View Full Version : Какво ни очаква след смъртта?
Chrysothemis
09-21-2016, 18:07
Едни твърдят, че след смъртта ни чака вечен живот в отвъдното. Други подкрепят тезата, че смъртта е краят на всичко. Какво мислите вие и защо?
TheOneWhoKnocks
09-21-2016, 18:09
Все още никой не се е върнал, за да сподели, така че аз съм склонен да мисля, че след смъртта няма живот.
Chrysothemis
09-21-2016, 18:10
Все още никой не се е върнал, за да сподели, така че аз съм склонен да мисля, че след смъртта няма живот.
Но именно защото никой не се е върнал, може да се направи и противоположния извод.
Защо не прочетеш Библията, а задаваш въпроси?
TheOneWhoKnocks
09-21-2016, 19:33
Защо не прочетеш Библията, а задаваш въпроси?
Библията не е за всички, деденце.
Аз като предлагах курсове по катехизис никой не се записа. Оправяйте се сега сами.
Chrysothemis
09-21-2016, 19:34
Защо не прочетеш Библията, а задаваш въпроси?
Ще те помоля да не тролиш тук, мерси предварително.
Ще те помоля да не тролиш тук, мерси предварително.
Не троля. Поддържам версията на Библията за след смъртта. Нали питаш за мнение, това е моето.
Chrysothemis
09-21-2016, 19:38
Не троля. Поддържам версията на Библията за след смъртта. Нали питаш за мнение, това е моето.
Добре, благодаря.
а има ли живот преди раждането?
Chrysothemis
09-21-2016, 19:44
а има ли живот преди раждането?
Разбира се, но идеята на темата е да споделиш своето мнение, а не да задаваш риторични въпроси.
Разбира се, но идеята на темата е да споделиш своето мнение, а не да задаваш риторични въпроси.
така или иначе няма разбереш понеже ума на човек не може да го осъзнае
но да кажем че няма преди и след смъртта
ShadowFiend
09-21-2016, 20:06
Ето какво пише в Книгата по този въпрос:
Свещеното Писание ни открива Бог като Триипостасен Творец и Промислител. Той е сътворил света от любов, а човека е поставил като разпоредник и съуправител - венец на Неговото творение. Бог е сътворил човека по Свой образ - дарил го е с безсмъртна душа, свободна воля, с ум и чувства, и го призовал към богоуподобяване (Бит. 1:26-27). Нашите праотци Адам и Ева са били създадени с възможност за безсмъртие. Смъртта е една от горчивите последици на греха, който е внесъл повреда в нашата природа. Тя е двояка: физическа - смъртта на тялото, и духовна - отделянето на човека от Бога (срв. Бит. 3 гл.).
Какво става с душата след смъртта според Свещеното Писание, преражда ли се тя в друго тяло?
В книга Псалтир можем да намерим ясен отговор на поставения по-горе въпрос. В псалом 9:18 (срв.48:15) Псалмопевеца нарича нечестивци тези, които не изпълняват Божиите заповеди и по този начин забравят Бога: "Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога".
Участта на нелюбещите и нетърсещи Бога души е в ада и следователно, те нямат възможност да се преродят. Някои може би ще си помислят, че праведниците ще се преродят, за да се усъвършенстват още повече в доброто. Не! В Пс. 77:39 е изразена идеята, че всички хора, както праведни, така и грешни не се прераждат. Тук ясно личи несъстоятелността на мнението, че Библията била учела за прераждане. В целия псалом се разкрива Божията милост към евреите, въпреки че те непрекъснато са се противили на Бога в пустинята (през време на четиридесетгодишното си странстване) и не са изпълнявали волята Му. Въпреки това Бог не ги е погубил. "Той помнеше - пише св. Псалмопевец, - че те (в см. хората) са плът, дихание, което отива и се не връща."
В книга Йов библейската истина, че няма прераждане, е доста ясно отразена. "Разведрява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе, не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече" (Йов. 7:9).
Размишлявайки за преходността на земния живот, праведният Йов изповядва: "Краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен" (Йов. 16:22).
От гореказаното е ясно, че Словото Божие учи, че след физическата смърт душата не умира. Тя отива в ада или в рая (душите на праведните след Христовото изкупително дело), но не се връща на земята, не се въплъщава в никакво тяло.
В книгата на св. прор. Исаия (38 гл.) е описано страданието на юдейския цар Езекия (727-698 г. пр. Р. Хр.). Последният е бил на смъртно легло и с дълбоко прочувствени думи се е обърнал към Подателя на живота: "Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. Аз казах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света" (ст. 10-11).
Езекия изповядва общата за старозаветните хора вяра, че душата след смъртта на тялото ще отиде в ада, и надеждата, че Спасителят ще въведе душите на праведните в рая, защото така учи Бог чрез Своето слово, записано в св. Библия от боговдъхновени мъже. Затова и Езекия не мисли, че ще се прероди, но че няма да види повече земята на живите и там не ще може да "види" Господа - т. е. не ще може да върши добри дела, които водят до съзерцаване на Бога както тук на земята, така и в отвъдното.
Знаем, че след смъртта човек не може да извършва никакви дела, включително не може и да се покае. Езекия също е знаел, че само докато е жив може да се разкае за греховете си, че след смъртта си няма да има възможност за това. Ако имаше прераждане, едва ли Езекия щеше така умилно да се обръща към Бога със сълзи на покаяние, защото щеше да знае, че макар тук и сега да е грешил, то след прераждането си, в другия си живот на земята, може да се усъвършенства духовно, да изкупи грешките си със страдания и да се надява на по-добро прераждане. Щеше да се надява в другия си живот да постигне нирвана или пък да се слее с безличния Абсолют. Но не, Езекия знае богооткровеното учение на Св. Писание за състоянието на душата след смъртта, и че от ада може да го избави само Изкупителят Бог, но при условие, че той искрено се откаже от греха и възжелае от все сърце да служи на Бога приживе.
