Три дни /еротичен разказ +16/

[Div4uk]

"Три дни"



ЧАСТ 1 >>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук -
https://mega.nz/#!VxNEhQhB!sEbGO6RL5y0nvV9ifaezeqPDhf_vIGFGHKqNIWU Rt8w )





< 11 Февруари , 2015г. >
Три дни преди 14 Февруари - денят на влюбените.

Бързо минаха четири щастливи години. Четири и малко. Години, в които с нея преживяхме една страхотна връзка, и за щастие все още я преживяваме. Но за нас е традиция - трябва да превърнем всеки прекаран свети Валентин в запомнящ се в годините спомен. До тук имахме точно четири отпразнувани заедно. Но петият - очаквахме да е най-разтърстващ. Или просто така го усещахме. Денят на влюбените за нас двамата е онова, което чакаме повече от нова година. Аз съм Филип, на 24. Тя е Лора, на 23. И искаме да прекараме още един незабравим свети Валентин.


< 10:37 ; сутринта ; вкъщи >

Лора винаги ставаше преди мен. Мразех това. Винаги ме будеше щом станеше. Макар и да се стараеше да е тиха, будех се. И както всеки път - бе станала и с кафето в ръка седеше пред компютъра ми. Винаги и се чудех защо и бе нужно да стане и да включи компа ми с деветте му шумни като перка на хеликоптер вентилатора, вместо да си цъка тихичко на телефона, дори и без да става от леглото. Но тя всеки път ми отговаряше едно и също...

- Лораа... офф, човек... (отказвайки още да си отворя сънените очи) ..спри го тоя самолет.. Имаш телефон, голям, тих..
- ..На който дума от 10 букви пиша с 15 правописни грешки дори в последния и вариант...
- ..И аз точно затова стачкувам против това да дадеш 50 лева за ноктопластика, след което да не можеш да си включиш телефона, камо ли да пишеш на него...
- ..Да, и затова голямата ти клавиатура ми е по-удобна.. на ноктопластиката.. (подхилквайки ми се невинно и отпивайки кафе)
- Компютъра ми хаби близо двеста пъти повече ток от телефона ти..
- ..И точно затова аз... стачкувам против това, да дадеш хиляда и седемстотин лева за геймърския ти комп.. и всеки месец по още толкова на ЧЕЗ...
- Направи ми кафе.. (отказах се и смених темата рязко в моя полза буквално)
- ..Хаби ток и това.
- Дай ми твоето?? (пресягайки се към нея)
- ..Стига си спал.. (със строг и немигащ поглед, ставайки за да отиде да ми направи кафе)
- Офф... обичам те... (тихо, зад гърба и докато излиза)




Обичах я. Обичахме и да се дразним, понякога.. просто се лигавехме, нищо повече. Но винаги си угаждахме един на друг.. и се глезехме. След малко ми поднесе току що направеното кафе директно в леглото заговаряйки ме:

- Мило.. не заслужаваш да ти кажа, затова няма.
- Ммм.. аз ли съм глупав или току що сякаш ми каза нищо и половина..?
- Хах... със сигурност в теб е причината.
- Ееее кажи де, мразя така..
- Помниш ли играта на Виваком? (избърза да ме попита ме усмихната, щастливо)
- Ммм.. коя бе, оная с почивките, където в анкетата писахме простотии и се бъзикахме?
- Даа, точно... където, как беше... ох все го забравям...
- Мръшляк Долен...
- Да, Мръшляк Долен... как не те беше срам да си го напишеш за име.. (поглеждайки ме с жал и ирония)
- Е и? Стига бе, няк'ва простотия на Виваком, където всичко е нагласено още преди да...
- Спечелили сме и ние! (прекъсна ме)
- А?
- Каквото чу бебе! (мятайки се отгоре ми на леглото)
- Бе.. Ахахах... (стана ми смешно) ..ебаваш се нали?
- Не! Не мило... Ела, ето имейла... ела.. (придърпвайки ме към компа) ..но ти си олигофрен.. Ако не си бях написала аз поне сериозно анкетата, нямаше да спечелим.. Така, че благодарение на мен...
- (прекъсвайки я) ...брат верно... (гледайки в имейла от Виваком) ...човек т'ва сериозно ли...??
- Да, сляп ли си.. аз ти казах, че ще я спечелим.. (охилена до уши ме прегърна и стисна силно от радост)
- Бе... мале... Ахахаха... (вече го повярвах и ми стана дори смешно) ..бе как ние бе..
- Луд ли си, защо не ние..? Аз си знаех... Милооо! (извика) ..мило отиваме в Дубайииии!!!
- Мале никога не съм вярвал, че от пет екскурзии ние ще хванем една.. мале.. Йеееааа бейбее, къде си ве Дубайоо...!! (извиках като урод)

Петият ни свети Валентин наистина щеше да е различен. Най-разтърсващият и най-страхотен! Без да ни се вярва, бяхме спечелили една от петте шест дневни екскурзии до Дубай от Виваком.. А единственото, което бяхме направили бе да си попълним анкетата и да я постнем на фейсбук страницата си... Велико! А лично аз винаги съм си мислил, че всичките тия томболи и награди са пълен фейк, нагласени на 100% и на никой нищо не дават... И просто не ми се вярваше, че е истина! Такова чувство се изпитва веднъж в живота.. Късмет, който ми идеше да хвана с две ръце, да го разтърся и да му кажа - ЕВАЛА брат, мерси !

СЛЕДВА ЧАСТ 2 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 2 >>>


( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!Y1NBUSja!9VVRgobEl3-GmzKF9A9UhaHcK7IWYVLyNhwVlZKE_UA )


< 13 Февруари ; 09:35 сутринта ; летище София >

Това, което не ни се вярваше, вече го изживявахме. Сблъскахме се с онази щастлива реалност, която вече ни бе довела на летището. Бяхме вече в самолета. Седяхме, и чакахме да се вдигнем в облаците и да се отправим само след минути в посока Дубай. С Лора бяхме нещо като превъзбудени.. нямахме търпение да стигнем, да кацнем и... Да видят очите ни цялата прелест, атмосфера и красота на един от най-красивите градове на планетата ни. Дори се изнервяхме от чакането.. Но след няколко минути.. самолета се задвижи. Тръгнахме! А в този момент Лора, подтикната от световно известното и чувство за хумор, ме предупреди:
- Мило, ако ме нервираш докато стигнем.. ще се развикам, че си терорист.. така, че внимавай!
- О Лора... милата ми, погледни ме... виждаш ли голяма, издута и съмнително натъпкана чанта в мен, каквато имаш ти?
- Извинявай, но този път съм натъпкала бомбите в двата пакета дамски превръзки.. така, че съм ги скрила добре. А на теб най-вероятно ще ти бъркат в гъза, докато ги открият.. сори.
- Ммм... лошото е, че ако не я открият в чантата ти, то пак ще я търсят докато не я намерят и най-вероятно и при теб ще минат през дупето.. А още по-лошото е, че ти имаш повече дупки от мен, в които да.. търсят.. мило... (вече хилейки се ме скубеше)
- Обещавам ти, че до края на полета ще ти викам Бурат.. нека ти чуят името.. само в теб ще гледат всички и ще те следят.. Ахахах....

Простотиите ни с нея нямаха край. Ние имахме способността да се дразним десетки часове наред и то с кеф. Но ни очакваше дълъг полет.. И то доста дълъг. Имахме да прелетим 3500 километра и то с прекачване на друг самолет. Което взето заедно, щеше да ни коства едно масивно, масивно отегчение...



< 14 Февруари ; 01:28 ; летище "Ал Мактум" >

" Ебаси дългия полет батка.. Ебааси яката гледка имаше отгоре... Ебааааси голямото летище! " - повтарях едно след друго тия трите неща на Лора без да спирам, но с различна интонация...


И да, посред нощ най-после бяхме стъпили на Дубайска земя. Намирахме се на най-голямото летище в света. Беше наистина огромно, дори се чудех как човек е способен да създаде толкова мащабно нещо.. А полета.. просто ни скапа. От сутринта та до през нощта... Бяхме смазани.. Но пък слизайки от самолета, града сякаш ни вля нова енергия.



От летището ни взеха двама младежи, представители на хотела, в който трябваше да отседнем. Качиха ни в някаква много лъскава и голяма кола, за чиято марка така или иначе дори не бях чувал или виждал до момента.. поне в България. Хотела беше сравнително близко до летището, съдейки по времето за което стигнахме, така че не успяхме да видим много от нощен Дубай пътувайки до него. Страхотно бе, че момчетата говореха перфектен английски, а също и целия останал персонал на хотела, както се предполагаше. А когато ни докараха пред самия хотел, с Лора гледахме като индианци совалка...



Преведоха ни през входната арка на хотела, а по-нататък минахме през мраморна пътека, минаваща над мини езерце. Беше покъртителна красота.. Хотела беше така направен, че за да влезеш в него първо трябваше да преминеш през красотите му... Видяхме, че отстрани имаше няколко басейна светещи в синьо, беше пълно с хора.. Плуваха, пиеха, кипеше от народ посред нощ! Имаше дори някаква сватба пред хотела.. Думкаше музика, светлини, чудеса.. просто с лора само гледахме и дори не можехме да намерим думи за да коментираме. Само гледахме мълчейки... По-нататък влезнахме през огромния вход на хотела и в неговото фоайе.. Което беше като квадратура може би колкото четири етажната ми вила на село, но умножена по двайсет.



Девойката на рецепцията още отдалеч ни посрещна със широка усмивка. Приветства ни, поздрави ни.. Показахме си картата за настаняване, след което енергично ни подаде нещо като плоска флашка, с което се предполагаше, че трябва да си отворим вратата. Бяхме на дванайстия етаж, а с целия си багаж до там естествено използвахме асансьора..



..който беше толкова красив, че ни се искаше да си го ползваме него за стая. Но, това не беше всичко. Качвайки се горе и отваряйки си стаята... вече бяхме застреляни като от упор с помпа...



..Всиичко това беше за нас и само за нас.. Стая, в която всичко беше толкова скъпо, колкото хонорарите на Азис за целия му живот! За първи път с Лора стъпвахме в такъв лукс.. Дори въздуха в стаята беше предварително ароматизиран на парфюм струващ вероятно над 200 долара. Спалнята беше огромна като за петима, стаята беше огромна, може би на площ колкото целият ми апартамент в София, имаше скъпо LCD, луксозна мека мебел, дори самият под беше все едно ходехме по памук.. И какво ли още не! А самата стая като тип настаняване беше конкретно предназначена за двойки. Банята например беше с прозрачни стъклени витрини вместо врата, а вътре в нея имаше два душа един до друг. Незнайно защо имаше дори две дистанционни за телевизора и две за климатика.. И явно по случай това, че сме двойка празнуваща 14 февруари имахме и изненада... която вече тотално, ама изобщо не очаквахме... Върху скъпарската масичка при меката мебел имаше прилежно оставена луксозна кутийка.. презервативи, с нарисуван грейпфрут на нея.. на който вероятно имаха вкус и аромат. Съдейки по луксозната лъскава кутия, презервативите бяха някакви бутикови. Но това не беше всичко - до тях имаше оставени и три вида овлажнители за секс.. А подаръкът бе допълнен от няколко ароматни свещи, оставени да ги запалим в любимия момент.. Това бе върха на гостоприемството просто. Явно нямаше нещо, за което тези хора да не бяха помислили. А всъщност, ни очакваха и още много изненади от тяхна страна за които още не подозирахме.. С Лора се насочихме и към терасата, понеже забелязахме, че от прозореца се подаваше страхотна нощтна гледка. Отворихме вратата и излезнахме на балкона. А там.. просто ахнахме от видяното..


Нощен, красив Дубай.. Това определено беше една от най-красивите гледки, които очите ми някога щяха да видят. Съзерцавахме с Лора в продължение на повече от десет минути, цъкайки с уста.. А отгоре градат изглеждаше супер жив, нямаше никакво значение, че в момента е нощен час. Отгоре можеше да видим целият кипящ живот. В този момент, гледайки тази красота, казах на Лора:

- Мило.. От сега знам, че това ще е този 14-ти Февруари, за който ще си спомняме след 40 години..
- Ооо мило... (прегръщайки ме) ..нима аз ще съм глупачката, която ще е с теб след 40 години? О горката аз тогава.. (съркастично хилейки се)
- О мило... само как допълни романтиката.. Но иначе да, вероятно ти ще си преебаната.. бъди готова да си ти..
- Ох.. каква ми била съдбата значи... Мило обаче аз мисля.. че е крааайно време да отида и да си взема вече душ.. Варихме се 16 часа по самолетите, бързане и тичане като диваци.. Ще убия някой за един душ в момента...
- А ако този някой дойде с теб в банята пак ли ще го убиеш?
- Е, стига да си ти.. Да.. (смеейки се)
- Ооо.. Така лиии... (гушкайки я за да я ухапя по врата, тя пък си уви краката около кръста ми.. и така я вкарах вътре)
- Мисля.. да си вземем душ.. (докато я хапех и целувах все още по врата) ..и... познай... ?
- И след което да.. се изчукаме като диваци??
- О да... като диваци...
- Съгласен... (награбвайки я отново)

Поне за едно нещо бяхме видимо на едно мнение. И двамата се разсъблякохме и се отправихме към банята за да се изкъпем. След което, щяхме да полеем идването си със първия секс за празника. Иии общо взето от тук натам, следваше да посветим цялото си време, всичките тези шест дни, на удоволствие, емоции, страст и.. размазвация небивала. Мммм да.... Ние бяхме на ред!

СЛЕДВА ЧАСТ 3 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 3 >>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +18 от тук -
https://mega.nz/#!8p9GXQQT!SqbnIr1ERmzLBNx_crHp-in4_3vQBrs7IGPfMPpjJDc )


След кратко въведително целуване преди да влезем да се къпем решихме, че е крайно време вече да влизаме в банята. Съблякохме се и с нетърпелива крачка се отправихме към нея. А тя беше луксозно изпипана.. Всичко вътре в нея бе дизайнерски издържано. А пък самата идея да се погледаме голи в банята с Лора преди секса, си беше перфектна за мен..





Обаче не можех да сваля поглед от перфектните и сапунисани гърди.. Заради което не се стърпях и и казах:

- Милоо.. Винаги ме дървиш с тия цици...
- Ауу.. Горкия.. искаш ли да ти дам да ги измиеш, цял ден са се потили и без това...
- Даваш ли..?
- И питаш.. ако знаеш колко ме мързи.. Толкова ми е изморено, че ти давам цялата да ме изкъпеш ако изкаш..



При което сложих ръцете си на гърдите и и започнах да и ги търкам и размесвам, както бяха насапунисани.. Беше толкова приятно.. Само, че тя забеляза нещо и ми каза:

- Ах милия ми.. Щом ги докоснеш и оная ти работа щръква веднага...
- Ами.. Ако не ти е проблем.. ще те оставя да ми я измиеш.. (подхилквайки се)
- Хммм... ще ти я измия.. само да излезем от банята и ще ти я измия.. с путката ми... (пускайки за секунда ръката си на клитора)
- Оле... чакам...
- А аз.. почти не мога да чакам вече... и предлагам да излизаме...
- Ебе ли ти се много наистина?
- Мале.. луд ли си.. нищо, че съм така изморена но умирам за един дивашки секс точно в момента.. Като за лека нощ.. утре ще спим до след обяд сигурно.. Хаха...
- Мале ще те скъсам.. Хайде да се изплакваме и да ходим да.. ти скъсам путката от чукане...
- Ауу.. какъв си ми тигър.. Обаче ако не ми я скъсаш... ще те накажа!
- О ще ти я скъсам... даже бих започнал още от тука...
- Нее.. искам на леглото.. искам да легна...

При което се изплакнахме набързо.. Избърсахме се с хавлиите и се отправихме направо към спалнята, както бяхме голи.. Стигайки до спалнята, тя буквално ме бутна да легна.. Легнах по гръб, а тя седна отгоре ми и.. започна да се занимава с пениса ми, опипвайки го с ръка.. и биейки ми чикии.. Но понеже ми се стори, че няма нужда да го прави, и казах:

- Мило.. надървих се още от банята... мятай се направо отгоре...
- А не може ли малко да му се порадвам...
- Аа ти затова ли..
- А ти как мислиш... Нали знаеш, че винаги обичам да му се наслаждавам..



Тя винаги беше толкова искрена и пряма спрямо желанията си.. Принципно беше момиче, което няма никакви задръжки към мен. Беше от онези жени, които си казват на момента, когато желаят секс, казват си всичко, на момента.. цапнати през устата - както се казва. Нищо не премълчаваше тя, не беше от онези свенливи и стиснати девойки, дето ги е срам да си кажат какво им е. Лора беше печена мацка. Но и много, ама наистина много ненаситна за секс. Секса за нея беше хоби.. Нещо, без което не може. В повечето пъти винаги, когато сме правили с нея секс, тя започваше първа. Не се сдържаше изобщо да си го поиска. А и си падаше леко перверзница.. и имаше фетиши, за които дори все още не знаех. След като започна да ми бие чикии и да се радва на пениса ми.. реши, че е време и да го опита с уста..



А смучейки и лижейки го енергично, дори ми сподели:

- Ахх ще го изям.. (през зъби дори) ..Как обичам да е твърд като.. Охх.. сладур... иде ми от сега да му изпия сокчето...
- Ах ти перверзнице...
- Ами такава съм.. мама и тати такава са ме направили...
- Браво на тях!
- О не мога повече.. искам вътре.. пъхай го... Обаче... само ме олижи първо...

При което легна тя на леглото и разтвори широко крачета в страни за да я олижа отдолу..




А тя откачи.. Aз буквално и изсмуках путката... и и я изядох, колкото можеше изобщо да и бъде изядена... Но накрая тя изстена:

- Ооо давай... мушкай го вътре вече... не мога..

Станах на леглото, разтворих и краката, придърпах я към мен.. Наместих си го във вагиналния и отвор и бавно започнах да натискам навътре.. А тя веднага изстена сладко.. и ме подкани гласно:

- Ах мило.. Ох вкарвай го.. вкарвай го навътре... да...



След това легнах отстрани на нея, вдигнах и крака.. много обичах тази поза.. Започнах да я чукам така заднешком..




Така продължихме около 15-на минути.. Но усетих, че няма да издържа и ще се изпразня.. Да, рано.. но не можех да се сдържа някак си.. А тя ме усети и ми каза:

- Не можеш ли да издържиш мило...? Изпразни се де, изхвърли спермата и да продължим.. хайде...

При което реших да я послушам. Добър вариант беше да си изпразня спермата веднъж за да можем да продължим със секса. Придърпах я към мен.. застанах между краката и.. Направих още 5-6 дълбоки тласъка в путката и за да предизвикам оргазма си... И когато усетих, че спермата ми тръгва, го изкарах от отвора и и започнах да се празня неволно в негова посока..



Всъщност си го изкарах съвсем накрая.. и то за няколко секунди.. Колкото да не излея спермата отвътре, излях я на сантиметър отвън срещу путката и.. опръсках я право в нея... Цялата ми сперма плискаше като от упор в клитора и и разтворените и срамни устни... Но това трая доста кратко.. Почти веднага след няколко тласъка изпразване, я придърпах накрая на леглото, разтворих и отново в страни краката и продължих да я чукам...



Тогава тя ме запита:

- Всичко ли изкара отвън.. много набързо ?
- Ми... повечето поне май да..
- Ах простак... (смеейки се) ..нямаше търпение да го вкараш обратно... ах какъв си..
- Ами познаваш ме.. (чукайки я диво в това време)
- Ама.. не стига, че кура ти се оцапа от спермата, не стига, че ме опръска точно в дупката отдолу, после си го вкара навътре още докато се празнеше май... Сега сто процента имам сперма и навътре.. Ти по-добре направо да си се беше изпразнил в мен... без да го вадиш.. то същото сега..
- Ами.. не ми каза.. иначе мислиш ли, че нямаше...
- Ти пък трябва да ти кажа ли... Така или иначе ме ебеш.. изпразвай се.. не се стискай.. После ще пия хапче и готово... Сто пъти съм те карала да се празниш в мен...
- Мм помня да..
- Ох много е хубаво особено като.. се изпразниш и продължиш още да ме чукаш.. без да спираш...
- Мале.. и те чукам в путката докато ти е пълна вътре със сперма... Кой знае колко навътре още ти я набивам така..
- Хаха.. сто процента... А помниш ли, когато бяхме в наще.. и те изпразних три пъти вътре в мен?
- Мале.. как беше подивяла тогава... (не спирах да я чукам докато си говорим)
- О да.. много ми се чукаше тогава.. Ама пък и ти като кон се празнеше баси...
- Ами.. ти като ме ебеш така диво.. как няма...
- Ох я легни... легни, че.. искам да си припомня.. (смеейки се)

Легнах аз на леглото, а тя ми се качи отгоре..


Седна ми на обратно.. Започна диво да се чука и същевременно да си стимулира и клитора.. Пъшкаше.. охкаше.. стенеше милата ми от екстаз.. След това се обърна към мен..




Така продължихме още известно време.. Докато дойде ред и на нейния оргазъм.. При нея идваше изведнъж, рязко.. Разбирах, че свършва щом изпискаше изведнъш.. а след това в продължение на поне 3-4 минути продължадаше да стене и охка гласно... Сигурен бях, че ни чуват всички съседи по стая.. Някак ми стана малко неудобно наистина от хората наоколо.. но какво пък, все пак се намирахме в стая предназначена за двойки.. Дори ни оставяха презервативи на масичката.. Явно всички трябваше да са наясно, че тук в тази стая ще има секс.. А още докато Лора свършваше, аз също не можах да издържа повече и.. щях да свърша за втори път. Но тя толкова диво се чукаше отгоре ми под влияние на оргазма си, че нямах време и възможност да си го извадя.. и този път изхвърлих спермата си направо в путката и.. както се мяташе отгоре ми.. А когато усети, че я пълня навътре.. ме подкани във стоновете си докато дивееше:

- О да.. Ох да... празни се.. празни се и ме чукай... пълни ме и ме чукай мило... О да...

А когато се успокоихме и двамата след още някоя минута... Тя се наведе към мен за да ме прегърне още пъшкайки.. Пениса ми излезе от путката и.. а аз усетих, как спермата и изтече от вътре.. стече се на оная ми работа.. Лора ставаше много широка отдолу особено по време на секс.. Отвора и по природа така или иначе си и беше по-широк от на останалите жени, а по време на секс ставаше буквално като дупчица.. И не можеше да задържи нищо в себе си.






СЛЕДВА ЧАСТ 4 >>>

[Грозния]

Интересно...

[Div4uk]

ЧАСТ 4 >>>


( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!cgkhBCSB!YNNjTU86p_dUf_5xXI7Ii-KS0jo1Bl8mFgWZUnEdLTs )


< 14 Февруари ; 09:33ч. сутринта >

Рано рано сутринта докато спим непробудно в сладкия си сън, някой бе решил, че е време да ставаме. Събудиха ни. Не кой да е, а съседите ни по стая. Още в съня си докато спяхме сладко, изморени и недоспали.. Започнахме да чуваме от съседната стая странни звуци. А когато малко се опомнихме и разбудихме осъзнахме, че звуците бяха не от друго, ами от секс. Да, чувахме как съседите ни правеха секс. Беше ни много неприятно, че не успяхме да си доспим, но от друга страна ни стана смешно.. И още както бяхме със затворени очи, Лора подхвана:

- Милоо.. (сънена) ..връщат ни го май комшиите.. за снощи...
- Ми... усетих.. (прегръщайки я в гръб, с желанието за още сън)
- Наспахме се май... пфф...
- Ем... стаи за двойки.. ако искаш.
- Ммда... то е ясно... (изсумтявайки сънено хвана ръката ми)

Така още лежейки сънливи, се заслушахме в сексуалните звуци на съседите ни.. и ни стана дори интересно. Имаше нещо странно в гласа на жената, която охкаше. Което я издаде, че тя всъщност не е жена, ами.. Съдейки по гласа и, тя беше малка, вероятно тийнейджърка. Това направи впечатление първо на Лора и затова ме попита:

- Абе.. чуваш ли я тая?
- Да.. кефи се много мацката, чувам...
- Не бе не.. заслушай се в гласа...
- Че е малка ли?
- Ми да, чуваш ли?
- Е.. по гласа и ако съдим... звучи като да е на 15 или там някъде.. Ама може просто гласа и да е такъв.
- Да бе, егати.. Тея ако са няк'ви араби.. те нали се женят малки.. Взимат малки момичета за жени..
- Мале... нищо чудно... Ама пък нали са някви стегнати и стриктни, мюсюлмани там.. Не правят такива неща.. А я виж мацката к'ъв секс удари.. На сто метра се чува.
- Да, странно..

Така слушайки ги, опитахме да доловим някакви думи или нещо от сорта, за да разпознаем какъв е езика им.. Но всичко, което можеше да се долови бе само бухане на спалнята, охкане и викане на девойката..




/клипни два пъти на файловете за да ги чуеш/


Това продължи поне около двайсетина минути.. Но ние вече бяхме станали и ги слушахме по между другото, докато се оправяме да излизаме. Нямахме търпение да излезем из големия град, да разгледаме и да направим стотици снимки.

Малко по-късно, когато се бяхме оправили вече, решихме като за начало да отидем първо да хапнем. Имахме включена закуска в пакета за обслужване, но решихме първия ден да закусим някъде навън, из града. И къде къде... в Мак Доналдса срещу хотела. На Лора и се ядеше там и решихме да отидем. А на излизане от стаята ни, когато тъкмо си затваряхме вратата вече, точно в този момент видяхме да излизат и нашите съседи. Те ни видяха също и дори се поздравихме. Честно казано в бързината не успях да огледам момичето за да преценя на колко е, но видях, че беше облечена в една от онези техни арабски традиционни одежди.. или може би беше индийска, не успях точно да преценя, но беше облечена в нещо такова дълго и жълтеникаво на цвят. Но пък мъжът и ми направи впечатление, че беше вероятно доста по-възрастен от нея. Може би беше някъде на около 31-33 години. По пътя към Мак Доналдс-а само тях обсъждахме с Лора, това си ни беше в кръвта, с нея сме големи саирджии. А той пък беше на няма и тристатина метра, точно срещу хотела.








Влизайки вътре видяхме, че има страшно много народ. Но той беше огромен за сметка на това и имаше свободни маси за всички.









Поръчахме си с нея по едно голямо меню и седнахме да ядем. И докато все още обсъждахме жлъчно нашите съседи, Лора точно тях забеляза през няколко маси напред. Явно те също бяха решили да закусят тук. То.. вероятно повечето гости на хотела посещаваха този Мак Доналдс, понеже така или иначе беше разположен точно пред него. В един момент, когато бяхме вече приключили с яденето, решихме един след друг с Лора да отидем до тоалетната за да се измием. Първа тя отиде, а аз след нея. Връщайки се от там, тя ме предупреди, че има голяма опашка отпред. Но така или иначе трябваше да отида, бях се омацал до лакти с бургера. Когато стигнах там, наредих се на опашката и зачаках. Имаше пред мен не много - 3-4 души чакащи за мъжката и около 5-6 жени чакащи за женската.












В този момент обаче докато чаках, неочаквано се появи до мен на опашката за женската не кой да е... А именно девойката, съседката ни по стая, която до преди малко с Лора жлъчно обсъждахме. Аз я погледнах, тя ме погледна.. поздравихме се отново.. На мен ми стана малко неудобно като я видях, понеже в главата ми веднага изникнаха онези нейни стенания, които все още звучаха в главата ми... Така стояхме почти един до друг дори, чакащи пред тоалетните.. в сконфузна ситуация, в която нито единия заговаряше другия, нито другия единия.. Но след минута-две, реших все пак нещо да кажа, хей така.. Просто колкото да не изглеждам като глупав глухоням тапун пред нея.. И реших да опитам на английски:

- Доста ще почакаме май.. за тоалетна..

А тя усмихнато ми отвърна на момента също на английски:

- Да.. но няма проблеми, просто тук има винаги много хора в този Мак Доналдс.
- Предполагам и вие като нас имахте включена закуска в хотела иначе?
- Да, имаме. Аз исках обаче да закусим тук и..
- Да, и ние точно така направихме.. (тук и двамата се усмихнахме) ..Между другото аз съм Филип, извинявай, че чак сега... (подавайки ръката си да се запознаем макар и късно)
- Аз съм Азарин, съпруга ми е Фазел.
- Моята.. приятелката ми се казва Лора..
- Вие.. не сте ли женени? Приятели ли сте?
- Не.. Тоест да, не сме женени.. Приятели сме, в смисъл... гаджета, нали разбираш..
- Оуу.. (поглеждайки ме много странно) ..Но как.. спите в една стая тогава? (попита ме с очуден поглед)
- Мм в смисъл... не те разбирам.. ? (опитах да се сетя какво ме пита, но не я разбрах изобщо какво и е)
- Ами... вие сте мъж и жена и.. спите в една стая, а... не сте женени... това.... (опитвайки се нещо да ми обясни)
- Ааа... ами... хех... Ние... емм... така е при нас, в смисъл... (вече разбирайки я какво иска да ми каже. Сетих се, за ценностите им на които ги учат)
- Вие.. от къде сте? (попита ме с интерес)
- От България.. а вие?
- Ааа... сега разбирам.. (засмивайки се) ..при вас е така да... вие сте свободни. При нас не може обаче така.. (поглеждайки свенливо в земята)
- Да, знам... иначе от къде сте вие? (попитах втори път)
- От Иран.
- Страхотно... (не знаех какво повече да и отвърна)


Моят ред обаче вече бе дошъл за тоалетната и се отправих да влизам. Тя имаше още двама да изчака докато влезе. Но в последния момент преди да влезна, реших да я попитам нещо, което през цялото време ме глождеше, но не знаех дали е редно да задам въпроса... Но в крайна сметка, точно влизайки в тоалетните вече, се реших да я попитам тъкмо накрая:

- Между другото.. на колко си? ..тоест, на колко години сте, ти и мъжа ти... (направих се на луд, сякаш се интересувам за двамата, а всъщност исках да узная самата тя на колко е)
- 15. Той е на 32. А вие?
- 24, приятелката ми е на 23.. (влизайки вече в тоалетната) ..Хайде приятно прекарване на теб и мъжа ти, ще се видим пак.. накъде...
- Чао... (усмихната ми помаха за довиждане)

Азарин беше усмихнато и лъчезарно дете. Доста контактна, разговорлива. На пук на онези схващания, че арабките са схванати, срамежливи и не говорят с никой и само мълчат, тя беше съвсем различна. Нямах си на идея дали и другите бяха като нея или само тя се открояваше по този начин.. Но това, че тя не носеше и фередже както останалите арабки, също беше яко. Като цяло ми беше доста странно, а и интересно да контактувам с нея.. Чувствах я сякаш бе от друга планета..


< 13:04ч. ; по улиците на Дубай >

С Лора изживявахме най-яката си ваканция. Обикаляхме безцелно, скитайки пеша из улици и булеварди на може би най-красивия град в света. Беше зашеметяващо. Огромни сгради, лъскави витрини, всичко от всякъде светеше и лукса се беше пропил дори във въздуха... Това беше град мечта...











Разбира се, не пропуснахме да посетим и едни от най-големите молове в света...











Всико обаче беше изключително скъпо.. Просто този град и всичките му магазини, молове и заведения явно бяха предназначени само за хора с много големи пачки. А ние съвсем не бяхме от тях. Имахме разчетени пари, които трябваха да ни стигнат до края на престоя ни и не можехме да си позволим да харчим много. Затова от мола, купихме на Лора единствено едно луксозно бельо струващо 40 долара, а за мен силиконов калъф за телефона ми обрисуван с дубайския Бурдж Халифа.. струващ 25 долара. Така за едното нищо, олекнахме бързо и лесно с близо над сто лева, обърнато в нашенска пара.


< 16:58ч. ; в хотелската стая >

Най-после с Лора се бяхме прибрали след няколко часовото скитане. На всичкото отгоре, накрая бяхме заплатили и 18 долара за такси за да ни докара, понеже в един момент се оказа, че не знаем къде сме и буквално се бяхме загубили в града. Но все тая.. Гладни и жадни бяхме слезли долу в ресторанта и бяхме решили този път да се възползваме от полагащия ни се обяд. А той беше толкова обилен, че дори не успяхме да изядем всичко. След което с надути тумбаци се качихме горе в стаята си, за да си вземем душ след разходката в адската жега на Дубай и все пак да починем за час два. А относно разговора ми с девойката Азарин, бях споделил всичко и на Лора.. За мъжа и, за годините им, за принципите им, за впечатлението ми от нея.. Те двамата си бяха доста интересна тема за нас. Но и още по-интересни неща щяхме да видим от тях....



