PDA

View Full Version : Поезия ("В нощта", "Ангелска душа")



PawLinn
10-19-2016, 21:32
Привет,

От време на време, като ми дойде музата, пиша стихотворения. Реших да споделя някои от тях, напоследък темата е самопознание и духовност. Надявам се да се харесат на някого.

В нощта

Когато вечерта надви деня,
и сенки паднаха пред моята врата,
запалих свещ и тръгнах във нощта,
във тишината някой шепнеше ми да вървя.

Извика ме, завесата открехна,
Посочи ми надеждата последна.
И част от бъдещето ми разкри,
и позволи ми да погледна в твоите очи.

Разкри ми свойта мисъл, добрина,
безбрежна мъдрост, своята божествена душа.
И част от болката си с мене сподели,
че моето сърце дълбоко спи.

Че идваш ти пред всякоя врата,
очакваш, подаряваш, даваш светлина.
Но кой да чуе, кой да разбере,
щом натежали са очи, нозе.

Когато падна във нощта,
изгубя се, потъна, продължа.
Ще бъдеш ли със мен, ще ми помогнеш ли със светлина?
Ще позволиш ли ми да търся твоята ръка?

Навярно до последно ще ми казваш да се боря,
да търся, да намирам, да преодолея своята неволя.
И дълг че имам нечовешки опит да направя,
безбройните си грешки да опитам да поправя.

(Линк към оригиналния пост: http://vatreshni-tarsenia.blogspot.bg/2016/10/blog-post_19.html )


Ангелска душа

Със бистър поглед, със сияещи очи
достигащи в душата до велики дълбини.
С осанка силна, ала лека и добра,
излъчваща безкрайна нежна светлина.
Със глас пламтящ, тъй силен и кънтящ
но също приласкаващ, топъл и любящ.

Какво е да си ангел, какво е да си светлина,
познаваща, обикнала, превърнала се в божия душа?
И как дойде, как стана ти безгрешен,
как засия звездата ти на небосклона вечен?
И как да те намеря, как да разбера
и как да видя твойта, земната следа?

Навярно нявга ти сред хората си бил,
навярно ти си плакал, навярно си се крил.
И може би си търсил в мъката си светлина,
надявал си се да намериш скритата врата.
Навярно и съдбата ти е била враг,
навярно времето вещаело е мрак.

Но как намери сили, как успя,
така да претвориш отново своята душа?
Сред змии отровни и през бесове,
отвъд риданията грозни и над долни светове.
От сълзите горчиви, да направиш еликсир
и пълна чашата да вдигнеш на божествения пир.

Как трите ключа тъй изкусно изкова,
онези що отварят твойта ангелска врата?
И влезе в храма и уми нозе,
и гълъб бял донесе твоите криле.
И стана ти застъпник на света,
със своята прекрасна ангелска душа.

(Линк към оригиналния пост: vatreshni-tarsenia.blogspot.bg/2016/09/blog-post.html )

Поздрави,