Голяма част от тези, които, считайки се за християни, смесват своята вяра с вяра в прераждането, смятат, че в Мат. 11:10-14 и Мат. 17:10-13 се говори, че св. прор. Илия се е преродил и сега е св. Йоан Кръстител. Но това е само на пръв поглед - смисълът тук е, че св. Йоан Кръстител е смел изобличител на греховете на юдеите, такъв, какъвто е бил св. пророк Илия. Сам св. Йоан Кръстител заявява, че не е Христос, нито е пророк Илия (Йоан 1:12-27).
Според защитниците на прераждането, за да може душата да се въплъти, тя трябва да е напуснала предишното тяло. В случая дори и да имаше прераждане, това е невъзможно, защото както знаем св. прор. Илия не е умрял, а е взет жив на небето (4Цар. 2:14). Също така, ако юдеите вярваха в прераждане, а не във възкресение, те не биха сметнали Христос за възкръсналия св. Йоан Кръстител, който е починал ок. 31 г. сл. Р. Хр., т. е. две години преди смъртта и Възкресението на Спасителя.
Привържениците на вярата в кармата и прераждането сочат като основание, че и Библията проповядва това учение - в Йоан 9:1-2, където се повествува за изцерението на слепородения. При изцеряването му апостолите попитали Господ Иисус Христос кой е съгрешил - слепороденият или родителите му, та се е родил с такъв недостатък (ст. 2). Според вярващите в прераждането, светите апостоли явно също са вярвали в него.
Апостолите били свидетели на това как Спасителят преди това изцерил разслабения, като му казал: "Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5:14). Сега те споделили всеобщото мнение, че за греховете на родителите могат да бъдат наказани техните деца. То се основавало на неправилното разбиране на думите от Мойсеевото законодателство, че Господ "за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода" (Изх. 34:7, 20:5; Числ. 14:18 ). Затова и Спасителят побързал да разсее недоумението им, като отвърнал: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (ст.3).
В проповедта на планината Господ Иисус Христос говори за това, че вярата ни трябва да бъде придружена с добри дела: "Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън" (Мат. 7:17-19).
Доброто дърво изобразява добродетелните и праведните, а лошото - непокаялите се. Участта на грешника след смъртта е в огъня, т. е. в ада. В Христовия разказ за жестокия богаташ и бедния Лазар (Лука 16:19-31). Тук образно Господ Иисус Христос ни предава както мъките на жестокосърдния богаташ в ада, така и блаженството на Лазар в лоното Авраамово. Ясно е, че всеки си получава заслуженото не в друго тяло, а в отвъдното.
Свети ап. Павел в посланието си до евреите пише, че "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (9:27), така "и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение (ст. 28 ).
Следователно както Христовата жертва е едно-кратна, така и човек живее само веднъж на земята, иначе би трябвало Господ Иисус Христос да се жертва за всеки един човек по много пъти - тъй като това е немислимо, така и животът много пъти.
Едни твърдят, че след смъртта ни чака вечен живот в отвъдното. Други подкрепят тезата, че смъртта е краят на всичко. Какво мислите вие и защо?
трудно е да се каже - за всеки може да е различно, някои може да отидат в рай - със сигурност това ще са добрите/праведните, други могат да се озоват в ад - те със сигурност ще са зли/неправедни човеци, за трети е възможно просто да престанат да съществуват - най-малкото може да се допусне и такава възможност, не казвам, че това със сигурност ще стане, все пак едно нещо е сигурно, в рая има всичко необходимо за душата за да може да има изобилен живот без никакви лишения откъм добри(те) неща, ето защо е и вярата, за да се работи в тази несигурна ситуация за всеобщо спасение за изобилен и вечен живот (разбира се) в Онзи, Който наистина е истинския Господ Бог, понеже такова спасение не е възможно да има чрез друг господ/бог...
Chrysothemis
09-23-2016, 20:41
така или иначе няма разбереш понеже ума на човек не може да го осъзнае
но да кажем че няма преди и след смъртта
Благодаря за изчерпателния отговор.
Chrysothemis
09-23-2016, 20:41
Ето какво пише в Книгата по този въпрос:
Свещеното Писание ни открива Бог като Триипостасен Творец и Промислител. Той е сътворил света от любов, а човека е поставил като разпоредник и съуправител - венец на Неговото творение. Бог е сътворил човека по Свой образ - дарил го е с безсмъртна душа, свободна воля, с ум и чувства, и го призовал към богоуподобяване (Бит. 1:26-27). Нашите праотци Адам и Ева са били създадени с възможност за безсмъртие. Смъртта е една от горчивите последици на греха, който е внесъл повреда в нашата природа. Тя е двояка: физическа - смъртта на тялото, и духовна - отделянето на човека от Бога (срв. Бит. 3 гл.).
Какво става с душата след смъртта според Свещеното Писание, преражда ли се тя в друго тяло?
В книга Псалтир можем да намерим ясен отговор на поставения по-горе въпрос. В псалом 9:18 (срв.48:15) Псалмопевеца нарича нечестивци тези, които не изпълняват Божиите заповеди и по този начин забравят Бога: "Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога".
Участта на нелюбещите и нетърсещи Бога души е в ада и следователно, те нямат възможност да се преродят. Някои може би ще си помислят, че праведниците ще се преродят, за да се усъвършенстват още повече в доброто. Не! В Пс. 77:39 е изразена идеята, че всички хора, както праведни, така и грешни не се прераждат. Тук ясно личи несъстоятелността на мнението, че Библията била учела за прераждане. В целия псалом се разкрива Божията милост към евреите, въпреки че те непрекъснато са се противили на Бога в пустинята (през време на четиридесетгодишното си странстване) и не са изпълнявали волята Му. Въпреки това Бог не ги е погубил. "Той помнеше - пише св. Псалмопевец, - че те (в см. хората) са плът, дихание, което отива и се не връща."
В книга Йов библейската истина, че няма прераждане, е доста ясно отразена. "Разведрява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе, не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече" (Йов. 7:9).