СЛЕДВА ЧАСТ 5 >>>

[dimitar_ak]

Мислех си, че този раздел е за по-сериозни теми, а не поле за изява на млади чикибойци.

[Devil69]

Всъщност темата си е субер,на теб като не ти харесва ,не я чети ;)

[Div4uk]

ЧАСТ 5 >>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!c90AWZSI!xNTr9RzHk7g01HAbD1nisCyu0TrHb_PZPoNkdkl yXLQ )


< 18:12ч. ; в хотелската стая >

С Лора бяхме на терасата и съзерцавахме гледката и всички хора долу, в басейните пред хотела. Говорехме си, докато тя пушеше цигара. По едно време забелязахме, че съседите ни също излязоха на терасата си. Самите тераси бяха разделени единствено от едно прозрачно стъкло, изпълняващо ролята на преграда. Което позволяваше всичките съседи по стаи на целия етаж, да можем да се виждаме излизайки на балконите си - от единия та до другия край по продължението на етажа. Просто нямаше как да излезеш на балкона си и да не се видиш със съседите ти по стая, ако и те са излезли. Първо видяхме, че излезе момичето. Явно току що бе излязла от банята, понеже беше боса, по хавлия и решеше с четка мократа си коса там на терасата. Когато и тя ни видя, махна ни с ръка и ни се усмихна. Малко след нея видяхме да излиза и съпруга и. Нещо я заговори, тя му отвърна.. Изобщо не разбирахме какво си говорят, но видяхме, че тя се усмихна на това, което той и каза. Само след малко обаче, видяхме как той я прегърна стоейки зад нея.. отметна леко мократа и коса и я целуна по вратлето отзад. Тя се обърна към него усмихвайкии му се и нещо му отвърна.. Той също и се усмихна и и нещо и каза.. Нещо се заговориха.. при което тя за секунда погледна притеснено към нас, но от срам веднага сви погледа си обратно.. При това той я хвана за ръка и я поведе навътре в стаята им. С Лора се спогледахме, сякаш знаехме какво ще последва. В този момент тя ми каза:

- 'Айдее... Мирише ми пак на секс...
- Мислиш ли? (попитах я въпреки, че и на мен така ми миришеше)
- О да.. то им личеше..
- Обаче не си затвориха вратата на терасата.. Виж, оставиха я отворена.. може и да не правят нищо май..
- А, то т'ва не пречи... може и на отворена тераса да си го правят...
- И да ги чуят чак долу?
- Ами... сутринта не помниш ли как се чуваха.. Явно не са от тия дето им пука.
- Малее егати хората.. Не, че ние бихме се съобразили ама...
- Остави ги, може да са на меден месец.. Не я ли пита?
- Не, де да знам на какво са... Нек'ви влюбени са там...
- Хах... ето чуваш ли? Ахахаха... почнаха, дали познах какво ще правят ми кажи... (тя първа чу някакви звуци идещи от незатворената им балконска врата)
- Какво? Какво чу? Аз пък нищо не чух...
- Слушай... тихо... (млъкнахме и двамата за да чуем)
- О да... Ахахаха... тия верно се почнаха... (чувайки вече леки и тихи пъшкания от нея)
- Абе сигурно още я целува бе, или я лиже.. Едва ли са почнали да се ебът още...
- Е да бе, още са в любовна игра сигурно...

Като ни виждали ни чули секс коментирахме съседите си.. Хилехме се подигравчийски на всеки техен стон, незнайно защо.. Беше ни ударила и нас съчмата и като истински саирджии, стояхме умишлено на терасата отвън и подслушвахме... Със сигурност обаче и те ни чуваха, че сме все още отвън. Явно още траеше някакъв вид любовна игра между тях, понеже девойката пъшкаше тихичко все още и то от време на време.. Но няколко минути след това, започнахме да чуваме ясно и други, по-сериозни звуци...

- Ооо тия почнаха... (изкоментира Лора първа)
- Да, ако съдиме по страстните стенания на мацката...
- Бе каква мацка бе човек, това е дете... Мацка вика... (иронично ме поправи)
- Бе много добре знам, че е дете.. Ама пък в момента чувам т'ва дете да прави доста страстен секс в момента... така че..
- Ти не си там, че да знаеш дали е страстен или не...
- Е не съм там, ама ушите ми все още чуват добре...
- Офф Филипе.. Остави момичето на мира... (каза ми го леко троснато, от женска ревност явно и измени физиономията си на момента)
- Еее какво ти стана на тебе нещо изведнъж?
- Нищо, просто те усещам на къде биеш...
- Мило на къде бия? До преди малко ги слушахме и им се подигравахме, сега започнахме да се караме...
- Не, не се караме, просто... Плюс т'ва нали се сещаш, че не ни е работа да ги слушаме хората к'во правят и к'во не правят.. т'ва си е тяхна работа.. (обърна тотално плочата изведнъж, без да знам какво и става)
- Аха.... до сега все едно не стоя и ти тука да ги слушаш и да им се смееш... И викаш т'ва си е дете а..? (попитах я със сърказъм, понеже с нейните нерви и мен изнерви)
- Е не е ли дете?! На 15 е Филипе? Ти какво си мислеше? (попита ме вече нервна) ..Няква малка курвичка баси.. да я слуша тука целия квартал как се ебе.. 'Баси курвите са тия, от малки...
- Аа сега ми стана ясно... защо се пенявиш.. Яд те е на малката...
- Ама, не че се пенява, просто е тъпо някво девойче дето още има мляко около устата да охка и да ми пъшка с глас така, все едно е най-голямата тигрица тя. Пък и ти я слушаш.. Да беше някоя зряла да, иди дойди... Ама т'ва... малко ми идва в повече вече... Би трябвало и на теб да ти е в повече... Аре да влизаме вътре... тоест по-скоро хайде да излизаме навън, няма да я слушам тая пикла как се дере...
- Ми... (почудих се дали да се съглася с нея) ...Мило... нещо прещрака ти... Изведнъж се сети, че ме ревнуваш от някакво дете, просто защото я чувам, познах ли?
- Ми може и да си познал. Спираме да говорим, точка.. Искам навън, хайде да ходим долу.. да пием по нещо при басейните.. не искам да стоя тук.


При което започнахме да се оправяме за да ходим надолу. Но през цялото време преди да излезем, наистина се наслушахме на стенанията на тая девойка. Това момиче охкаше и пъшкаше гласно сякаш.. беше в гората. И то на отворена тераса. Явно на тия хора хич не им пукаше от нищо... Това отново направи впечатление на Лора и тя пак не се стърпя:

- Погледни бе, т'ва нормално ли е според теб сега? (сочейки към стената към тях)
- Оф пак ли започваш..
- Ама виж бе човек, например до преди малко бяхме и ние и те на терасата отвън, нали? Видяхме се едни други, поздравихме се... И след една секунда влизат вътре и почват да се чукат и да охкат без да си затворят вратата дори, знаейки, че ние сме още там.. Егати безочието... Нямат ни срам ни... Да сме им свидетели и да си траем така ли....? И то на тая дрисла...
- Еее много хейт мило, ама много.. Стига де, нали каза "остави хората на мира", сега ти не ги оставяш...
- Ама дразня се, погледни ги.. Оффф.... (опитвайки се да се гримира изнервена пред огледалото)
- Стига, нали сега слизаме надолу, няма да ги чуваш там...
- Оф тая малката дано онемее, изобщо да не я чуя никога...
- Еее, е, е, не... Стига. Спри до тук.. прекали.

След като се приготвихме слезнахме долу. Около басейните имаше няколко бара, седнахме на един от тях, поръчахме си по един коктейл, изръсихме се 14 долара и за двата, а аз всякак се опитвах да сменя темата за съседите ни, за да успокоя Лора.







Но тя пък отказваше да се успокои и не спираше да ги плюе:
- ..не мило, защото просто не мога да приема дете на 15 да вика и да крещи така.. Супер грозно е, разбираш ли.. това е малко момиче просто... Не мога да го приема..
- Добре спри да го приемаш толкова навътре просто, нито ти е дъщеря нисто сестра.. Не схващам защо толкова се афектира изведнъж при положение, че до одеве нищо ти нямаше и в един момент.. Реши, че ги ненавиждаш и ще ги кълнеш до края на живота си??
- Защото ме дразнят... Тея са няк'ви психари бе човек, не виждаш ли.. Тоя ми е на трийсет и кусур години зрял мъж, по-голям от мен дори.. Тая е недоебана дрисла на 15... И си мислят, че цял Дубай им е длъжен да ги слуша...
- Ами след като са в стая за двойка нормално е всички да знаем, че там се прави секс.. не мисля, че освен на нас, са направили и на друг такова огромно впечатление.. Плюс това и ние правихме секс и ти вика и охка, нали така?
- Да, но аз съм жена над 20 години! А тя е пикла дето още не знае ебе ли и се или и се пикае....
- Ооо не, това наистина не е нормално... Остави ги бе мило, не са ти никакви, каквото и да правят, каквито и да са там.. Какво ни пука на нас лично? Тук сме да си изкараме яко и т'ва е... Нито са ни в стаята нито са ни някакви за да ни интересуват.. някакви си там..
- Да бе... само дето съм длъжна да слушам на дрислата превзетите и охкания...
- Ами да си охкат, ще охкаме и ние и така.....
- Ама точно така ще направим! Е така да видят колко е грозно... ще го направим и ние...
- О ужас... Ти си мръднала мило... пии тоя коктейл да ти вземем нещо по-алкохолно, да ти се успокоят нервите...
- О каква добра идея.. (отпивайки голяма глътка) ..Само дето ако дадем по още 14 долара, това означава, че влизаме в бюджета дето ни е за утре.. Баси, като просяци сме тука..
- Ами такъв им е стандарта бебе, тия не са като нас миризливите въшливи българи... Погледни на оная маса какво става от коктейли, е тва дето го виждаш цялото отгоре наслаганото е за поне 200 и кусур долара...

>>>

[Div4uk]

>>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!ZsVT1AiC!EWwEMTmi2MnjgHp9JB-FevVhChjuQrODGhd90Qj3aM8 )


Така прекарахме остатъка от ранната вечер в дружен хейт, злословене, обсъждане и критикуване на всичко и всички около нас... Докато в един момент се почувствахме уморени от жегата и от цялото ни пътешествие през деня, а и леко замаяни от алкохолните коктейли, за които се бяхме изръсили още... Затова решихме, че макар и рано - в 20:52ч. ще се качим отново горе, малко да полегнем и да починем.. Пък в късната вечер, имахме планове ако имахме сили да излезем някъде отново. Качвайки се горе, Лора съблече тясната си къса рокля и метна нощничката отгоре, за да и е леко.. Аз също свалих дънките си и останах по фланелка и боксерки. Тя отвори терасата и излезе отвън за минута... При което се обърна към мен и тихо шепнейки ми каза:

- Тея са отвън...
- На терасата ли са пак? (попитах недоразбрал)
- Да.. седят...
- Ами нека седят хората... сега ще почнем да ги следим и кога излизат и кога влизат ли...?
- Нее.. луд ли си.. просто казвам.

Но някакво любопитство пак ме погложди и понеже вече се бяха превърнали в най-интересните ни персонажи от престоя ни, реших да отида и аз на терасата при Лора.. и да им хвърля и аз един поглед. А излизайки, тя ме скастри:

- Абе ти.. по боксерки ли бе човек??
- Е... какво толко, да не съм по пишка??
- Абе луд ли си я не се прави на... Да ти гледа момичето срамотите, влизай вътре, и аз идвам, влизай...
- А тогава защо даде идеята да правим шумен секс за тяхно назидание??
- Защото едно е да ги дразним с шум, друго е да ни гледат...
- Аха, значи няма ядове "малкото момиче" да слуша сексуалните ти стонове, но има проблем ако ми види боксерките...
- Ами да, позна... Плюс това аз съм жена, мен и да ме слуша... ние сме си жени. Пък ти си мъж и не е редно да ти вижда срамните части...
- О, аз си бях изкарал срамните части отвън, бях го надървил, размахвах си го и и виках "ела да го гнявиш", така ли?
- Простак........
- Ами?! Луда ли си, излезнах по едни тъпи боксерки просто, а оня там всъщност я сдира от чукане нея.. Кое е по-бруталното в случая?
- Оле май ти си по-бруталния...
- И така да е, съгласен съм.. ама съм прав, нали...
- До някъде, но не се възгордявай... и идвай при мен.. (мятайки се по гръб на леглото е стаята, хвана ръката ми и ме дръпна към нея)
- А така... хайде да покажем на малката ти приятелка какво е секс.. (казах бъзикайки я)
- Тъпанар... може да е малка, но не ми е приятелка.... тая пикла... (смеейки се)

С Лора започнахме с любовната си игра на спалнята.. Махнах нощничката и, започнах да целувам цялото и тяло... Беше толкова сладка когато беше гола.. целувах я цялата със страст от главата до крачетата и обратно.. След което започнахме да правим секс.. който прерастна в бурен. Тя нямаше как да не стене и да не охка.. Беше ясно, че съседите ни оттатък също ни чуват.. Но в този момент нито на нея и пукаше, нито на мен.. А особено в оргазмите си, Лора викаше като на заколение.. И бяхме сигурни, че оттатък ни чуват ясно. А след секса, уморени станахме с нея, метнахме си халатите и излезнахме отвън на терасата да пушим по цигара, докато обсъдим къде да излезем. Но излизайки там забелязахме, че Азарин и Фазел също бяха на терасата си. Малко стреснати, че до преди малко са ни чули целия секс и викания, все пак ги поздравихме с усмивка.. . а те нас. Те поседяха малко, но сякаш им беше леко сконфузно нещо.. и след малко си влезнаха вътре. В този момент с Лора се спогледахме и леко изчервени.. се разсмяхме от срам... След като допушихме цигарите си, решихме да се оправим и да отидем за някой час на диско. Имахме за цел да тръгнем из булеварда и да влезем в първия клуб, който видят очите ни. Така и направихме.. Все пак беше вечерта на 14 Февруари.. трябваше да го запомним подобаващо!
С Лора се напихме като казаци.. прекарахме диво и страхотно.. сменихме цели три дискотеки.. и се прибрахме чак в 5:20 сутринта..










А когато се прибрахме на сутринта, помня, че макар и почти мъртво пияни, правихме отново секс... Но никакви други подробности около това не мога да си спомня, просто ми беше петно този момент.


< 09:42ч. ; сутринта на 15 Февруари >

Изключително изморени с Лора.. и жадни за сън, пак бяхме събудени. Пак по класическия и добре познат вече начин - от нашите съседи. Девойката рано рано беше отпуснала гърло. С Лора нямаше как да не се разбудим.. А тя, още сънена изсумтя ядовито нещо през зъби по техен адрес.. дори не я разбрах. Полежахме малко кълнейки ги в просъница.. но след като вече бяхме събудени, след малко станахме. Сън вече нямаше. Станахме, взехме по един душ, оправихме се и слезнахме долу на бара да пием по едно кафе и да си подредим програмата за деня. В крайна сметка решението ни беше отново да скитаме цял ден из улиците и моловете на града и да се снимаме на всяко възможно място. Така и направихме. Излезнахме да обикаляме в жегата, но хич не ни пукаше... Запълних си паметта на телефона от снимки и клипове! Накрая снимахме с нейния, макар да му е малко по-зле камерата. Нямаше как да пропуснем тези мигове и да не ги снимаме. Прибрахме се чак вечерта в 20:40ч. Бяхме капнали от ходене в адската жега, но бяхме издържали и бяхме доволни. Искахме да вземем колкото се може повече от града докато сме там, затова не се пестяхме. Когато се прибрахме от скитането си обаче видяхме, че стаята ни е изчистена и подредена. Явно имаше много сериозна поддръжка в хотела. Но това не беше всичко - на масичката ни бяха оставени нов набор от луксозни презервативи и овлажнители.. Тези хора направо се престараваха! Страхотно обгрижване даваха.. А След като починахме малко, по-късно вечерта отново отидохме на диско. Този път избрахме някакъв друг клуб, в който отново си прекарахме супер, та до сутринта... По същия начин кажи речи ни премина и следващият ден.

Така за тези три дни, които бяхме преполовили от ваканцията си, бяхме станали вече официални слушатели на съседите си. Дори вече не ни правеха впечатление, бяхме им свикнали на сексуалните изблици. Но пък и те на нашите.. Бяхме си станали приятели дори - говорехме си от време на време през терасите.



И така, до вечерта на третия ден от престоя ни....
Беше малко след 8 часа вечерта, когато телефона на Лора звънна. А на екрана му, бе изписан български номер. Лора естествено вдигна, попита кой е.. и от там нататъка започна да води разговор, в който личеше по лицето и притеснение, яд и още нещо. По разговора и разбрах, че и звъни явно някой от работата и, вероятно менъджера и или някой друг.. Усетих, че става въпрос за някой, който е уволнен или нещо такова, но не можех да схвана точно.. Говореха и за някакви дати... След като приключи разговора си, Лора затвори ядовито.. седна оцъклена на леглото, без да казва нищо и въздъхна видимо притеснена... Веднага я попитах:

- Мило какво, да не те уволняват?
- Офф... нееее.... (лягайки назад на леглото отчаяно, хвана лицето си мислейки)
- Е какво? Кой беше? Какво искат тия, не могат ли да те оставят на мира за 6 дни поне баси... Трябваше да си изключиш телефона още както дойдохме...
- Нее.. не ми е проблем... Просто.. малко тъпо се получи...
- Какво, кое??
- Ами... Уволняват мениджъра...
- Е и? Ми жив и здрав... Това какво те грее тебе?
- Ами той ми звънна... Казали са му да ми се обади и да ме попита дали не искам да заема поста му...
- Ахаааа... амиии.. т'ва е супер... Приеми и т'ва е, ще взимаш над два бона заплата.. баси якото... какво си се притеснила толко.. ?
- Не, нее.. Тоест да, прав си.. Въпроса е друг... Той напуска от днес...
- Е ии? (притеснен, усещайки на къде отиват нещата)
- Еми... и! (поглеждайки ядовито в мен) ...сети се.
- Искат да отидеш??!... честно ли???? (попитах с висок тон шокиран)
- Оффф..... ми нещо такова.. Тоя ми вика ако дойдеш сега на работа ти оставаш мениджър.. Вика потвърди ми, че ще дойдеш иначе ще трябва да питам Изабела защото на поста трябва да има човек незабавно...
- Ооооо милоо.. Това реално ли е, ти...?! наред ли си?! Ние сме в Дубай сестро, на хиляди километри от кирливата ти работа?! Това е несериозно.. т'ва не е като да сме в Перник при ваще... Мале шега ли е т'ва.... (хващайки се за главата)
- Абе човек защо на мен ми крещиш?! Ето ти телефона обади му се и му крещи на него аз виновна ли съм!! (развика се и хвърли телефона си от нерви към мен)
- Не бе не, че на теб ти викам.. (вдигайки телефона и от земята) ...Ама т'ва е.. Т'ва е невероятно, аз.. Не мога да го повярвам даже... Ма ние имаме още три дни тук.. които са ни подарък дори ?!
- Да знам!! (троснато) ..Ма мога и да не отида бе... дреме ми.. Мислиш ли, че ми се ходи на работа точно сега... Просто тъпото е, че... Оффф мамка мууу.... Дейби шибаните... оф дай ми цигарите от там... и запалката.. дай, че... (разпсува се изчервена от нерви вече)
- Тъпото е, че те викат за много пари... ама точно сега ли... ?!
- Оф даа... Офф не знам... не.. Ма като се сетя, че в момента работя за скапаните 600 лева... а тоя скапаняк дето ме вика да ходя на негово място взима над два бона, и с далаверките му даже повече... Кажи ми к'во да правя сега, хайде кажи... ?! (погледна нервно в мене, палейки цигарата)
- Офффффф..... (въздъхнах издразнен) ...Е т'ва е глупост вече... т'ва вече не го очаквах...
- Ем.. ето... съдба...

(последваха няколко секунди, в които не знаехме какво да кажем дори)

>>>

[Div4uk]

>>>

( В оригиналния си вариант частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!R51UyDLA!gXwBmcwWQ-0XlDOAze_dMOGrhCf7c-ECqxnKdQmDtos )


- (Аз) Е не знам мило... Ако мислиш, че... не искаш да си изпуснеш възможността.. Кажи и.. ставаме и си тръгваме и т'ва е, то еби му майката....
- Не знам... иска ми се да си изкараме почивката много ясно, но... Принципно не ми се изпуска и такава заплата... а като се замислиш.. баси то аз ще взимам повече от колкото двамата сега взимаме взети заедно... сещаш ли се..
- Да знам...
- Оле какво да правя мило? (обърна се към мен сериозно)
- Ама не знам... не знам... То... Виж, ти си го реши. Каквото решиш... в крайна сметка т'ва е... (обмисляйки по-важните приоритети вече) ...Иначе от друга страна пак прекарахме некви три дни тука.. Не е като да не сме видели Дубай.. Де да знам..
- Викаш... видяхме го вече...
- Еми да, от една страна... Де да знам... не че и аз искам да си ходим в София ама.. Шибаното е, че точно сега ти звънна тоя... Иначе тия пари.. кога ще ги вземеш после... Офф... (вече опитвайки се да погледна по-трезво на нещата)
- Оф така е... Аз за т'ва.... де да знам... може би по-скоро... да взема да ходя мило.. (поглеждайки искрено в мен) ..Оффф... баси... Щот' сега ако не отида, тоя ще сложи оная дрисла... аз си оставам на 600 лева....
- Баси.. ми... мило както кажеш.. То, билета за връщане знаеш, че ни е с отворена дата.. Така че...
- Да знам...

( омълчахме се пак за малко мислейки, след което и казах: )

- Но виж сега, ако решаваш нещо такова, решавай го сега, защото нали знаеш ако утре сутринта тръгнем чак кога ще стигнем в София.
- Офффф... да знам...
- Ами.. казвай, защото т'ва не е майтап. Много време пътуване е, нали видя? Реши го сега, защото ако искаш да си тръгваме трябва от сега да започнем да се оправяме.. Имаме багаж, това онова.. Да проверим в колко има самолети сутринта, таксита трябва да хващаме и така нататък.. Нали видя цялата процедура...
- Да знам... Оле чудя се... не знам...
- Мило то.. и да се чудиш.. Така като помисля и аз май.... то се е видяло..
- (прекъсна ме) ..че е по-добре да не изпускам възможността нали.. За още три дни почивка, дето ей сега ще минат..
- Ами.. да.. Не, че искам да си ходиме ама..
- Оф мило... (прегръщайки ме) ..ама ако искаш... ти остани бебе.. нали билетите са ни отделни, ти можеш да си тръгнеш на 19-ти..
- Е ти сериозно ли го каза... ?? (поглеждайки учудено в нея) ..И к'во да правя сам тука, като кукувица...?
- Ще се разхождаш из Дубай, ще слушаш съседите.... (галейки ме по главата сякаш съм детенце)
- О да, даже мисля да пропусна разходката и само да слушам съседите...
- Не бе сериозно.... ако искаш остани, то в случая не е казано, че и двамата трябва да се приберем... Остани, какво толко, изкарай почивката докрай поне ти.. Ще си пишем, ще си звъним, изкарай си бе човек, виж колко си тъп..?! Защо да изпускаме още три дни дето са ни платени... (вече сериозно ми го предложи)
- Бе мило...?? Нали ще откача сам.. (сякаш замисляйки се)
- Е какво ще откачиш.. стой си тук, почивай си, яж си пии си, всичко ти е за без пари баси... Защо да го изпускаме..? И след три дни си идваш... Почини си, защо да си тръгваш като имаш възможност да останеш... К'во като си без мен, ще си почиваш...
- Мале... баси не си го представях така... ама изобщо...
- Еми какво толко.. Аз бих стояла сама, знаеш ли как ще си почина.. мале..
- Абе тъпо е сам, ще изкукам... луда ли си....?
- Е мило.. какво да ти кажа.. Да бяхме по-на близо към България щяхме да звъннем на някой да дойде да ти прави компания.. Да закачи и той малко аванта на мойто място...
- Да и на кой ли щяхме да звъннем и така да беше, като всичките са зомбирани от работа...
- Еми например поне брачедка ти щеше да дойде, тя е ваканция, чуди се по цял ден какво да прави и без това.. Тъкмо щеше да види милата и тя малко свят...
- Михаела досадата? Мале ти сериозно ли ми го говориш това и то на мен...?!
- Ооо ти си много по-досаден от нея ако става на въпрос повярвай ми... Момичето си е много свестно, защо да не дойде малко да види свят и тя?
- Не моля те спри с простотиите вече.. как ли ти дойде на акъла.. Ти как го мислиш да стане, да и платиме билетите за самолета с кои пари, с тия дето имаме ли?! (попитах иронично и нервно)
- Ми да ти кажа защо пък да не и го платим, аз сега си тръгвам, ти оставаш с доста пари тука.. А като ме няма нито ще ходиш по дискотеки, нито ще ръсиш пари по молове... Те ти остават много.. за един билет за нея сто процента ще имаш.. Ако направя сега една сметка набързо ще видиш, че има за билет... (и взе да смята дните, разходите ми и тн.т., а след като сметна, продължи) ...Даже ти остават още пари... Защо не го викнеш момичето наистина, защо я мразиш толкова? Хем ще ти е приятелче, няма да си сам...
- Ама ти наистина си сериозна.. Виж, не че ми пречи нещо да и платиме верно билета и утре да е тука, ама... От друга страна виж, т'ва е стая за двойки, тука си е за.... На т'ва легло ли да спиме и двамата с нея според тебе?
- Малее, ти луд ли си Филипе?? На това легло се събират тъкмо пет души.. Тебе от братовчедка ти ли те е срам? Мале колко си зле... Ще спите ако трябва тя натам ти насам.. Нека дойде бе човек, нека разгледа, знаеш ли колко ще се зарадва момичето...
- Ти... ти не си наред... (лягайки назад на леглото отчаян)
- Абе викни я бе човек, какво ти пречи... викни момичето.. защо да не се възползва да дойде на мойто място..? Ще си бъдете другарчета, няма да си сам поне...
- Оф мило знаеш' к'во... виж, все ми е тая... То се видя вече, че ни се провали почивката.. Е ти телефона звъни и ако искаш, прави каквото искаш... на мен ми е все тая вече и без това... (отчаян и изнервен, палейки си цигара)
- Ооо много си зле, я аз... Ако те слушам тебе... (взимайки телефона ми)

Лора взе решително телефона ми и набра Михаела. А още щом и предложи уникалната възможност да я викнем в Дубай при мен... Чух Миха как продра от викове направо слушалката на телефона ми... Откачи от радост! Проведоха над 20 минутен разговор... Лора и обясни цялата процедура по идването. Обясни и какво да си вземе, какви дрехи, обясни и, че тази вечер ще и пратим парите по картата и куп други подробности... Изясниха всичко. А Михаела така се развълнува, че след разговора по телефона веднага провери разписанията на самолетите и реши, че ще тръгне още тази нощ. Лудница, просто лудница...... Изведнъж в рамките на половин час нещата се обърнаха сякаш магически на 180 градуса, просто хей така.... провал на цялата ни почивка случил се в един миг....!

СЛЕДВА ЧАСТ 6 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 6 >>>


( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!owNEgTyJ!jFUrvfCILJKlUfi0-Xjir7fKoIMPc2UqbFRUI1cOZZ8 )

< 17 Февруари ; 15:21ч. ; летище "Ал Мактум" >

Михаела извади много голям късмет. Съдбата така и се усмихна, че за отрицателно време някакви щастливи за нея стечения на обстоятелствата и помогнаха да се озове изведнъж от София в Дубай. Полета, парите, всичко и бяхме организирали още на предната вечер.. За нея остана само да си стегне багажа, да хване самолета в 11 вечерта и да дойде.. Искаше ми се аз да бях такъв късметлия. И тъкмо я чаках да слезе от самолета. Стоях на летището и вече повече от половин час я чаках там на изхода. А Лора ми липсваше... сутринта рано рано пък я бях изпратил нея на самолета. Бях останал сам и ми беше доста криво честно казано.. Но пък си виках "няма страшно, нали идва Михаела досадата", ще има кой да ми провали още повече почивката... Дори чакайки я там на изхода, се замислих дали по-добрия вариант не ми беше да си стоя сам... Понеже Михаела беше едно изключително досадно момиче, което за мое нещастие ми се пада братовчедка. И беше тъкмо в онази проблемна възраст - на 15. Бях сигурен какво ме чака с нея.. Бях се подготвил вече психически да съм детегледачка със терапевтични способности за да устоя на тийнейджърските и дисбалансирани предстоящи ексцесии. И дори все още опитвах психически се подготвя за това. Лора много ме прекара, ама много..! Тя беше виновна.. тя я викна. Идеше ми да и звънна по телефона и да си го изкарам на нея.. А пък и тъпото беше, че с Михаела за последните три години почти не се бяхме виждали. За последно с нея контактувахме и се виждахме покрай роднинските събирания на наще, още докато си беше дете тя на 11-12. И още имам пресни спомени как ми досаждаше и как съм я пляскал затова.. След това единствено си бяхме писали по Фейсбук на няколко пъти и това беше. А Лора пък много уважаваше Михаела, двете си бяха големи дружки, почти нон стоп си пишеха. Дори се учудвах как Лора може да се кефи толкова много на това досадно дете.. А тя наистина си беше изключително досадна и много, ама много разглезена като по-малка. Единственото, за което се надявах беше сега, след като е поне малко пораснала, да не е чак толкова лигава каквато я помнех за последно.
В 16:03ч. Михаела най-накрая се зададе от изхода... Видях най-после същата и лигава и усмихнато-смахната физиономия.. за съжаление. Е, беше пораснала малко, поне на външен вид. Затича се към мене щом ме видя и ме прегърна, кикотейки се лигаво, издавайки звуци като от пияно свинче..

