Насилие

[ENIGMA00]

Здравейте! Реших да публикувам тази тема подбудена от събития случили се напоследък на който съм свидетел в живота ми както и в медиите. Става въпрос за психически и физически тормоз в училище, както и в дома. Защото забелязах, че понякога това тръгва от вкъщи. Боже ако почна трябва да изпиша няколко листа с мнението ми. :) Знам, че има подобна тема която е стара, но тук искам да обърнем внимание и на насилието от родител върху собственото му дете! Като начин на възпитание ако щете. Правилно ли е. На вас посягали ли са ви родителите ви. Били ли сте жертва на тормоз в училище. Свидетел. Били ли сте и от другата страна, агресора. Очаквам вашите мнения. :)

[Дюранг]

Интересна тема.
Бил съм свидетел на целогодишен побой над едно момче, което просто беше малко по-едро от останалите, но тогава аз не действах, в края на краищата се оправиха тези разправии и сега не го тормозят, но изпитах пълна безпомощност, аз не съм едър или много голям, че изобщо да тръгвам да се бия, знаех, че ако и аз затъна в лайната после мен ще ме запукат. Честно казано съжалявам, сега бих се втурнал с всичко, само и само, за да не остана статичен в гнусна ситуация като тази, мен не са тормозили никога през живота, били - да, пребивали също, но това все в квартални боеве и разни глупави тинейджърски разправии, но онова, на което станах свидетел преди две години си беше всекидневен побой докато момчето спре да мърда.

Нито един от биячите не беше дошъл от лош дом, всички бяха(все още са) разлигавени тъпанари, които прекарваха цял ден безцелно, вулгарността им беше пръв приятел, не ги съжалявам, такива индивиди бих подложил само на едно ступване, което да им изясни нещата, колкото и да се противопоставям на всякакво насилие.
Друг си е въпросът, че някои родители(повечето) очакват децата им да обгрижват всичките им трудности, проблеми и прочие и все пак да ги гледат като богове, на които всеки грях е оправдан.
Посягали са ми като съм бил дете, но трудно бих го нарекъл насилие, психическият ефект, разбира се, налазва малкия ми ум изпаднал в делириум и озадачение.
Когато си вдигнеш ръката в плесник, бъди сигурен, че в главата по подобен начин се е въздигнала мисъл, защото да удариш е нищо повече от рефлекс, примитивен изказ на несъгласие.
Родителят трябва да е учител, не насилник, трябва да е обучен, да е ентусиазиран и да проявява разбиране, да отрича перспективата като власт(Много родители смятат, че само едно е правилно, сиреч тяхната перспектива) и най-вече да проявяват любов, в плесника няма любов.

И преди съм навлизал в спорове, дори с възрастни хора, но навярно повечето българи си имат едно на ум, действат според похотта и мързела си, глупав народ твърдящ, че е воден от глупави хора, сиреч посоката на обидите е двустранна, в това се крие и несполучливостта на едно всеобщо социално и правно разбирателство.
Ако по закон насилието над който и да е индивид е незаконно, неправилно и недопустимо, то кой идиот би си помислил, че насилието върху дете е оправдано?
Отне им прекалено много години, за да прокарат всичките закони и да си подкарат социалната система, но вече по закон е недопустимо такова нещо, като идея обаче е възприето и тачено от българите, ние не сме народ, не сме нация, ние сме просто сбирщина пияници възхваляващи люти лъвове от миналото показали воля, е покажи и ти народе възрожденски.

Плесникът е последван от друг плесник, този на оплескания, известен казус, насилниците не са нищо повече от потърпевши.

[an7raks]

Здравейте! Реших да публикувам тази тема подбудена от събития случили се напоследък на който съм свидетел в живота ми както и в медиите. Става въпрос за психически и физически тормоз в училище, както и в дома. Защото забелязах, че понякога това тръгва от вкъщи. Боже ако почна трябва да изпиша няколко листа с мнението ми. :) Знам, че има подобна тема която е стара, но тук искам да обърнем внимание и на насилието от родител върху собственото му дете! Като начин на възпитание ако щете. Правилно ли е. На вас посягали ли са ви родителите ви. Били ли сте жертва на тормоз в училище. Свидетел. Били ли сте и от другата страна, агресора. Очаквам вашите мнения. :)

Ако 13-годишната ти дъщеря съблича и унижава друго 13-годишно момиче и то в спор за "интимни отношения" с някакво момче, дали няма да й усучеш два шамара, че да й се кръстосат очите?

[ENIGMA00]

Благодаря ти Дюранг за твоето изчерпателно мнение с което съм напълно съгласна. Лично и аз като теб съм ставала свидетел на насилие в собствения ми клас. Веднъж то бе насочено към моята най-добра приятелка. Немога да го нарека физическо като цяло, имало е замервания с предмети, заплахи, но понякога психическият тормоз е по-ужасен. И аз се чувствах одвратена от себе си, че позволявам това да се случи. Също като теб и аз знаех, че ако се намеся и мен ще ме погнат и аз ще затъна.