Размишлявайки за преходността на земния живот, праведният Йов изповядва: "Краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен" (Йов. 16:22).
От гореказаното е ясно, че Словото Божие учи, че след физическата смърт душата не умира. Тя отива в ада или в рая (душите на праведните след Христовото изкупително дело), но не се връща на земята, не се въплъщава в никакво тяло.
В книгата на св. прор. Исаия (38 гл.) е описано страданието на юдейския цар Езекия (727-698 г. пр. Р. Хр.). Последният е бил на смъртно легло и с дълбоко прочувствени думи се е обърнал към Подателя на живота: "Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. Аз казах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света" (ст. 10-11).
Езекия изповядва общата за старозаветните хора вяра, че душата след смъртта на тялото ще отиде в ада, и надеждата, че Спасителят ще въведе душите на праведните в рая, защото така учи Бог чрез Своето слово, записано в св. Библия от боговдъхновени мъже. Затова и Езекия не мисли, че ще се прероди, но че няма да види повече земята на живите и там не ще може да "види" Господа - т. е. не ще може да върши добри дела, които водят до съзерцаване на Бога както тук на земята, така и в отвъдното.
Знаем, че след смъртта човек не може да извършва никакви дела, включително не може и да се покае. Езекия също е знаел, че само докато е жив може да се разкае за греховете си, че след смъртта си няма да има възможност за това. Ако имаше прераждане, едва ли Езекия щеше така умилно да се обръща към Бога със сълзи на покаяние, защото щеше да знае, че макар тук и сега да е грешил, то след прераждането си, в другия си живот на земята, може да се усъвършенства духовно, да изкупи грешките си със страдания и да се надява на по-добро прераждане. Щеше да се надява в другия си живот да постигне нирвана или пък да се слее с безличния Абсолют. Но не, Езекия знае богооткровеното учение на Св. Писание за състоянието на душата след смъртта, и че от ада може да го избави само Изкупителят Бог, но при условие, че той искрено се откаже от греха и възжелае от все сърце да служи на Бога приживе.
Голяма част от тези, които, считайки се за християни, смесват своята вяра с вяра в прераждането, смятат, че в Мат. 11:10-14 и Мат. 17:10-13 се говори, че св. прор. Илия се е преродил и сега е св. Йоан Кръстител. Но това е само на пръв поглед - смисълът тук е, че св. Йоан Кръстител е смел изобличител на греховете на юдеите, такъв, какъвто е бил св. пророк Илия. Сам св. Йоан Кръстител заявява, че не е Христос, нито е пророк Илия (Йоан 1:12-27).
Според защитниците на прераждането, за да може душата да се въплъти, тя трябва да е напуснала предишното тяло. В случая дори и да имаше прераждане, това е невъзможно, защото както знаем св. прор. Илия не е умрял, а е взет жив на небето (4Цар. 2:14). Също така, ако юдеите вярваха в прераждане, а не във възкресение, те не биха сметнали Христос за възкръсналия св. Йоан Кръстител, който е починал ок. 31 г. сл. Р. Хр., т. е. две години преди смъртта и Възкресението на Спасителя.
Привържениците на вярата в кармата и прераждането сочат като основание, че и Библията проповядва това учение - в Йоан 9:1-2, където се повествува за изцерението на слепородения. При изцеряването му апостолите попитали Господ Иисус Христос кой е съгрешил - слепороденият или родителите му, та се е родил с такъв недостатък (ст. 2). Според вярващите в прераждането, светите апостоли явно също са вярвали в него.
Апостолите били свидетели на това как Спасителят преди това изцерил разслабения, като му казал: "Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5:14). Сега те споделили всеобщото мнение, че за греховете на родителите могат да бъдат наказани техните деца. То се основавало на неправилното разбиране на думите от Мойсеевото законодателство, че Господ "за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода" (Изх. 34:7, 20:5; Числ. 14:18 ). Затова и Спасителят побързал да разсее недоумението им, като отвърнал: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (ст.3).
В проповедта на планината Господ Иисус Христос говори за това, че вярата ни трябва да бъде придружена с добри дела: "Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън" (Мат. 7:17-19).
Доброто дърво изобразява добродетелните и праведните, а лошото - непокаялите се. Участта на грешника след смъртта е в огъня, т. е. в ада. В Христовия разказ за жестокия богаташ и бедния Лазар (Лука 16:19-31). Тук образно Господ Иисус Христос ни предава както мъките на жестокосърдния богаташ в ада, така и блаженството на Лазар в лоното Авраамово. Ясно е, че всеки си получава заслуженото не в друго тяло, а в отвъдното.
Свети ап. Павел в посланието си до евреите пише, че "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (9:27), така "и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение (ст. 28 ).
Следователно както Христовата жертва е едно-кратна, така и човек живее само веднъж на земята, иначе би трябвало Господ Иисус Христос да се жертва за всеки един човек по много пъти - тъй като това е немислимо, така и животът много пъти.
Благодаря за отговора и за изчерпателните примери от Библията.
Chrysothemis
09-23-2016, 20:42
трудно е да се каже - за всеки може да е различно, някои може да отидат в рай - със сигурност това ще са добрите/праведните, други могат да се озоват в ад - те със сигурност ще са зли/неправедни човеци, за трети е възможно просто да престанат да съществуват - най-малкото може да се допусне и такава възможност, не казвам, че това със сигурност ще стане, все пак едно нещо е сигурно, в рая има всичко необходимо за душата за да може да има изобилен живот без никакви лишения откъм добри(те) неща, ето защо е и вярата, за да се работи в тази несигурна ситуация за всеобщо спасение за изобилен и вечен живот (разбира се) в Онзи, Който наистина е истинския Господ Бог, понеже такова спасение не е възможно да има чрез друг господ/бог...
Това е много интересно виждане. Благодаря, че сподели.
Утехата е развращение на страданието.
Плътта трябва най-прецизно да се изследва от ножа, а тайните й да бидат изложени под лазурното небе.