- Ах ти каква късметлийка си... (посрещнах я директно не толкова възторжено)
- Е аз ако не съм кой... (хилейки се диво)
- Офф... ще ми досаждаш ли кажи ми го от сега.. Ама.. багажа къде ти е бе ало, отвеяната?? (попитах я веднага щом видях)
- А, т'ва е дълга история... Щи разправям по пътя, кажи на къде сме.. ?
- Абе Михаела спри се, успокой се за малко... Кажи ми къде ти е багажа?? Така ли дойде от София, без багаж по рокля с портмоне и телефон в ръцете?? (гледайки я тъпо)
- Не бе човек... Давай, ще ти разправям по пътя... няма го... Хайде да тръгваме, кажи на къде сме...
- Я я спри спри.... (хващайки я за ръката да се спре и да се успокои от еуфорията) ..Успокой се и ми кажи къде ти е багажа?
- Еми загубиха ми го бе човек! Няма го.. два куфара взех от нас с дрехи и с... Няма к'во да направиш вече.. Аре все тая, свърши... (припряна)
- Абе ти ебаваш ли се...??? Мале от сега се почна..... (хващайки се за главата) ..Миха спри се за малко моля те.. Обясни ми подробно какво става, кой и къде ти е взел багажа? Стегни се и ми обясни като човек??
- Оф човек виж.. Като слезнах от първия самолет багажа ми изчезна. Просто никой не ми го качи във втория. Сега ясно ли ти стана.. Забрави, казах ти, че няма к'во да направиш.. И мен ме хвана яд, че си затрих толкова много дрехи ама няма к'во да направя, нито пък ти.. Даже ревах в самолета..... и за к'во? Все тая.. Аз ги прежалих вече така или иначе.... дреме ми.. Важното е, че съм тука..
- Не не не... Това не ми се случва на мен... Михаела, ти си малоумна, казвам ти го сериозно... Кой мислиш, че е трябвало да ти пренесе багажа???? Защото ти си принцесата на Дубай и си чакала някой да ти пренесе багажа специално на тебе ли?? (нервиран)
- Бе човек от къде да знам какво... аз.. Офф аре моля те не почвай от сега... В настроение съм така, че не ми го разваляй... Голяма работа.. аз нали съм тук цяла..
- Абе ей детенце, настроението ти.... абе ти осъзнаваш ли, че т'ва са два куфара с багаж?! Сега като ми звънне майка ти да ме пита пристигнала ли си какво да и кажа, къде са ти куфарите?!
- Абе аз ще се оправя бе... офф ще ми я дадеш на мен...
- ...в смисъл на тебе май не ти пука много, че два куфара багаж ти ги няма и си ми цъфнала на три хиляди километра от България тука по една рокличка и с един телефон в ръката... така ли?? (не можех да повярвам какво става)
- И с портмонето ми.. вътре са ми документите...
- О колко яко! Ооо.. о сега съм толкова по-спокоен... ти имаш... портмоне...
- Оф стига млъкни...
- Не ти... Ти си.. ти..... (нямах речник вече)
- Каквато и да съм млъкни и... т'ва е.. К'вото станало станало.. не ми дреме, дошла съм да си изкарам яко и точка...
- Ще изкараш да ти кажа ли какви шамари обаче...... (много ядовит)
- Моля!? Що ти ли ще ме спреш да си изкарам яко? (троснато)
- Оо, а ти пък ако си мислиш, че си дошла тука та да ми се качиш на главата много мощно си се излъгала.... дрисла..
- Баси тапака си честно.. Какъвто си беше такъв си си пак.. оф за к'во ли дойдох при олигофрен като тебе да седя като те знам к'ъв си....
- О а ти па си станала по-различна... Същата досадна дрисла само дето циците са ти пораснали, само че акъла ти е още като на врабче... даже вече ти е като на гнида, честно....
- Поне нещо ми се е променило, за сметка на теб... Дето си същия тапак... Искаш ли да си ходя, е сега ще звънна на мама и се връщам, билета ми е двупосочен..?? Тапак такъв..... (уж ме заплашва)
- Ама то можеш да си ходиш и без да и звъннеш даже.... Не знам какво чакаш...
- Еми няма, по-скоро оставам да ти тровя живота.. ако искам.... става ли?? (отяждане здраво)
- Абе какво ми говориш бе момиче, ти само се погледни бе, виж се.. Виж се, погледни.. (сочейки я от горе до долу) ..Дошла ми с неква къса рокличка на три хиляди километра като... Абе толко ли ти е акъла, погледни се.. Кажи ми какво ще си облечеш сега като нямаш багаж? С тая рокличка ли ще ходиш три дни а?? Или може би ще си облечеш портмонето а?
- Ако искам и него ще си го облека... това си е мой проблем не е твой...
- ..и си без сутиен даже погледни се.... Дошла ми гола като няква... айде да не ти казвам каква..... Бе ти си урод, ти си просто.... думи нямам за тебе....
- Абе ти може ли да си такъв боклук...!? Тая рокля със сутиен ли се носи бе сельо?! Ахахах... (смеейки се подигравателно) ..Аз да не съм няк'ва селянка, ти луд ли си...?! Имаш ли си на идея как ще стои със сутиен точно такава рокля?!.. оф к'во ти обяснявам на тебе... ти...
- Малоумна си просто, не си селянка... Как може да тръгнеш като пет за четри бе момиче, ти къде отиваш, до Перник ли.. Олеле мале колко си проста.. о не мога да повярвам дори....
- ..№Ц $€Б§€ № %%§€%!!!. . .. ...






Михаела си беше още същата дрислива досадна и заядлива дрисла... Същата, както си я помнех от преди. Но пък за сметка на това, сега бе по-проста. От простотия се беше озовала на 3000 километра от вкъщи по една къса рокличка, с един телефон и едно портмоне в ръка... Това не вярвах, че може дори най-големия дебил да го направи.. но ето, тя успя!!! Поради нейния малоумен акъл просто нямаше как да не се сядем още отначало.. Направо жал ми беше за това момиче, че беше толкова ударена в акъла. Като малка такава, сега пак такава.. На идея си нямах как ще изкарам цели три дни с нея. Това щеше да ми се отрази твърде зле... щом дори се замислих по пътя към хотела дали да не мина през някоя аптека да си взема успокоителни. И щях да го направя, наистина, но просто не ми се даваха пари.. така или иначе с твърде малко пари бях останал след като и платихме билета на дрислата.

>>>

[Div4uk]

>>>

( В оригиналния си вариант частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!011UmCwY!jrq0toxYouiN3ZCFBIQ7QusnStaIhWSFVcC5XRv YZEE )


< 16:31 ; в хотелската стая >
Поне я прибрах в стаята най-накрая, да не гледат хората колко е проста. Бях вече говорил с леля по телефона, за да и кажа колко умна щерка има.. Жената остана като потресена още щом разбра, че Михаела си е загубила целия багаж и е цъфнала тука по една рокличка. Помоли ме с отчаян тон да излезем да и купим нещо, поне някаква евтина връхна дреха и поне един чифт бельо, за тия три дни да има с какво да се смени.. Просто малоумно момиче, крайно маолумно! Иначе пък.. от друга страна абсолютно никой от служителите на хотела дори и не забеляза, че това е друго момиче, а не Лора. На никой не му пукаше. Така или иначе всичко им беше платено предварително, хич не им дремеше какво се случва.. А на Михаела доста и хареса и града, и хотела.. и стаята.. всичко. Само ахкаше. Горката никога не беше виждала подобни красоти. Не, че аз преди бях. Како влезе в стаята опули се една такава, извайка щастливо.. И нямаше и пет секунди и се тръшна със скок на дивана.. детска история. Щеше да го счупи за малко дивата селянка. Повъртя се, разгледа.. и на всичкото отгоре видя и презервативите и всичките овлажнители, дето камериерите ни бяха оставили на масата.. А аз тапака не се бях сетил да ги прибера някъде да не ги гледа.. Като ги видя се изсмя... Започна да се подиграва по наш адрес с Лора.. Идеше ми да и зашлевя една плесница, ама и се размина.. Награбих и презервативи и овлажнители и ги набутах в шкафчето от нерви.. С това момиче трудно щях да изкарам. След като огледа къде се намира, реши да излезе да види и терасата.. Отвори я, излезе.. Погледна отгоре гледката, изпъна ръце щастливо въздишайки... Еха, кой беше като нея! Да те доведат на готово, на аванта.. ти само да се кефиш. А пък любопитните ни комшии естествено бяха на терасата, видяха я.. Стана ми малко криво, понеже се досетих какво си мислят, виждайки съвсем друго момиче дошло.. А пък и малка някаква.. Какво ли си мислеха. Но понеже ми стана малко криво като видях как ни гледат, реших да ги заговоря, докато още бяха на терасата.. Викнах ги и ги запознах с Михаела. Разбира се първото нещо, което казах естествено беше "запознайте се с братовчедка ми". В този момент видях как се усмихнаха, сякаш ги успокоих с това.. Запознаха се, усмихнаха и се.. Може би остана да се чудят защо като ми е братовчедка сме в стая за двойка, но това вече не възнамерявах да им го обяснявам.. Да се оправят. Аз бях отчаян, дремеше ми вече. Депресиран. Сърдит.

СЛЕДВА ЧАСТ 7 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 7 >>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!p0EgDKia!c6wrkgQwZJAF3_U4Rh8CRrR9-QTrDha7jPnfgeUIGvM )


< 16:58ч. ; в хотелската стая >
Михаела вече се бе запознала както със стаята, така и със съседите ни. Налюбува се на целия лукс наоколо, провери навсякъде къде какво има по шкафчетата, почти успя да счупи леглото от скачане и още няколко присъщи за психясало 5-годишно дете неща.. Изтърпях я стоически. Просто гледах сега.. и си представях за напред. И както приляга на всяка дама след такъв дълъг път, нужно бе да влезе да си вземе душ. Поне за това и стигна акъла да се сети да направи.

- (Тя) Е много е яко.. Мале аз не бих си тръгнала от тука изобщо...
- Ама ще ти се наложи...
- О само не ми го натяквай... обаче аз тр'е да да се изкъпя вече.. Я покажи банята, къде е.. искам да я видя и нея.. Яка ли е?
- Ми яка е, как да не е.. Ела да видиш. (водейки я натам)
- Ехааа, тая баня струва колкото целия ни апартамент сигурно.. (опули се като я видя)
- Та и нашия, двата заедно..
- Много е яко човек честно... Оле веднага влизам вътре да се къпя... (с ентусиазъм)
- ..викаш с кеф човек да се къпе в такава баня..
- Е луд ли си.. яка е. Само, че тия стъклени витрини.. малко ще е неудобно май.. Не знам как ще се къпеме... Единия като влиза да се къпе другия не трябва да излиза от стаята..
- Еми Миха, то тука е предвидено да е за двойки.. Не за братовчеди. Така, че...
- Бе все тая, ще се оправиме.. Дай ми хавлия няк'ва.. кака к'ва хавлия ползваше?
- Ето я пред очите ти, на закачалката.. (посочвйки и закачалката пред банята)
- О добре.. мале к'ва е пухкава.. Оф аз влизам направо.. (събувайки сандалките си закрачи боса да влезе в банята)
- Ма ти с роклята ли..?? (попитах без да помисля първоначало)
- Филипе изчезни..! Отивай в стаята... (вече влязла в банята, обърна се с гръб към мен и тръгна да съблича роклята)
- А ясно... сори... (на момента влезнах в стаята)

Малко сконфузно щеше да ние.. или поне може би докато свикнем. В случая тя нямаше как да се съблече в стаята и предпочете директно в банята. Там да се съблича и там да се облича. Вероятно и аз щях да правя същото от тук нататък при къпане.
След около 20-на минути Михаела се бе вече изкъпала. Беше надянала още от банята отново роклята си и бършеше мократа си коса с хавлията, с която до вчера Лора се бе бърсала.








А аз още както я видях, че е готова и казах:

- Миха готова ли си.. Хайде оправи се и да излезем нещо да видим да ти вземем..
- Какво да ми вземеш? (бършейки се)
- Ами нали чу майка ти. Дай да ходим да видим докато е рано, да ти избереме някаква дрешка, с тая къса рокличка постоянно няма как да се разкарваш. А и бельо някакво да имаш, поне още един чифт.
- Еми... Ей ся да се оправя и...

След като се оправи за излизане, бяхме готови вече да тръгнем. Щяхме да съчетаем полезното с приятното - хем тя щеше да поразгледа из града и моловете, хем щяхме нещо да напазаруваме за нея. Хич не ми беше приятно, че заради слабия и акъл сега трябваше да давам излишни пари за нея, ама все тая, налагаше се. Само, че нещата почти не се развиха както си ги представяхме. Влизайки в по-близкия до хотела мол, забелязахме нещо много странно - почти всички магазини в мола прибираха стоката си и затваряха. Имаше известен смут в целия мол, но не можехме да разберем какво се случва. За момента не се усещаше да има нещо опасно, но все пак с Миха бяхме на щрек. Така или иначе успяхме да обходим няколко магазина, които все още работеха, за да разгледа тя и да си избере. Тя обаче си хареса една рокличка, която пак беше къса почти колкото нейната. Да, действително доста красива беше, дори на мен ми хареса, но беше и доста скъпичка - почти 80 долара без малко. Михаела много я хареса, в един момент започна постоянно да дудня за нея. На няколко пъти и казах, че в момента не и трябва рокля, а бельо и някаква по-нормална дреха за носене, но тя в един момент абсолютно отказа да ме слуша.. И дори започнахме да се разправяме, пак... ходейки из мола:

- (Тя) ...защото е много яка бе човек, разбираш ли.. Аз няма да си тръгна от тука без тая рокля.. Хайде докато не са затворили, хайде бе Филипе, моля те... Хайде докато не са затворили моля те, моля те.... (молеше ми се жално)
- Михаела затова ли дойдохме? За още една къса рокля да ти купиме? Ти не чу ли майка ти какво каза - някаква връхна дрешка и бельо! Защо ме нервираш кажи ми... Тая рокля верно, че е хубава, ама е 80 долара, като вземеме и някаква дрешка за 50-на долара още и бельо за още поне 20, аз от къде да ги взема тия пари?? Десет пъти ти казах, че в момента имам в мене всичко на всичко сто долара, които дори не мога да позволя да ги изхарчим всичките... Знаеш много добре с колко пари разполагаме до 19-ти.
- Бе човек моля те, моля те... Погледни, че затварят, искам я разбираш ли.. В България никога няма да намеря същата... Купи ми я и ще си я нося нея и тази моята, ще си ги сменям... Мога да изкарам и с т'ва бельо, ще си го пера ако трябва всеки ден и... Моля те, моляте де... Ако не ми я купиш докато сме тука няма да ти проговоря, това ти го обещавам, честно... Едно нещо да искам от тебе баси и...
- Ама ти чуваш ли се?? Ще си сменяш двете къси роклички и така ще се разкарваш навсякъде?? ОК, като излеземе някъде разбирам да сложиш късо, ама за постоянно няма как да си с къса рокличка навсякъде... Няма ли да ти е малко неудобно на теб самата? Е много си ударена в акъла, просто няма на къде повече... Ти за теб си не можеш да разсъдиш камо ли...
- Абе аре бе човек, защо ми мислиш как аз да се обличам.. Аз си знам..! Щом съм преценила, преценила съм за себе си.. Ти си преценявай за теб си...
- Виж какво, виждаш, че магазините затварят.. Не знам какво се случва в момента но затварят всички.. Погледни, че тия на долния етаж едните с бельото вече затвориха.. Бавим се и накрая ни бельо ни нищо.... Давай да ходим и да ти взимаме това, което е нужно, накрая нищо няма да ти вземеме и ще останеш най-недоволна май...
- Не аз ти казах... Аз ти казах какво искам.. Така или иначе ще дадеш почти всичките пари за мен, приготвил си ги... Поне ми купи това, което искам.. Не.. аз няма да си тръгна от тука без роклята казах ти...
- Честно ти казвам, ако беше в момента на 11-12 като преди... Десет пъти да съм ти навъртял шамарите.. че и повече.. Да се благодариш, че малко си пораснала та...
- Да удари ме, удариме и ще видиш какво...
- ..ама писва ми от тебе разбираш ли!!! Аз не мога да те търпя честно! Ти не си човек.. Ти от както си слязла от самолета не си спряла да ме дразниш и да ме нервираш! (избухнах вече и дори викнах. Хората се обърнаха да ни гледат)
- Ами защото ти си дебил! И винаги си бил! Какъв братовчед си ми ебаси скапаняка си... По-добре да не ми беше никаква рода.. изобщо да не се познавахме даже... Някъв дебил ебаси....

При което замълчах. Малко криво дори ми стана след това последното, което каза. Замислих се - чак пък такова чудовище ли бях в нейните очи.. И ми стана още по-криво. Щеше да ме намрази, мамка му.. Тя беше вече пораснала, колкото и да е.. Не беше онова детенце. Преди се сърдеше като я набия и след малко идваше пак при мен, ама сега вече беше по-голяма, виждах я, че се обижда, сърди се.. И се замислих, че не е добре да си развалиме отношенията до толкова, че да не можем да се гледаме. А точно натам вървяха нещата. И... Колкото и да не исках да и угодя на прищявката, при положение, че нито бельо нито дреха бяхме взели още... Реших да и дам парите и да ходи на майната си... да прави каквото иска. После тя щеше да се оправдава пред майка си, аз нямаше да се занимавам изобщо вече. Реших, че тя не е малко дете вече, да върши каквото иска. Аз не съм и родител все пак. Затова, след като размислих мълчейки, и казах:

- Миха... Знаеш ли какво....
- ..разкарай се, тапак.... (бутна ме, след като опитах да я хвана за ръката) ..не ме докосвай, нищо не искам, просто нищо не искам от тебе вече... Едно нещо.. едно единствено нещо да искам от теб и.... (чак леко и се насълзиха очите от яд)
- Ееее, е.... Чакай, чакай малко.. Айде де какво толкова стана... Е дейба и скапаната му рокля... Ето ти, на... Отивай и си купувай каквото искаш. Аз вече спирам да се разправям с теб, прави каквото искаш... (давайки и парите)

А тя ме погледна, взе парите... пак ме погледна... Изтри още непотеклите сълзи с едната ръка... След което ме прегърна, ама за секунда... набързо... Целуна ме щастлива и в същия момент направо изтича обратно към магазина с бясна скорост... Помислих си: "Ах ти каква актриса си..." Какво можех да направя...? Това си беше дете дебилче, аз нямах такива сили, нито способности да се справя с нея.. Закрачих и аз към магазина, да я изчакам отпред поне. Само, че чаках към 20-на минути.. А тя докато пробва кой размер и е най-подходящ, аз пуснах корени направо отпред.. Но това не беше проблема.. Проблема беше, че почти всички останали магазини вече бяха затворили. Нещо се случваше, все още беше рано.. но всички затваряха, нещо ставаше. Когато Миха излезе най-после от магазина, закупила роклята и усмихната до уши, и казах:

- Миха много се забавихме с роклята ти.. Погледни какво става, всичко живо затваря...
- Ама какво става?? Да няма няк'ви атентати.. аз почвам да се плаша чак...
- Не бе едва ли, просто.. де да знам. Въпроса е, че едно бельо поне трябваше да ти вземем... Давай да слизаме надолу, останаха ни няк'ви 20-на долара, и ти имаш 10 в теб... Давай да тичаме да изберем набързо нещо...

>>>

[Div4uk]

>>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!sgkghSbT!kIsT-VTVuEQMiy2BXocVCWbiDPw0mZJUl-KDpVyIGDM )

При което стремглаво се спуснахме към долния етаж, с надеждата да успеем да хванем някой незатворен магазин за бельо.. Но уви, всичко нявсякъде беше спуснало щорите вече... Нещо ставаше, нещо се случваше.. Имаше някаква суматоха... Аз дори се притесних и затова реших да попитам на английски един от магазинерите, който тъкмо заключваше магазина си:

- Извинявайте... Какво става, защо всички затваряте?? Да не се случва нещо?
- Няма да работим.. До 20-ти няма да работим... (отвърна ми набързо през гръб арабина, дори без да ми обърне внимание, някак сърдито)
- Аха.. но защо, в смисъл.. Какво имате предвид? (продължих по-нахално)
- Няма.. няма да се работи! Отиваме си! Ирак, Ливан, Сирия, всички се прибираме.. Тука не седим... Дубай - бай бай... Няма да отваряме, няма да плащаме.. Отиваме си.. Не гледахте ли телевизията? (нервно с тон ми отвърна, сякаш аз му бях виновен за нещо)
- Нне... ние.. Не мога да схвана..
При което ме заряза, тръгна си.. Без изобщо да ми обясни.. Навика ми се, изкара си яда.. А аз дори изобщо не разбрах какво му е. С Михаела останахме като стреснати. А вече всички магазини може би без един-два най-много бяха затворили в целия мол. Не знаехме какво става. Михаела се притесни дори. Поиска да се махаме от там.. Така и направихме.








Навън обаче всичко си беше спокойно, което до някъде ни успокои. Абе имахме си едно на ум с тия араби и техните дивотии.. Но тръгнахме из улиците по магазините. Искахме да намерим магазин за бельо и да и купим един чифт някакви гащи, докато все още беше по-рано. Но търсейки магазини, се натъкнахме на същата история - всичко живо затваряше. Така забелязахме, че всички магазини освен тези за хранителни стоки - затваряха. Всички магазини из цял Дубай.. Нещо се случваше.. Обходихме с нея цели 12 магазина за бельо и за дрехи.. навсякъде беше затворено... Което ни наведе на мисълта, че няма смисъл да ходим в друг мол, нито още да обикаляме.. Просто всичко навсякъде затваряше. Реших обаче да попитам още някой от магазинерите какво се случва. Влезнах в един все още незатворен магазин, някакъв за дрехи на една от улиците.. Двете продавачки събираха стоката бързешком.. И въпреки всичко попитах и тях:

- Извинявайте, какво става? Защо навсякъде затваряте? (стоейки на прага)
- Няма да се работи до 20-ти... (пак без да ми обръщат внимание и сърдито)
- Да да.. Казаха ми го това, но защо, какво се случва?

А едната ме погледна опулено, с нервен поглед и ми отвърна:

- Не гледате ли телевизия?
- Не аз.. Ние сме в хотел и.. не сме...
- Ами гледайте... Всички затваряме, отиваме си.. Дубай ни изгони, ние не сме виновни...
- Някакъв протест ли правите, не разбирам..?
- Да, всички.. Всички затваряме. Те вдигат данъците - ние не работим. Гледайте телевизия и ще видите.. моля ви излезте.. Излезте, затваряме... (гонейки ни)

На мен ми стана смешно дори.. Гонеха ни чак. То нямаше от къде да купим нищо повече. Не успяхме да и вземем някакво бельо.. А много неудобно щеше да е за която и да е жена, да кара три дни и три нощи с едно бельо.. Но в случая нямаше какво да направя за да и помогна.. Чудех се от къде и как да и изнамерим някакви гащички още, но просто нямаше от къде освен от магазин. А от хотела нямаше как да искам да и намерят, това щеше да е глупаво.. А и никой не и беше виновен, че си е затрила цели два кувафа с дрехи, в които е имала поне десет чифта бельо. Когато се прибрахме в стаята в хотела, не се стърпях и пак я скастрих, понеже тя си беше виновна:

- Хайде сега ще те видя как ще караш с едни гащи три дена... Понеже много знаеш и от това твое знаене, си останала без една дреха.. Ходи сега си намери куфарите...
- Ооо аре млъквай.. Стига си ми пилил на главата...
- Ама не.. на мен не ми пука, ти ще стоиш без гащи.. аз си имам.
- Еми какво тогава.. затваряй си устата и спри да коментираш просто..
- И добре, че е влизала камериерката да зачисти и да ни подреди тука, че ти и това си некадърна да направиш...
- Да бе, затова ли ми се вижда някво толко подредено... (смеейки се)
- А тя горката даже и не забелязва.. Абе мърда си си ти, к'во да ти кажа...
- Поне не съм дебил... (отивайки към банята)

И докато аз си преобличах късите панталонки, Михаела се застоя в банята нещо омълчана около близо 5-6 минути.. Зачудих се какво прави толкова там и я попитах от стаята:

- Какво правиш сега, пак ли ще се къпеш?
- Не бе.. търся си нещо ама.. май ми го няма..
- Какво търсиш? Ти си цар по губенето на неща бе момиче... (цъкайки)
- Не бе.. Не съм ги загубила, просто... Ето тука ги бях сложила.. офф майка му.... (нервирайки се нещо там)
- Бе какво става, кое си загубила? (отивайки към нея да видя какво търси)
- Бе прашките ми бе човек, ето тука ги бях сложила да съхнат.. (сочейки ми към кошчето в банята)
- Отгоре на капака на кошчето за боклук.. тука ли? (оглеждайки и аз с нея)
- Да бе, ето тук бе човек.. Абе мамка му къде са ми шибаните прашки... Оф не ще полудея....
- Ама Миха то няма къде да са, ако тука си ги оставила тука трябва да са ти.. Това е баня, не е килер да ги търсиш.. Ето то се вижда, няма ги в банята както виждаш.. Нещо някъде.. по стаята да си ги оставяла, на терасата?? (отивайки към терасата да огледам)
- Не бе Филипе, не... Ето тук, одеве като се къпах си ги изпрах и ги оставих ето тук, ето тук... (тропайки по кошчето нервно)
- Еми няма ги... Нито са ти на терасата нито в банята.. Помисли хубаво... на теб акъла ти е като на врабче нали знаеш...
- Оф престани да ме дразниш и ти!! Сто пъти ти казах, че ето тук си ги оставих!! Няма ги! Баси някой ми е откраднал прашките ли, не знам к'во става...?!

След кратка пауза мислене.. Аз загрях. Осъзнах какво може да е станало и и казах:

- Малее.. Ти знаеш ли, че се сетих какво е станало май..
- Ми то май и аз се сещам.. Щом вътре ни е влизала камериерката и е оправяла.. Сигурно е чистила и тука в банята..
- ..ммда... И ти както си ги оставила върху капака на кошчето, тя е помислила, че са са хвърляне...
- Оф дай ми пистолет за да се гръмна... Може ли такъв карък бе може ли... (плескайки се два пъти по челото)
- Ама Михаела, 'айде кажи ми батиното кой ти е пак виновен.. Хайде помисли малко и кажи... От къде тоя акъл да се сетиш да ги оставиш върху капака на кошчето.. Няма ли тераса, няма ли... В стаята ги остави ако трябва... Може ли отгоре на кошчето... Е не... Не просто ти си... До тебе постоянно трябва да има някой дето да ти казва това така, това не така, това еди как си.... (развиках и се пак)
- Абе ти луд ли си?? ....където и да съм ги оставила тя нама право да ми пипа личните вещи! Не вижда ли, че са мокри, че са изпрани?! Тая малоумна ли е?! Там ми беше най-близкото място там ги оставих, точно до мивката е баси... От къде да знам, че... Оле тая ако не го е направила нарочно пък на....
- Да, да, да.. Влизат камериерките и нарочно ни изхвърлят гащите, представи си...
- Ами защо тогава.... ?!!?(крещейки)
- ..защото ги е сметнала за боклук жената! Защото там си ги оставила! Нейната работа е да влезе и да почисти.. И тя не е виновна... Ти си си малоумна, кой ти е виновен.. (викайки и аз)
- И сега? Сега от къде ще си купя? Ония шибаните араби навсякъде затварят... Сега и тия дето имах тая мърла ми ги е хвърлила.. Оле ще полудея вече... офф за к'во изобщо дойдох.... (сядайки нервно на леглото в стаята, държейки се от нерви за главата)
- Еми сега... не знам... (замисляйки се) ..Аз такъв тип ситуация не съм си представял да ти кажа... Ник'ви идеи нямам... Даже ми иде да се изхиля ама... 'айде няма, че ще избеснееш още...
- Ма то си е и смешно... баси... (леко подсмивайки се и тя дори)

Омълчахме се за малко, обмисляйки сконфузната ситуация. Но след като разсъдих малко какво всъщност се е случило, я попитах:

- Ама сега... Ти всъщност сега навънка без бельо ли беше.. така ли?
- Ами мокри ли трябваше да си ги обуя...?!
- А леле майко... ех Мише еми затова.. Ако вместо роклята ти бяхме взели навреме бельо, нямаше да е така.. 'Щото тъкмо докато се разправяхме там с тебе, магазините още бяха отворени... Сега вместо гащи ще си носиш роклите...
- Еми имам ли избор..?! (троснато)
- Ами нямаш.. Сега.. не знам. Оправяй се.
- Еми ще се оправям..
- Какво да ти кажа.. това ти е все от акъла. Не знам... Като сме навън ще внимаваш как сядаш, как се навеждаш.. Дърпай си тия рокли надолу, че... И без това са къси като на... Сутиени нямаш, бельо нямаш... дошла ми тука като от някой дом за социално слаби... абе просто си.... Ама добре ти е бе, сега си пати от акъла...
- Бе човек остави ме най-накрая на мира! Виновна ли съм, че тая ми ги е хвърлила?! Исках ли така да стане?!
- Оправяй се..... (отвърнах игнорирайки я вече)


СЛЕДВА ЧАСТ 8 >>

[Div4uk]

ЧАСТ 8 >>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!wtcFRKyb!fWn9B45D4TXZON-FwOCEbk0d2dMbOq1Be19ipUWXrnk )


< 20:12ч. ; в хотелската стая >
Малко се бяхме поуспокоили след цялата суматоха от всичката ни сполетяла каръщина. Михаела стоеше в банята пробвайки новата рокля и оглеждайки се в голямото огледало. След малко се появи с новата си премяна при мене на терасата и ме попита:

- Ето виж ме... Как е? (въртейки се фръцливо да я видя отсам и от там)
- Да да.. Супер си. (игнорирайки я)
- Абе виж ме де, кажи как съм..?
- Оф Михаела.. добре ти е.. ама то... абе ти гащи нямаш на роклята се кефиш... Акъла никога няма да ти дойде.
- Важното е да съм готина беее.. (влизайки навътре в стаята)

А аз тъкмо обмислях къде да излезем привечер да се поразходим. Но не ми се харчеха пари, много малко ни бяха останали за харчене, а имахме още дни да стоим. И докато тъкмо се чудех къде да ходим, пушейки на терасата... Чух нещо, за което вече бях забравил дори.. Вратата на терасата на пикантните ни съседи беше отворена. И докато стоях отвън, подучух нещо да започва, на което изобщо не ми се искаше Михаела да стане свидетел.. Чух мацката Азарин да издава пак някакви нечленоразделни звуци.. Все още беше сравнително по-тихо, обаче знаех само след малко какво ще последва.. Притесних се. Не за друго, а за това как ще го приеме Миха. Влезнах бързо в стаята и затворих терасата. А Михаела ме видя какво правя и ме попита:

- Е за к'во затваряш, остави да влиза въздух.. (гримирайки се пред огледалото)
- Не аз.. заради друго затворих...
- За к'во? (обръщайки се към мен)
- Мии.. чакай да видя как да ти го кажа сега.. Значи.. нали се сещаш, че около нас навсякъде са стаи за двойки, каквато е и нашата..
- Е и? (недоумяваше изобщо все още)
- Е и... комшиите до нас, момичето и тоя арабина.. Нали ги видя?
- Да.. е и?
- Еми... след малко ще започнеш да чуваш нещо малко по-странно от тяхната стая... Забравих да те предупредя одеве... (смеейки се неловко, опитвайки се да смекча шока от новината)
- Ахахахахах.... Оле... Защо секс ли ще правят?? (изсмя се подигравателно)
- Амии, позна.. Те.. тука откакто сме дошли, само т'ва правят.. Та мисълта ми беше да... си подготвена.. 'Щото честичко ще ги чуваш...
- Олее.. И викат ли, някви шумни ли са даже?!
- Абе какво да ти кажа.. олигофрени няк'ви.. Викат... тя тая малката особено...
- Е к'во малка, тя е колкото мен.. нали е на 15?
- Да, всъщност.. вие верно, че сте наборки с нея.. колкото и странно да звучи в случая....
- Ахахаха... мале ужас... Е ти как разбра, че след малко ще ги чуя?
- Ами защото току що ги чух на балкона.. То се чува още като започват... и после става... не ме питай..
- Охохахахаха.... ебаси якото... ужас.. (смееше се като идиот)
- Така, че хайде спретвай се набързо и да ходиме навънка.. Че след малко ще стане страшно тука...
- Олее толкова ли е зле... Ми чакай да се нагримирам де.. ей сега, не бързай толкова... Ама да си правят каквото искат бе, на нас какво ни пречат.. ти пък..

При което нетърпеливо започнах да чакам Михаела да се нагримира. От една страна ми беше притеснено, не исках да слуша такива работи.. но от друга пък осъзнавах, че вече не е толкова малка, разбира нещата. А това, че прие случващото се с насмешка по-скоро ме успокои. Аз дори си представях, че ще се смути като и го кажа... но за щастие го прие с ОК. Обаче тия пък си се отпуснаха.. Нямаше и 5 минути откакто бяха започнали и тая малката започна да цвичи оттатък.. Михаела само се смееше... Учудващо, но и беше и смешно.. поне за сега. Радвах се, че по-скоро така го приема, а не друго яче. А онова девойче след още малко започна да стене още по-гласно.. При което Михаела не се стърпя и изкоментира:

- Ехее... тая вече откачи горката...
- Аз.. без коментар.. (тактично отвърнах)
- Тя пък много еблива бе, 'баси момичето.. Как се отпуска...
- 'Айде ти много не коментирай и не се заслушвай... рано ти е още да обръщаш внимание на такива работи...
- ...бе човек тя е колкото мен? Каква е разликата...

При което млъкнах. Михаела дори и да не се беше доизказала, я разбрах. Те двете наистина всъщност бяха на едни години, на една и съща възраст.. Само, че съдейки за Михаела ми се виждаше да и е доста рано да и правят впечатление такива неща.. Докато за онова момиче оттатък, ми се струваше по-нормално, че го прави... Явно всичко идеше от там, че ги приемах двете по различен начин - едната по един начин, а другата по друг.. И дори ми мина през акъла, че всъщност на каквото е способна Азарин, то вероятно на същото би била способна и Михаела.. Ужас! Само като се замислих за това и нещо като силна роднинска ревност ми трепна отвътре... дори ми стана гадно. И повлиян от това, дадох пак зор на Миха да излизаме:

- Михаела хайде... Хайде ставай да се махаме.. Аре, че тея започват да ме дразнят..... едвам ги търпя.
- Бе успокой се бе човек, полудя ли..? Ей сега минута само.. Така ли да тръгна - нагримирана на половина?
- Ама хайде активизирай се малко... Не искам да стоя тука и да я слушам тая как.... квичи!
- Е голяма работа, мале какъв си.. Правят си хората секс, остави ги на мира.. Всички правят секс.. Не съм малка за да не знам. Вие с кака Лора също сте правили секс като беше тука тя, така, че....
- ..Това не ти влиза в работата... Гледай си грима и... оправяй се по-бързо...

