su123
10-23-2016, 16:36
Здравейте... не съм писала тук наистина се чувствам сама искам да взема най-правилното решение затова моля ви всеки който е изпадал в такова положение да ме посъветва кое би било най-правилно. Имах изключително изморителна връзка която продължи почти 3 години и половина. С безброй раздели от който най-сериозната беше сега последния път. Пет месеца не бяхме заедно и беше един ад който никога ама никога не искам да мина през същото. С времето вместо да ставаше по-лесно болката ставаше още по-голяма. На по 20 сме и двамата. Раздялата беше наистина казвам за простотия даже не го приех на сериозно в началото. Стигна се до там да е с друга поне каза,че е бил с друга веднъж. С други също е имало целувки, излизания. Аз простата,тъпата,малоумната му простих. За тези пет месеца аз станах нов човек и връщайки се при него мога да кажа,че бях коренно различна от към държание. Израснах много мислех преди да кажа нещо разбирах го не ревнувах вярвах му доколкото можех но сега след пет месеца заедно той стана непоносим.Не се чувствах щастлива и ето разделихме се отново. Преди сме се карали пак и от една малка дребна караница той започваше с заплахите "като не ти харесва намери си друг". Ако му противоречах за нещо отново не ме търсеше, не ми звънеше и аз разбира се не издържах звънях. Молих му се всеки път така се унижавах не ми се живееше чак до там стигнах просто като знам последния път какво беше. Снимките му с други това как беше щастлив без мен как всяка вечер с различни момичета, а аз ставах и лягах с телефона да знам къде е сега какво прави с кого е... беше ужасно. Дори сега пишейки го като се сетя плача.Това чувство за вина което всеки път всяваше в мен. Сега заради моленето ми,заради това как се унижавах той отново се държи така и приключи с мен.Обясних му как бях без него (най-голямата ми грешка) казах му,че и двамата ще опитаме,казах че за да се разбираме това държание от негова страна не трябва да продължава всеки път тези заплахи като се скараме и сме навън и ми вика "айде прибирам те,че ме ядоса".За всичко аз съм виновна,когато ми обяснява или разказва нещо като не го разбера почва да нервничи и да се възмущава как не съм го разбирала.Почна много да отбягва това да се виждаме,винаги аз му предлагах. Той винаги си намираше оправдания имал работа трябвало този да закара там това да вземел колата да оправял. Излизаше наравно айде така да кажа с мен и с приятели му и да речем преди се дразнех, но сега си казвах нека да има време и за тях да излиза и с тях. НО той прекали и с всеки изминал ден съвсем почна по-рядко да излиза с мен заради тях.Изречения от рода на " по цял ден сме заедно и пак си недоволна" виждахме се за 4 часа и то не всеки ден. Казах му промени се говорих с него разкрих се напълно казах че не ми е хубаво получих отговор намери си друг тогава. На другия ден уж сме приключили ме потърси извини се приех го но говорих много студено с него. Вечерта излязоха има едно заведения където не ми е приятно да ходи единствено това не исках от него отиде там с приятел и говорих като човек с него при което др момче било гладно и станаха от там и отишли в другото отсреща хем да хапнат. От тогава нито ми отговори минаха два дена нито ми е писал. Имахме общ фейсбук, тъй като аз по принцип нямах и покрай него а и за университета ми трябваше. Каза ще махне неговия два дена го ползва и тй като му имах паролата беше я казал веднъж трябваше да вляза за нещо се сетих да вляза да проверя и не е сменял нищо. За капак отиде на домашно снощи и гледам снимки от на една приятелка профила той с неговата бивша прегърнати.Не ми се мисли какво може да е станало и сега да няма лице да ме потърси.Решила съм,че този път няма дори пак пет месеца да ставам и да лягам в плач той ме унижи много... Искам го много,а колко го обичам а знам най-добре знам че той нищо не заслужава от мен. Обидите му постоянно за които говорих постоянно да не ги казва.След онова момиче сега последния път с което си е легнал той с мен после беше различен. Караме се, не ме търси. Направя му проблем за нещо или даже като кажа,че нещо ме е обидило пак аз излизах виновна. Обиждаше ме и аз рева и едвам се сдържам и викам не говори така не го прави пак и той ме гледа и продължава още повече и ми вика не мога да те понасям като те видя да плачеш....?! Оставах с отворена уста без да знам какво да кажа...толкова го търпях,само за да не стане пак същото. Тези снимки които видях заедно до бившата му... още на другия ден го направи. Един ден даже не изчака дали всичко е с цел провокация за да му падна в краката пак и да се моля и унижа за пореден път ...аз не мога да повярвам какъв човек е станал.. грам вина за нищо няма. Толкова повърхностен е станал,толкова нищо не влага в нещата който ми говори и аз това го виждам,толкова студен дори като ме гледа понякога изпитвах как сякаш този човек наистина не ме иска. И като се има на предвид,че като се скараме го казваше всеки път... Няма да го търся.. а ако той никога повече не го направи.. Аз се изумявам само на смелостта му.. той знаейки че ще видя тези снимки очакваше да звънна и да плача и да се моля да сме заедно не му ли мина през главата за думите ми че колкото и да го търпя мине ли границата с ей такива изпълнения няма да го погледна повече... или и моя ще излезе от тези пъзльовци които правят така,че момичето да ги остави само и само за да не се налага те да слагат края.