Проблемът на християните е, че се утешават и възприемат смъртта като преходна.
От подлизурковци, които цял живот обръщат бузата, което така или иначе не правят, не бива да очакваш просперитет или каквато и да е воля.
Тежката истина е, че светът се гради върху трупове, а смъртта е единственият глас отекнал в кухината на времето, жестоки сме защото чувствуваме, умираме защото единствено тази мисъл разсича безсмислието.
Или инак казано: Човек живее според смъртта си, оправдава я с живота си, посява семето й в младия си ум и я жъне на бойното поле, със сабя в ръка.
Утехата е развращение на страданието.
Плътта трябва най-прецизно да се изследва от ножа, а тайните й да бидат изложени под лазурното небе.
Проблемът на християните е, че се утешават и възприемат смъртта като преходна.
От подлизурковци, които цял живот обръщат бузата, което така или иначе не правят, не бива да очакваш просперитет или каквато и да е воля.
Тежката истина е, че светът се гради върху трупове, а смъртта е единственият глас отекнал в кухината на времето, жестоки сме защото чувствуваме, умираме защото единствено тази мисъл разсича безсмислието.
Или инак казано: Човек живее според смъртта си, оправдава я с живота си, посява семето й в младия си ум и я жъне на бойното поле, със сабя в ръка.
сабята се вади при нужда и се прибира с чест
иначе да видим един познат Буда
бил някъде си там принц пада му тухла на главата три дни бил ни жив ни умрял като се свестил помнил всичките си животи и имал цялата мъдрост на планетата
и казал че всеки рано или късно ще стане като него просто трябва да изживее живота си и всеки живот е като урок който трябва да научи
Но именно защото никой не се е върнал, може да се направи и противоположния извод.С други думи там е толкова хубаво, че никой не се връща :D?!
Аз като предлагах курсове по катехизис никой не се записа. Оправяйте се сега сами.Ти като духовник, си длъжен да проповядваш Божието слово безплатно!
Chrysothemis
09-24-2016, 20:31
четете Книга на мъртвите
Чела съм я.
Ти като духовник, си длъжен да проповядваш Божието слово безплатно!
Накрая склоних да е безплатно, ама пак никой не искаше.
Chrysothemis
09-24-2016, 21:11
Накрая склоних да е безплатно, ама пак никой не искаше.
А за какво става въпрос?
А за какво става въпрос?
За катехизис.
the...dreamer
09-25-2016, 05:57
Не троля. Поддържам версията на Библията за след смъртта. Нали питаш за мнение, това е моето.
Стига inewton, всички знаем, че грам не си вярващ. Ти си физик, не папа. Съвземи се ! Според Библията Земята е плоска, това противоречи на науката ! Ти си човек на науката !
Според Библията Земята е плоска...Това никъде не го пише в Библията 8)!
„Книга на мъртвите“ е много добро предложение.
Култът към Сет съществува и в някои модерни среди, но като цяло остава под булото на цялото езотерично словоизлияние удавило мистиката.
Ако изобщо може да наречем тази мания по астрология и уика езотерика.
Смъртта се подразбира според живота, а той се разбира по множество начини.
Друг ориентир отвъд нихилистичното разбиране на света, единственото рационално впрочем, е да определиш какъв характер носи идеологията или вероизповеданието ти.
Дуализма определя живота като сблъсък на две начала, а пък египтяните, подобно на гърците, предават волята си на иманентността на множество сили.
Разумните, какъвто е бил и Буда, се обръщат към страданието като единственото метафизично начало, те не вярват в отвъдния свят и не оправдават делата си с него, по такъв начин определят целия си живот според единствено волята си да го преодолеят.
Все пак човек живее според смъртта си, аз избирам лагера на източните философи.
Стига inewton, всички знаем, че грам не си вярващ. Ти си физик, не папа. Съвземи се ! Според Библията Земята е плоска, това противоречи на науката ! Ти си човек на науката !
Науката не пречи на религията, в сила е и обратното твърдение.
И както каза Грозния, никъде в Библията не пише, че Земята е плоска.
SHPAIdURmeN
09-26-2016, 09:08
Едни твърдят, че след смъртта ни чака вечен живот в отвъдното. Други подкрепят тезата, че смъртта е краят на всичко. Какво мислите вие и защо?
А, какво е твоето мнение по въпроса и защо ?
Pitancho
09-30-2016, 22:27
Катехизис в превод от гръцки значи наставление, поучение. Дава отговори на основните и важни въпроси, които са предмет на вяра и практика в християнството. Стремежът е те да са обяснени по разбираем и достъпен начин, без навлизане в подробности, богословски дебри и специфични термини. Накратко, катехизисът описва в Кого, в какво, защо и как вярваме и дава необходомият минимум от знания, необходими на християните, за да познават Бога и Неговата воля, както и основаната от Него Църква., Една от задачите на която е да преподава неизменно тези истини и да бъде онази майчина утроба, чрез която живеещите на земята да се родят за небето. Т.е. описва накратко в какво да вярваме и как да живеем във временния живот, за да наследим блаженството във Вечността, приготвена от Любящият Бог за тези, които са Го обикнали.
Непознаването на Катехизиса, означава липса на основни и цялостни знания за християнството. Означава, че човек поназнайва нещо оттук-оттам, както повечето неща не са му ясни, някои само си мисли, че са му ясни, а по останалите се заблуждава, ако въобще се е сетил да мисли за тях. И освен това няма критерии, по които да оценява истинността на възгледите си. Незапознатите с основните неща в катехизиса са духовно неграмотни и трябва да се потрудят, за да се образоват, въпреки че много от тях нелогично вярват, че за тези неща те са си родени научени. Правилната практика е, когато се кръщава възрастен човек, той първо да се запознае с основните положения в катехизиса, да бъде изпитан и чак тогава да бъде кръстен. Ако е дете, кръстникът поема отговорността, че детето ще научи истините на вярата, когато почне да разбира и може да ги научи и възприеме. Понеже това днес в България рядко се спазва, държим рекорда между другите православни народи както по % на некръстените, така и по % на кръстените, но неграмотни и непрактикуващи вярата хора. Отделно такива дето вярват, че "там има нещо" и изобретатели на свои си представи за нещото или споделящи чужди заблуди по въпроса. Мъка....