Много грозна картинка беше т'ва. Братовчедка ми дето е още дете, стои в стаята и от другата страна някакви се съдират от секс и квичат. Аз как да се чувствам в такава ситуация?? Просто едвам устоях да не я хвана и да я изкарам насила навън, че да спре да го слуша това. Вътрешно просто ми кипна на момента! Идеше ми или пък да отида и на оная малка пикла да и завря един парцал в устата, че да млъкне.. То пък бива отпускане, ама чак пък толкова... И на всичкото отгоре чак се чуваше как я блъска тоя шибайки я...



/клипни два пъти на файла за да го чуеш/




Доста сконфузно. Да бях с Лора, дреме ми.. Лора е голяма, а пък и ми е гадже. То на мен самия ми идеше да потъна в земята. Михаела пък едвам едвам се гримираше.. Като цяла вечност ми се стори нейното гримиране! Все едно, че не и пукаше от всичките викове на оная... А аз едвам я дочаках. И когато се изнагримира най-накрая.. Станахме и набързо излезнахме.. Слезнахме долу.. и си отдъхнах..

- (Аз) ..Е не днеска.. днеска просто ми дойде в повече всичко... (излизайки тъкмо от входа на хотела)
- Е то и на мен..
- А и тия сега накрая.. просто като за капак..
- Абе остави ги бе.. на мен пък не ми пука... не ми пречат.. даже ми е смешно.
- На теб не ти пука ама... оф няма значение.. Дай да... дай ако искаш е така малко да се разкараме натам към парковете, да се разходим.. Малко да ми се развее главата, че...
- Ама някъде да седнем и да пием нещо?
- Да бе.. там има къде...

Запътихме се към парковете, които бяха недалеч от хотела. Искаше ми се да направим една спокойна вечерна разходка, да се отърсим от всичките нерви от през деня. Да седнем някъде нещо да пийнеме и да се приберем. Искрено се надявах, поне до края на деня да нямам повече главоболия, ядове, притеснения и подобни...

< 21:52ч. ; в близкия парк до хотела >
Много добре ми дойде лично на мен разходката. Доста релаксиращо. Парка беше толкова красив, тих, красиви палми, прекрасни езерца.. Имаше доста хора, които както нас отмаряха вечерта там на това красиво местенце. Бяхме се разходили вече из него, а и бяхме пили по енда напитка на едно от кафенетата в парка.. И тъкмо преди да се ориентираме вече леко по леко да си тръгваме, Михаела ме помоли:

- Оле забравихме да се снимаме бе човек.. Още нямам нито една снимка.. Покрай твойте викания и крясъци... Хайде снимай ме поне сега.. Искам да пратя на мама снимка...
- Хах, покрай мойте крясъци вика.. Покрай твоя акъл по-скоро.. Хайде давай.. Къде да те снимам?
- Е тука.. ама гледай да хванеш парка назад...
- На пейката ли, седнала?
- Ми де да знам.. Давай, все тая.. ето така.. (намествайки се на пейката ми подаде телефона си за да я снимам с него)

При което тя седна... усмихна се към камерата на телефона готова за снимка... Аз нагодих обектива към нея, цъкнах за да фокусирам.. и като видях така малко по-ясно.. Само като видях в дисплея какво снимам... Шок и ток ме гръмнаха на куп...! За малко щях да и изпусна телефона... И на момента и викнах:

- Абе Михаела бе оправи се бе!!! Абе ти толкова ли си зле бе момиче?! Погледни... погледни се..! Вземи дръпни я тая рокля малко.. видя ти се карантията направо... Е не, много си зле честно.. точно като децата си... Ти никакво чувство нямаш за нищо бе....!!

- Еее добре добре хубавоо.. аре стига викал и дуднял... Ето оправих се... аре снимай... (придърпвайки си роклята)
- ..Ама още одеве ти казах - ОК, нямаш бельо ама.. поне внимавай как заставаш, как сядаш.. Имай няк'во чувство като жена баси... Не като дете.. не си на 5... Сред хора сме както виждаш, деца има.. Не е длъжен някой да ти гледа и путката тука.... Вземи се стегни малко, че наистина ме нервираш! Всеки час и всяка минута ли съм длъжен да ти правя забележки..???
- Олее побърка ме бе престании!... Добре успокой се, разбрах те...!! Млъкни просто... Снимай ме и толкоз....! Нали никой друг не ме е видял... (развика се и тя пак придърпвайки роклята огеждайки се)

Много зле беше това момиче... Тя капка чувство нямаше изобщо как да се държи, как да стои на обществени места... В много голяма степен акъла си и беше още детски. Ужас някакъв! За какво ли ми беше да идва, аз не съм детегледачка! И добре, че навреме я видях преди да стане за резил пред народа там.. И едва когато се уверих, че вече нищо не и се вижда изпод роклята и.. чак тогава я снимах. Но ми омръзна! На момента я хванах и си тръгнахме.. Писна ми просто. Много ме дразнеше вече.. Не заради друго, просто заради тъпия и акъл.. Верно, никой не я видя от хората, казах и на време да се оправи.. Но дразнеше ме самия и акъл, простоватия и детски акъл.. Капка мозък нямаше това момиче...

>>>

[Div4uk]

>>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!w5V1AJJL!9_qjOX3NqZYrC2tKzzUb9ZqSw845ZZFBk4gofXZ ehU0 )

< 23:48ч. ; в хотелската стая >

Вече бяхме хапнали полагащата ни се вечеря долу в ресторанта и си се бяхме качили горе. Много напрегнат ден! Бях се излегнал на леглото и щраках каналите с дистанционното. Михаела тъкмо беше влязла в банята да си вземе душ. В тази Дубайска жега честичко се налагаше да се къпем. Затова я чаках да излезе, за да отида и аз да се изкъпя преди лягане. А след няколко минути, както си лежах и отпочивах, я чух да ме вика от банята:

- Филипе.. ?? (викна гласно)
- Дааа... (отвърнах недоволен, че ме обезпокоява)
- Вземи моля те хавлията от терасата и ми я дай.. че я оставих одеве да съхне там...
- Оооо честно ли.. (ставайки мързеливо) ..не ти стигна акъл да се сетиш предварително, че ще ти трябва нали... (подвикнах и от стаята)
- Дааа... точно така.. (отвърна ми от там нагло)
- Оффф... 'що ли не си седя у вас ти.. (отвърнах без да ме чуе)

А отивайки вече към банята за да и я подам пак я запитах заядливо:

- Сега как да ти я дам като си гола и през стъклата всичко се вижда..?! Хайде ти понеже си по-умна кажи...
- Абе... ето подай ми я.. ела аз съм с гръб...
- А ти си с гръб, супер... (отивайки към нея)
- Еми не съм я правила аз банята със стъкла...
- Оф не философствай моля те... (подадох и хавлията докато беше отворила леко стъклената врата, стоейки с гръб към мене, след което нямаше как да не я избъзикам: ) ...И само да ти кажа, че гъза ти е пораснал и то мноооого.. Представи си го нещо като плажна топка.. (оттегляйки се вече от там с подигравателен хилеж)
- Тапанар.. да ми ядеш гъза тогава... изчезни...
- Ахохахоахаха... (изсмях и се подигравателно пак)








Някак си... Първоначално отивайки да и подам хавлията не се замислих. Понеже колкото и да се джанкахме с Миха, когато беше по-малка и наще често ни събираха, много бяхме свикнали един с друг с нея.. И отивайки да и я дам сега... ама хич не се замислих.. Просто защото си я знаех от едно време.. Например всяка година по-преди ни водеха наще заедно на море, били сме с цели седмици дори.. Слагали са ни да спим на едно легло.. Нея специално съм я виждал всякак докато беше на 10-11-12.. и именно затова не се замислих хич докато отивах да и подам хавлията, но... В първия момент, в който я видях в гръб сега.. Нещо.. сякаш почувствах притеснение.. Имаше нещо променено вече в нея, специално в гръб хич не изглеждаше като преди детски.. Вътрешно като че ли очаквах да я видя пак същата както я помня от преди.. затова и толкова лекомислено отидох.. Но забелязах.. имаше вече промяна в нея, тялото и се бе превърнало в женствено.. Едно време дупето и беше едно смешно, мъничко.. Дори си спомням, че на няколко пъти съм я виждал как ака.. Толкова и се подигравах, тя пък се разплакваше от подигравките ми.. Но сега.. дупето и беше съвсем различно, а и цялото и тяло.. просто не очаквах.. просто не се замислих тоест.. Сякаш видях съвсем друго момиче.. сякаш видях.. жена? Видях я макар и в гръб, че тя не е дете вече, променена е, друга е.. За някакви си три години беше станала много по-различна.. Помнех я последно на 12, сега бе вече на 15. Дори ми беше чудно как за едни три години може до толкова да се промени... Явно вече трябваше да се съобразявам малко с възрастта и от сега нататък.. Иначе рискувах да попадна в сконфузни и тъпи ситуации, а никак не ми се искаше.
Михаела вече бе излязла от банята, и облякла хавлията на Лора тъкмо влизаше в стаята. Беше мой ред да вляза да се къпя, колкото и да ме мързеше, както бях изморен.. Станах, съблякох се седнал мързеливо на леглото.. след което отидох по слипове до банята. Там естествено ги свалих и веднага щом направих това, не пропуснах да предупредя провиквайки се към Миха:

- Мишее... ако излезеш от стаята докато се къпя нали знаеш, че ще те обезглавя...
- О даа Мише... бъди спокоен.. след малко ще изляза щом искаш... (бъзикайки се с мен)
- Лайнарка.. (отвърнах и смеейки се)

Така къпейки се спокойно.. чувах от стаята как Михаела прещраква каналите на телевизора. На няколко пъти увеличи някакви индийски музикални канали.. И ме накара да се развикам от банята за да намали. Имаше ефект, но за малко. След няма и минута увеличи друг някакъв музикален канал.. Пак се развиках.. уж пак намали.. Просто вече достойно си се превръщахме в цирка на хотела.. Чуваха ни сигурно на първия етаж долу! И както си щракаше каналите и увеличаваше звука просто за да ме дразни и за да викам.. По едно време щракайки попадна естествено и на един от многото секс канали.. то се чу, нямаше как да не го разпозная. А тя олигофренката задържа на него и на всичкото отгоре увеличи пак.. Развиках се така, че да опитам да надвикам телевизора.. и стоновете.. идещи от порно канала.. Хич не ми беше лесно. Обаче единственото, което получих в отговор беше олигофренското хилене на Михаела, а в смесицата и от олигофрения даже и улових словосъчетанието "..не те чувам, викни по-силно.." Побеснях! Какво ли си мислеха хората наоколо при всичкото това... А олигофренката отказваше да смени канала, просто и правеше кеф да крещя от банята... В един момент млъкнах вече, аз си продрах гърлото, а тя грам не ме отразява! Виках си: "аз само да излезна след малко ще те смачкам.." Тя пък взе, че леко поне намали след малко.. И то понеже спрях да викам, вече не и беше интересно явно.. Изплакнах се набързо, избърсах се, наденах си на задника боксерките и с бойна крачка се отправих към стаята...

- (Аз) Абе ти полудя ли? Абе ти изобщо... нормална ли си к'ва си?? (креснах гледайки я с кръвнишки поглед)
- Ахахаха.. ама не те чувах тука... викаш чак от банята, как да те чуя... (продължавайки да ми се смее и да се ебава моля ти се)
- Михаела ще ти прасна един шамар само още нещо кажи!! (изфирясах и грабнах дистанционното от ръката и за да сменя канала)
- Аххахахах.. мале колко си зъл.. За к'во ми смени канала бе, тапак.. Тъкмо интересното стана... (хилейки се като малоумна)
- Ти си олигофренка! Не се ли виждаш, че.. ти си някво психо бе! (опитвайки се в нервите си да си намеря късите панталонки)
- Дай ми дистанционното и ще ти кажа къде са ти панталонките... (като видя, че ги търся)
- Няма да ти го дам! Лайнарка...
- Аре бе тапак, тъкмо интересното стана... аре, че ще то свърши докато ми дадеш....
- Лигня проста... (хвърляйки злобно дистанционното към нея)
- Мале щеше да ме удариш и знаеш ли... (изсумтя през зъби докато си търси същия канал)
- ..к'во щеше да ме набиеш ли? Кажи ми къде са ми панталонките, скри ли ги олигофренке? И намали т'ва порно ти казах!!
- Намалено е!! Ето там са ти тъпчо, под дрехите ти... сляп ли си? Ахахах леле колко си зле...
- Еми аз от тебе всичко очаквам вече.. 'що да не ги изхвърлиш пък през балкона долу...
- Оле каква добра идея ми даде...
- ..И сега т'ва ли намери да гледаш точно..? Аре пусни нещо по-нормално...
- Бе чакай само да... глей' я тая как крещи, не ти ли напомня на някой...?
- На някой дето е на твойта възраст ли... ?
- Нее.. по-скоро на теб... по-крещящ човек от теб няма наоколо... (смеейки се)
- Но пък и по-ударен в акъла от тебе няма..
- ..Абе тия според теб... дали им става хубаво докат' ги снимат? Много съм се чудила... (попита ме заглеждайки се в телевизора)
- Пф.. знам ли.. питай ги.. Абе на тебе леля дава ли ти да гледаш сексове та т'ва гледаш в момента?? (реших да я попитам)
- От де да знам.. да не мислиш, че съм гледала пред нея.. ахахах... Мале, а помниш ли като гледахме преди в баба един път.. Като бяхме аз ти и Яна..
- Хах.. помня, верно.. тия бяха яки времена.. А помниш ли на морето като гледахме.. мале цялата нощ до сутринта до светло... Майка ти накрая влиза няква рано рано в стаята... Ние се мятаме по леглата, гасиме телевизора.... Егати шока беше... (смеейки се докато си спомням)
- Абе тя разбра тогава...
- Ахахах.. сериозно ли?
- Да бе.. Не помня к'во ми каза точно, то колко отдавна беше.. Ама помня, че на другия ден ми каза нещо от сорта, че ще каже да ни вземат телевизора ако пак така правиме...
- Ахахах... кажи честно.. Ти за т'ва ли после не искаше да гледаме в стаята ви вече?
- Е да.. то ме хвана срам от нея.. Аз малка няква.. много гадно ми стана тогава...
- Ц-ц-ц-ц... мале к'ви преживявания сме имали преди като се замисля.. Абе детството си е детство...
- О мани... и аз помня.. А помниш ли като ме преби с колата ви?
- Малееее, да да... Мале т'ва мога ли да го забравя... Баща ти какви шамари ми натресе тогава...
- Даже малко ти бяха... Аз ревах цял ден бе човек, ти знаеш к'ва болка... Ти така ме натисна с тая кола, че...
- Ми не беше нарочно.. Помня, че нещо се лигавех вътре и натиснах съединителя без да искам.. мале тя като тръгна напред... И ти пък точно при стената си играеше тогава... Някъв ластик ли връзваше, к'во правеше...
- Да, ластика, искахме да скачаме с Лили...
- Баси случая.... Ма хайде спри го вече т'ва порно де тъпо е.. говорим си..


>>>

[Div4uk]

>>>

[Div4uk]

>>>

[Div4uk]

>>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!8odHiBZZ!dUrTcszz62z0UFbXpv9GOyzUHXSfFHiqk50lEfk eg-U )


Така до някое време с Михаела прекарахме в спомени от близките отминали години. За времената, в които наще постоянно ни събираха и ни водеха насам натам.. Славни времена си бяха, спокойни, безгрижни.. За нея всъщност още си бяха безгрижни, тя още си бе дете.. Само дето аз бях малко по-пораснал вече. Но накрая и ни се доспа.. Тя още стоеше с хавлията.. излегнала се на леглото. И преди да решим да гасим телевизора и лампите, тя се зачуди:

- Абе сега как да спя аз.. С роклите няма да спя..
- Ми.. поне с тая хавлия ще можеш ли?
- Еми.. ще опитам.. (опитвайки се да си я завърже хубаво) ..оф тя к'ва е разпарцальосана от всякъде...
- Ами то това е за бърсане, не е за нощница..
- Мале две нощнички си бях приготвила...
- Нищо.. другия път три си приготви и пак ги загуби....
- Не ми напомняй, че.. знаеш как ме е яд? Имах вътре една рокля от леля.. Оная дето с нея съм на профилната във фейса, сети ли се?
- Няква червеникава май?
- Да, много е яка.. тоест беше яка..
- Оф Мише аре да спиме.. стига дудняла... (ставайки да гася лампата) ..Гаси го и ти тоя телевизор..

Легнахме най-накрая и се усмирихме. За щастие спалнята беше толкова огромна, че бях сигурен, че при толкова място Михаела няма да ми досажда докато спя. А тя по начало много лошо спеше.. Много пъти сме спали на едно легло преди, та помня добре.. Но все пак тъкмо завивайки се вече, реших да я предупредя, за всеки случай:

- И ако мислиш сега и при толкова място, да се катериш като преди пак по мене.. Ще те бутна да спиш на земята...
- Оле не знам аз кой се катери..
- Ми аз знам ако ти не знаеш...
- Ти гледай да не ти изхвръкне пишката от гащите ти, че ще те пребия.. Стой далеч от мен..
- Тапанарка.. ако искаш да си сложа и панталонките върху слиповете заради тебе в тая жега, а??
- Имаме климатик в стаята, ако не помниш.. (обръщайки се на другата страна и намествайки се да спи)
- Като има климатик сложи си гащи на оная работа... и стой по-далеч от мен. (затапих я, докато и аз се намествах да спя)
- ОК, купи ми от магазините и ще си сложа... (опита тя да ме затапи)
- Заспивай... много си хитра.. за простотии и спорене те бива, ама... Хайде спи, че и утре ще те търпя, стига ми за днес...



Така се свърши днешния ден. Първият от трите, които имах да прекарам с родата. Нужни ми бяха железни нерви, че да издържа до последния ден с нея обаче.. Или поне така аз си го представях. Всъщност обаче, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Идеха да се случат неща странни, нетипични, шокиращи дори.. Неща дето ако от сега знаех, че ще се случат, щях още тази нощ да стана и да си тръгна за София. Тепърва започваше едно голямо и срамно, скандално, но реално шоу...

СЛЕДВА ЧАСТ 9 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 9 >>>

( В оригиналния си вариант частта има озвучаване и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!go1UDDgY!ZJU1VZYOWxCBp3eY0iW00wwMxKcna89CVsXEnu-c01Y )


< 02:21ч. през нощта ; в хотелската стая >

Спяхме толкова сладко.. и толкова не пробудно. Но явно някой бе решил, че ни е достатъчно. За мое огромно съжаление, по някое си време през нощта, както си спяхме тихо и мирно.. Ония оттатък.. пак нададоха глас. На тея хора не им стигна секс бе! Още докато бяхме в просъница с Михаела, започнахме да долавяме стонове, които нямаше как да не ни разбудят. И този път дори и тя се издразни:

- Еее верно ли беее... (изсумтя тя в просъница, полуразбудена вече)
- Офф... думи нямам... (изсъсках и аз разбуден почти)

Мина се близо минута, в която някак си се опитвахме пак да заспим.. ама не ставаше, просто нямаше как. Те тия оттатък вместо да утихваха те засилваха. Ужасно беше.. При което Миха пак каза:

- Оо няма да има спане значи... тая по-силно започна да вика чак..
- Ма няма ли кой да и завре един парцал в устата бе...? (нервно изръмжах)
- Има, но не и завира парцал май... (разхили се)
- Да и това го знам... Офф... Е няма събудиха си ни, край...
- То пък всичко се чува бе, егати тънките стени..
- Ми те и дебели да са това са си чисти крясъци.. пак ще се чуе.
- Аре поне.. да ги подслушваме ебаси, на аванта.. (смеейки се)
- Да бе, аз четвърти ден ги слушам вече.. то ми се гади вече от тях..
- На мен пък ми е интересно.. (повдигайки се даже на леглото за да чува по-добре)


На Миха даже интересно и беше. Повдигна се на леглото и насочи слуха си към стената.. Обаче тъкмо обръщайки се към нея, за да и направя забележка да не се занимава с глупости, а да ляга да спи... Както се обърнах към нея видях, че хавлията и се беше разгърдила отпред.. И въпреки, че беше тъмно, нямаше как да не видя.. И и казах:

- Вземи стегни тая хавлия де.. Не се ли усещаш?
- Абе човек страшна жега ми е луд ли си?! Искаш ли да ти я дам на тебе да спиш ти с нея.. Пипни ме да видиш аз цялата съм вир вода...
- Еми знам, че е кофти ама.. (осъзнавайки как се спи с хавлия в такава жега)
- Даже мисля да стана да пусна тоя климатик вече... Къде му е дистанционното? (ставайки от леглото)
- Там на масичката виж.. Или на шкафчето там при телевизора.
- Ето го.. (намери го и започна да се опитва да пусне климатика) ..Оф т'ва са к'во ми показва.. градусите как да ги настроя? (голямо мъчение май беше да се пусне климатика)
- То си е настроено бе Миха, просто го включи... Ти го разбъзика вече май.. Дай да погледна к'во направи..

Тя дойде към мен да ми подаде дистанционното. Минавайки от нейната страна на леглото се надвеси над него за да ми го подаде.. Обаче надвевсвайки се и протягайки се към мен... Гърдите и буквално виснаха надолу от разтворената и отпред хавлия.. Въпреки, че беше тъмничко, то се видя... И и казах:

- Еее хайде вземи легни най-накрая... щи паднат циците някъде вече..!
- Добре, много ме дразниш бе човек... Това е памучна дебела хавлия, искаш ли да ти я дам на теб и ще те накарам в тая жега да се увиеш ти ама хубаво в нея! Аз се чудя братче к'во да направя да ми влезе малко въздух той... Ето пипни ме да видиш цялата съм мокра, тапак! (лягайки обратно на леглото)
- Махни се, махни се... Ето сега нали пусна климатика.. радвай се.
- ... много си зле понякога честно.. И винаги нарочно ме дразниш...
- Оф не е нарочно Михаела... Оф както и да е, не ща да се караме и през нощта... Дай сега и ние да се развикаме.. и тия оттатък викат... и...
- Ми... Супер топло ми е.. потя се кат' прасе.. ти.. (разтваряйки още хавлията си отпред и духайки с уста гърдите и тялото си) ..А тоя климатик скоро ли ще заработи..?
- Еми надявам се.. Той докато загрее сега, както е бил изключен цял ден...
- Ужас.. Оле, а тея.. чуваш ли ги?
- Е не, не ги...
- Мале виж как я блъска бе.. чак тук се чува..
- Не знам, то т'ва техния секс си е зверски, к'во да ти кажа.. Тия са като нек'ви животни просто...
- Абсолютно.. То все едно секс от някой секс канал съм пуснала, от телевизията, същото е.. само дето само чуваме, без да гледаме...
- Има нещо вярно...
- Ма те по-добре... да ходят да ги снимат в порното баси.. Тъкмо тогава и ще ги гледаме поне! (смеейки се)
- Да, да... Не ми стига да ги слушам, пък да взема и да ги гледам... е мерси.
- Ахаха... Бе аз бих ги гледала, ще ми е интересно...
- Абе ти си Гана любопитната, за тебе знаеме... То на теб ако не ти е интересно... Ама я кажи верно.. ако ти дадат да ги гледаш ще ходиш ли? (попитах я от любопитство)
- Малее... не знам, честно.. (смеейки се) .. То виж к'во шоу е баси... за изпускане ли е..?
- Ахаха.. мале ти не си наред... По-луда си станала от преди май.
- Ми виж.. как я блъска бе, тоя... Тя направо... Аз не знам как не е свършила още..
- Ти пък как разбра, че не е...
- Еми знам.. Жена съм все пак..
- Офф... и ти си една жена та...
- ..Мале.. представяш ли си някой мен така да ме... аз си го представих.. Ахахаха... ужас... (смеейки се)
- Ооо не.. ..това беше гнусно вече...
- Ахахах нали... ама мен така ако ме блъска някой да съм свършила поне пет пъти вече... а тая само охка..
- Абе ти... (замислих се сериозно) ..Ти прави ли секс вече?? Я кажи? (обръщайки се към нея да видя какво ще ми каже)
- Хах... емиии...
- ..Кажи бе пикло..?
- Мии правих ама.. Не беше точно секс..
- Я ти да видиш.. И кога т'ва?
- Еми сега на тая нова година..
- Яааа... Изпуснал съм аз значи..
- Еми да то ние не сме се виждали та да ти кажа..
- И к'во? С кой? Познавам ли го?
- Не не.. с един.. ти не го знаеш. Ходех за малко с него тогава.
- И к'во де, къде, к'во, що? (стана ми интересно да ми издаде)
- Е к'во... то не беше нищо бе.. Бяхме в едни там, да празнуваме уж.. И с тоя по едно време почнахме да се целуваме такова.. Имаше една стая на долния етаж, то беше къща, сещаш ли се.. Слезнахме и... Така.
- Аха.. Брейии тая Миха...
- Не бе, ти пък.. То почти нищо не беше нали ти викам... То... тъпа работа.
- В смисъл.. защо?
- Еми 'щото нищо не беше. То 4-5 минути баси..
- Ахахах... (изсмях се) ..е вие к'во сте направили на 5 минути?? Нищо.
- Да бе това ти казвам..
- Ама той изобщо отвори ли те тоя? (зачудих се)
- Ми.. така мисля...
- Мале много си зле.. Бе как така мислиш? То.. е много ясно дали те е отворил или не...
- Ми де да знам.. Нали ти викам, че то беше няк'во тъпо...
- Абе... вкара ли ти го навътре ме интересува..? ..в смисъл до края..? То по това се разбира...
- Еми.. да.. май да.
- Еми, значи си отворена.. Честито.
- Тапак... (удари ме с възглавницата смеейки се)
- Ма то за 4-5 минути ти изобщо нищо не си разбрала всъщност..
- Еми да, това ти казвам... То... Ние почти нищо не правихме... Той... някъв некадърник баси..
- Да разбирам... сещам се.
- Бе кажи го, че не съм правила секс все още и... така.
- Ама то си е така...
- Ми.. аз като ги слушам тея как го правят... С т'ва дето аз правих разликата е голяма.
- Е то ти кажи речи нищо не си правила...
- Точно де.. То според мен ето това е секс, дето те го правят..
- Амиии.. по принцип да.. от тая гледна точка да.
- Мале аз си мечтая за такъв секс честно... ахахах... (смеейки се от срам)
- Малее... ти от както с тоя.. не си правила нищо от тогава така ли?
- Ми с кой...? Не съм много ясно.
- И ти си един карък...
- ..Обаче като дойде момента да го правя.. искам е така да е.. (сочейки към съседите)
- Както тия го правят?
- Да.. (смеейки се, духна в тялото си отпред при гърдите с уста отново)
- 'Айдее.. Ти да не се разгорещи? (изсмях се гласно)
- Ахахах.... не бе, топло ми е бе човек... Офф.. ...е сори ама ще ме изтърпиш малко... не мога.. (повдигна се и изхлузи горната част на тялото си от хавлията) .. не мога, ще получа топлинен удар вече.. (веейки си с ръка) ..Потна съм като свиня, като че ли току що съм излязла из под душа... Искам малко въздух... Тоя климатик още не е започнал да работи.. То ще ми прилошее вече...
- Малее като ти плесна една...
- Ма не мога бе човек с тая дебела скапана хавлия в тая жега! Ти па все едно не си ми виждал циците баси... какъв ти е проблема?!
- Е преди ти бяха по-малки... (почудих се как да продължа това, което исках да кажа)
- Е то пък оставаше и да са ми като преди баси... (смеейки се) ..Мале сетих се.. Помниш ли като бяхме на Ахтопол с наще, като ми хвръкна горнището във водата..
- Да, дето се правих на водолаз два часа да ти го търся...
- Ахахах да... Еми аз 5-6 дни нали няк'ва малка и.. си ходя без горнище, дреме ми.. И мама последния ден да ми каже да си го сложа.. и то хръкна от вълните... Дажи и пет минути не стоях с него...
- Да, и цицките ти бяха като малки мандаринки.. Беше толко смешна...
- Тапанар.. и ти като си бил на 11 пишката ти е била като маслинка ама...
- Еее прекалихме, край.. стоп..! (смеейки се)
- Ми ти започна.. Оо ама така се живее без хавлията... (веейки си с ръка)
- ..Дръж си я на гъза поне да ти седи... че тогава вече ще те плесна.
- Абе тея колко време се ебът вече... 'баси хората? (смеейки се)
- О те... към един час изкарват...
- Ихаа... (отвърна очудена)
- Аз даже се чудех.. на т'ва дете как му издържа путката братче на такова блъскане толкова време...
- Е ти пък.. издържа си.. То на 15 не ни е вече като... на дете баш... има разлика.
- Чакай, че все изпускам момента, че сте на едни години...
- Хаха.. еми... то колкото нейната издържа толкова и мойта... (смеейки се)
- Ее брутална ставаш..! (скастрих я)
- Ох чакай, че май стана интересно... Чакай да чуем...

Тия оттатък захванаха да стенат друго яче - с една идея по-активно. Плясъците от телата им така се чуваха.. че вече се замислях каква ще е тая поза, дето практикуват в момента... Така постояхме близо 5-6 минути слушайки с любопитство.. Чак на мен ми стана интересно..


/клипни два пъти на файла за да го чуеш/




>>>

[Div4uk]

>>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +17 от тук - https://mega.nz/#!klNi1KzL!dAanlh8Ju25dKX5lmcO66rjmzh3NYVdluKrZuT2 r8bI )

И след като любопитно ги подслушвахме мълчейки, в продължение на едно 5-6 минути, Миха отново изкоментира:

- Малеее... Е скъса я тоя.. представям си какво и е... блазе и..
- Да ти кажа аз пък си представих на него какво му е... Чак се питам тая като порасне какво ще е с нея...
- Е какво като порасне.. то виж, че тя и сега.. не чуваш ли какво става?
- Да бе чувам... тя тая девойка си се такова като зряла жена все едно...
- Абе човек на 15 не сме деца... стига развъждавал така... Сега и ти да отидеш да я ебеш... ще видиш, че не е така както мислиш... Същото е все едно ебеш жена.. разлика няма да откриеш..
- Ти пък от къде знаеш? Много пък разбираш и ти..
- Еми.. Добре ти мислиш ли, че има разлика между.. путката на една жена и путката на едно момиче на 15.. така да го кажа? Еми няма! То е... едно и също.. Щом ти го казвам... значи... Все пак и аз го имам същото долу.. знам какво говоря.
- И какво.. искаш да ми кажеш, че и чувството за един мъж ще е.. едно и също, така ли..? Разлика няма да намери? (замисляйки се по въпроса, понеже на мен самия ми беше странно)
- Еми.. нали това ти обяснявам... Няма да откриеш разлика...
- То тоя.. явно затова толкова и се кефи.. То му хубаво на пича та....
- А пък на нея не и е все едно... Аз ако бях на нейно място след толкова секс.. триста пъти да бях свършила.. А тя и ненаситна бе 'баси, продължава, глей я...
- Ми тя малка е ама.. бая страстна.. И то на него му се ослажда.. не му се ще да я остави...
- Абе... хубав секс прави тоя.. то се чува.. За да вика тя така.. Някой ден ако имам и аз такъв късмет да го правя с такъв като него ехее...
- Споко бе ще имаш.. Не са всички задръстеняци като тоя дето си била с него...
- Бе моля ти се, то с него нищо не правихме.. Аз нищо не разбрах.. Само дето малко ме заболя като натисна да ме отвори и.. Тъпотия ебаси. А глей' хората как го правят...
- Споко има време и за тебе...
- Да има.. момичето е колкото мен и се скъсва, аз...
- 'Айде сега садни се... престани де. Момчета колкото искаш, не са се свършили..
- ..Абе тоя май свършва.. чуваш ли.. Чуваш ли го?? (повдигайки се на леглото за да чуе)
- Хаха... май.. май да..
- Ее браво на тях.. към половин час, че и повече го правиха някъде...
- Друг път и по един го правят...
- Е и толко си е достатъчно.. според мен..
- За една 15 годишна викаш и толкова ще и стигне...
- Аа... може и повече да и стигне.. (смеейки се)
- Ти ще станеш май като е тая.. наборката ти.. като те гледам...
- Еее... чак толкова разпусната едва ли... Не бих си позволила...
- Ха дано.. Тия приключиха, утихнаха май вече...
- Да, тоя свърши и... мале чу ли го как извика..?
- Еми... животни, к'во да ги правиш...
- Ужас... мани мани... оле аре да спим... че ще откъртиме май утре до 12...
- Оф 'айде... и си наметни нагоре хавлията ако ти стане студено, че както виждаш климатика работи вече..
- Да бе спок...


