daipet
09-02-2016, 21:35
Все повече и повече се страхувам. Татко и мама са разведени от точно 4 години. Защо? Защото баща ми не поемаше отговорност към семейството и всички разходи се плащаха от заплатата на мама. Но мама се омъжи на следващата година и съвсем скоро след това се появи и брат ми. Преместихме се в родния град на новия съпруг на майка ми и съответно тя трябваше да напусне работата си, чието заплащане беше много високо. На него пък втори месец не му плащат, а мама няма да си намери работа, защото квалификацията е изключително специфична. Тя се страхува да не останем без храна на масата. Истинският ми баща постоянно иска да се виждаме и наистина много ме обича и ми го показва постоянно. Днес така се разчувствах като се разделяхме, че после плаках. Но той не може да разбере, че за мен са нужни много пари. А на мен ми се къса сърцето да му поискам, защото знам, че не изкарва много, а на мама вече ме е срам да й искам, защото е без работа жената. Какво да правя? Аз съм много привързана към тях, обичам ги с цялата си душа и сърце. Когато мама плаче и аз заплаквам, когато усетя тъгата в думите на татко и аз веднага ставам тъжна. Не мога да разчитам на втория си баща да се грижи за мен, най-малкото защото не е длъжен с нищо. Малка съм, за да работя. Ако имах възможност щях да използвам всяка свободна секунда. А сме две деца, като брат ми боледува много и парите за лекарства не са никак малко. А как ми е мъчно защото накарах подителите ви да ми сложат брекети. аз имам наистина сероизен проблем, не е само естетически, но би могъл да изчака. Сега съжалявам че поисках. Татко едвам ги изплаща а когато те се разлепят се добавят и доп. разходи. За всичко, което се харчи за мен изпитвам ужасна вина. Какво мога да направя?