Pitancho
09-30-2016, 23:04
Ето пример за част от обяснението в Катехизиса на последния член от Символа на Вярата - " ... Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин."(който и СимволВеруюто не знае, трябва да почне от АзБуки-то и катехизисът ще му дойде множко за начало):
http://www.pravoslavieto.com/books/pravoslaven_katehizis/11_VuzkresenieNaMurtvite.htm
Smrazqvashta
10-01-2016, 15:59
Аз, ако си напиша мнението тук ще се сдърпаме за косите с повечето. 8)
Тук всеки се "дърпа за косата" с другия.
причинявате ли си зло, било то по духовен или др. път/начин, никой и нищо няма да ви спаси повече в следващите вечности, но пак ще страдате все така, така че от вас зависи, от онова, което правите сега (в тази вечност)
Какво имаш предвид под вечности? Не е ли вечността една, а именно Бог?
АгентМура
10-01-2016, 18:03
Защо вярвате?
Какво имаш предвид под вечности? Не е ли вечността една, а именно Бог?
вечността е кръговрат, започва там където свършва със периодична смяна на местата за душите, по този начин има много поредни вечности - този процес няма край...
MoonWatcher
10-02-2016, 08:11
Тъй като съм атеистично настроен, бих казал "най-вероятно не". Не вярвам в Библейската представа за Рая и Ада (макар днешната идея за Ада със всичките му кръгове и разнообразни наказания за грешниците да е вдъхновена най-вече от "Божествена комедия" на Алигиери). В известен смисъл тя е моделирана да накара хората да се придържат към религията и да живеят праведно, и няма нищо лошо в това, но именно факта, че християнския Ад и Рай са толкова човешки и границата между тях е толкова ясна ме кара да се съмнявам в тях. Освен това съм чувал теорията, от една стара моя учителка, че ако Вселената функционира по християнския модел и Ада и Рая са реални, то хората вече живеем в Ада, тъй като Господ гони Адам и Ева от Рая в пустошта извън него, която може да символизира Ада. Не мога да кажа дали това е вярно - не съм запознат толкова добре с Библията.
Един от най-добрите цитати, които съм чел в живота ми, принадлежи на Платон - "Животът е просто миг между две вечности". Това описва вижданията ми много добре. Може би има нещо преди и съответно след живота, някакво присъствие на душата или пък просто друга нейна, безтелесна форма. Склонен дори да подкрепя теорията за следващи животи, но с идеята, че спомените на душата се разрушават от мигрирането от тяло в тяло, като запазени остават само най-базовите инстинкти. Но не мога да приема идеята за ясно обусловено място, пристан и дом за мъртвите. Просто не ми се струва истинско.
ПС - В голяма степен дори вечността има край. Когато няма пространство, няма и време. Когато Вселената достигне до финалните етапи на живота си и рухне под тежестта и обема си, получената сингулярност ще бъде подобна на тази от преди Големия взрив. А тъй като няма да има материя, няма да има и време, съответно вечността ще достигне своя край, ако можем да наречем безбрежната бездна от време, която ни дели от този момент "вечност". Казвам го за протокола и не използвам "вечност" като религиозното понятие. Говоря от научна гледна точка.
SHPAIdURmeN
10-02-2016, 09:55
Аз, ако си напиша мнението тук ще се сдърпаме за косите с повечето. 8)
E, само ни зарибяваш или ще действаш ? :D
Тъй като съм атеистично настроен, бих казал "най-вероятно не". Не вярвам в Библейската представа за Рая и Ада (макар днешната идея за Ада със всичките му кръгове и разнообразни наказания за грешниците да е вдъхновена най-вече от "Божествена комедия" на Алигиери). В известен смисъл тя е моделирана да накара хората да се придържат към религията и да живеят праведно, и няма нищо лошо в това, но именно факта, че християнския Ад и Рай са толкова човешки и границата между тях е толкова ясна ме кара да се съмнявам в тях. Освен това съм чувал теорията, от една стара моя учителка, че ако Вселената функционира по християнския модел и Ада и Рая са реални, то хората вече живеем в Ада, тъй като Господ гони Адам и Ева от Рая в пустошта извън него, която може да символизира Ада. Не мога да кажа дали това е вярно - не съм запознат толкова добре с Библията.
Един от най-добрите цитати, които съм чел в живота ми, принадлежи на Платон - "Животът е просто миг между две вечности". Това описва вижданията ми много добре. Може би има нещо преди и съответно след живота, някакво присъствие на душата или пък просто друга нейна, безтелесна форма. Склонен дори да подкрепя теорията за следващи животи, но с идеята, че спомените на душата се разрушават от мигрирането от тяло в тяло, като запазени остават само най-базовите инстинкти. Но не мога да приема идеята за ясно обусловено място, пристан и дом за мъртвите. Просто не ми се струва истинско.
ПС - В голяма степен дори вечността има край. Когато няма пространство, няма и време. Когато Вселената достигне до финалните етапи на живота си и рухне под тежестта и обема си, получената сингулярност ще бъде подобна на тази от преди Големия взрив. А тъй като няма да има материя, няма да има и време, съответно вечността ще достигне своя край, ако можем да наречем безбрежната бездна от време, която ни дели от този момент "вечност". Казвам го за протокола и не използвам "вечност" като религиозното понятие. Говоря от научна гледна точка.
не е ли и това изречение от Библията като онова на платон: "Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва."(Яков 4:14)?!
MoonWatcher
10-03-2016, 05:36
не е ли и това изречение от Библията като онова на платон: "Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва."(Яков 4:14)?!