Така премина една неловка, но донякъде и забавна нощ. С Михаела ако не друго, поне винаги беше интересно да си говориме простотии. За олигофрения много я биваше, ама за друго... не.


< 10:53ч. сутринта ; в хотелската стая >

Събудих се от звука на телевизора. Явно Миха се бе събудила преди мен. И след като се поразсъних малко.. надигнах леко глава от възглавницата и и казах сънливо:

- Е трябваше ли и телевизора да пускаш чак...
- Е то е късно вече и без това.. почти 11 е. Ставай, стига спал...
- Ти с какво се наливаш бе..? (забелязвайки я, че пие нещо от някакво шише)
- Де да знам.. в хладилника беше.. Нещо като Съмърсби е.. ма е яко.. освежаващо, точно като за след ставане..
- Аха.... а още има ли?
- Да бе, няколко шишенца са.. ходи си вземи...
- Е сега.. само да се осъзная... ооффф... (прозявайки се) ..На тебе още ли ти е жега бе... Вземи се облечи вече.. (виждайки, че лежи още с хавлията и то завита до кръста)
- Е сега.. Аз и без това ще ходя в банята сега.. цялата лепкам. Мале така никога не съм се потила нощно време както тука...
- Еми то в тая жега.. и с тая хавлия... (леко подсмивайки се)
- Ааахаа, ще дойдеш на мойто ти..! Аз какво ти обяснявам сто пъти... (подбутвайки ме по главата с ръка) ..ма трябваше ти да спиш с нея...




- Оф хайде ходи да се къпеш... стига стояла по цици пък ти, засрами се малко ебаси...
- Аре млъквай... и ти като майка ми почна... Сега отивам в банята и без това..
- Ма хайде ходи, че.. и аз ще вляза.. То и аз лепкам целия.. Не е зле тая камериерката да ни смени чаршафите май..
- Ами да, ако я видим.. да и кажеме.. (ставайки, за да ходи към банята)
- Ако я мернеме някъде ще и кажем...

А тъкмо като ставаше на леглото, хавлията и се отвърза от кръста и тя тъкмо да стане така.. С едната ръка си я придърпа отпред..




След което стана, но понеже си я държеше отпред пред тялото, отзад целия и задник лъсна докато ходеше вече към вратата... И не пропуснах да я избъзикам:

- Мале тоя огромен гъз не ти ли тежи...
- ... (показа ми само среден пръст зад гърба си)

Изхилих се подигравчийската. На мен също ми харесваше да я дразня. А след около няма и петнайсетина минути, я чух да спира водата в банята, при което в същия момент ме викна от там:

- Филипе..?
- Кажии.. (отвърнах с отегчение)
- Абе я виж.. я виж няма ли някъде клечки за уши.. не са ли ни оставили??
- Миии.. някъде имаше май.. ама... чакай май в едно от тия шкафета... (ставайки да потърся)

Намерих кутийката и я попитах от стаята:

- Намерих..
- Е дай ми де...
- Еее... да има само кой да ти прислугва на тебе... (отивайки да и ги дам)

Тя стоеше още в банята вътре и си оправяше косата нещо.. Отворих вратата и и подадох клечките.. Тя извади една и започна да си чисти ушите, при което ме заговори още докато не си бях тръгнал от там:

- Сега ще слеземе да ядеме първо нали? Че съм гладна..


А аз като видях.. Това, което видях.. Не се стърпях и без да обърна внимание на въпроса и и казах:

- Абе погледни... виж си храста ма селянко...! Вземи го покрии да не ти го гледам поне като не го бръснеш... Ебаси гнусарката си...
- Абе.. държа си хавлията с краката така.. ти пък не ми гледай храста, мой си е.... Кажи ще ходим ли да ядем сега??
- Да ще ходим.. Ти вземи си обръсни путката.. и тя секс тръгнала да прави с нея.. Само като те види някой и.. ще повърне преди да те е докоснал горкия...
- Ама к'во да направя много бързо ми растат... През два дни се бръсна.. а тука с к'во да се избръсна като нямам самобръсначка умнико?! (повдигна тон)
- Ами да беше казала, щяхме да ти купиме вчера.. Хайде после като излезем подсети ме да ти купим..
- Ем дано се сетя.. че и аз не се търпя така...


Влезнах си обратно в стаята, а след малко след като си изчисти ушите дойде и тя.. И бършейки си косата с другата кърпа, увила хавлията до кръста, ме попита:

- ..То по принцип има ли значение тука в колко часа ще слезем за закуската? В смисъл има ли точен час или...?






- Оф няма Михаела.. В колкото слезем в толкова.. това ни се полага. Аре ти се обличай най-накрая, че ме дразниш.. Вземи се съобразявай вече малко! (викнах и с тон вече)
- Абе стига ми давал зор бе! Аз давам ли ти на теб... (оглеждайки си новата рокля преди да я облече)
- Ма хайде.. надявай я тая рокля най-накрая.. писна ми да ти гледам циците, съобразявай се малко.. не си сама в стаята..
- Оле каза го най-съобразителния човек на света... (при което се обърна с гръб към мен, махна си хавлията, лъсна и пак дупето.. И си надяна отгоре надолу роклята.. след което се обърна към мен и продължи) ..Хайде готова съм, слизаме ли? Че съм умряла от глад вече...
- Е така ли ще ходиш, с мокра коса?
- Да, карай.. тя ще ми изсъхне до после.. То е жега и без това...

Слезнахме най-накрая долу да закусваме. Наядохме се добре. След което дойде момента, в който да плануваме какво ще правим през деня..

СЛЕДВА ЧАСТ 10 >>>

[BaDBoY69]

ще има ли продължение и кога?

[Div4uk]

ЧАСТ 10 >>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +17 от тук - https://mega.nz/#!Ih0BwbrT!TWAi73TxRLLnI8zy_LypHRNVFegeEELZIp1b0qR xldE )

Така, след обилната закуска, решихме да отидем отново до някой от хранителните супермаркети, които единствени бяха отворени, за да потърсим за пореден път бельо за нея. И най-малкото - да и купим самобръсначка, понеже и беше нужна. И на пук на 40 градусовата жега, обиколихме цели 7 супер маркета из града, да търсим блеьо. Само, че нямаше в нито един. Техните хранителни супер маркети бяха доста по-различни от нашите, в които се продава не само храна но и всичко останало. В техните се продаваше предимно само храна, а за останалите неща си имаха молове и други магазини. Поне успяхме да и вземем самобръсначка обаче. И беше вече към 14:30ч., а ние бяхме капнали от умора и жега с това обикаляне. Целите изпотени, някак успяхме да се доберем обратно в хотела.. просто нямаше как да се издържи повече навън.

( 14:58 ; в хотелската стая )

-...Мале цялата съм в пот... (тъкмо влизайки през вратата)
- То и аз.. направо пускай климатика на 6.
- Ми той работи май.. чакай да видя не може ли по-силно.. (взимайки дистанционното му от масата)
- Ти ли ще влизаш в банята първа или аз?
- Ами влез ти първи, че аз ще се забавя..
- А да, забравих, че си имаш самобръсначка вече.. (събличайки се, за да влизам към банята)

Влезнах набързо, взех си един хладен душ.. Отрази ми се много добре. След който си надянах отново боксерките и излезнах от банята. Но ми беше все още толкова жега, че реших да остана така, по тях. А тя, след като ме видя, как се пльоснах мързеливо по боксерки на леглото, каза:

- Оле да имах поне едни гащи и аз щях да стоя е така... блазе ти..
- Хах.. блазе ми, че си имам гащи ли? Ами то и ти можеше да имаш, ама сега си имаш рокличка вместо гащи, носи си я...
- Дразни ме ти... ще ти я дам на тебе да я носиш да видиш колко е неудобно, особено без бельо както съм постоянно...
- Хахаха.. (изсмях и се) ..Ти забрави ли, че ти си я избра тая съдба..?
- Ми... не съжалявам 'щото е яка роклята поне... Бе все тая свърши вече.

А докато ми казваше това, се бе обърнала с гръб към мен, докато изхлузваше рокличката от тялото си. След което гола, с гръб към мен.. тръгна към банята..




Но точно преди да излезе от вратата се обърна, за да се върне.. единствено хващайки се отдолу между краката, за да си я прикрие..



- Забравих си самобръсначката.. (хилейки се докато се протяга да си я вземе от торбата на шкафчето)
- ..Аре бе Миха отивай да се къпеш най-накрая, ебаси безсрамието ебаси чудото...
- Абе аре духай... (отвърна ми притичвайки към банята)
- Ще ти кажа аз на тебе духай.. Един шамар през устата и знаеш ли как ще издухаш ти!! (нервира ме, че ми говори така)

А тя и думичка не каза повече. Само я чух да пуска водата... Забави се близо половин час в банята. На излизане естествено бе с увита хавлия само около кръста. Влезе в стаята разресвайки косата си.. И ми каза:

- Сори, че така ти казах...
- О, тя дори помни какво е била казала... Какво, да не би съвестта ти да се е съживила..?
- Стига де, аз ти се извинявам ти...
- Добре.. хубаво ама внимавай как ми говориш друг път.. Просто не забравяй, че не съм ти на годините, ок?
- Да бе.. спок... изпуснах се просто... не исках.
- А така. Така те искам..
- Ц-ц-ц... (изгледа ме с несериозен поглед) ..Офф, и сега к'во..? (запита със пропит със скука тон)
- Сега.. де да знам.. малко почивка.
- ..Оф ама искам и аз да се пльосна на леглото като тебе.. Само не знам к'во да облека сега... Тая тясна рокля не ща да я нося и тука... като в кафандер съм с нея...
- Еми стой си с хавлията, какво да ти кажа... Никой не ти е виновен.
- Ама верно с нея ще стоя.. Тия рокли... само за навън ще ги слагам май..
- Не знам какво да ти кажа просто.. То т'ва твойто е нек'ъв цирк.. нито думи нито мнение имам... Два куфара с дрехи, два... (припомних отново)
- Оф стига ми напомнял... (пльосвайки се на леглото до мен с хавлията на кръста)
- И са к'во, острига ли храсталака... (изсмях се подигравайки я)

- Тапанар... (изгледа ме кръвнишки) ..Избръснах го да, навсякъде се избръснах даже.. Вече не съм като маймунка... (вдигайки си ръцете нагоре, за да видя под мишниците и) ..сега и отдолу съм гладичка.. направо като бебенце.. ама май се порязах малко... нещо ме щипе.. (каза смъквайки хавлията си по-надолу, там до където и е окосмения триъгълник отпред, за да погледне порязаното) ..Офф как нямам кремче.. сега това ще ме щипе.. (гледайки се там)
- Ееее.... аре скрии си путката де, нужно ли е ми кажи...



- Абе тапак путката ли си показвам?! Путката ми е отдолу, не отпред, това ми е просто кожата... Гледам как съм се порязала, не може ли..?
- Добре поне, че клитора не си си отрязала ..
- Еми той си ми е ценен! ..Егати тапака си ..Ако зависи от тебе сигурно няма да ми дадеш и да дишам...
- Така е, пречиш ми като дишаш на криво. (издразних я яко)
- Оле колко си зле.. Знаеш к'во, прото на моменти си толкова долен, че ми иде да стана и да си хвана пътя...
- Ама аз не знам как толкова много си изчакала....
- И това ще дойде... (хващайки дистанционното да пусне телевизора)

Така след поредното сдърпване се омълчахме. Аз дори задрямах, докато тя нещо си гледаше по телевизията. По едно време обаче осъзнах в просъница, че тя е пуснала порно... отново. Разбудих се.. обърнах се към нея и сънливо казах:

- Е ти сериозно ли.. пак..?
- Аре спи там.. нали спиш. (отвърна ми пренебрежително)
- Оффф.. не мога вече.. (казах на себе си, обърнах си се отново на другата страна и някак се опитах отново да заспя, но не можах. Звуците идващи от порното не ми даваха тази възможност) ..Оф аре спри му звука поне де... (измолих отчаяно)
- Е даа... то без звук нищо не им се разбира..
- Не те издържам вече честно ти казвам.. (обръщайки се по гръб, вече видимо разсънен)
- Ще свикнеш... (нагло)
- Не ти ли писна т'ва порно вече...?
- О аз си обичам... интересно е.. (хилейки се)
- ..И сега намери да го пуснеш точно като съм по гащи ли...
- Ахахах... о не знам, не е мой проблем...
- ..Абе тоя не свърши ли веднъж вече..? (заглеждайки се по навик и аз)
- Да изпразни се и то два пъти... Ти не гледаш... изпусна..
- И к'во, сега за третия път ли действа..?
- Мда.. путката и на тая навътре е пълна.. със сперма.. и двата пъти и свърши там.. и продължава...
- Дефакто и третия път май там ще и свърши...
- Не знам, точно т'ва ми е интересно и на мен да видя... Малее, гледай как и изтича отвън като и го ръга... ахахах...
- Хах.. мале ужас... Тоя добре я е напълнил...
- Да, ти не видя... Напълни и коремчето с бебенца... (смеейки се)


Така докато гледахме и коментирахме.. мъжката ми природа в мен се обади.. и се наложи да си метна едната възглавница отпред върху гащите... При което тя се изхили:

- Оле горкия... щръкна ли ти.. (смеейки се)
- Гледай си там.. телевизията.. не се занимавай с мен.. (отвърнах пренебрежително)
- Оле много си ми смешен и сладък.. и смотан... (смеейки се ми придърпа грубянски главата към нея и ме целуна по бузата)
- Ауу.. гнус.. сега с какво да се измия... (дразнейки я)
- С киселина...
- Даже и тя няма да помогне.. те лигите ти са киселинни...
- ..Оле тая ще го изпразни според мен.. Егати язденето му направи...
- Тя от пет минути не е спирала върху него бе, евала егати мацката...
- Да, как не се измори не знам...

>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!okkilbCT!GWF1ar5270KHdku7U-s6lGrVcd4lk_Xq2z5UwJ98s3I )

- Да, как не се измори не знам... (изкоментира и тя, при което някак инстинктивно сви към себе си краката си и няколко пъти помаха с бедра в страни разтваряйки ги)
- Какво стана, да не ти се затопли между краката.. та проветряваш така..? (смеейки се)
- Ахахаха... то на моменти имам чувството, че.. тоя мене ме... (смеейки се)
- Да не намокриш чаршафа само, че после ще спиме на него...
- Еее ти пък чак пък толко.... (проверявайки с ръка между краката си) ..Много си гаден...
- Сухо ли е още...? (бъзикайки я)
- Ахахах да... Аз за т'ва стоя така, да е проветрено... (махайки отново в страни с бедра) ..Оле ето... свършва и пак вътре.. Ахахах, аз ти казах, че пак там...
- Мале тоя е егати шампиона...

Изгледахме финала на порното.. И точно когато свърши, тя се изпъна на леглото както лежеше по гръб, изпъна назад ръцете си... И изсумтя казвайки:

- Ухх... сладури... браво на тях... (при което от изпъването и, хавлията и се смъкна надолу, тъкмо до пубиса и)
- Миха... стига си се чепатила... Аре да излизаме навън някъде... (ставайки отидох към терасата за да отворя вратата и, да влезе малко въздух, държейки се отпред за да си прикривам щръкналия под гащите ми пенис )
- Оф аре верно...

При което тя ставайки от леглото, остави хавлията на него.. Единствено сложи ръка отпред между краката си за да се прикрие.. Направи няколко крачки така до канапето, на което си бе оставила роклята.. Обърна се с гръб към мен, навлече си я отгоре надолу.. придърпа я отсам оттам.. Обърна се към мен и каза:

- Готова съм... само да се нареша...

Облякох се и аз. Оправихме се за излизане.. И точно, когато отворихме вратата да излезем, един от икономите на хотела ни посрещна на нея и ни заговори на английски точно на излизане:

- Здравейте, тъкмо идвах при вас..
- Здравейте, какво има? (очуден защо ни търси)
- Искам да ви помоля за услуга, много голяма услуга.. Ако е възможно. (учтиво и притеснен ни замоли)
- Да, кажете? (заключвайки вратата)
- Просто бих искал да ви помоля, ако... Ако сте съгласни естествено.. Понеже имаме голям проблем в хотела.. технически голям проблем.. Отказа почти 50% от водоснабдяването на хотела.. Викнали сме фирма, която в момента работи по отстраняването на проблема... И понеже по вашият щранг има вода, бих искал да ви помоля.. Ако не ви притеснява, да пренасочим вашите съседи да ползват.. при нужда.. вашата баня.. За съжаление те попадат в тази част в която няма вода.. Скоро ще бъде отстранен проблема, просто... Бих ви помолил да проявите разбиране.. Естествено няма да ви останем длъжни, хотела в знак на благодарност ще ви върне половината сума от цената за нощувките ви.. Ако сте съгласни...
- Ами... (почудих се как да отвърна на подобно запитване) ..Вижте... то.. Принципно не е проблем, стига... Де да знам.. Всъщност между другото се пада ако се съгласим да.. да ни се върнат близо 400 евро, така ли? Мисълта ми е, че... То по принцип не сме ги платили ние, не знам дали знаете.. Всъщност тук сме заради една награда.. Ние не сме плащали нищо и..
- Да, да.. Известно ми е, уведомен съм. Разбира се, че след като вие ни правите услугата, жеста ще е за вас.. (гледайки в мен в очакване да се съглася)

А аз се замислих, че ако се съглася, всъщност ще ни се върнат едни 400 евро, които ние дори не сме давали.. Пари отгоре, подарък! Сума, която ние не сме платили, всъщност щяха да ни изплатят на нас. И много ясно, че нямаше как да откажа. И отвърнах:

- Ами.. Бих се съгласил, да.. (не исках да прозвуча така, сякаш го правя заради парите) ..Да, нека да.. нека да ползват нашата баня.. Става въпрос за тези комшии от тази страна ли? (сочейки към стаята на нашите "приятели")
- Да, за тях.. Вие сте се запознали вече може би?
- Да, да, запознахме се.. Ами... Как ще стане обаче, в смисъл...?
- Не се притеснявайте, ще говоря и с тях, ще ги уведомя.. Нито те ще притесняват вас нито вие тях. Ползването на банята ще бъде балансирано между вас и тях, поне до колкото може.. Преди да ви притеснят, ще ви уведомят поне двайсетина минути преди това.. И ако нямате проблем, ще им разрешите и те ще дойдат да я ползват.. Просто нужно е.. проявете вие разбиране, ще помоля и те да проявят..
- Да да, разбира се.. Няма проблеми, оправете се с тях, ние.. Бяхме тръгнали надолу, ако има нещо.. След около час-два предполагам ще сме се прибрали...
- Да, благодаря ви.. (правейки лек поклон, в снак на уважение)


А слизайки по стълбите, Михаела веднага ме сдърпа през зъби:

- Абе ти луд ли си?! За к'во ще идват тия араби гадни да ми се къпят в банята??
- Еее стига де, не са гадни.. Видя ги хората, не са от ония гадните....
- Да хубаво, видях, печени са некви ама... Ебаси не можеше ли в на някой друг банята да ходят?? Защо точно в нашата??
- Еее аре стига... Ако бяха дали на друг тия 400 евро по-доволна ли щеше да си..?
- Ми... На мен не ми пука за тия пари, така или иначе не са мои, ваши са си, на теб и кака...
- Аре дишай бе момиче, ще ти метна едни 50 евро и на тебе, да се радваш там... И без това са ми подарък, една стотинка не сме давали ние за тука... (хилейки се)
- Ееее, ти сериозно ли? Бъзикаш ли се пак или...?
- Не бе.. ще ти дам ама, само ако не ме дразниш... Ако ме дразниш ще си помисля дали ще ти дам...
- Олее 'бичкам те... (метна ми се на врата и ме стисна с две ръце целувайки ме звучно по лицето)
- Ах колко си хитра тии.. актрисо... (отвърнах и, понеже я познавах)

Отидохме в парка отново. Взехме си нещо за пиене, разходихме се.. Имаше една гондола там, на която този път се качихме. Предния път тя много искаше да се качим, но на мен винаги ми прилошава на годнолите.. И затова и бях отказал, но сега незнайно защо, съгласих се.. Позабавлявахме се, пихме някакви странни коктейли от един павилион.. При което тя поиска да отидем до един външен бар на един ресторант, който беше от другата страна на парка. Аз се съгласих, така или иначе имахме много време до довечера. А за да стигнем до там, се наложи да минем през подлеза на шосето. Там имаше един възрастен човечец, който продаваше някакви дрънкулки на земята, върху една щайга. Миха се загледа в тях, а когато вече го наближихме, тя реши да се спре и да ги разгледа. На мен ми стана едно тъжно като го видях човечеца и я изчаках да си избере нещо, за да купим от него.. Тя клекна долу и започна да разглежда. Но понеже е жена, това и отне доста време.. Двуумеше се между една гривничка и едно медальонче.. затова погледна нагоре към мен и ме попита:

- Я виж, т'ва или т'ва?

А аз за да ги видя, клекнах и аз долу.. взех да ги разглеждам, с мисълта да си избера даже нещо и за мен.. когато... Когато клякайки долу до нея... Изведнъж станах свидетел отново на ефекта от поразяващата простотия на Михаела... Както беше клекнала, горката всичко отдолу и се виждаше както бе без бельо....



И на момента и изсумтях през зъби, злобно... Така, че да не станем за резил пред хората:

- Михаела....!!!! Свии си краката, че ще те пребия накрая...!!! Ясно ли ти е!
- А... Оле... (сви си ги веднага, придърпвайки роклята си надолу) ..бе не се усетих, сори...
- Ще ни помислят за некви откачени заради тебе ей момиче! Съобразявай се, че накрая...
- Стига де, аре не пред човека поне... (поглеждайки срамежливо към него)
- Той не разбира български! Говоря ти на теб!!!
- Добре млъкни.. разбрах те, спри... Ще станем още повече за резил заради избухванията ти... (опитвайки се да ми шепне)
- Избирай тия буклуци вече, че... Като ти шибна една ще... (изправяйки се, нервен)
- Оф аре е т'ва... къде съм тръгнала и аз с тебе не знам....

Ех не падаше по гръб дрислата и с дрисла! Понякога наистина, ако нямаше хора наоколо, такава плесница ми идеше да и шибна, че да се опикае. Платих на човека дрънкулката и станахме и продължихме. От нерви думичка не и продумах. Ако бях продължил да и пиля още, щях да се нервирам още повече и.. накрая и да я шибна верно. Затова просто млъкнах, докато ми отмине. Тя на няколко пъти ме попита защо съм се надул. Хич нищо не и отвръщах. Накрая стигнахме при открития бар, към който се бяхме запътили... Седнахме.. Въздъхнах, опитвайки да се успокоя.. взех менюто и започнах да разглеждам. Тя ме видя, че съм доста ядовит и в един момент не смееше да продума каквото и да е горката. През цялото време докато си избирах не смееше да гъкне. Погледнах я за момент... и прочетох нещо между срам и вина на лицето и.. Като, че ли имаше ефект от нервите ми.. В този момент и подадох менюто на нея, казвайки и:

- Какво, садна ли се сега?
- Ми... покрай твойте избухвания... (взимайки менюто)
- Не, по-скоро покрай твойта простотия.. Стой тука да ходя до тоалетната аз.. Ако дойде сервитьора аз искам един фреш от лимони..
- Добре...

А след малко, връщайки се от тоалетната, отдалеч я видях, че тя още избира.. Явно сервитьора още не беше дошъл. Но не това ми направи впечатление... Защото когато се доближих към масата и тръгнах да сядам... Просто вече ми стана смешно...





>>>

[Div4uk]

>>>
( Частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!VsFTWTZa!3RFuc2zBfo06TU0YhKeRoAIhc6K7oVcI187XwWK OLVQ )

Изби ме на смях вече.. Опитах се и този път сериозно да я сдърпам ама не можах... И през смях и през нерви едновременно, пак казах:

- Миха.. Мише бе... моля те, погледни надолу просто.. само е така погледни надолу...
- ..Какво? (неразбирайки защо я карам да погледне надолу)
- Виж, виж е така, надолу виж...

Тя погледна и на момента се усети.. но не удържайки нервите си вече избухна:

- Добре ама ти не разбираш ли, че с толкова къса рокля няма как......?!!? Как да я дръпна ето, ето кажи ми, да я скъсам ли от дърпане кажи..?%§@?. (нервно дърпайки силно с две дъце роклята си от яд вече)

А на мен ми стана наистина смешно вече.. Като я видях как дърпа и сеца роклята, направо щеше да я скъса, почервеняла от яд и тя... Пуфтеше и както дърпаше... си строши и нокътя! Е тогава вече не се удържах и се изсмях като... Тя в този момент избухна в нервна криза.. Шибна менюто в масата и тропайки с два крака в земята викна:

- Ти си нещастник ясно ли ти е!!! (изкарвайки си го на мен) ..Заради това, че трябва да си лекуваш неврите си счупих и нокътя!!! Сега като се върна ще ги запаля най-накрая шибаните рокли ясно ли ти е?!!? Тапанар... Ти си супер долния човек разбираш ли?! Хич не ти пука, че са ми загубени два куфара с дрехи, дреме ти на гъза нали?! Аз съм тая дето страда и дето няма какво да облече.. Ако ми бяха тука дрехите мислиш ли, че щях така да ходя бе кретен!?!? А мислиш ли?! Не, ти мислиш само как да си изкараш на някой шибаните нерви.....
- Оле... (опитвайки се да и кажа нещо през смях) .. Не.. Миха, стой.... (тя стана и тръгна на някъде, без дори да знае на къде) ... Миха, стой, стой... (хванах я за ръка, смеейки се.. не можех да се спра да се смея) ..Михаела, чакай.. Виж.. Охх ахах.. о не...
- Смешно ли ти е, дебил?! Пожелавам ти ти да си избубиш всичките дрехи, е така да ходиш по пишка и да няма какво да облечеш.. Пожелавм ти го дано да ти се случи, простак долен.. да видиш какво е.. дали ми е лесно... (дори вече сълзи тръгнаха да и текат от нерви, а всички ни гледаха)
- Еее... Миха, Мише... спри се, спри моля те, че всички вече знаят от къде сме... (опитвайки се да я върна обратно на масата) ...Мише седни, успокой се.... Знам, че.... (дойде и сервитьора вече) ..Ааа... (опитвайки се да му кажа какво искаме) ..За мене... извинявайте, че така... ние просто... (не знаех как да му обясня на човека, че сме от България)
- Да, няма проблем... случва се.. (усмихна се изкуствено)
- Ами.. за мене един фреш от лимони, за нея.. (тя не спираше да дудня подсмърчайки докато поръчвах) ...Мише какво за теб, избра ли? (опитах да подбера тона си към нея)
- Да избрах си...
- Какво?
- Едни дрехи..
- Кажи де, кажи няма да ни чака момчето тука.... Казвай.
- Нищо не искам от теб.. една вода ми купи само.
- Добре, за нея също един фреш от лимони, това е... (сервитьора кимна одобрително и се оттегли) ..Кажи сега, нужно ли беше така да избухваш... Даже не знам как имаме смелост да стоиме още тука... егати цирка направи пред хората...
- Цирковете ги правиш ти!!! Аз търпя търпя и... колко мислиш, че ще издържа...?!
- Виж...
- Да знам! Къса ми е роклята, избрах си я без да мисля... Да така е, признавам, ОК.. Но просто не е това начина, докато си изкарваш нервите да ми... (избърса си с ръка сълзите)
- Мише... Аз не го правя, за да си изкарвам нервите... Аз... Добре опитай да се поставиш на мойто място, аз съм ти братовчед, по-голям съм от тебе... Просто се опитвам да... (не знаех как да и го кажа)
- Да, да ме гледаш и да ме пазиш все едно си ми баща... Само дето не си...
- Не не... Не съм ти много ясно... Ама ако ти кажа някаква забележка спокойно, ти няма да ме разбереш.. На теб винаги трябва да ти се вика и крещи....
- А ти опитвал ли си изобщо някога да ми кажеш нещо спокойно? Не. Нали?

Замълчах, незнаехки какво да и отговоря.

- Добре... дай.. нека да спреме вече, че... Имаме все пак още един ден да прекараме заедно с тебе и ако се избиеме и изядеме... то... (опитах да успокоя вече нещата)
- ..Сега и със тоя счупен нокът ще ходя, като няква... хептен... Оффф не просто... не мога повече... мале как искам да си ходя..... (изпуфтя отчаяно)
- Стига.. Сега нали ще имаме 400 евро в плюс, ако трябва ще те водя на един маникюр тука някъде... Само се успокой.

А тя ме погледна мълчаливо.. Леееко промени физиономията си в опит да се усмихне доволно.. Но се сдържа, да не би да даде физиономия на сдобряване... А след около близо 5 минутно мълчание, тя се реши да ми проговори, питайки ме:

- Кога?
- М... какво кога? (отпивайки от фреша)
- Кога ще ме заведеш.
- На маникюр ли? Еми.. когато кажеш.. тоест утре, днеска стана късно вече...
- Ще видя дали ще си спазиш обещанието.
- Yes sir! (отвърнах и козирувайки)
- Тапак.. (подхилвайки се най-накрая)



< 19:45ч., в хотелската стая >

Михаела пак беше влязла да си сложи душ. Мислех и аз да направя това, но чак преди лягане, за сега ме мързеше. В 40 градусовата Дубайска жега, просто беше непоносимо. На всяко прибиране човек имаше нужда да си сложи душ. Както излезеш навън - за 20 минути макс си станал вир вода и започваш да лепкаш. И така, докато тя се къпеше, на вратата ни се почука. Помислих, че това е отново онзи иконом.. Дори ми мина през акъла, че ми носи парите. Станах, метнах си панталонките върху боксерките и отидох да отворя. Отваряйки обаче в първия момент останах леко стреснат... На вратата стоеше момичето от съседната стая - Азарин. Веднага обаче свързах нещата, че е дошла за да попита за банята.

- Здравей. (поздрави ме усмихнато тя)
- Здравей.. за банята ли?
- Да.. Много се извинявам, просто не сме виновни, че така..
- Да знам, иконома ни обясни.. Ами, чакай да питам Михаела, че тя... (при което се провикнах към банята към нея) ..Миха, Азарин дойде и.. Момичето се интересува кога ще може да се къпят.. какво да и кажа?
- Ами.. Само тя ли е или.. с мъжа и?
- Ама.. абе какво те интересува, кажи ми кога ще е свободна банята за да и кажа?
- Бе не бе.. Ако е само тя нека дойде и сега ако иска.. Тука имаме два душа забрави ли....?
- Ами... (поглеждайки към Азарин) ..Тя, тя се къпе сега но каза, че.. Ако ти, тоест.. Ако няма да се къпеш с мъжа ти, тоест двамата.. В смисъл каза, ако ще се къпеш само ти, че може и сега да отидеш.. То тука.. имаме в банята два душа и.. Сигурно и във вашата баня има, но.. вие така или иначе пък нямате... (редях някакви безмислици, понеже все още не осъзнавах как Михаела и Азарин биха се къпали в една баня)
- ..Тя се къпе в момента ли? (попита ме прекъсвайки ме)
- Да, да.. тя...
- Аха... Аз ще ходя.. ще отида да си взема нещата и ще дойда... Фазел ще се къпе сутринта.. Аз ще дойда и набързо един душ само и... (отивайки към стаята си)

Затворих след нея вратата. И понеже не за друго, но някак ми беше странно, как така две момичета, които не се познават дори, биха се къпали в една баня... И реших да попитам Михаела:

- Михаела, я се обърни с гръб, да дойда само да питам нещо...
- Кажи...? (отвърна докато отивах към банята)
- Ами, ти как така я викаш да се къпе при тебе..? (говорейки и както се беше обърнала с гръб към мен под душа)
- Е как как?? В смисъл?
- Ами.. Вие не се познавате даже, а....
- ..Оффф.. (прекъсна ме) ..абе аре разкарай се... Някви тъпотии ме питаш...
- Ама не, не за друго, просто.. В смисъл малко ми е странно лично на мен, 'щото...
- Да, защото ние сме жени и не сме като вас мъжете. Сега разбра ли, хайде чао..

