Canelle
10-02-2016, 20:01
Здравейте, от известно време имам проблеми.Предполагам всичко започна преди година, когато забелязах, че си мия ръцете прекалено често.Зпочнах да употребявам прекалено много мокри кърпички и сапун, че в един момент майка ми се ядоса, че причинявам прекалено много разходи.
Започнах да се погнусявам много от най-различни неща, като допир до друг човек или да държа вещ на приятел.Нямам проблем да бъда в замърсена среда, но изпитвам погнуса да има нещо ''мръсно'' в мен (например да държа книга, която съм взела от библиотеката).Започнах да се страхувам да се храня на чужди места, различни от дома ми и да ходя на публични места.Понякога се погнусявам да хвана бравата на вратата и да споделям неща с други хора (учебници, химикали).
Наскоро започнах да ходя на училище наново след лятната ваканция и мисля, че започвам да се чувствам още по-зле.Гнус ме е да допра предметите в училище, да пипам топките по физическо или учебниците.В главата ми идва онази мисъл, че много хора преди мен са пипали същите предмети.Знам, че нищо няма да ми стане ако се докосна до тях, но просто не мога.Ако го напраня чувствам, че трябва да си измия ръцете.
Когато съученик ме помоли за химикал нещо в мен се преобъща.Когато се приберя в къщи трябва да почистя химикала със спирт и след това да си имия ръцете.Почивствам и телефона, защото е допирал предметите там.След като уча си мия ръцете отново.Поради някъква причина мисля, че учебниците са гнусни.
Още от малка мразех другите хора да ми пипат нещата.Мразех да местят нещо, което тъкмо съм подредила по свой начин.Мисля, че все още чувствам безпокойство, когато има друг човек в стаята ми, защото той може да пипне нещо.
След като чужд човек е бил стаята ми, отварям прозореца, защото ме е гнус...Знам, че няма смисъл, но това е единствения начин, по който си избивам мисълта, че е мръсно.Не мога и да ходя в приятели.Ако го направя си сменям дрехите веднаха, когато се приберя и ги сладам за пране.Понякога ме е гнус дори да ги докосна.
Пробвах да говоря с майка ми за този проблем, но тя не ми обърна много внимание.Само каза, че съм по-чувствителна и приемам нещата по-силно.
Все още не знае, че си чистя нещата със спирт...
Приятелите ми ме мислят за луда...
Ако може някой от вас да ми каже дали това е нормално?Също дали това ви се случва и на вас?
Започнах да се погнусявам много от най-различни неща, като допир до друг човек или да държа вещ на приятел.Нямам проблем да бъда в замърсена среда, но изпитвам погнуса да има нещо ''мръсно'' в мен (например да държа книга, която съм взела от библиотеката).Започнах да се страхувам да се храня на чужди места, различни от дома ми и да ходя на публични места.Понякога се погнусявам да хвана бравата на вратата и да споделям неща с други хора (учебници, химикали).
Наскоро започнах да ходя на училище наново след лятната ваканция и мисля, че започвам да се чувствам още по-зле.Гнус ме е да допра предметите в училище, да пипам топките по физическо или учебниците.В главата ми идва онази мисъл, че много хора преди мен са пипали същите предмети.Знам, че нищо няма да ми стане ако се докосна до тях, но просто не мога.Ако го напраня чувствам, че трябва да си измия ръцете.
Когато съученик ме помоли за химикал нещо в мен се преобъща.Когато се приберя в къщи трябва да почистя химикала със спирт и след това да си имия ръцете.Почивствам и телефона, защото е допирал предметите там.След като уча си мия ръцете отново.Поради някъква причина мисля, че учебниците са гнусни.
Още от малка мразех другите хора да ми пипат нещата.Мразех да местят нещо, което тъкмо съм подредила по свой начин.Мисля, че все още чувствам безпокойство, когато има друг човек в стаята ми, защото той може да пипне нещо.
След като чужд човек е бил стаята ми, отварям прозореца, защото ме е гнус...Знам, че няма смисъл, но това е единствения начин, по който си избивам мисълта, че е мръсно.Не мога и да ходя в приятели.Ако го направя си сменям дрехите веднаха, когато се приберя и ги сладам за пране.Понякога ме е гнус дори да ги докосна.
Пробвах да говоря с майка ми за този проблем, но тя не ми обърна много внимание.Само каза, че съм по-чувствителна и приемам нещата по-силно.
Все още не знае, че си чистя нещата със спирт...
Приятелите ми ме мислят за луда...
Ако може някой от вас да ми каже дали това е нормално?Също дали това ви се случва и на вас?