Да, в голяма степен. Както казах, не съм запознат с Библията, но не отричам, че в нея има мъдрости, добре формулирани философски разсъждения, както и съвети за праведен живот, които са много полезни дори за невярващия. Дори Владимир Набоков е формулирал подобно разсъждение две хилядолетия по-късно - "Скалите се люлеят над бездната, а нашите инстинкти ни разкриват, че съществуването ни не е нищо повече от малка пукнатина, малък проблясък на светлина между две вечности от тъмнина" (съжалявам, ако превода не е добър, но това му изказване го няма на български и го преведох собственоръчно). Извода е, че хората стигат до едни и същи изводи, макар да ги делят хилядолетия, цели планини от време.
ПС - Като цяло бих се съгласил не толкова с идеята за Рай като чисто формулирано място, защото според мен тя се е появила след Исус, с хода на времето и развитието на вярата. Идеята за просто съществуване на праведните души близо до топлината и добротата на Господ би била много по-разбираема и лесна за вярване.
„Вярата започва там, където свършва мисълта“ - Сьорен Киркегор
Смъртта е обяснена рационално в днешно време, но пролуката е главоблъсканицата, която представлява светът без нас.
Юнг и още много психолози изказват мнението, че хората трудно разбират света отвъд собственото си присъствие.
Ако спасението е реално, то следва да бъде изтощително и тежко, а не капка сладост в чашата горчилка, това по-скоро е грехът, но въпреки това вярата се е превърнала в начин да отречем безсмислеността, нима това не затрива изначалната идея на избора?
Проблемът е, че идеята за възвишение е толкова приятна и проветрива, че на всеки ще му се угоди да повярва, тя е перверзна заради институциите, които са я превърнали в реклама.
Що се отнася до „Ад“, никой не е приемал кръговете адски като нещо реално или пък като провидение, това е модерна творба, която носи характер, дори сюжет.
Тъй като съм голям фен на книгата ще цитирам нещо, което всеки докоснал се до книжката трябва да запомни.
(То е аксиома, но въпреки това Данте адресира читателите си)
От песен девета.
„О вий, кои сте в мъдростта влибени,
под булото на моите песни
търсете скрита мисъл и значение!“
Самата книга е доста конфликтна, не е отговор на библейски въпроси, ами напротив, тя по-скоро сблъсква отколкото наставлява.
Smrazqvashta
10-03-2016, 16:51
E, само ни зарибяваш или ще действаш ? :D
Аз съм атеист.
АгентМура
10-03-2016, 17:14
Как мога да накарам себе си да повярвам в Иисус Христос?
Смъртта е обяснена рационално в днешно време, но пролуката е главоблъсканицата, която представлява светът без нас.Хората просто не искат да приемат, че със смъртта, за индивидът всичко свършва!
Как мога да накарам себе си да повярвам в Иисус Христос?
Той може да те накара.
АгентМура
10-03-2016, 21:15
Той може да те накара.
Много абстрактно се изразяваш... Как би могло да стане това? Поясни, моля!
Много абстрактно се изразяваш... Как би могло да стане това? Поясни, моля!
Според Писанието вярата е дар от Бога и ако той не ти даде този дар, ти сам не можеш да си го получиш.
АгентМура
10-03-2016, 21:27
Според Писанието вярата е дар от Бога и ако той не ти даде този дар, ти сам не можеш да си го получиш.
:(
ENIGMA00
10-03-2016, 22:15
А прераждането съществува ли.. Вярвате ли в него, защото по-този въпрос аз съм по-скептична и по-склонна да кажа не.
АгентМура
10-03-2016, 22:21
А прераждането съществува ли.. Вярвате ли в него, защото по-този въпрос аз съм по-скептична и по-склонна да кажа не.
Аз пък съм по- склонен да приема, че прераждането съществува в нашата вселена, отколкото да приема, че Иисус Христос съществува на небето и бди над нас.
ENIGMA00
10-03-2016, 22:33
Аз пък съм по- склонен да приема, че прераждането съществува в нашата вселена, отколкото да приема, че Иисус Христос съществува на небето и бди над нас.
Странно.. И аз станах доста скептична спрямо християнството след като прочетох "Светата кръв и свещеният Граал". Не скептична но по-скоро сега назрявам и изучавам света около себе си и избирам в какво да вярвам. Защото всеки има нужда да вярва в нещо.
АгентМура
10-03-2016, 22:33
ще поживеем и ще видим
По- скоро, "ще погинем и може би ще видим". :D
АгентМура
10-03-2016, 22:46
Странно.. И аз станах доста скептична спрямо християнството след като прочетох "Светата кръв и свещеният Граал". Не скептична но по-скоро сега назрявам и изучавам света около себе си и избирам в какво да вярвам. Защото всеки има нужда да вярва в нещо.
Мозъкът изцяло се изпълвал с DMT( веществото, което поражда сънищата, когато спиш) след като смъртта настъпи. Това е любопитно, според мен. Чудя се дали след като умре човек, дали просто не сънува една нова негова реалност вътре в неговата глава? Или нещо подобно... :D
Аз пък съм по- склонен да приема, че прераждането съществува в нашата вселена, отколкото да приема, че Иисус Христос съществува на небето и бди над нас.
Поради какви съображения? На мен и двете ми се струват еднакво недоказуеми.
MoonWatcher
10-04-2016, 06:06
Поради какви съображения? На мен и двете ми се струват еднакво недоказуеми.
Склонен съм да се съглася с inewton. Идеята, че има Бог (дори това да не е християнския такъв, а просто едно свръхсъздание, което е създало Вселената) е недоказуема до откриване на доказателства за нея, като всяка хипотеза. Същото важи и за преражданията - никой досега не е го преживявал, нямало е бебе, проговорило на чист език и почнало да разказва спомените си от миналия си живот. Както споменах вече, дори да съществува нещо като прераждане, то също ще е един вид смърт - душата се мести в ново тяло и спомените от предишния живот се разрушават или се заравят някъде дълбоко, недостижими за съзнанието. Остават само базовите инстинкти. А човек има личност заради опита и спомените си. Без тях личността е мъртва, дори тялото и душата да живеят.