И горе долу я разбрах.. В такъв случай излизаше, че момичетата не ги е срам едно от друго, дори и да не се познават. Което явно, въпреки годините си, разбрах чак сега. Не че имах нещо против, това всъщност си беше тяхна си работа, но лично аз например никога нямаше да се съглася да се къпя с Фазел.. Ужас! Но явно при момичетата бе различно, а и може би понеже и двечките са си на една възраст.. Явно за тях това беше естествено.


СЛЕДВА ЧАСТ 11 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 11 >>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!V40VmD5J!MmhMwaMhab0A_QsSdnRS3NqwhimSD1UtpXhd8m_-H9E )

Очаквах Азарин да почука отново на вратата, за да дойде да се къпе. Михаела все още беше в банята. Реших обаче да изляза на терасата да дръпна една цигара докато я чакам. Съзерцавах отново цялата красота на вечерен Дубай от балкона, беше толкова красиво.. А не ми се мислеше, че ни остава само един ден престой тук. Не ми се тръгваше. И тъкмо когато допушвах фаса, се чукна на вратата. Загасих цигарата и влезнах набързо да отворя. Азарин си бе приготвила една голяма хавлия, някакви женски неща за баня още... държеше ги в ръце. Направих и жест да влиза.. Тя чу, че водата в банята е пусната все още и ме попита:

- Михаела още се къпе?
- Да, но.. Няма проблеми, влизай...
- ОК.. благодаря.. (отвърна ми с усмивка и се отправи към банята)

Влезе в банята с дрехите си. Разбира се, нямаше как да се съблече пред мен, затова влезе там с дрехи. Аз си влезнах в стаята обратно, седнах на канапето и започнах да си цъкам от скука на телефона. Така минаха някакви 5-6 минути.. през които абе... нещо ме човъркаше отвътре.. Просто ми беше много неестествено, по какви обстоятелства това красиво момиче дойде за да се къпе в нашата баня.. и в момента е там... чисто голо. Подобни мисли ме глождеха... Някакво любопитство, нестандартно такова.. се прокрадваше в мислите ми. Цъках на телефона, но всъщност го правех машинално, мислите ми бяха другаде.. Все повече и повече ми ставаше странен факта, че в момента в банята има красиво голо момиче.. чуждо... което дори не познавам... Просто хей така, се бе озовало там, в банята.. Нещо сякаш ме дразнеше отвътре.. нещо дето ме караше да мисля само за това. И... вероятно заради животинския мъжки инстинкт, нещо отвътре така ме чопкаше... карайки ме да искам.. сякаш скришно от някъде си.. да видя Азарин в банята... Което беше страшно глупаво и нямаше как да го направя.. Все пак и Михаела бе там на всичкото отгоре, също гола. Но пък... това човъркане още напираше, беше глупаво... Дори грозно да си го мисля... Но нямаше как да го направя.. Така поне си мислех първите десет минути... Но това инцидентно, шантаво и подтикнато от мъжко любопитство желание... само ме подбутваше. Станах и започнах да крача из хола мислейки си... колко съм откачил.. Чак ми стана смешно на самия мен.. То дори и да исках да погледна от някъде към банята, нямаше как.. вратите и бяха стъклени, всичко се вижда навън.. А беше супер глупаво да рискувам да направя такава глупост и да ме видят и двете.. какви ги върша. Просто беше детинска глупост това, дето ми идеше на акъла... Беше глупаво и рисковано.. Освен ако... Очите ми попаднаха на вратата на стаята. Тя беше с едни черни орнаменти, между които имаше тънки стъкла. Някои от тях бяха опушени в тъмно, други си бяха светли и прозрачни.. А вратата така се отваряше навън към коридорчето, че... Ако застанеш пред нея, от банята няма как някой да те види. Което ми позволяваше ако някак приклекна долу ниско, да погледна през малките и стъкълца към банята.. Което си беше много грозно решение, за да го направя... То ми стана смешно дори.. Такава детска глуспост.. На всичкото отгоре подтикнат от простотията, наистина се приближих към вратата, както беше отворена.. Приближих се бавно, предпазливо, огледах как са нещата... Леко се наведох дори долу, приклекнах... Направо се чудех що за простотия правя.. Но пък пусто любопитство... Наклоних главата си към едно от опушените стъкла.. бавно... предпазливо и внимателно, да не би от другата страна да ме видят... И миг преди да погледна наистина към банята... Се замислих - мамка му, да не беше там Михаела... На мен мерака ми беше да мерна Азарин, но тъпото бе, че и Миха бе там... също гола. Не, че тези дни не беше постоянно гола тука около мен, но просто беше глупаво, а и някак неестествено.. Заради някакво друго голо момиче, да ми се наложи да видя и Михаела... Но пък реших, че ще опитам да се фокусирам само върху Азарин ако изобщо нещо се вижда и да игнорирам Миха. Така и направих.. Наведох се още малко.. подадох окото си към стъкълцето... и видях. И да, виждаше си се всичко....




Но имаше един проблем.. През стъкълцето ги виждах само до раменете.. Не можех да видя по-нагоре.. виждах само тялото... Което беше много глупаво понеже така не можех да разбера именно... коя от двете е Азарин мамка му?! Просто защото телата им през опушеното стъкълце и през запотената врата на банята изглеждаха еднакви.. Вглеждах се, но... Не успявах да различа коя от двете е Азарин всъщност.. Супер глупава ситуация! Глупава, защото не исках да си представям, че гледам Азарин а това всъщност да е.. братовчедка ми! Вглеждах се, опитвах да разпозная по нещо.. Но ми изглеждаха толкова еднакви просто!




Въпреки, че Азарин бе арабка, то кожата си и беше светла досущ като на Михаела.. Как можех да открия разлика? Еднакви на години, еднакви на тела.. Как можех да различа коя коя е? И много се нервирах... Искаше ми се да се фокусирам върху Азарин, а дори не можех да различа коя от двете е тя...



Вглеждайки се още повече.. Стигнах до извода, че Азарин е с малко по-тъмните зърна.. Мамка му, Михаела няколко пъти ми се вееше тези дни по цици, а дори не се бях вгледал в цвета на зърната и, за да мога сега да ги сравня.. Но да, предположих, че Азарин е тази с леко по-тъмните зърна.. И се съсредоточих главно върху нея... По едно време тази, която предполагах, че е Михаела, помоли тази, която предполагах, че е Азарин, да и задържи косата..



Дупето, цялото тяло, гърдите... Цялата Азарин беше толкова секси, толкова страхотна.. Гледах я и и се наслаждавах без дори да подозира, че го правя... Но най-любопитен ми бе момента, в който Азарин взе подвижния душ и го насочи между краката си.. за да се изплакне и там...



На тази гледка мъжката ми природа не се стърпя и... Усетих как в гащите ми пениса ми пак тръгва нагоре.. Хванах се там, за да не ми стърчи напред.. Но държейки се... просто някак инстинктивно на няколко пъти си забелих главичката.. Не можех да се стърпя просто... А през цялото време опитвах да игнорирам факта, че и Михаела попада в погледа ми. А очите ми не се отместваха от гладкото и красиво финно путе на Азарин.. Беше толкова апетитна между краката, че просто си представях как езика ми я вкусва излизвайки всеки милиметър от путката и...



Но имаше още какво да видя.. Докато се изплакваше, Азарин си вдигна крачето върху ръба на ваната... А гледката отзад беше убийствена...




Най-накрая, и видях дори отдолу путката.. Хубаво и ясно.. В цялата и сладка прелест.. Цялата дължина на разцепващата я по средата сладка бръзда.. Излизах я с очи сякаш... Дори ме хвана яд на онзи Фазел... колко ли му е хубаво когато прониква с пенис в това сладко и финно путе... Надървих се направо на макс... Но в един момент видях Михаела да спира водата... Което означаваше, че излиза от банята. Набързо, но тихо изчезнах на секундата от там. Отидох на канапето, легнах на страни за да не ми личи надървения пенис.. Хванах телефона си отново и невинно се правех, че си цъкам на него.. А след няма и 3-4 минути, чух банята да се отваря и да се излиза от нея. Другата обаче остана вътре да се къпе. Аз за последно проверих дали не ми личи надървеното.. сложих невинна и отегчена от скука физиономия на лицето си.. и зачаках след като е излязла Михаела, да дойде да се облича в стаята... Чух стъпките в коридора, идещи насам.. чуваше се влаченето на джапанки.. И в момента, в който очаквах да влезе Михаела насам... усетих, че всъщност се отваря входната врата... Надигнах се набързо да видя защо излиза навън.. И в същия момент... някой се подаде леко през вратата на стаята и ми каза:

- Googbye...

Азарин?! Това беше Азарин! Беше тази, която се е изкъпала първа.. Тази, която спря водата... След като ми каза довиждане, аз с отворена уста просто я изгледах.. не можах да и отвърна нищо, осъзнавайки какво... Какво се случва! Тя излезе, тръгна си... В банята остана да се къпе Михаела! Тази, която всъщност бях гледал... която бях нарочил.. която бях объркал за Азарин.. Тази, която гледах в продължение на поне 15 минути и... О ужас неземен!! Какво бях направил.............. Това беше най-грозното и отвратително нещо.... Сърцето ми се разтуптя... Какво бях направил мамка му... !!! ??? Повръщаше ми се... Сега чак осънавах, че след като не можех да различа коя коя е... Изобщо не трябваше да ги гледам... Изобщо! Бях в пълен потрес ...... Ето това, това вече беше ужасно и долно!!!


СЛЕДВА ЧАСТ 12 >>>

[Грозния]

Това да не е като продължение на оня другия разказ с майката и дъщерята :D ?

[Div4uk]

Не е :) Друга различна история е, но пак има мешавица на връзки, хора и роднини :)

[Devil69]

Чакаме продължението ;) Определено ти се отдават разказите ;)

[Div4uk]

ЧАСТ 12 >>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!oktnyKSL!TeqHDhvosrVkRHduw5xncnWVDydSry_WJUM8Sn_ CMeo )

< 23:05ч., в хотелската стая >

Лежахме и двамата на леглото. Гледах телевизия, а тя си пишеше на телефона. Аз бях морално разпаднат. Това, което бях направил сякаш постоянно ми блъскаше главата в стената, питайки "защо, защо, защо го направи.." Изтезавах се вътрешно, просто не можех да си простя това, което бях допуснал. Аз не бях такъв човек, аз не съм извратеняк, не съм.. Миха е израснала с мен, аз я знам от бебе, учил съм я да ходи дори като бях малък.. Пращали са ме да и бърша дупето даже.. Да, вярно, че винаги го правех на сила, но съм го правил, дори и това съм правил. А до къде стигнах сега... заради една мърлява арабка да направя толкова детска глупост... Да вярно, че никой не знаеше, никой не беше разбрал, но просто.. самия аз паднах в очите на самия себе си. Бях гузен, понеже бях направил доста грозно, гадно нещо. Даже само като се сетех, че дори и пишката си пипах... О ужас, просто...! Ах леле как исках да забравя, че изобщо това се е случвало.. Искаше ми се с гумичка да си изтрия от съзнанието, това дето бях видял и правил.. Съжалявах, много съжалявах. Едва сега осъзнавах, колко тъпо и детинско е това, дето бях направил. От както Михаела беше излязла от банята даже не смеех да я погледна в очите. Просто ме беше срам от нея, а тя дори не го усещаше. Неможеше да ми излезе от главата това, само за постъпката си мислех и съжалявах. Мале, само ако пък леля разбереше какво съм правил.. или чичо.. Мале как щях да стана за срам, позор и резил... Пред цялата рода, пред наще.. Само ако беше ме видяла Михаела, че гледам през вратата.. Мале какво щеше да се случи.. Осъзнавах.. късно осъзнавах цялата глупост дето бях вече свършил.. И докато расзъждавах така какъв парцал съм, Михаела ме заговори:

- Мале к'во сме се омълчали... кажи нещо?
- Няма какво.. (щракайки каналите с дистанционното, уж ги гледам)
- Нещо ни налегна тъпотията.. Оф ще ми падне батерията.. (при което стана за да си намери зарядното)
- Ами ти от два часа не си го пуснала тоя телефон. Остави го малко да почине..
- Оф верно е.. (прозявайки се) ..Слагам го да се зарежда и си лягам.. нещо ми се доспа, не знам за теб...
- Ми... мога да спя, мога и да не спя.
- Бе на тебе какво ти е? Нещо.. много странен ми се виждаш?
- Нищо. Какво да ми е?
- Ми де да те знам, някъв.. сякаш си се надул нещо, де да те знам. Друг път нещо крещиш, викаш, сега не говориш един такъв..
- А.. глупости. ОК съм си.
- Оф абе и тебе нещо те прихващат от време на време.. (лягайки на леглото обратно, с широко разпасаната си от кръста нагоре хавлия)
- Не бе ОК съм си, казах ти. Просто нещо ми се спи и на мене май, то от тая жега.. (излъгах)
- Мда, и мен ме изморява.. а сутрин не ми се става.. Лампата ти ще я изгасиш нали?
- Да бе, спинкай ти.. (ставайки да я изгася)
- Нещо много добричък си станал, странен си ми честно.
- Не бе Мише нищо ми няма.. Нещо.. просто човек си има и такива моменти.
- Е така кажи.. То такива моменти и аз имам често. С никой не ми се говори, сдухвам се няк'ва, а и аз не знам защо..
- Еми да, приеми например, че ми е нещо такова.. (лягайки обратно на леглото)
- Споко до сутринта ще ти мине.. Поне при мене е така - като преспя и после съм нова. (сваляйки надолу хавлията си, остави я единствено около кръста да и седи) ..Оф аре почва се пак жегата.. Имам чувството, че нощем тоя климатик не работи..
- Е, така ти се струва.. Просто като легнеш леглото отдолу също те топли, хавлията и тя... И затова така ти се струва.
- Ми аз затова я свалям надолу.. ама по някое време ми завира дупето направо от нея.. Да знаеш, че ако ми стане топло ще издърпам чаршафа и ще се завия само с него.. Просто с тая хавлия не се спи....
- Ама.. оф прави каквото искаш... (нямах очи да и кажа какво да прави и какво не и млъкнах)
- Ама ще те събудя може би, щото ще трябва да го издърпам изпод тебе за да се завия с него..
- Добре... хубаво... просто гледай да не спиш хептен гола...
- Абе тия дали и тая нощ ще се ебът... (попита сочейки към съседите ни)
- Ебал съм ги в гъзовете тия нещастни араби... Боклуци някви..... (отвърнах моментално с презрение визирайки Азарин)
- Уоууу... К'во ти стана бе човек? (обръщайки се към мен дори, за да ме види)
- Нищо.
- Аре по-кротко, почваш да ме плашиш нещо... От два-три дни не си правил секс с кака Лора и доста ти влияе май.. предствям си ако не правиш една седмица или един месец...
- Бе не бе Миха.. Какъв секс к'ви пет лева.. говориш някви глупости в момента.
- Е не е ли заради това?
- Не е.. 'Айде заспивай.. Стига за днес...

Обърнахме се всеки на неговата си страна и приключихме с приказките. Оставаше ми поне да заспя.. Радвах се на факта, че в сънищата съвест няма. Поне там щях да се оттърва от нея.


< 04:03ч., в хотелската стая >

- ..еее честно ли... (в просъница измънка Миха)
- ..Ей мамицата им и безумни.. абе животни бе.... (изпсувах разбуден и аз)
- Офф тея хора... все пак не са сами в тоя хотел ебаси... не може ли малко поне да се съобразяват...
- Ама колко е часа бе, то е рано сутринта май... колко е, я виж на телефона ти?
- Зарежда се, чак ей там е...
- То и моя е на масата.. Абе ще се оплача утре на тия икономи ли са к'ви са.. Т'ва може да са стаи за двойки ама не са за животни.. аре нещо човешко в тия хора ебаси... Ходи моля те виж на телефона ти колко е часа.. Даже долу на рецепцията ще хода да се оплача, хич няма да търся икономи, микономи.. Отивам и им казвам директно те по кое време ни принуждават да им слушаме животинските... То е сутрин бе, кое време е..?! Ходи моля те погледни само колко е часа да знам какво да кажа утре...

А в момента, в който се обърнах към нея за да и кажа да стане да погледне часа.. Макар и в тъмнината, ясно видях, че хавлията и хептен и се е развързала.. Беше под нея, разпиляна на леглото... изобщо не беше на тялото и вече. То ясно, че не я беше махнала нарочно, явно и се бе развързала и разтворила докато спи.. но... Факт бе, че си беше спала хептен гола до този момент, и то незнайно от кога.. И дори и така си стана за да отиде до телефона.. в тъмното.. което не беше чак и толкова тъмно. Отиде, щракна телефона за да види часа, обърна се и си легна обратно.. така...

- Ами четири часа е, даже минава.. Позна, че е сутрин. (отговори ми)
- Знаех си.. Е не, това не е честно вече.. Да е вечерта късно, да е през нощта поне.. Ама в ранна сутрин.. това си е кретенщина...
- ..И то гледай как викат.. Тя в момента знае, че я чуваме и пак..
- Ама те знаят, че ги чува и целия хотел, не само ние.. Ама е, пука ли им? А ти метни я поне на кръста тая хавлийка де, кой знае от кога си стоиш по путка така...
- Е стига бе човек, то в тъмното.. ти пък.. С тая хавлия ми завира дупето, ужасно е...
- Да бе Мише знам с тая дебела хавлия какво е.. Оф дай да го издърпаме тоя чаршаф да те завиеме с него поне..
- Оф ама в тъмното какво ти преча бе човек.. Офф хайде, дай.... (станахме за да издърпаме чаршафа)

А докато се опитвахме да издърпаме чаршафа, който на всичкото отгоре беше с ластик, който ни отне 10 минути борба... Миха се въртеше отсам и оттам на леглото гола... разчитайки, че като е тъмно не е проблем да е гола. А то всъщност не беше толкова тъмно - отвън светеха стотици светлини. Може що годе ясно да и видя каквото и да е.. Просто тя горката си нямаше срам от мен. Имаше си ме за батко и това е.







След като издърпахме чаршафа, легнахме отново, тя се зави с него.. Обаче пак възнегодува:

- Ее не... и с тоя чаршаф пак ще ми е топло... (избутвайки го надолу към кръста си)
- Добре поне от кръста надолу си завии... не спи по гола путка, че.. малко резил беше до сега, та и... (усетих се и млъкнах)
- Какъв резил бе човек? За какво говориш?
- За.. по принцип. (опитах да я объркам за да не ме разпитва)
- Бе ти.. ти.. нещо ти има тая вечер, само не знам какво... Ох, а тея няма ли да спрат бе... как да спя мамка му...? (с разлигавено-плачещ тон)
- Не знам ама ми иде и да ходя да им чукна на вратата вече...
- А да бе.. Стига няма да правиме циркове, луд ли си...
- Леле мамицата им в стената блъскат даже бе!!
- Ахахах... (разсмя се тя) ..Удря им се леглото в стената за т'ва...
- Как не и се разпра путката вече на тая пикла не знам...
- Малее, брутален си... То тя май свършва, затова така са подивели...
- Е тя от поне 10 минути свършва ?!... Ебахти и свършването... опища хотела..
- Еми.. страстничка е.. ама тя и много хубаво тяло има, секси е... Одеве като се къпахме я огледах..
- Да, и тоя сега му е паднало да и се кефи явно...
- Абе.. то аз хем им се радвам ама хем ме дразнят като ни сабудят...
- Аз да ти кажа само им се дразня....
- Е... то и ние ги съдиме така, 'щото не сме на тяхно място.. Нали се сещаш, че сега ако ти беше с няква мацка щяхте да се чукате или аз ако бях с някой... (и тук се спря усещайки се как ще прозвучи ако го каже)
- Хаха, кажи си де кажи...
- Еми... почти го казах, то.... се знае... (смеейки се)
- Абе то е ясно, всеки прави секс.. ама това техното е извращение някво.. майтап с околните.
- Е да, тука си прав. Оле тоя чаршаф все едно ме запарява бе... (развявайки го за да и влезе малко въздух.. и разтвори едното си бедро широко в страни от другото под чаршафа, докато той я бе завил едва от ниската част на корема надолу)

>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!c5l0iL7Y!Sd_mGh1ZmOte0ie30veP_q8JJgD4JFR0MDzDPwE KYQY )


- Е да, тука си прав. Оле тоя чаршаф все едно ме запарява бе... (развявайки го за да и влезе малко въздух.. и разтвори едното си бедро широко в страни от другото под чаршафа, докато той я бе завил едва от ниската част на корема надолу)
- Леле Миха.. ходи си напълни ваната със студена вода и спи в нея.. Какво да ти кажа...
- Ама... ти си спиш по гащи и отвит, а аз.. Тр'е да съм постоянно завита.. Има разлика повярвай ми.
- Стига мрънкала... ще искараш и утре..
- Мале верно.. то па' утре верно ни е последния ден.. (при което се омълчахме и двамата)
- ..Ауу.. тая нещо му повтаря постоянно, чуваш ли я?
- Оле да... Тя от преди малко още.. Ахаха.. нещо му казва.. виж, не спира.. Сигурно му вика: чукай ме, чукай ме.. Или пък: още, още, още.. Нещо от сорта.. (хилейки се)
- Най-вероятно да... Или го кара да и го бута по-навътре... (при което се изсмяхме и двамата)
- Мале ама брутални сме и ние...


Така се минаха поне около петнайсетина минути докато хем ги слушахме хем ги коментирахме.. Нямаше как да се спи, те просто ни принуждаваха да ги изчакаме, за да се опитаме да спим. А секса дето правеха си беше направо брутален. Такова животинско блъскане и викане... и в порното нямаше. И едва след като утихнаха, успяхме с Михаела криво ляво да заспим някак...


< 09:37ч., ; в хотелската стая >

Събудих се доста рано, предвид това, че не спахме много през нощта. Спеше ми се още де, но не успях да заспя отново. Затова реших по-добре да стана и докато не се е събудила все още Михаела, да сляза до автомата долу за кафета. Изпънах сънливо ръце... и миг преди да стана от леглото, обърнах се към нея интуитивно... тя горката цялата отвита от край до край.. и си спинка тихо и мирно. Въздъхнах сякаш примирявайки се вече. Този път не беше като да е през нощта, беше си светло в цялата стая вече... всичките атрибути и се виждаха.. а тя невинно си спи и пет пари не дава. Пак се нервирах вътрешно.. Станах, облякох си панталонките и тениската и понечих да придърпам чаршафа за да я позавия малко поне.





Само, че тъкмо още преди да съм я завил тя усети, че съм станал и се поразбуди.. И обръщайки се по корем, още в просъница.. имърмори почти неразбрано:

- ...м.. ходи за кафе.. моля те.... (мляскайки сънено и обръщайки се)

Тя обаче явно понеже още беше сънена не се усети.. Но аз стоях в този момент на най-неправилното място май.. Като се обърна по корем, бях точно зад нея... И без да съм го искал... пак и зърнах путката... А пък и тя така се намести, че се разпльока като жаба...





Но изхождайки от това, че е почти будна вече и казах:

- Мише цялата си отвита... Метни малко тоя чаршаф отгоре, станал съм вече ако не забелязваш...
- ...мм сега ставам.. и без това... (сънено, без да се помръдне дори)
- Добре ти си ставай, но докато станеш се завии. В момента знаеш ли как ти е зейнала путката... щи' влезне някоя муха в дупката.. завии се моля те!
- ..остави ме деее, аре отивай за кафе... ще се завия.... (сънена, спусна едната си ръка за да си прикрие вулвата и почеса с пръсти процепа между срамните си устни, след което остави дланта си там, уж да не и я виждам)

Аз изсумтях нервно.. Не ме слушаше това момиче и това си е! После нека ме пита защо постоянно викам и креща и защо не и говоря нормално. Взех парите и телефона си и излезнах нервно из вратата, да отида за кафета.

Слизайки долу обаче, след като вече бях взел кафетата от автомата, се сетих да мина и през рецепцията. Сетих се, че трябва да отида да ги наклеветя ония животни, дето по цяла нощ не ни даваха да спим. И отидох директно при мацката на рецепцията:

- Здравейте.. (започнах разговора)
- Здравейте, с какво да ви бъдем полезни? (отвърна учтиво момичето с перфектен английски)
- Ами... искам да се оплача. Идвам да се оплача.. във връзка с едни.. с нашите съседи по стая.
- За коя стая имате предвид? И какво по-точно е оплакването ви?
- За 844-та. Става въпрос за това, че аз и моята... Че не можем да спим почти по цяла нощ. Снощи например бяхме събудени в 4 часа сутринта, абсолютно неприятно е...
- Разбирам.. а.. как по-точно ви будят?
- Ами.. със... Ами правят секс.. в смисъл, шумно и... разбирате ме нали?
- Аха.. разбирам да... ами.... (омълча се, чудейки се как да ми отговори на нестандартното оплакване) ..Изчакайте за момент.

При което вдигна служебния телефон и се обади на някой. Каза му 3-4 думи на техния език, след което се обърна пак към мен:

- Извиках дисциплинарния отговорник, ще му съобща оплакването ви.. Много ви благодаря, че ни съобщихте, ще направим всичко възможно за да ви усигурим по-приятен престой.. Съжаляваме..
- Благодаря ви.. Не, то вие нямате никаква вина, просто те.. те са си... явно....
- Разбирам да.. Съжаляваме за станалото. Ще се постараем да не се повтори..
- Благодаря ви, наистина... (отвърнах учтиво и аз) ..Лек ден и пак благодаря...
- Приятно прекарване.. (отпрати ме с усмивка)

Качих се горе с кафетата в ръка. Влизайки чух, че Михаела е в банята. Оставих нейното кафе, разбърках си моето и излязах на терасата да си го изпия с 2-3 цигари. По някое време ми звънна телефона и влезнах вътре за да си го взема.. беше Лора. Разпитваше как сме, какво правим и подобни неща.. Липсвах и. Тя ми липсваше също. Разпитвах я как е в работата, как е на новото работно място.. Общо взето направихме към 10-на минути разговор, когато Михаела излезе от банята. Все още говорех по телефона, а Миха отвори вратата на стаята и влезе увила кърпа около кръста си... А само след миг я махна от там и започна да си бърше гърба с нея... стоейки точно срещу мен без да и дреме...




Аз обаче нямаше как да и направя забележка на момента, понеже говорех с Лора все още. Но само след малко, след като приключих разговора, веднага запитах Михаела:

- Миха ама ти грам срам си нямаш вече, така ли да разбирам?? (нервно)
- Ама.. добре какво искаш постоянно от мене?? (и тя нервно)
- Ма как какво, хептен чистак гола си стоиш вече и ти дреме на гъза... Така ли трябва да е?
- Добре бе.. да съм се разчекнала тука, да ми пилиш... в момента съм...
- (прекъснах я) ...ама то не е нужно да се разчекнеш и да ти се вижда хептен путката за да те хване тогава срам.. Плюс това одеве докато лежеше още.. и това стана... всичко ти се видя - да те информирам.
- Еми бях сънена още.. сори..
- Ама ето сега не си, и пак...
- ...ама сега не съм разчекната, има разлика.
- Ти не си нещо наред, знаеш ли?? (запитах я сериозно)
- То и ти не си наред ама си трая.. (бършейки си косата с кърпата)
- Ама честно ли грам не те е срам, това те питам ???
- Ми, добре виж... (погледна право в мен) ..до сега сто пъти ме видя гола... А и плюс това ти си ми като батко, в смисъл... не си ми някой чужд, дето да... Теб си те имам все едно....
- Да, ясно, то и аз си те имам все едно.. Ама голяма си вече, не си на 10-11 като преди, дето тичаше по плажа чисто голичка и те гонех да ти хвърлям пясък в косата...
- Тапак, още го помня... После два часа стоях в банята да си мия косата и да махам пясъка... (смеейки се)
- Да... добре, но не говорим за това сега....
- Да разбрах те... хайде млъкни, сега се обличам, ето... (посягайки лежерно и спокойно към роклята си за да си я облече)
- Оф така си ме разбрала, че... Пък и ти толкова време изкара без гащи тука, направо си свикна да си ходиш гола... За к'во ти правя забележки и аз не знам...
- Ма верно свикнах.. Сега ако сложа едни прашки сигурно даже ще ми е неудобно... (смеейки се, с едната ръка пипна отдолу под късата си рокля)
- Хайде пий си кафето, после да видим къде ще се разкарваме, че днеска ни е последния ден и без това...
- Ама да ядем долу преди да тръгнем?
- Да бе, много ясно....

Така си изпихме кафетата говорейки си и обсъждайки къде да ходим и днес.. По едно време тя обаче започна отново да пуфти, че и е топло в тясната рокличка.. И каза:

- Оф ще умра вече... по-добре да затворим терасата и да пуснеме климатика... (смъквайки надолу до кръста роклята и веейки си с ръка) ..Е за т'ва винаги съм ви завиждала на мъжете, че си ходите спокойно голи до кръста...
- Е като гледам и на теб не ти пречи.. (сочейки с жест към голите и гърди)
- Е ако съм навън ще ми запречи... Ти представяш ли си какво ще стане ако го направя на улицата... (смеейки се)
- То това и остана ебаси....



< 12:38ч., ; при плажната ивица на Дубай >

Бяхме решили да хванем едно такси и да отидем до плажовете. А когато стигнахме там, осъзнахме колко много сме пропуснали през всичките дни от престоя ни. Това беше едно от най-красивите места на Дубай. Огромна плажна ивица, бял светъл пясък, синя вода, палми около плажа... Толкова много барове, толкова много хора....




Влезнахме и във водата естествено. Аз по-навътре, понеже се бях подготвил да съм с бански, но тя милата едва от края си натопи крачетата, с тази рокличка.. нямаше как да влезе и да я намокри.




>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!gh11gCJI!W2PQxq-JD6hHn0q2Q55KyhYrsuwa718V8ZqoP8hN3D4 )

Там имаше един огромен бар, може би най-големия от целия бряг. С Миха решихме да отидем при него, понеже слънцето ни напече страшно.. А и искахме да пийнем нещо. Отидохме, застанахме на бара за да си изчакаме реда да поръчаме.. И докато чакахме на опашката, Миха с вълнение ми каза:

- Еха, виж ги тия...
- Кой? Кои? (почудих се за кой ми говори и погледнах на където ми сочеше) ..Оффф, пак ли тия бе.. абе тия навсякъде ли ни следват...
- Хаха, едва ли, просто са дошли и те на плаж... То тука идват всички като гледам..
- Оня път с Лора в МакДоналдс-а ни преследваха, сега и тука...
- Ахаха... еми.. съдба... Аре да.. искаш ли да ходиме при тях..?
- Ти сериозно ли?
- Еми 'що пък не, тъпо ми е вече някво.. само двамата.. Няма с кой да си кажеш две думи..
- Аз... не че много ги обичам.. Мале одеве даже ги наклеветих на рецепцията...
- Олее, ти сериозно ли го направи?
- А не бе, нали ти казах още снощи, че ще го направя.. Ама сега ще е мега двуличното да ходя и да им седна на масата.. при положение, че преди един час съм ги натопил... (хилейки се)
- Абе.. дреме ти бе.. Аре ела.. е така за бъзик просто...
- Оф аре... щом те влече.. На мен не ми пука и без това....

Така, след като си взехме напитките и ги платихме, се отправихме право към тяхната маса...