В миналото си съм била жертва на тормоз. Просто не бях дете със самочувствие, не бях от "красивите" момичета и за това развих някакви комплекси. И се затворих в себе си. Понякога се мразех за това, че съм такава че не мога да се защитя. Нищожна мишка, плъх. Историята ми в училище беше грозното патенце превърнало се в красивия лебед(до някъде). Използвам същото сравнение с което ме описа една госпожа в 9ти клас "грозното".

Както и да е това одавна е забравено и минало. Важната не съм аз в момента, важни са всички други деца. Първо гледах репортажа на "Тази сутрин" по нова където се обсъждаше въпросния клип с унижението, побоя и събличането на момичето X. Останах потресена от клипа, като много други хора сигурно. Тук ще одговоря и на теб an7raks. Да ще и "усуча" два шамара, ако собствената ми дъщеря очаства в бодобно убижение. Такъв ще и плесна, че ще я е страх да ме погледне отново. Не, че после ще се гордея с постъпката си, ще го направя от гняв, рефлекс. Ще ти кажа защо ще го направя. В предаването "Тази сутрин" беше поканен и един училищен психолог който при въпроса "Какво трябва да направим с детето ни при такъв случай, как трябва да го накажем(ако то е агресора)", той одговори нищо. От сорта на насилието поражда насилие, трябва да се разговаря с децата. Да. Тук съм против. Достатъчно изпуснати са някой деца и от малки трябва да се научат, да понасят последствия за действията си. Трябва да си настоятелен. Да го накажеш. Стига сме били толкова толерантни. Трябва да се научат кое е правилно и кое не! Друг е въпроса родителите им като са ги разглезили толкова и те си мислят, че всичко ще им се размине. При такъв случай детето се възпитава с двърда ръка(не говоря за бой).

Има и друг случай, от близките дни който ме накара да повдигна темата за насилието. Мен са ме били като малка. Да. Не побоища ами шамари за който се сещам с усмивка сега, зашото ми става смешно. Нищо сериозно. Онзи ден се налагаше да измъквам сестра ми от една ситуация. Тя с нейна приятелка ходила в хранителен магазин отворили си там да хапват, лапешки работи и охраната на излизане ги спряла. Дошла майкиата на въпросата приятелка на сестра ми, започнала да вика на удря дъщеря си да я псува, да я нарича "мръсен боклук", то направо си е било побой въпросната майка си е позволила да удари и моята сестра при което аз страшно побеснях. Срешнах се с нея същия ден да си разчистим сметките, да и дам пари защото тя бе платила цялата глоба, (аз не бях на място) да взема телефона на сестра ми който тя беше взела като залог, че ще и дам парите. Попитах я как е посмяла да удари и моята сестра при което тя отрече разбира се. Казах и, че е реагирала много остро, че те двете са добри момичета не са направили кой знае какво лошо, че да реагира така. Казах и че начинът по който се отнася с детето си не е правилен, да говори с него вместо да го обижда. При което тя ми каза, че не е моя работа как тя възпитава детето си и когато аз стана майка и т.н.т... Права е напълно. Но първо аз съм човешко същество и като разбра, че се отнасят така с друго човешко същество как да си мълча. Много се оплаших за дъщеря и. При какви условия живее. Горкото момиче не спря да ми се извинява за всичко станало, и за това с майка и виждах колко е уплашена. Просто не мога да повярвам до някъде, че има такива хора(родители) да се отнасят така. Сигурно защото съм израснала в семейство в което имам прекрасни родители. Майка ми я приемам като приятелка, а баща ми Бог да го прости беше уникален човек! Добър и благороден в истинския смисъл на думата. Много ми е трудно понеже скоро го загубих и аз сега ще трябва да възпитавам тия две лапета брат и сестра по на 15, 16 год. Да ги насърчавам и да им помагам. Страшно е, трудно е ,но ще се справя.
п.п извинете че е мн. дълъг поста и ако има мн. правописни грешки просто пиша в 3.38 през нощта :)

[haritov]

децата са отражение на родителите си
ако родителя е родител такъв какъвто трябва бъде децата успяват без значение какво срещат

за пример мога да ти дам себе си мен и учителите ме тормозеха дори без да нарушавам дисциплината по никакъв начин

а що се отнася до това какъв съм сега ще кажа че ако ме видят ще усетят колко жалки само защото успях повече от техните деца

[galaxy29]

децата са отражение на родителите си
ако родителя е родител такъв какъвто трябва бъде децата успяват без значение какво срещат
мне, не е така