ПС - Всъщност човек може да повярва лесно и в двете теории, ако ги сведе до базисно ниво, а не използва примерите от дадена религия или пък на определен пророк/мистик, или книга по темата.
Smrazqvashta
10-04-2016, 06:49
А прераждането съществува ли.. Вярвате ли в него, защото по-този въпрос аз съм по-скептична и по-склонна да кажа не.
Не.
АгентМура
10-04-2016, 06:51
Поради какви съображения? На мен и двете ми се струват еднакво недоказуеми.
Повече ме кефи фантасмагорията за прераждането. :D Особено имайки предвид това, което споменах по- горе за DMT. По- лесно ми е да си представя това. Може би сме просто трупове, които сънуват еднакъв сън от различни преспективи. :D :D
Smrazqvashta
10-04-2016, 06:53
Може би сме просто трупове, които сънуват еднакъв сън от различни преспективи. :D :D
доста извратено
АгентМура
10-04-2016, 07:09
доста извратено
Дано това не е крайната истина на съществуването ни. :D
Smrazqvashta
10-04-2016, 07:48
Дано това не е крайната истина на съществуването ни. :D
Не мисля, че ще имаме честта да разберем.
Едни твърдят, че след смъртта ни чака вечен живот в отвъдното. Други подкрепят тезата, че смъртта е краят на всичко. Какво мислите вие и защо?
И аз съм си мислил за това, доста. Преди време гледах доста видеа на преживявания близки до смъртта (Near Death Experiences). Ако има някой, който 'се е върнал' оттам, това са тези хора.
В очите и гласовете на някои от тях усещаш колко дълбоко им е въздействало преживяването в отвъдното. Някои ги подлагат под съмнение (и може би една част наистина не са истински) като казват, че тези преживявания са функция на мозъка, но в това видео ( https://www.youtube.com/watch?v=YngFFx4doZU ) се споменава аргумента, че преживяванията се случват по времето, когато човек е клинично мъртъв, т.е. мозъкът не функционира и ако преживяването зависеше от работата на мозъка, то не би трябвало да се е случило. А в някои от преживяванията, хората след това са дали свидетелство за събития, които са се случили по времето, в което са били в клинична смърт, т.е. съзнанието им е функционирало извън физическото тяло.
Преживяванията също варират, някои са позитивни - виждат светлина, срещат ангели, Исус Хрисос; а други са негативни - с демони, ад.
В youtube има доста видеа. Случаят с Хауърд Сторм ми направи силно впечатление, неговото преживяване го завърта на 180 градуса и го променя тотално - https://www.youtube.com/watch?v=Pi3e16JY6UM
Тази жена - Рене Пасароу, пък, е следвала случващото ѝ се докато е била в безсъзнание и след това в мозъчна смърт. След това е споделила с лекарите, един от тях я е посъветвал да не казва на никого, за да не я помислят за луда :)
https://www.youtube.com/watch?v=qlFTanblpvg&list=PLrW4kXKPAiakAQMzGoES6yyP2nFN7AxP3&index=4
Тази жена твърди, че са ѝ показали рая и ада: https://www.youtube.com/watch?v=IFna579B8d8&index=5&list=PLrW4kXKPAiakAQMzGoES6yyP2nFN7AxP3
А тази жена е направила опит за самоубийство: https://www.youtube.com/watch?v=YDzaG-eLkWQ
След преживяването си, също е имала сили да промени напълно живота си.
Някои неща от преживяванията близки до смъртта могат да си противоречат и си мисля че е защото хората са на различен етап на разбиране и т.н.,но основното послание мисля си е че човек е повече от тялото и си струва човек да погледне в тази посока, защото това слага много проблеми и ситуации в друга перспектива.
А прераждането съществува ли.. Вярвате ли в него, защото по-този въпрос аз съм по-скептична и по-склонна да кажа не.
Интересно, че прераждането съществува и в християнството, докато на Петия вселенски събор (553г.) не решават, че е ерес и го изваждат от християнството.
Ако ти е интересно, има един филм Yesterday's Children (https://www.youtube.com/watch?v=vUM5QJrbj1U). Той е създаден по действителната история на жена от САЩ, която има настойчиви сънища. Започва едно търсене и впоследствие се оказват спомени от предишен живот.
АгентМура
11-03-2016, 01:02
Бях окован и измъчван в ада 573 години, ама се измъкнах!
Дивич!
Как мога да накарам себе си да повярвам в Иисус Христос?
Мисля че това е голям въпрос и много важен.
Според мен не е въпрос да се 'накараш', вярата не може да се насили. Мисля че вярата съществува, когато имаш опитност, т.е. когато преживяванията ти покажат, че нещото е истинско и това те кара да му се довериш (или да му имаш вяра).
Може би всичко започва с интерес, трябва да имаш някакво желание да се свържеш със съответния тип духовност или духовна фигура. В случая с Иисус Христос, може би би ти било от полза да прочетеш нещо за него, негови цитати от Библията или друг текст (в Библията дори няма толкова много директни цитати на Исус, можеш да погледнеш Евангелие на мира на есеите: goo.gl/S55M6p или пък някой текст от Библиотеката от Наг Хамади).
Или пък да гледаш филм за живота му (въпреки че това може да е нож с две остриета, защото може да направи умът склонен да фантазира, а на теб ти трябва някакво истинско усещане и яснота). Или да слушаш свещена музика (кантата на Бах примерно).
Веднъж щом си насочил вниманието си, втората стъпка може да е просто да се изчистиш от всичко и да съсредоточиш съществото си към него. Можеш да използваш молитва, ако ти е комфортно или да му кажеш защо все едно те чува защо имаш интерес към него, защо искаш да повярваш. След това просто се изчисти от всичко, изчисти ума и емоциите и постой в тишина, и виж дали усещаш нещо различно.