СЛЕДВА ЧАСТ 13 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 13 >>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!c8EyBLiQ!TMI8YTc96025ClcYgmry2AxPtRMG7VxXuoqHIrW HWA0 )


Седяхме вече близо половин час с нашите шантави приятели и си говорехме. И значи.. те като хора бяха много свестни, бяха печени. Майтапеха се, смееха се заедно с нас, като за приятели бяха перфектни... но като изключим това, че всяка нощ ни будят със сексовете си. Говорехме си на всякакви теми. Бяха отворени хора, разчупени, нямаха нищо общо с онези странни араби, на които сме свикнали. Тези бяха различни, доста по-човечни и разбрани. Полафихме си така близо един час може би, и да - изкарахме си добре с тях, въпреки очакванията ми. Дори ми стана гузно, че ги бях натопил по-рано на рецепцията. Накрая заедно се отправихме към хотела за да се прибираме. Хванахме си всички заедно едно такси и дори си разделихме сметката. А докато се качвахме нагоре, в асансьора на хотела Азарин ни попита:

- ..Щях да ви питам... за банята. Ако е удобно, да дойдем с Фазел след около час-два някъде?
- Ами.. аз по-късно ще се къпя, Михаела сутринта се къпа... Да дойдат а? (попитах и Миха)
- Еми да, нека дойдат..
- Мерси, много сте добри... (отвърна ни усмихнато Азарин)

< 15:21ч., ; в хотелската стая >

Докато очаквахме Азарин и Фазел да дойдат да се къпят, с Михаела обсъждахме къде да излезем вечерта, като за последно. Бяхме отворили един дубайски сайт, в който бяха описани всичките забележителности, барове, ресторанти, клубове и тн.т., и просто избирахме къде да отидем. Миха се беше присламчила към мен, и гледахме и двамата на моя телефон, понеже беше с по-голям екран. Тя естествено отдавна си беше свалила надолу роклята до кръста, понеже както винаги и беше жега... Тя в стаята вече си се чувстваше доста свободно така или иначе... И стоеше до мен, остроумничейки колко са им смотани клубовете на Дубайците... Аз лично вече бях избрал клуб, но тя не беше съгласна и искаше да търси други. На мен обаче ми писна и и дадох телефона да си избира който иска. Тя се нацупи... стана с телефона в ръка и тръгна за да отиде на канапето да си гледа там сама. Ставайки обаче каза:

- Оле аре да затворим терасата... Ебаси жегата влиза просто.. малко да подуха тоя климатик, че ще умра... (бутайки роклята си още по-надолу)




След което продължи да мърмори:

- ..оле завря ми задника.. честно... Напарво ми се запари... (повдигна нагоре и долната част на роклята си, веейки си с нея нагоре надолу)



Така едва ли не.. роклята и се сви на вързоп стоейки през кръста и... И в този си вид отиде и седна на канапето за да разглежда на телефона. А сядайки, седна с едното си бедро разтворено на страни...




При това, докато с едната си ръка цъкаше на телефона, с гругата се почеса долу... с пръсти между цепката на вулвата си.. както седеше така.. И в същия момент и ме викна:

- Ето ела да видиш.. Ето такова нещо търсех....
- ..абе.. ти... чешеш си путката сега ми пипаш телефона с тая ръка.. верно ли...? Да не говоря, че се чекнеш като... не знам като какво вече... (попитах разочарован от нея)
- Бе да не съм си бъркала вътре 'баси, просто се почесах... Плюс това нямам течение ако това те притеснява, просто ми се поти от жегата.. и започва да ме сърби... неща дето не те засягат, така, че.... Бъди спокоен, мия си я както виждаш по три пъти на ден със сапун... не се притеснявай..
- Оф... млъкни и дай да видя какво си намерила, че...

При което ми показа някакъв клуб.. Изглеждаше наистина добре, но пък и личеше, че отидем ли ще пръснем доста пари там.. Но какво пък, последна вечер ни беше. В същия този момент се чукна на вратата. Явно идваха Азарин и Фазел да се къпят. Миха набързо си оправи роклята, а аз отидох да отворя. И да, те бяха. Бяха си навзели нещата за баня.. А аз директно ги насочих към банята. Събуха джапанките си и директно се отправиха към нея. Влезнах обратно в стаята при Михаела и продължихме да разглеждаме снимки от клуба.

< след 15 минути >

С Миха бяхме отвън на терасата, аз пушех а тя още цъкаше на телефона. По едно време обаче... ми се причу нещо.. но си помислих, че просто така ми се струва. След малко обаче, Михаела също го чу и ме погледна стреснато. Попитах я:

- Чу го и ти.. нали?
- Ами... май... (гледайки ме опулено)
- Е не е.. това е несериозно вече... ако е истина...
- ..Абе тея дали наистина....
- Ако това дето чуваме е това, което си и мислиме... да.
- Олеее.... е каак бе?! (вдигна очудено вежди)
- Оле моле... направо си го правят.
- Леле... ау човек наистина го правят.. чуваш ли?
- Да... чувам да... ами срамота е това, честно..! Не знам... не знам как да коментирам и т'ва вече... Иде ми вече е от тука и фиууу, надолу с главата...
- И аз след тебе... ахаха.. (засмя се) ..Оле хвана ме срам чак мене човек... тия го правят в банята ни.... ужас....
- ..При това звучно... не е като да си го правят и да не знаем...
- Да, виж... тя си охка като, че ли....
- Нали се сещаш, че в момента много добре знаят къде сме, много добре знаят как ги чуваме...
- Малеее.... чак не ми се вярва....
- Аз ти казах, тия са си откачени... Щом са почнали секс да правят, сега минимум половин час няма да излезнат от банята... (сякаш примирен)
- Ц-ц-ц-ц... това си е прекалено, направо....
- Мале добре, че не си като преди малка.. иначе какъв срам щях да бера и заради теб в тая ситуация...
- Хаха.. нали.. Ауу тая... оле тя почна да... виж как охка.. тя направо си вика...
- Да, почна и да вика... Явно... де да знам, както я пипне някой и тя не може да се сдържа... друго обяснение нямам..
- Аз... мале човек супер странно ми е, че в момента няк'ви правят секс в банята ни.... дето сутринта се къпах в нея.. и после пак ще се къпя в нея...
- Да, просто... нелепо...

А от банята наистина малко по малко започна да се чува техния си.. онзи дивашкия секс. Вече се чуваше и пляскането от мокрите им телата, явно го правеха прави и той я блъскаше заднешком... А тя си стенеше гласно и силно без капка задръжки.. Без да им пука грам, че ние сме там.. и слушаме всичко това. Той също охкаше блъскайки я... Тя нещо го подканваше постоянно на техния език.. и даже ме хвана яд, че не разбирам какво. Изведнъж тя изкрещя доста силно.. Беше като писък дори. Явно свършваше... пискаше сякаш... я душат... и продължаваше в това време да му говори нещо там... да го приканва още.. А след няма и 5 минути изписка пак така.. силно... явно свърши отново... С Михаела чак.. бяхме влезнали в стаята, то от неудобно.. вече ни беше станало и интересно. Стояхме почти при вратата и тайно слушахме.. На моменти се подхилвахме... Тихо шепнейки коментирахме... Но на нея какво и щукна по едно време...

- ..Абе ако се опитам лекичко да ги видя....
- (прекъсвайки я) ...я моля ти се, достатъчно. Остава и да те видят, и....
- Не бе, ти пък... оле е от тук.. Виж така като е отворена вратата натам.. тука има стъкалца на нея.... даже е през тея тъмните ще...
- ..Михаела стига не прави глупости....

Тя набеляза същия начин за гледане към банята, по който и аз ги бях гледал, когато се къпаха с Азарин... Колко нелепо просто бе това?! И още преди да успея да я спра, тя клекна тихо долу и опита да подаде окото си към стъкалцето на вратата, през което да погледне към банята.. На момента я хванах за ръката опитвайки да я вдигна за да не го прави... но тя бутна ръката ми... и застана долу... и погледна...

- Оле малеее.... лееееле човек... (широко усмихната, шепнейки изкоментира щом видя)
- Стига бееее... Оффф Михаела....
- Абе престани бе, как ще ме видят... Оле, ебаси... тия направо... (гледаше ги докато те охкат и се чуват блъсаците от телата им)
- Офф... к'во... вижда ли се как се ебът? (попитах вече от интерес и аз)
- Ооо и питаш.. виждам си всичко от тука.... Мале, порно на живо.... (хилейки се)
- Ти си ненормална просто....
- Бе... стига бе, те и без това знаят, че ги чуваме.... В момента са на ваната... от тук виждам даже как и влиза кура му.. олее... Ахахаха...
- Това е позорно.. мале как се вкарах в тоя филм и аз даже... Ахахах... (стана ми смешно вече) ..друго... друго какво виждаш? (стана ми и любопитно, нямаше как)


>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!19MAUDyY!WBYYCwHFUse9vWRx7eCmC1XYQWy89yb-FnlJxwKMV80 )


- Това е позорно.. мале как се вкарах в тоя филм и аз даже... Ахахах... (стана ми смешно вече) ..друго... какво виждаш? (стана ми и любопитно разбира се)
- Еми... чукат се... и то яко.. (смеейки се) ..вкарва и го... в путката... вкарва изкарва... Тя милата се пипа отпред....
- Търка си клитора ли?
- Да... Ахахах.... на нейно място и аз щях да го правя... Оле как и го блъска навътре.... (каза, докато се чу как силно я блъска наистина, а тя започна да крещи пак силно)
- Мале тоя как не свършва след всичко това...
- Оле аз точно това чакам да видя... искам да го видя как ще се изпразни...
- Все си мисля, че.. тоя и се изпразва всеки път вътре....
- Ми.. де за знам.. точно това ми е любопитно да видя... Ама аз ако бях на нейно място в момента... сигуро щях да го изпразня с уста.. Ахахах....
- Ее брутална вече ставаш...
- Еми.. какво да направя, казвам си каквото ми е.... Оле милата... мале ако видиш колко и е хубаво...
- То... със сигурност и на него не му е зле... така като я блъска в путката, то....
- Оф много хубаво я чука честно... Пфф... искам и аз такова гадже... Ахахах...
- Помоли я да ти го даде на заем за един час и си готова.... (абсолютно на майтап казах, но не трябваше)
- Абе... бих ама... ме е срам.. чак пък толко... (каза като, че ли на сериозно)
- Ей, аз се бъзиках..!
- Добре де...
- Миха 'айде стига си гледала... че не ми харесва на къде отиват нещата... (дърпайки я да стане)
- Абе чакай бе.. на къде отиват.. луд ли си.... (дърпайки се и тя)
- Хайде... хайде остави ги... стига ти толкова....
- Оф абе престаниии! (каза по-силно шепнешком)
- Ще те чуят! Много си проста! Хайде стига, че.... дразниш ме вече... стига ти толко! (казах строго и категорично)

Тя ме усети, че съм сериозен и се отдръпна от вратата. Влезнахме навътре в стаята... разбира се все още ги чувахме... А те продължиха още малко - има няма 5-6 минути, след което утихнаха. Явно се бяха оправили вече.. Малко след това излязоха и от банята.. облечени, с мокри коси... Държейки принадлежностите си за баня в ръце... обуваха джапанките си, които бяха оставили пред вратата, за да си ходят. Аз и Михаела станахме за да ги изпратим..

- Благодарим за... хубавата баня... (благодари ни Фазел, преди да излязат)
- Няма защо.. тя не е наша дори.. на хотела е. (отвърнах аз)
- ...Беше ни много приятно да се запознаем с вас.. Днес ни е последния ден на нас, така, че... (каза Азарин)
- Така ли? Не знаех, че и на вас ви е последен ден...
- Да.. сега ще се оправим и.. тръгваме за вкъщи.. (с леко съжаление в тона)
- Е вие пък веднага ли.. Ами ние мислим утре сутринта да тръгнем с Миха...
- Да, и на нас ни се искаше на сутринта, но.. Полета ни е довечера...
- Разбирам.. ами... то явно няма да се видим май повече с вас в такъв случай...
- Е, тука до час два още може да се мернем по терасите... (отвърна Фазел смеейки се)
- Може да... (отговори Миха) ..Ази искаш ли да слезем да пием кафе с тебе преди да сте си тръгнали? (попита я с желание)
- Еми.. то.. имаме време... да, може да слезем.. ти кога искаш? (отвърна и Азарин)
- Ми.. сега, изсуши си косата и да слезем...
- Добре де.. аз ще те викна като се оправя...

Двете понеже са си и наборки, намериха се.. макар и накрая. Слезнаха долу на хотелското барче да си побърборкат по момичешки и да пият кафе като за довиждане.. А аз останах в стаята. Щяхме да излизаме чак вечерта с Михаела.. а до тогава бях орисан да тъпея явно. Но докато я чаках нея... и бях сам.. ми мина през акъла да взема да си пусна малко порно.. Така и така съм сам. Имах нужда малко да отпусна това напрежение в тестисите си, дето го бях събирал последните три дни. Пуснах телевизора, намерих набързо секс каналите... Легнах на дивана удобно.. И само след малко вече си бях хванал пениса под панталонките... Даваха едно порно, в което двама чукаха една мацка.. Беше доста добро.. Беше ми достатъчно, за да се оправя.. Полъсках малко така... и се ослушвах за Михаела.. След малко вече бях готов да свърша... и станах за да отида до банята, да взема тоалетна хартия за да се изпразня в нея.. Станах, отидох, откъснах едно голямо парче... направих го на салфетка и тъкмо връщайки се да вляза обратно в стаята... Чух външната врата да се отваря. Аххх мамицата му...!! Михаела...

- К'во става.. (затваряйки вратата след себе си, преди още да ме е видяла)
- Ми... ти много бързо...?!
- Е.. колко да е бързо, половин час, че и повече.... Ти... порно ли гледаше..? ахахаха... (поглеждайки към телевизора, на който нямах време да сменя канала даже)
- Ми.. просто... от скука и.... (не знаех как да реагирам)
- Тая хартия за к'во... си я скъсал? Нещо си разсипал ли..?
- А... Да.. там....
- К'во направи, мале ти с твойте леви ръце... (оглеждайки с поглед стаята къде съм направил беля)
- Не бе... не съм...

При което тя погледна към мен, усети, че нещо и мънкам и съм притеснен.. Погледна ме и отпред... където пениса ми силно стърчеше под панталонките... Седна на дивана и едва ли не избухна в смях...

- ААхахахах... оле.. сори човек.. аз.... Ако знаех, щях да те изчакам.. мале сори, че те прекъснах....
- Офф.... (отивайки да изхвърля накъсаната тоалетна хартия в кошчето)
- Споко де, ти пък притесни ли се.. Ахахах... Не бе честно, защо не ми каза... щях да те изчакам.
- Стига Миха.. стига коментирала просто...
- Добре, спирам.. ама можеше да ми кажеш.. щях да те изчакам...
- Спри де! Край! (оправяйки си фланелката за да ме покрие отпред)
- Спирам.. ето... оле... сори, наистина... (сякаш с виновен тон)
- Не соркай.. нищо не е станало.
- Съгласявам се... ама... Ахаха.. оффф... добре, спирам...
- Просто... знаеш... едно момче ако не е правило няколко дни секс.... (опитвах да се оправдая в срама си)
- Даа.. .знам... стига си се обяснявал... Всичко знам...
- Еми... в такъв случай... приключваме темата... (търсейки си цигарите за да запаля една)
- Споко бе еее, ти пък.. Човешко си е, вие момчетата.. все едно не ви знам. А и то като не си правил секс... знам как е.. Аз като съм си вкъщи да не мислиш, че не го правя... Ахахах....
- Оф стига... знам, но стига... Точка, хайде. (излизайки на балкона за да си запаля цигарата)

Михаела дойде при мен, но поне 2-3 минути имаше едно сконфузно мълчание по между ни.. И то най-вече от моя страна. Хвана ме срам мамка му... как може да влезе точно тогава и да ме хване.. Супер тъпо! Но както и да е... Вероятно времето щеше да измие срама. Тя обаче разчупи леда, като ме заговори:


>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!R9l3BDyK!tAROhOSotWO0w2hxG4ko_CDFSefKkLCMQ9P29Cu 5I3U )



Тя обаче разчупи леда, като ме заговори:


- Ази е много готина.. ако беше от София щяхме да сме си приятелки със сигурност...
- Да... ама e от място, което е на 3000км. от София...
- Е да... Иначе е свястна.. говорихме си....
- Какво си говорихте?
- Еми... всичко. (смеейки се)
- И за секса им ли?? (обърнах се към нея с интерес)
- Да.. и за секса, и за тях, и за връзките... за много неща.
- Абе вие... много бързо сте се опознали май двете..
- Да бе, тя е като мене няква.. Приличаме си много с нея, сигурно за т'ва..
- Ама вие и на външен вид си приличате даже, в телата де... (казах, но се усетих, че това не беше удачно да го казвам)
- Е.. да, може би и в телата си приличаме.. (отвърна, без много да се замисля)
- И к'во, какво си говорихте за сексовете им?
- Оле.. доста си говорихме.. 'щото... нали като тръгнахме да говориме за т'ва.. и аз и викам нали - ние ви чуваме почти винаги като го правите... И тя вика - да, знам, ние сме доста шумни.. И и викам - в банята като го правихте сега пак ви чувахме, и се смея няк'ва нали.. И тя тръгна да ми се извинява нали и вика - ние не можем да се сдържаме, такива сме си.. И си говорихме няк'ви неща от сорта нали.. И аз и разправям, че искам да си намеря приятел като нейния.. Че първия път ми е бил с много смотано момче, и че... в смисъл, че искам да си намеря човек като нейния, дето хем да е печен, хем да е готин, такъв майтапчия някъв.. и дето.. в смисъл дето да може да прави така секс, като него.. И тя почна да се смее няк'ва.. Пита ме дали съм правила секс, казах и, че такъв като тоя дето тя прави си мечтая някога да правя.. Тя пак се смее.. И ми разправя... оле.. знаеш к'во ми вика - ако ми беше казала по-рано, щях да му кажа да преспи с теб.. Представяш ли си??
- Абеее.... Това наистина ли е...
- Да бе, така ми каза.. И аз няк'ва.. Не знам какво да и кажа. Тя ме видя, че блокирах нали.. И ми вика - ти май щеше да се съгласиш, ако му бях казала да го направи... И аз пак.. мълча такава, подсмивам се само, к'во да и кажа.. И тя ме усети, почна да се хили и тя... И ми вика - кажи ми честно щеше ли дасе съгласиш..? И аз тотално блокнах човек.. Знам к'во да и кажа, ама ме е срам... И тя ме гледа и вика - мале, би се съгласила значи... И аз само кимнах такава с глава... Почнахме да се смеем някви..
- Ама ти наистина ли би се съгласила или нещо.. си се ебавала с нея просто??
- Ми... оф де да знам човек... тъпото е, че не го познавам.. някъв дето го виждам за първи път.. иначе е готин, наистина.. В смисъл пич е някъв, а и... като знам какъв секс правииии... Но просто.. сигурна съм, че едва ли някога ще го правя с такъв като него..
- Аха... абе Михаела... има толова много момчета..
- Даа, знам, но... оф абе както и да е... И.. Нали.. усети ме, че бих го направила едва ли не... И... оле тука е най-интересното....
- ..не не... (прекъснах я) ..не мисля, че искам да слушам повече, честно...
- ..ама то те късае теб.. Ама ок, като не искаш няма да ти кажа.
- Какво какво? По какъв повод пък мен?
- Ами... да ти кажа лиии... да не ти ли кажа... (започна да се бъзика)
- Михаела.. не се ебавай, хайде кажи..
- Емии... тя казаа.... че... (продължавайки да го разтяга и да не ми казва)
- Аре де, какво?! Тя за мен... какво е казала??
- Еми... че... Ахахаха... че... би спала с теб, ако.....
- О фак... ! Как... защо ти е казала това?? (бях сигурен, че Михаела се бъзика)
- Еми.. като стана въпрос нали.. че би казала на Фазел да спи с мен.. и... Аз я избъзиках нали.. в смисъл абсолютно на майтап и казах бе човек... викам - ако се случи нещо такова, да спя с Фазел... Не знам как ще ти се отплатя на тебе.. в смисъл... Тя му е гадже все пак, тя го дава едва ли не, сещаш ли се... И... Тя ми вика - ами отплати ми се със същото, ама на майтап го каза нали.. И аз - ОК, братовчед ми.. . ще хвана да ти го навия.. И тя ме погледна няква и вика - Филип ли..? И аз - да.. И тя почна да се смее няк'ва... И ми вика - дори и да се съглася, Фазел едва ли ще ми даде.. И аз и разправям - е да, ама ако ти го пуснеш с друга, защо и той да не направи същия жест..? И тя се замисли няк'ва... И ми вика вече на сериозно - искаш ли да го питам...? Викам - и за двете неща ли? И тя - да.. Мале човек, изчервих се няк'ва... То и тя де... Някво сконфузно ни стана такова чак.. Викам и - мале не сме добре с тебе... Тя вика - знам.. Ама.. и казах нали накрая, че това за мен.. в смисъл, на бъзик си гоговорим.. в смисъл, че не ги приемам на сериозно тия неща..
- Е то на бъзик ама... Ако погледнеш реално и тя си е съгласна, а и ти си си съгласна...
- Еми... Бе едно е да сме съгласни, друго е да се случи наистина... Ти представяш ли си верно да го направиме.. ужас...
- Да, т'ва няма как да стане.. Помечтали сте си двечките като за довиждане...
- Е да бе човек, то много ясно... Поне си поприказвахме простотии малко... нали знаеш - мечтите са безплатни..

В този момент излезе на тяхната тераса Азарин.. Двете с Миха се усмихнаха една на друга.. Ази дойде към нас, заговори се нещо пак с Михаела, а аз ги оставих двечките да си бъбрят.. Влезнах в стаята, метнах се на канапето.. започнах да си играя на телефона.. Те поне двайсетина минути си бъбриха на жегата отвън.. Аз дори затворих вратата, за да пусна вътре климатика. По едно време Миха чукна на вратата за да и я отворя.. Станах, отворих и, тя влезе... Погледна ме с див и опулен поглед... с треперещи бузи, миг преди да ми каже явно нещо просташко и интересно отново... И проговори:

- Ти.... искаш ли.. да ти кажа какво ми каза Ази току що?
- Оле.. хайде кажи какво пак ти каза твойта Ази... (продължавайки да си цъкам в телефона)
- Обърни ми внимание де! Остави тоя телефон.. важно е..
- Офф... Какво бе Миха, слушам те.. (оставяйки телефона)
- Значии... оле... не знам как да го кажа....
- Бе... тая да не... Да не е говорила с оня... за тия неща... простотиите ви??? А?
- Да... Ахахахахахаа... мале... ще потъна в земята сега човек.....
- Абе вие друга работа нямате ли си бе...?! Детска ви работа... с какви глупости се занимавате..
- Ама питала го е, наистина, казвам ти! Не се бъзикам....
- Да, аз виждам, че не се бъзикаш... И... К'во?? Нашил и е шамарите нали..?
- Нее, не бе луд ли си.. Той... съгласил се е... разбираш ли...?
- А?? Е тея са.. тея верно са некъв вид извратеняци.. И ти.. ти какво и каза ме интересува?
- Еми.. какво да и кажа.. аз... одеве и го казах....
- Че... че с него искаш... че ще спиш с тоя ли??? Ти на сериозно ли ми ги говориш тия неща тук и сега !!??
- Офф.. не... не бе... оле не знам.... (дойде при мен на канапето и се гушна в мен)
- Миха...... (въздъхнах)
- Оф ужас... (изчервена)
- Миха това не е реално да искаш да го правиш.. Ти си на 15...?!
- Да, знам.. но то и тя е на 15, а виж как я.... Охх... чувствам се ужасно в момента.... искам да потъна в земята....
- ..Реално.. ти се иска да го направиш.. нали? (осъзнавайки какво и е)
- Да, дааа... просто да, но... Не мога... В смисъл.. добре - кажи ми кога ще имам такава възможност..? В смисъл някво... авантюра е, разбираш ли, примерно.. Да речем, че в няк'ви мои момичешки мечти съм си мечтала за няк'ва такава случка.. Готин, мургав, някъв пич... Почти непознати сме... и пламва няква страст... в друг град, в Дубай... Оф.. Не ме разбираш нали..
- Не не... да ти кажа разбирам те и още как.. Ама.. Добре, ето питам те честно - можеш ли да направиш такова нещо? (като бях сигурен, че ще ми отговори отрицателно)
- Ами.... не знам... може би.....
- Какво? В смисъл...?
- Може би да... (поглеждайки искрено в мен)

Аз се плеснах по челото... Никога, ама никога не бях очаквал от нея да ми каже, че е способна на такова нещо, по такъв начин... А тя след като ми видя реакцията, каза:

- Добре де.. Филипе.. Ако.. ако приемем, че наистина аз го направя например... Нали се сещаш, че и Ази ще го направи с тебе.. В смисъл... поне това ни беше уговорката, вярно, че се майтапехме с нея, но... в крайна сметка ако стане...
- Ти.. ти си... Как аз.. ... . .?! да.... ще... (не можех да открия думите)
- Добре не би правил секс с нея ли? Ако кажеш не ще е просто една голяма лъжа.. Сто пъти ти самия ми каза, че те кефи, че е красива... Все едно, че не би спал с нея егати....
- Не моля те... искам да спрем до тук....
- Ама не.. Дразниш ме като се измъкваш така... "искам да спрем до тук" и край.. Аз знам, че би спал с нея.. просто съм сигурна.
- Добре виж...
- ..няма к'во да гледам... Ти нали си ми баща и не ми даваш да дишам дори, това също го знам...
- Не, не започвай отново...
- ..е какво да не започвам?? Ето питам те - не би ли спал с Ази?? Кажи ми ама честно?
- Михаела.....

СЛЕДВА ЧАСТ 14 >>>

[Div4uk]

ЧАСТ 14 (ПОСЛЕДНА) >>>


( Частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!d0cziSwT!6GacVl6kXDtLvHTWGniloLn0m3-AtvGfENLCOwmZ6j4 )


- Ама не.. Дразниш ме като се измъкваш така... "искам да спрем до тук" и край.. Аз знам, че би спал с нея.. просто съм сигурна.
- Добре виж...
- ..няма к'во да гледам... Ти нали си ми баща и не ми даваш да дишам дори, това също го знам...
- Не, не започвай отново...
- ..е какво да не започвам?? Ето питам те - не би ли спал с Ази?? Кажи ми ама честно?
- Михаела.....

Тук замълчах.. не исках да и отговоря изобщо. Но тя отново попита:

- Пoпитах те, кажи ми.. Не би ли спал с нея?? Искам отговор...
- Оф добре, да бих. Бих, но... не тук, не сега, не по този начин, не така.. Просто.. не...
- Ами ето! След като ти би спал с нея защо аз да не спя с него?!
- Не не.. ти не ме разбираш...
- ..е какво тооолкова има да разбирам? Ето ти сам казваш, че би спал с нея...
- Да, но не... ти не...
- (не ми даваше да се изкажа) .. Какво, не?!
- ..чакай, ти изобщо не...
- ..Ама говориш ми глупости в момента, глупости ми говориш, при положение, че аз самата знам, че искаш да спиш с нея, при положение, че ти самия го казваш.. Какво отричаш мамка му?
- О не.. ти... ти се запали много....
- Ами как няма да се запаля, ти си ебаси нагаждача честно... Просто винаги си нагаждаш ситуациите няк'во.. такова удобничко и се измъкваш... А знам, че ти се иска да спиш с нея.. иска ти се да я изчукаш.. да усетиш вкуса на путката и... знам го просто...
- О не... Михаела...
- Кажи ми, че не е вярно, а?
- Аз... добре остави ме да се изкажа поне! (креснах)
- Да, изкажи се..
- Да, аз бих искал. Но това, това е... ти не си малка, сигурен съм, че осъзнаваш колко грозна история е това.. Ти си ми братовчедка, а това дето искаш са някакъв вид сесксуални разменки дето...
- И какво, като съм ти братовчедка съм няк'ва по-саката, така ли?
- Не не.. нямах това...
- Ами какъв е проблема тогава? Ти.. всъщност ти си тъпия.. Ти не осъзнаваш, че т'ва момиче, дето реално е 'баси сладката мацка ти е навита и иска да спи с теб.. Аз не знам.. ти да не си гей.. просто вече и т'ва се чудя...
- Михаела прекаляваш... Виж аз... аз виждам, че наистина много искаш това да се случи, ти така се разпали, че... Обаче ти явно не схващаш, че... Дори да... Дори да предположим, хипотетично да предположим, че някак.. се съглася и... И го направим... Как мислиш, че ще стане? Ти отиваш оттатък при него, тя идва тук при мен и... и през стените се чуваме едни други взаимно какво правим...?! Не това е абсурд невъзможен, не....
- Абе... Добре, ще го измислим, де да знам как ще стане.. Но ако имаш желание.... но ти всъщност си гей явно и...
- Еее престанни де!
- Е к'во да престана, аз ти казах... Такава възможност едва ли ще имаш някога.. Момиче като Азарин едва ли не да ти каже.. "искам да се ебеме"... Много си зле...

И да.. замислих се... Замислих се мамка му.. Това, дето Михаела говореше.. да, беше права. Но... Що за извратена история в крайна сметка? ОК, ако бях сам, без Миха нямаше и да се замисля, на момента щях да изчукам Азарин... Но това беше някакъв вид сделка с братовчедка ми.. Беше.. беше гнусно чак! Замислих се за няколо минути.. тя излезе на балкона разсърдена. Вътрешно такова желание всъщност имах да спя с Ази.. ама... Като се замислех, че пък онзи ще спи с Миха... това ме отвращаваше... И някак.. премерих мислено плюсовете и минусите.. В крайна сметка, Михаела бе момиче, което вече бе правило секс.. Реално нямаше да ми пука в която и да е друга ситуация, че ще прави с някой някъде си секс.. То няма момиче, което да не го прави.. но... Тук и сега... просто имаше нещо нестандартно в цялата история.. И може би.. може би ако нещата имаше възможност да се случат по.. някак си по по-дискретен начин.. в смисъл аз да си го правя с Азарин, а тя с онзи, без да се чуваме едни други и без.. едните да са около другите докато го правим... Може би... в някаква такава ситуация... щях да си позволя да го направя. Но всъщност, това бяха неща тотално неизяснени.. Затова и излезнах на терасата при Миха и и казах:

- Михаела...
- Махни се.. знам. Не искаш и точка.. ето казах го вместо теб, но на кратко. (разочарована)
- Не.. друго исках да ти кажа..
- Като например? (обръщайки се към мен)
- Като например... че всъщност... в някаква идеална ситуация, бих го направил, но...
- Говориш ми истината или..?
- Да... говоря ти каквото мисля.. но...
- И?
- И.. истината е, че да, бих го направил, но не и по този начин. Виж... Просто няма как да стане.. просто ако бяхме в по-разделечени стаи поне....
- ..Е съгласен ли си тогава?! (попита ме прибързано преди да довърша)
- Да, на теория да, но ти не ме изслуша...
- Ами какво ми обясняваш тогава повече?! (още нервна) ..Ако си съгласен значи си съгласен!
- Да, но има неща дето няма как да станат...
- Кое няма как да стане?! Всичко ще стане, ще го измислим.. просто ми кажи, че си навит...
- Миха може да съм навит, но е невъзможно!
- Възможно е, възможно е! Стига да си съгласен... ще го измислим как ще стане.. повярвай ми...
- Кой и как ще го измисли Михаела?! Ти и Азарин ли??
- Не.. ако трябва всички заедно ще го измислим.. кажи ми, че си съгласен и от там нататък...
- ..ти си се навила много яко обаче... оле майко.... просто стоя и те гледам и.. виждам те.. ти направо... ц-ц-ц-...
- Еми.. може и така да е... Защото просто знам, че такава възможност едва ли ще имам през живота...
- Миха ще имаш хиляди възможности да правиш секс...
- Но не така, не с него, не тук, не... просто... Ти също ще правиш хиляди пъти секс след като си отидем, но никога няма да го напарвиш с Азарин... никога няма да я видиш повече дори..
- Оф Миха... аз... аз знам, че е така...
- Тогава хайде...! И ти обещавам, че на кака Лора никога нищо няма да кажа....
- Да, това също бе едно от нещата, заради които не исках...
- Мислиш, че ще и кажа нещо ли? Оле... ти не ме познаваш или... какво?
- Да аз... познавам те и знам, че пазиш тайни ама... то тоя случай не е като други...
- Знам, мислиш, че не знам ли..? Никога не бих и казала, Филипе... това дори не го коментирай.... познаваш ме повече от всеки каква съм..
- Добре... дори и това да е така.. Как.. в смисъл.. как си го представяш ти?! Те дори си отиват след час.. или може би по-малко..!? (започнах даже да го обсъждам)
- Ами... ще видим... ще стане някак.. може би.. де да знам. Кажи ми просто, че си съгласен...
- Миха....
- Съгласен си.. така ли?? (попита ме вече с усмивка на уста)
- Оф мале.... Михаела....
- Йееесссс....!!!!! (викна силно и ми скочи, вкопчвайки се с крака около кръста ми.. и ме разцелува)
- Оле мале... спри се.... (подканих я да се осъзнае) ..ще ти видят гъза хората долу...
- Дреме ми ... оле... отивам да... чакай... отивам да говоря с нея.... (слизайки от мен)

При което изтича директно през вратата.. Отиде право на тяхната и им чукна.. викна Азарин да излезе... Двете се заговориха в коридора... Аз си влезнах вътре... затворих вратата.. Мислех си - да прави каквото иска.. Не можех да се разправям повече.. Това си беше някакъв вид цирк, който явно нямах сили да спра. И нямаше и десетина минути и Михаела се върна..

