момче с една година той не беше девствен и след няколко месеца го направихме .. всичко си беше супер .. но след втория път .. имах сърбеж .. там .. отидох на гинеколог оказаха се гъбички .. говорих с него .. той също каза че има .. изписаха ми кремове .. оправих се .. поредната грешка за какво ми трябваше да го слушам и да го правим без презерватив .. било по-хубаво .. оправих се .. но нещата между нас не вървеха .. аз не искам да бъда с него и да поемам рискове .. ами ако забременея .. и някак си не ми се занимаваше с момчета .. като бях на 12-13 много ми се искаше и аз да си имам гадже и да сме щастливи като другите двойки но явно ..и сега въобще не ми е до момчета .. Оценките ми в училище са добри .. влязох след 7 клас в една гимназия с биология .. айде поне уча това което искам и след това ще следвам .. За приятелите .. просто няма кво да кажа .. все попадам на некви долни к*рви .. все ще ми говорят зад гърба и ще ми правят мръсно .. и от миналата година ограничих момичетата и повече говорех и излизах с момчета в компания .. е не говоря 4-5 момчета и аз сама .. не съм курва и да си лягам с всеки а просто осъзнах че ми е по-добре да имам момчета приятели .. нито ще ми говорят зад гърба нито нищо .. така с приятелите също се оправих и нямам проблеми .. от преди не харесвах тялото си .. и реших да тренирам въобще не харесвах и дупето ми беше малко .. тренировките станаха част от моя живот .. просто .. един ден ако не тренирам .. не знам не се чувствам жива .. когато съм тъжна или ядосана .. просто тренирам .. една тренировка оправя всичко .. опитвам се да се набирам но за сега ми е трудно и съм си само на фитнес .. не слагам грим .. единствено по някакъв по-специален случай може да си сложа грим на веждите (тоест да ги оформя защото в края са малко редки) фон дьо тен и такива глупости въобще не понасям ..не ходя по дискотеки .. не пуша .. не пия .. въобще на никой нищо лошо не съм направила .. и с какво заслужавам тва всичко .. миналото лято една вечер се прибира баща ми и ми каза че имам сестра с 10 години по-голяма от мен .. въобще не ми стана приятно .. тя не живее в града ми но леля и живее тук и тя си идва от време на време .. яд ме е че баща ми прави кво ли не за нея .. и и обръща много внимание и всичко а за мене кво К*Р :) от тогава е станал много агресивен .. за какво ли не ми се кара .. понякога ми и посяга .. почти всеки ден рева .. и се чудя .. защо въобще живея .. на кой му пука че съм жива .. дори и да ме няма никой няма да забележи .. за какво да живея?

[mincheto]

И аз доста години по-късно разбрах,че имам по-голяма сестра от мен,обаче аз я приех нормално.

[tochko]

Здравей, прочетох какво си написала и мисля че семейното ти състояние е доста лошо. То е очевидно в кого е проблема (в по-възрастните), но все пак е факт, че на теб това не ти е повлияло на нормалния разсъдък. Все пак се стремиш към нормалното съществуване-не те е избил курвалъка, алкохола или наркотици, което е супер за човек в подобно семейство. Тренираш-поздравления!

Моят съвет: Променяй се само към добро и не се влияй от низките страсти на които си свидетел. Потърси помощ от сестра си ако е свястна. Ако да, то момичето ще ти помогне с каквото може. Не се ядосвай и не плачи за неща които не зависят от теб-по твои думи, колкото и да си добра, пак ще си лоша за ваще-това явно не може да го промениш. Не се и мъчи, а при първа възможност си намери работа и квартира. Спести си пари за черни дни. Живей далеч от тяхното влияние. Защо да живееш ли? Защото всеки има шанс да остави нещо добро след себе си-ти също. Според мен това е начинът да водиш нормален живот.

Желая успех, пиши пак.

[Аз съм си Аз]

Още 3 години и се изнасяй

[Ivaaaaa]

Защо да живееш ли? Защото всеки има шанс да остави нещо добро след себе си-ти също.

:))))

[~The Smile~]

Здравей.
Прочетох историята ти. Макар и да си само на 15, ти си преживяла доста травми през миналото. Майка ти системно те е тормозила, когато си била по-малка, биела те е постоянно, както разказваш тук. Защо не се обърна към някого тогава, защо не сподели с никого какво ти се случва? В такива ситуации, дори и да ти е майка, задължително се обръщаш към Закрила на детето. Минало-заминало, като куче си търпяла това години наред. Сега поне си далеч от майка ти, виждате ли се, тя променила ли се е, съжалява ли за това, което ти е причинила, как се държи?
Относно приятелките и гаджетата - сега в гимназията, повярвай ми, дълготрайни приятели няма да намериш. Идват и си отиват всеки ден. Едни ще са интриганти, други ще са завистници... След училището вече бъди сигурна, че ще намериш истински и трайни приятели, говоря за тези, които се интересуват не как си материално, а душевно, тези, които ще те подкрепят в трудните моменти, ще бъдат до теб в добро и зло. Хубаво е, че разчиташ на момчетата и са ти приятели, но знай, че това също няма да е завинаги, сещаш се какво искат момчетата, особено сега в годините 14-19, говоря от опит, и така се развалят отношенията след време.
Гаджетата - на 15 си, много гаджета ще имаш, но сериозните връзки започват след 19-20-та година, когато и ти, и момчето сте вече улегнали. Сега от теб момчетата да вземат най-много секс и да те използват за седмица най-много.
Хубаво е, че тренираш, продължавай в същия дух!
Относно сестра ти, дори и сега да разбираш за нея и да започваш да я виждаш, можеш да пробваш да я опознаеш. Знам, гадно е, че чак сега узнаваш за нея, разбирам те напълно, но недей да мислиш, че баща ти я предпочита пред теб. Никой родител не може да обича само едното си дете, а другото да го остави на произвола на съдбата!
Сега живееш с баща ти ли? И той ли те тормози, пишеш, че ти посяга... Никой няма право да посяга на когото и да е, пък на детето си - изключено! Говори с баща си, обясни му как се чувстваш. Просто разговаряйте, комуникацията сближава и стапя всички ледове. Тежко е, че живееш в такава обстановка и че семейните ви отношения са обтегнати, но не се отчайвай, нито мисли за това "защо изобщо живея, кой ще забележи, ако умра"! Постави си цели и ги следвай докрай. Учи в момента, за да кандидатстваш след време в хубав университет и да се изнесеш от къщи. Засега единствено можеш само да стискаш зъби, да си упорита, да не се предаваш и да не позволяваш на вашите да те смажат още. Личи ти, че си добро и свястно момиче, все някога родителите ти ще разберат, че отношението им към теб е било повече от несправедливо, ще се поправят и ще поискат да им простиш.
Успехи! :)

[ivan4o_____]

трябва ти цел, намери предназначението си в живота, ......всъщност ти май даже вече си го намерила, е виж Лазар Ангелов , припадал е по трамваите от глад, нямал е пари, търпял е супер многото мизерия и унижения само и само за да потдържа форма, ма ся кой кат него, стягай са, тренирай, храни се правилно, изгради тяло, запознавай се с фотографи, представители на фирми за хранителни добавки, ходи по митинги на бодибилдъри, събирай се с такива хора, стани такава и се радвай на живота, защото най - хубавото те първа ти предстои!