Мисля че ако си упорит с подобни упражнения (или друго нещо, което чувстваш близо до себе си), впоследствие ще имаш някакъв отговор за себе си. Мисля че най-важна е искреността, искрения интерес и желание да намериш отговор.
Ако можеш да усетиш нещо вследствие от такова упражнение, може би това ще ти даде причина да задълбочиш и може би в някакъв момент да имаш вяра в нещо духовно. Когато знаеш за себе си, че тази вяра не е плод на фанатизъм или страх, а на твое лично търсене и откритие, тя ще е силна и ще си склонен да ѝ се усланяш по време на трудности или да ѝ отдадеш признание в радостните моменти.
VinDiesel
11-03-2016, 21:21
Според мен тялото умира, душата е енергия, която не умира, просто се пренася другаде.
АгентМура
11-03-2016, 21:33
Според мен тялото умира, душата е енергия, която не умира, просто се пренася другаде.
Това би ли значило, че сме като богове? Ако наистина сме безсмъртни частици енергия, разбира се.
VinDiesel
11-03-2016, 21:46
Преди около година, може би две, гледах предаване за хора, които сънуват едни и същи сънища, но в тях сънуват неща, които ги няма в нашето битие.
Както ми се спеше и гледах насила, ми стана голяма каша в главата, но това което горе-долу разбрах, е казаното горе.
И го обясниха един вид, че има астрални светове или мултивселена, а енергията(душата) ни не умира, само тялото. Изкараха един вид, че нямаме спомени от предишен живот, тъй като енергията няма памет. Просто се пренася от едно място на друго.
me_&_my_broken_heart
11-04-2016, 21:24
Замислете се колко гадно би било детето ви да каже, че вие не сте негов родител и, че не ви познава :)
Няма как човек да разбере преди да умре, но и няма как да разкаже на останалите след това. Може би има живот след смъртта иначе откъде са се появили тези приказки, филми, книги, дори и песни за духове? Нали трябва да са провокирани/вдъхновени от нещо? Всеки е свободен да мисли, каквото пожелае, нито можеш да убедиш вярващия в дявола да вярва в Бог, нито вярващия в Бог, да повярва в дявола.
Аз мисля ,че има рай и ад има много доказателства за съществуването им. Всеки човек според заслуженото си.Не вярвам в такива глупости като прераждането не че нещо, но е безсмислено. :)
Аз мисля ,че има рай и ад има много доказателства за съществуването им.
Ако събереш петте части на Екзодия, и като играеш полимеризация, отваря се един Старгейт портал и направо с батмобила директно в рая. Има много доказателства за тва!
MoonWatcher
11-16-2016, 06:41
Няма как човек да разбере преди да умре, но и няма как да разкаже на останалите след това. Може би има живот след смъртта иначе откъде са се появили тези приказки, филми, книги, дори и песни за духове? Нали трябва да са провокирани/вдъхновени от нещо? Всеки е свободен да мисли, каквото пожелае, нито можеш да убедиш вярващия в дявола да вярва в Бог, нито вярващия в Бог, да повярва в дявола.
Според мен (лично мнение е това) всички приказки, филми, легенди и т.н. за задгробен живот и духове са породени от страха на човека от смъртта. Освен това в миналото много явления, които сега са развенчани, са били именно с това - неспокойната душа на покойник го причинява. Хората по този начин са показвали страха си от необяснимото, от неизследваното. А смъртта е неизследвана територия.
PS - Изказването ти за Бога и дявола според мен не е вярно. Поне в християнството Бог и Дявола съществуват заедно. Християнството отрича Дявола и заклеймява деянията му, но признава съществуването му. Същото правят и различните сатанистки култове, изповядващи пряка вяра в Луцифер, само дето наопаки.
Според мен (лично мнение е това) всички приказки, филми, легенди и т.н. за задгробен живот и духове са породени от страха на човека от смъртта. Освен това в миналото много явления, които сега са развенчани, са били именно с това - неспокойната душа на покойник го причинява. Хората по този начин са показвали страха си от необяснимото, от неизследваното. А смъртта е неизследвана територия.
PS - Изказването ти за Бога и дявола според мен не е вярно. Поне в християнството Бог и Дявола съществуват заедно. Християнството отрича Дявола и заклеймява деянията му, но признава съществуването му. Същото правят и различните сатанистки култове, изповядващи пряка вяра в Луцифер, само дето наопаки.
Фойербах ли си чел/а? Лош път, чадо.
MoonWatcher
11-17-2016, 05:58
Фойербах ли си чел? Лош път, чадо.
Не съм, отче. :D Не съм се нагърбвал да чета изцяло философски трудове от половин година. Но тези идеи са засегнати в произведенията на Х.П. Лъвкрафт и Е.А. По, а на тях съм див фен. Набоков, мисля, също засяга темата за смъртта в някои от произведенията си, излагайки подобни размисли.
Не съм, отче. :D Не съм се нагърбвал да чета изцяло философски трудове от половин година. Но тези идеи са засегнати в произведенията на Х.П. Лъвкрафт и Е.А. По, а на тях съм див фен. Набоков, мисля, също засяга темата за смъртта в някои от произведенията си, излагайки подобни размисли.
Прочети и Фойербах щом са ти интересни подобни мисли. Неговите разсъждения за това, че човека е създал Бог за своя утеха също заслужават да се прочетат. Кой ги приема и кой не вече е отделен въпрос.
MoonWatcher
11-20-2016, 16:28
Звучи интересно, макар че вече съм срещал подобни размишления на различни места, най-вече в "Делюзията Бог" (личи си, че автора е атеист) на Ричард Докинс, но тя е повече научна книга и изследва формированията на организираните религии и появата на концепцията за Господ, а не задълбава във философия. Книгата е интересен труд дори за вярващите, мисля, макар че ми допадат повече трудовете на Докинс за еволюцията на живота. Както и да е, Фойербах също се намества в списъка ми с нехудожествени автори за четене.