Miglena.M
09-29-2016, 17:32
Здравейте, от доста отдавна не съм тинейджър, но имам проблем с доверието и не мога да го преодолея.
Започвам от начало.
Когато бях на 16-17 не бях много момиче за пример, обичах да се забавлявам много, излизах постоянно дискотеки, срещи, мъже, алкохол и от всичко по-много не се бях влюбвала не го и исках, не вярвах в това, смятах че на тези години не е времето, но на 18 се запознах с момче 2 години по-малък от мен, много сладък и добър, дадох му шанс и нещата станаха много сериозни с времето. Минаха 3 години откакто бяхме заедно, той беше от Бургас аз от София, купихме си заедно апартамент в София, приеха го да учи тук, всичко беше идеално, оставаха 2 седмици за да се премести, обичахме се, вярвахме си, не мисля че някога се бяхме карали сериозно. Учех си в къщи когато ми се обадиха и ми казаха, че е катастрофирал и е починал на място, не можех да повярвам, беше ужасно, имах чувството, че целият ми свят се срина за секунди, не можех да дишам, никога през живота си не бях изпитвала такава болка. Минаха седмици, месеци, години, болката намаля, но никога не си отиде, а аз се промених коренно, бях най-щастливия и забавния човек с много приятели, отблъснах абсолютно всички, не се прибирах, започнах да взимам наркотици, да пия много алкохол, защото така не мислех, до момента в който бях трезвена и болката се връщаше, започнах да имам сериозни здравословни проблеми от начина си на живот, спрях да бъда такава, завърших бакалавъра си, записах Магистър, започнах да работя, но спрях с мъжете, не ме интересуваше никой, имах човек за секс от време на време, не много често, просто когато изпитвах нужда бях с него. Сега съм на 25 и преди година за 1ви път след ... се влюбих и то в момиче.. което не разбирам как се случи, но исках да съм до нея постоянно, караше ме да се чувствам добре, забравях за всичко, естествено бяхме приятелки, беше гадже на мой добър приятел и нещата си останаха така, просто приятелки, но правехме всичко заедно, тя беше 6 години по-голяма от мен тоест на 31.. караше ме да се смея, приличаше на него, всичко което говореше, начина по който ме караше да се чувствам.. тя имаше доста проблеми с моят приятел, защото той също беше на моите години и искаше различни неща от нея, тя ми споделяше плаче пред мен.. и аз изпитвах болка когато беше тъжна. Разделиха се и тя имаше рожден ден, работя за огромен холдинг с хотели и съм мениджър на един от хотелите в Банско и й подарих почивка, заедно с мен това беше през Май месец, отидохме и в момента в който влязохме в стаята те се скараха нещо по телефона и тя се ядоса и каза, че не може да сме приятелки, защото ми е приятел и й напомням за него и сутринта си тръгвала, излезе към 11 вечерта и аз си легнах, след което се върна с 2 бутилки уиски и ми каза "Ставай ще пием" седнах на леглото, тя на земята и започнахме да пием, да говорим, да танцуваме, да се смеем, тя знаеше за чувствата ми към нея.. то си личеше за жалост.. напи се много аз бях легнала на леглото при което тя се качи и ме целуна по врата и започна да се смее и каза "Хайде да си лягаме, да се гушкаме че е студено" аз започнах да се смея и след около час легнахме, тя започна да ме прегръща много силно и аз я целунах .. тя ми отвърна ии ... продължихме с всичко.. на следващия ден беше толкова студена към мен, имахме още 2 дни почивка, държахме се така все 1 нищо не се е случило. След като се прибрахме в София, спря да се обажда, да пише.. беше ми много гадно, те си имаха драма с приятеля ми събраха се разделиха се, когато един ден ми се обади след месец и каза, да не я търся повече и че е невъзможно да бъдем приятелки, държа се ужасно с мен. Пак ме болеше, не спирах да плача.. около 2 месеца, сега съм по-добре, излизам с добро момче, умно и много хубаво, нямам идея защо излиза с мен, аз нито съм мила, нито нищо, но той не спира да звъни вече 2ри месец излизам с него, по-точно го правя заради секса защото е прекрасен и той се държи прекрасно с мен, но усещам огромна липса, та аз съм на 25 никога не бях спала с жена, а сега не спирам да мисля за нея, за докосването, за усещането.. тя не говори с мен и вероятно няма да говори отново, но не съм влюбена в сегашното момче, държа го близо защото не искам пак да съм сама, но не разбирам какъв ми е проблема, защо не съм щастлива, защо ?? Какво ми има?
Започвам от начало.
Когато бях на 16-17 не бях много момиче за пример, обичах да се забавлявам много, излизах постоянно дискотеки, срещи, мъже, алкохол и от всичко по-много не се бях влюбвала не го и исках, не вярвах в това, смятах че на тези години не е времето, но на 18 се запознах с момче 2 години по-малък от мен, много сладък и добър, дадох му шанс и нещата станаха много сериозни с времето. Минаха 3 години откакто бяхме заедно, той беше от Бургас аз от София, купихме си заедно апартамент в София, приеха го да учи тук, всичко беше идеално, оставаха 2 седмици за да се премести, обичахме се, вярвахме си, не мисля че някога се бяхме карали сериозно. Учех си в къщи когато ми се обадиха и ми казаха, че е катастрофирал и е починал на място, не можех да повярвам, беше ужасно, имах чувството, че целият ми свят се срина за секунди, не можех да дишам, никога през живота си не бях изпитвала такава болка. Минаха седмици, месеци, години, болката намаля, но никога не си отиде, а аз се промених коренно, бях най-щастливия и забавния човек с много приятели, отблъснах абсолютно всички, не се прибирах, започнах да взимам наркотици, да пия много алкохол, защото така не мислех, до момента в който бях трезвена и болката се връщаше, започнах да имам сериозни здравословни проблеми от начина си на живот, спрях да бъда такава, завърших бакалавъра си, записах Магистър, започнах да работя, но спрях с мъжете, не ме интересуваше никой, имах човек за секс от време на време, не много често, просто когато изпитвах нужда бях с него. Сега съм на 25 и преди година за 1ви път след ... се влюбих и то в момиче.. което не разбирам как се случи, но исках да съм до нея постоянно, караше ме да се чувствам добре, забравях за всичко, естествено бяхме приятелки, беше гадже на мой добър приятел и нещата си останаха така, просто приятелки, но правехме всичко заедно, тя беше 6 години по-голяма от мен тоест на 31.. караше ме да се смея, приличаше на него, всичко което говореше, начина по който ме караше да се чувствам.. тя имаше доста проблеми с моят приятел, защото той също беше на моите години и искаше различни неща от нея, тя ми споделяше плаче пред мен.. и аз изпитвах болка когато беше тъжна. Разделиха се и тя имаше рожден ден, работя за огромен холдинг с хотели и съм мениджър на един от хотелите в Банско и й подарих почивка, заедно с мен това беше през Май месец, отидохме и в момента в който влязохме в стаята те се скараха нещо по телефона и тя се ядоса и каза, че не може да сме приятелки, защото ми е приятел и й напомням за него и сутринта си тръгвала, излезе към 11 вечерта и аз си легнах, след което се върна с 2 бутилки уиски и ми каза "Ставай ще пием" седнах на леглото, тя на земята и започнахме да пием, да говорим, да танцуваме, да се смеем, тя знаеше за чувствата ми към нея.. то си личеше за жалост.. напи се много аз бях легнала на леглото при което тя се качи и ме целуна по врата и започна да се смее и каза "Хайде да си лягаме, да се гушкаме че е студено" аз започнах да се смея и след около час легнахме, тя започна да ме прегръща много силно и аз я целунах .. тя ми отвърна ии ... продължихме с всичко.. на следващия ден беше толкова студена към мен, имахме още 2 дни почивка, държахме се така все 1 нищо не се е случило. След като се прибрахме в София, спря да се обажда, да пише.. беше ми много гадно, те си имаха драма с приятеля ми събраха се разделиха се, когато един ден ми се обади след месец и каза, да не я търся повече и че е невъзможно да бъдем приятелки, държа се ужасно с мен. Пак ме болеше, не спирах да плача.. около 2 месеца, сега съм по-добре, излизам с добро момче, умно и много хубаво, нямам идея защо излиза с мен, аз нито съм мила, нито нищо, но той не спира да звъни вече 2ри месец излизам с него, по-точно го правя заради секса защото е прекрасен и той се държи прекрасно с мен, но усещам огромна липса, та аз съм на 25 никога не бях спала с жена, а сега не спирам да мисля за нея, за докосването, за усещането.. тя не говори с мен и вероятно няма да говори отново, но не съм влюбена в сегашното момче, държа го близо защото не искам пак да съм сама, но не разбирам какъв ми е проблема, защо не съм щастлива, защо ?? Какво ми има?