- Какво..? (попитах отчаяно)
- Ами.. всичко е уредено май... те сега ще дойдат...
- Май..? И за какво ще идват тука??
- Еми... ще дойдат да.. говорим...
- Оле майко ..... (хващайки се за главата)
- Е стига де, и мен ме е срам ама.... И на теб ще ти е хубаво с Азарин, така че не се прави...
- ..Ама сега заслужаваш да те оставя тебе, ти да говориш и да се разбираш какво и как....
- Да да, само посмей....
- Добре, какво сега... В смисъл защо ще идват??
- Ами... де да знам, за да се разберем... как да ти кажа...
- А? Ти дори не знаеш защо точно си ги викнала сега??
- Не.. не бе. В смисъл.. разбрахме се с Ази да дойдат.. да видим.. някак ще се разберем, нали трябва да дойдат за да се разберем...
- Вероятно да, но.. Не ми харесва несигурността, с която подхождате... Но след като сте на по 15 и двете то каква сигурност у вас...
- Бе аре стига.. Вие като сте по-големите разберете се вие тогава как да стане..?
- Ми... то натам е тръгнало.... колкото и да ме отвращава ситуацията, в която ме поставяш в момента... Кога ще дойдат?
- Ами.. всеки момент... те си.. Те си събират багажа и...
- Ама те се изнасят вече ли? Освобождават стаята в момента??
- Да...
- Е... Ама чакай сега, нали се разбрахме поне... Миха ти как си го представяш да стане в така създалата се ситуация? В смисъл болния ти мозък... разбира ли, че имаме една стая на разположение.. и това е нашата???
- Да бе... да... Ама аз от къде да знам, че се изнасят вече.. Тя ми каза вече след като се разбрахме...
- Е... И сега? Сега отиди и и кажи, че няма как да стане....
- Ама аз не съм искала така да стане... не очаквах, че си напускат стаята... (в този момент се чукна на вратата)

>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!Jx8B3LTL!120uhK7XW8QJhtZrOxKOtrh1SEhC8WzE_FNUFaG LF-U )



- Ама аз не съм искала така да стане... не очаквах, че си напускат стаята... (в този момент се чукна на вратата)
- ..Ще си понесеш последствията много яко после, обещавам ти го!!! (казах и мега ядосано през зъби, докато отивах да отворя)
- ..извинявай... аз просто не знаех... (отвърна с виновен и разкаян тон изчервена, но беше късно вече)


Отворих вратата. Естествено бяха Азарин и Фазел.. поканих ги да влязат, нямаше как.. И даже внесоха вътре трите си огромни сака с багаж. Аз не знаех как да ги посрещна в случая изобщо... И казах:

- Вие.. събрахте багажа.. и... готови сте...
- Да, доста багаж.. Добре, че е Фазел за да го носи.. (отвърна усмихнато Азарин)
- Ами... елате де... влезте.. то... (подканих ги от неудобство)


Те влезнаха, седнахме те на дивана, а ние с Миха на канапето.. А Фазел първи подхвана неудобното започване на разговора:

- Ами... Азарин и Михаела... Говорили са си някакви неща...
- ..да, верни са... Разбрали са се... (отвърнах прибързано)
- Аз... не съм предлагал подобни неща, но Азарин ми каза и... Те са си говорили за... (явно и на него му беше сконфузно и се зачуди как да продължи)
- ..да, знам.. За същото. (отвърнах накратко)
- Хаха.. (стана му смешно на човека, Михаела също скришно се засмя, гледайки да не я видя, понеже знаеше, че съм нервен в момента) ..Ами... аз не знам какво да кажа.. Те двете са се разбирали, и просто.. Дойдох да видя.. Да говорим, не че...
- Ами.. да но... В смисъл... то в случая.. (запецнах и аз, супер скована ситуация бе това!)

Последва едно отвратително и нелепо мълчание от всички за няколко секунди.. Но Фазел опита да разчупи ситуацията по доста печен начин:

- Хора, искате ли да ви черпя едно вино.. Имам десет бутилки вино в единия сак... (ставайки да извади една от тях) ..Имате ли чаши?
- Да, да имаме.. (отвърна Михаела и стана за да даде)
- Имам мерло, каберне.. това не знам какво е, не съм го пробвал... Кажете само от кое... (ровейки вече в сака)
- Дай.. дай кабернето по-добре... (отвърнах примирен вече с всичко, палейки си цигара)
- Имам и кутии със сладки.. какво искате да ви черпя.. Останаха и три шоколада, ето и тея бонбони... ще се разтопят даже... От кои искате? (вадейки ги едно по едно)
- Не знам... За сладкото жените да кажат...
- Михаела, ела.. (повика я) ..Избери си...

Миха остави чашите на масичката и отиде при него, докато той ровеше из саковете и и показваше какво има. През това време Азарин излезе на терасата, понеже също си бе запалила цигара. Аз с моята също излязох.. Дръпнахме набързо цигарите и влезнахме вътре.. Михаела и Фазел в това време бяха седнали на дивана и заедно се бореха с една от кутиите със сладки.. не можеха да разпечатят целуфана и. Миха чоплеше от едната страна с нокти, а Фазел от другата дърпаше нещо... Бяха такава смешна картинка.. Двама души се борят с една нищо и никаква кутия.. С Азарин се разсмяхме и двамата щом ги видяхме.. А те засегнати, че им се хилим отвърнаха:

- (Фазел) Ето, смеят ни се..
- (Миха) ..ами да им я дадеме на тях да я отворят.. ние ще си почиваме...
- (Аз) А не.. който си има работа да си я върши..

Фазел се разсмя. С което като цяло - криво ляво, поразчупихме някак ледовете май като за начало. Аз сипах в чашите на всички от виното.. А двамата горките още се бореха с кутията.. И докато чакахме да я отворят, за да дойде Михаела да си седне на канапето.. С Азарин седнахме на него.. и по този повод тя им каза:

- Хора оставете я бе.. Вземете друга.. луди ли сте да се борите с една кутия един час...
- ..Аз като хвана нещо не спирам докато не го направя... дразни ме... (отвърна в неин стил Михаела)

Докато ги чакахме, с Азарин даже си казахме и наздраве. Виното беше страхотно! Загледах се обаче в маникюра на Ази, беше доста странен.. и доста красив.. И я попитах:

- Тука ли си си правила маникюра?
- Да.. тука на ъгъла има маникюрист.. Малко по-надолу, където са такситата..
- Да.. май се сещам къде.. Напарви ми впечатление, 'щото.. На Михаела съм и обещал да я водя на маникюр докато сме тука.. Че претърпя един инцидент с единия нокът..
- Аха.. Ами заведи я де...
- Обаче... Михаела виж.. (хванах ръката на Азарин както седеше до мен, за да покажа на Михаела) ..Харесва ли ти как са го направили момичето? Искаш ли такъв?
- Ехааа... (ахна Миха) ..Много як е наистина... Колко ти взеха? (попита Ази, докато същевременно късаше целуфана на сладките)
- Ами доста.. 80 евро...
- (Аз) ..Ебаааси и маникюра... Миха няма да е такъв, от сега ти казвам... (пускайки ръката на Азарин)
- Оле после ще се разправяме по тоя повод, от сега ти казвам... (отвърна ми тя, като си мислеше, че ще ме убеди да и платя 80 евро за маникюр)
- И аз.. също съм ти обещал, че ще се разправяме след това.. ти само изчакай...

А тя, като осъзна сериозността ми, млъкна и се наведе да си чопли там кутията, без да каже нищо. В това време Фазел стана и извади една друга кутия със сладки от сака.. Отвори я с едно движение... и я подаде на Михаела казвайки и:

- Хайде зарежи я тая кутия.. явно е дефектна..

Михаела взе отворената кутия и я сложи пред всички на масата.. Естествено, взе си първа от сладките. Харесаха и... Взе си даже почти цяла шепа след малко... Малко по малко се разговорихме.. леда бе почти разчупен вече.. И така цял половин час мина почти, в приказки, вино и шоколадени сладки.. Докато в един момент малко по малко.. от дума на дума.. стигнахме отново до темата, с която бяхме почнали:

- ... .. .
- (Аз) ..понеже са си наборки... Затова. Ако бяха на различни възрасти, едва ли щяха да са и на едно мнение...
- (Михаела) ..Ми приемете, че с нея си приличаме по характери просто... (Ази се разсмя, кимайки потвърдително с глава)
- (Фазел) ..Аз... аз честно да ви кажа.. никога не съм си представял подобно...
- ..Аз също... (отвърна Михаела, която още седеше до него.. При което чак тогава се усетих за специфичността на факта, че от както сме седнали, Азарин седи до мен, а Михаела до Фазел... Как се бяха нагодили нещата така.. благодарение на една трудна за отваряне кутия със сладки)
- Нито пък аз. (отвърнах и аз)
- Аз обаче.. си го представях... (каза накрая Азарин смеейки се)
- ..добре де, и аз.. признавам си.. (каза и Михаела)

Аз вдигнх очуден вежди... И казах:

- Абе вие и двете.. просто.... кой би предположил, че сте такива откачалки... (при което Фазел се разсмя)
- (Фазел) ..Но, ако имаше едно жури да ги оцени двете... и то нямаше да може да прецени коя е по-красивата.. (хващайки ръката на Михаела, погледна я право в очите)
- Еее.. това беше.... (изчервена от срам отвърна му Михаела, оставяйки ръката си в неговата без да се отдръпне)
- ..Тя е по-красивата.. (каза Азарин)
- Може да поспориме тука.. (отвърнах на Азарин и с вълнение и риск... хванах плахо пак ръката и.. но този път не за да видя маникюра и. А тя, също не се отдръпна)

В този момент Михаела се изсмя изведнъж... И каза:

- Абе хора колко сме зле всичките... Като няк'ви ученици в първи клас сме, честно...

При което всички се изсмяхме.. Верно така си беше. А ръката на Азарин беше толкова нежна.. Кожата и бе мека и финна.. Допира с нея бе сякаш се докосвам до мека, току що изтъкана коприна... В мен нещо претръпна дори.. една силна тръпка... Сякаш се докосвах за първи път до момиче мамка му.. А просто държах ръката и, нищо повече... Да, знаех, че след като нямаме терен и за двете двойки нямаше как да направим онова, което им се искаше на Азарин и Михаела.. Но поне можех да подържа ръката на Ази и да поседя до нея... ако не друго. Дори и това ме изпълваше някак със свежест, с тръпка.. С някакво усещане чак от тийнейджърските ми години, когато за първи път се докосвах до момичета... Сякаш това ми бе достатъчно, поне това, преди да си е тръгнала. В този момент погледнах към саковете им с багаж, които ги чакаха при вратата.. Помислих си - мамка му, това момиче наистина си отива.. Тя си отива, аз също си отивам.. след някой час още и се разделяме на хиляди километри един от друг.. а тя дори искаше да спи с мен.. Мамка му.. мамка му, какво изпуснах.. Едва сега осъзнавах, че онова, което Михаела ми бе говорила докато ме навива.. е вярно. Те си говореха, а аз си мислех всичките тези неща и дори не ги слушах какво си приказват.. Сякаш Азарин вече ми липсваше.. А като се сетя, че по едно време я ненавиждах чак.. Че я обвинявах постоянно за това, че не можем да спим.. Ебаси, тогава защо я чувствах така в момента?? Сам не можех да си отговоря дори. Нещо ми стана отвътре... изтръпнах... обзеха ме тръпки, трепет... Мамка му какво чувствах към нея хей така от нищото? Та дори не я познавах...! Изведнъж без да го желая стиснах леко ръката и, сякаш в желанието си да не я пусна никога....... Просто самия аз не знаех какво ми става... Сякаш някаква магия ми бе направила... В този момент я погледнах и в очите... Тя ме погледна още в момента в който бях стиснал ръката и... По изражението на лицето и обаче видях, че тя веднага прочете какво има в очите ми... Сякаш тя четеше мен и аз нея.. И то с лекота.... Веднага след това някак измени погледа си.. Погледна ме сякаш.. сякаш ми каза "аз чувствам същото".. и съвсем недоловимо и леко.. за част от секундата тя също стисна ръката ми... Долових го, усетих го... При което за миг отново погледнах към саковете им, след това към Фазел... и накрая надолу в земята... отчаян.. Но тя пак прочете мислите ми... Лекичко ме стисна два пъти за ръката, сякаш за да я погледна... Погледнах я.. А тя ми се усмихна.. За първи път се разбирах с момиче без изобщо да говорим... Директно четяхме мислите си, жестовете си, погледите си.. А тя бе едва на 15!? И дори не се познавахме, никога не се бяхме виждали, никога не се бяхме опознавали... Това бе прецедент. Дори с Лора не сме се разбирали никога така... Даже на моменти доста трудно се разбирахме с нея дори и с думи.. но с Азарин.. С това момиче нещо имаше, нещо много нестандартно...


>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта не е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!tgkxFJAb!2ckmTY5yJCvJgz9qMkkljRtH8YRkyjG7wYtquci WSXM )

...но с Азарин.. С това момиче нещо се случваше просто, нещо много нестандартно... Изпитвах неописуемото желание нещо да и кажа, да и прошепна поне в ухото.. Да я попитам дали тя поне знае каква е причината да четем мислите и погледите си така лесно... Но нямах смелостта да го направя.. не и пред Фазел.. просто нямах тази смелост. А той и Михаела си бяха завързали някакъв разговор... Явно си имаха общ език.. бяха си хванали някаква тема и нещо си обясняваха един на друг.. И тогава Миха се обърна към мен и ме запита нещо изведнъж:

- ...защото според мен няма как да стигат до 30 градуса, нали Филипе?
- А? Мм.. не.... не ви чух за какво говорите... Какво ме питаш?
- Ехоо, Филипе ти тук ли беше до сега изобщо?
- Не бе просто... не ви слушах, в смисъл.. Кажи какво ме питаш?
- Оле човек... ти в облаците ли някъде си бил до сега... Оф както и да е... (след което продължи да си говори с Фазел)

А Азарин, въпреки, че не разбра какво ме попита Миха понеже тя ми зададе въпроса си на български, ми каза:

- Какво те попита Миха?
- Ами... нещо за някакви градуси... нещо си говорят с Фазел ама.. не ги слушах и...
- Знам.. че не ги слушаше. (поглеждайки ме право в очите)

Исках да и отвърна.. исках да и кажа... исках но... Пред Фазел нямаше как да и признавам подобни неща.. Просто стоях и я гледах в очите... и... ах ако можех да и кажа с поглед... А тя гледайки ме също в очите.. отново каза:

- ..и аз не ги слушах... (подхилвайки се)
- Може би знам.. и аз.
- С теб не си говорим с думи.. но май се разбираме и така.. (каза ми по-тихичко докато те си говореха на висок тон)
- ...не мога да ти обясня какво ми е... а искам. (отвърнах също тихо)
- Знам. В мен е същото... (успя да ми каже точно накрая)
- ..Хора кажете нещо и вие де, какво сте се омълчали..? (подкани ни Михаела)
- Ами... дайте тема де.. и да ви кажем.. (отвърнах привидно уравновесен)
- Е ние до сега сменихме сто теми... Вие къде бяхте...?
- Нещо са срамежливи двамата... (избъзика ни Фазел) ..Не са разговорливи като мен и теб.. (поглеждайки я влажно в очите)
- М... т'ва си е техен проблем... (отвърна му и тя, със същия поглед)
- Мале ще се изядете с погледи бе хора... (избъзика ги Азарин този път)
- То.. ако ставаше с поглед... (засмя се Михаела)
- Аз разбрах, че по принцип затова ме е викнала... (захвана Фазел) ..Иначе ако не и се искаше някой да я яде.. щях вече да съм на самолета може би... (смаза ни с този коментар.. и поднесе ръката на Миха към устните си както и я държеше и и я целуна. А Михаела такова доволно изражение си придаде, че щеше да се напикае от кеф)
- Аз като гледам.. (контрирах отсам) ..Тя и Азарин не е още на самолета.. току виж и нея някой.. като мене.. я е изял... (при което Михаела и Фазел се разсмяха.. А Ази... без да очаквам.. както се държахме за ръка... бутна сама ръката си към устните ми... Естествено пролича, че го прави нарочно, понеже и такава физиономия си придаде... при което и Михаела и Фазел още повече се разхилиха)
- Хора, квит сме... Не можете да ни биете по точки колкото и да искате... (отвърна им сякаш със спортен дух Ази)
- Ази ти предизвикваш ли ме...? (закачливо я попита Фазел)
- Не че съм подстрекател... Но да. (изсмя му се тя)
- Оооо... Миха да им покажеме ли, че не могат да ни бият по точки... (поглеждайки я влажно, лице в лице)
- Тия ли бе? Оле... знаеш кога ще ни бият... (приближавайки се и тя бавно към лицето му)

При което двамата приближиха лицата си плахо едно към друго гледайки се в очите... след което се целунаха по устните... А след това Фазел каза на Азарин смеейки се:

- Ето, водиме ви.. вие губите.
- Ти мислиш, че мене ли ще ме биеш по точки? Ооо... (при което се приближи към мен, хвана с две ръце лицето ми и ме целуна... по устните... Даже и езика си пусна върху устните ми... усетих го топъл... влажен.. сладък.. бавно бавно го прокара леко през горната ми устна... усетих го.. запаметих го сякаш беше велик миг... запечатах вкуса му в съзнанието си... след което ме пусна.. и накрая ме погледна право в очите.. влажно и с трепет в погледа) ...Сега видяхте ли кой е боса..? (попита ги и двамата)
- Абе гола вода е тая... (каза Фазел на Михаела) ..прави се на тарикатка ама всъщност е пълна шматка.. (при което Михаела се изсмя... и в същия момент както седеше до него, обърна се и качи бедрата си през скута му.. А той съвсем хладнокръвно, щом видя това я погали с ръка по голото бедро подаващо се от късата и рокличка.. и остави ръката си върху него)
- Нее.. Ази ми е приятелка.. няма да ми я обиждаш.. (каза Михаела лигаво, гледайки към нея)
- Така е.. С Миха сме си приятелки... (подадоха си ръка двете през масичката за "гепи пет")
- Хора... (подхвана Михаела) ..ще се женя да знаете.. Имам си мъж вече... (прокарвайки пръсти няколко пъти през косата на Фазел)
- Оле подарявам ти го... (отвърна и Азарин веднага) ..Да знаеш, че вече е твой.. (смеейки се)
- Мале толкова ли лесно ще се оттървеш от мене бе..? (попита я Фазел смеейки се и той)
- Ами за какво съм ти аз .. Я виж каква красива жена си имаш до тебе... виж колко е секси... Какви бедра, какво чудо.. Какви гърди, какви устни.. Не си ли доволен..?
- И какви очи забрави да вметнеш... (допълни я Фазел, погалвайки Миха по лицето.. след което се приближи към нея и отново я целуна по устните.. а тя му отвърна със същото на момента, гледайки го право в очите)
- ..Ази не знам, но... (захвана Михаела) ..но мъж ти какви очи има... просто.... Толкова са дълбоки, тъмни.. Като две бездни са.. сякаш бездънни ями.. Мога да се удавя в тях...
- Аа... объркала си се.. (отвърна и Азарин) ..Той не ми е мъж...
- Ааа.. я чакай малко... (досетих се нещо аз) ..Ти в Мак Доналдс-а като се видяхме и се запознахме.. помниш ли? Каза ми, че ти е съпруг?? (попитах я сериозно)
- Ами... тогава просто.... Излъгах те, но на половина...
- Сега вече нищо не разбирам.. (поглеждайки и към Фазел)
- Ами ние... (опита Ази да ми дообясни) ..искахме да се оженим наистина, но... Просто няма как... в Иран законите не ни го позволяват..
- Защото.. си малка?
- Да, точно за това..
- Е да но.. вие за себе си се водите женени.. щом сте имали вече желание да сключите брак?
- Е... преди да... нещата се промениха обаче... (поглеждайки към Фазел)
- Хмм.. тука стъпихме в дълбоката тема май без да изкаме.. (отчете Михаела)
- Нее.. не. (успокои я Ази) ..Няма кой знае какво за обясняване.. Просто с Фазел в един момент решихме, че живота е пред нас и... Че аз всъщност съм доста малка за да се обвързвам от сега с някой до живот..
- Е да но... Сте си заедно, в смисъл сте си... (опитах да допълня)
- ..И да и не.. (прекъсна ме тя) ..Аз съм свободна да съм с който си искам, а и той също.. Решили сме го така, пък.. Ако след години сме още заедно, когато вече съм по-голяма, когато съм решила да остана с него.. Тогава може да се оженим.. но за сега.... За сега сме решили да имаме такава връзка, без да си държим сметки... и всеки да е щастлив както си желае..
- Което... (включи се и Фазел) ..което обяснява това, че сме сега тук.

Настъпи кратко мълчание. А малко след това, Михаела по най-просташкия начин реши "уж" да разведри обстановката:

- И затова.. аз си имам вече мъъъж... (замлъкна за кратко усещайки се) ...М.. какво? Защо ме гледате така.. Опс.. май не трябваше да го казвам това точно сега... (изчерви се)
- Оф Михаела колко си зле.. (плеснах се по челото казвайки и го)
- Ее хора.. Стига бе, тя се шегува.. (защити я Азарин) ..А пък и да не се шегува.. какво? Ако двамата се обичат....
- Мале стига бе Ази.. (спря я Миха) ..луда ли си аз на майтап го казах..
- Оф много сериозни станахте изведнъж.. (скастри ни Азарин) ..Бе хора, аз дори му позволявам да прави секс с нея.. вие...
- Ау.. дават те на мен.. видя ли сега..? (каза му Михаела, поглеждайки го пак влажно в очите, докато бедрата и още стояха през скута му.. А той в това време погали крака и с ръка.. от там, от където свършваше късата и рокличка, чак до стъпалото и... и обратно)
- Взимай ме.. (отвърна и той) ..Взимай ме докато съм тук... (каза и хилейки се.. След което повдигна бедрото и с ръка и поднасяйки го към устните си.. и го целуна.. при което се откри леко горната част от бедрото и.. почти половината на дупето и.. Добре поне, че не и се откри повече, че да се види, че няма бельо)
- Малее.. (възкликна Михаела) ..ще ти изям очите... (гушкайки се силно в него, стисна го с две ръце към себе си)

>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!Ul8V0T5K!_D53OX5PpavaPyhvYkudZonzXiVXcmOhq7_Zk5o aR8E )

- Малее.. (възкликна Михаела) ..ще ти изям очите... (гушкайки се силно в него, стисна го с две ръце към себе си)

Аз реално знаех, че няма възможност нито те двамата да направят нещо повече от целувки, нито аз с Ази. В една стая, нямаше как да се случат нещата. Виждах, че те двамата са адски навити един на друг.. Но за съжаление нямаше как да ги огрее. Оставаше им ей така, да се порадват един на друг за малко.. и това да им остане. Затова и не ми правеха впечатление нито прегръдките, нито целувките им. Но въпреки всичко, те двамката настоятелно продължаваха с флиртчето, понеже той я погали по голите и рамене.. А тя му отвърна като прокара отново пръсти през косата му.. Той пак се приближи към устните и.. и отново я целуна... Тя отвърна на целувката му.. След което взаимно си пуснаха за малко дори и езици... докато през това време той галеше краката и по цялото им продължение, както бяха на скута му. А това нещо взе, че се проточи... И Азарин се обърна към мен и ми каза:

- Искаш ли да ходим на терасата?
- В смисъл... с цел да не ги притесняваме.. или??
- Ами... може би да...
- Ама.. те... едва ли ще продължат много, защото... От едни целувки по-далеч няма как да се стигне.. В една стая сме всички... нали се сещаш?
- Да знам... имах предвид, че просто.. Малко се чувствам неудобно... Виж, че те са се разпалили доста като ги гледам... Ние съвсем не сме на тяхната вълна и... ми е едно...
- Поне не сме все още... (закачливо подметнах)
- Хаха.. да, поне не все още...
- Добре хайде да ходим на балкона... Нека поне да се нацелуват на спокойствие... То това ще им остане.

При което с Азарин станахме и излизайки към терасата тя им каза:

- Хора, оставяме ви малко на спокойствие... Да се порадвате един на друг...
- Е.. не, че ни пречите... (каза и Фазел) ..но щом сте решили да се усамотите на терасата, кой ви спира..
- Може пък и това да сме решили, де да знаеш.. (закачливо му отвърна Азарин)

С Ази излязохме на терасата. Подпряхме се на парапета и двамата един до друг и гледахме отгоре красотата на Дубай.. Запалих си цигара.. Тя не пушеше. Именно затова, само след няколко дърпания я загасих, не исках да и преча с дима. И след като вече бяхме на спокойствие, реших да опитам да и кажа:

- Азарин... докато бяхме вътре... не знам за теб, но... у мен имах едно странно усещане...
- Привличане... (констатира, без да разбера дали ми го казва, или ме пита)
- Да.. привличане.
- Знам. (отвърна гледайки напред в хоризонта)
- И.. не мога да го знам със сигурност, но.. Стори ми се, че усетих същото привличане и у теб...

При което тя се обърна към мен... погледна ме в очите и ми каза:

- Много добре знаеш, че е така... видя го много добре при това...
- .. и сякаш четяхме мислите си седейки на канапето там...
- Да... разбирах всичко само от погледа ти... Дори с Фазел никога съм се разбирала по такъв начин...
- Нито аз с моята приятелка...

Замълчахме за малко... Тя държеше ръката си на парапета, гледайки някъде напред.. Видях ръката и, сложих моята върху нейната.. А в този момент тя вплете пръстите си в моите... Тогава и казах:

- Знаеш ли какво... Точно в този момент съжалявам, че с теб не се видяхме на друго място, в друго време, при други обстоятелства...
- ..Някъде и някога където... да не трябва да си тръгвам.. (допълни тя)
- Да... някъде където да не трябваше да си тръгваш... (гледахме се очи в очи влажно)
- Мале.. побиват ме тръпки когато ме погледнеш... А дори не се познаваме... (каза ми, погалвайки ме с нежната си ръка по лицето)
- А мен само и да стоя до теб... ме побиват. (погалих я с пръсти нежно по вратлето под косата и... При което усетих как тя претръпна)
- Ох ужас... (каза тихо поглеждайки в страни от неудобство)
- Какво..? (попитах я)
- Ох не знам... просто.... (прегърна ме изведнъж и се притисна в мен) ...просто не знам защо, не знам как, но... ти... привличаш ме толкова силно.... оф какво ми става...
- Явно същото, което и на мен... (прегръщайки я и аз към себе си)

Така постояхме известно врме прегръщайки се.. Но аз, неволно.. просто интуитивно... подтикнат от привличането.. Бръкнах с едната си ръка под блузката и отзад при гърба и.. И я прегърнах така... усещайки с длан нежната плът на гръбчето и.. При което тя отново претръпна с тялото си.. И бръкна и с двете си ръце под фланелката ми отзад при гърба ми... притисна ме пак към себе си... и дори с едната си ръка прокара бавно с нокти по гърба ми... под фланелката отдолу... при което отново изтрепери тялото и... Аз не успях вече да устоя... Повдигнах брадичката и и я целунах страстно.. директно с език... Тя пусна и своя... Смесихме трепет и страст в едно, чрез допира на език с език... Тя обаче не можеше да удържи сама себе си.. Съвсем малко след като допряхме езиците си.. тя сякаш се разтрепери отново... изсумтя на два пъти издишайки тежко... и ми се метна на кръста обгръщайки ме с бедра, както стоях прав... Държеше ме с ръцете за врата и продължавахме страстно да се целуваме.. Явно нямаше повече какво да си кажем.. Просто всичко беше ясно вече... Но това не беше всичко... Тя наистина не можеше да се владее.. сега вече знаех, че е от онзи тип момичета, които нямат и капка сила да се овладяват.. Тя попадаше на 100%, веднага, под влиянието на страстта и не можеше да мисли за друго... Това отсъдих категорично, по това.. че малко след като ми се метна и ме сграбчи с бедра през кръста... започна и да се движи леко... едни движения в кръста... ритмични и еднозначни... извиваше тялото си, плъзгайки се нагоре и надолу по моето... От което вече сдобих пълна представа, че тя няма възможност да се владее.. Може би това беше и следствие на това, че е още толкова малка, но... Явно същото обясняваше и факта, че беше толкова шумна и не можеше да се сдържа, всеки път когато ги чувахме да правят секс с Фазел. И докато консумирахме страстта си по този начин... Тя разко смъкна едната си ръка от врата ми.. надолу... между разтворените си около мен бедра... между краката си... и усетих... че се разтри енергично през дънките... там. Продължи да го прави поне цяла минута... докато се целуваме бурно в същото време... И когато се нацелувахме, тя слезе от мен.. стъпи на земята... въздъхна.. Погледна отново напред в хоризонта и ми каза:

- Страхотно беше... това просто ще го запомня... (прехапвайки устни и дишайки тежко)
- Аз също няма да го забравя.... просто не мога да го забравя... (отвърнах, докато сърцето ми все още туптеше бързо)
- Ох... мале, а колко ли е часа вече... забравих в колко ни беше самолета, а Фазел... Я да видиме какво правят тези влюбените.. че скоро трябва да тръгваме май...

При което и двамата се насочихме вече да влизаме към стаята.. Но точно преди да влезем.. в мига, в който видяхме Фазел и Михаела.. Застанахме там, на прага.. и учудени се спогледахме с Азарин. Михаела и Фазел се натискаха... Целуваха се... Той седеше на леглото, а тя го бе възседнала в скута му.. прегръщаха се и се мляскаха до несвяст... Но нищо не беше толкова провокативно, колкото това, че... Както му беше седнала Миха в скута.. простряла бедрата си от страни на неговите.. мляскайки го.. Късата и рокличка се бе вдигнала малко над половината и дупе нагоре... понеже и е хем тясна и хем къса... от позата и просто се беше повдигнала от половината и дупе... И както я гледахме точно отзад с Азарин... ясно и се виждаше, че е без бельо на дупето си. И не знам дали Фазел все още бе разбрал това.. Но факта, че в момента му се бе качила върху скута.. а отдолу путката и стои гола... и тя продължава да се забавлява... нич не ми хареса.



>>>

[Div4uk]

>>>


( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук - https://mega.nz/#!d1MUADia!0xi9s0E8gOs4zLU7-ATjDP5dpVgTkw9ZpSmCiw3MXXo )


Но факта, че в момента му се бе качила върху скута.. а отдолу путката и стои гола... и тя продължава да си се забавлява... хич не ми хареса. А Азарин щом видя това.. захили се... и ми каза тихо докато стоим там на прага:

- Мале.. кога пък е успял да и свали бельото...
- Не.. не и го е свалил.. тя... тя е без... няма.. в смисъл.. пфф.. бе дълга история е...
- Как.. така.. няма..? (недоразбирайки)
- Ами така.. няма... загуби си всичките куфари с багажа.. на идване, на летището.. Дойде без бельо, без дрехи... С ей тая рокличка дето в момента я виждаш... Накратко.. това е причината. (при което чак мен ме хвана срам заради Михаела)
- О миличката... Защо не ми е казала... щях да и дам едни от моите прашки поне... горката..
- То няма за кога вече.. днеска си отиваме и без това.. вкъщи си има прашки един тон.
- ..Ама иначе има много сладко дупе милата.. (захилено ми сподели)
- Така ли мислиш...
- Да.. имаш много красива братовчедка... Фазел затова я харесва толкова.... Само, че ще трябва да ги прекъсна май... Защото ако закъснеем за самолета ще го убия...

При което и двамата с нея влезнахме навътре в стаята... А те щом ни усетиха се поспряха.. Михаела си придърпа колкото можа роклята надолу... Но пък не се отмести от скута му. А Азарин каза:

- Фазел, самолета в колко беше.. да не закъснеем?
- Как така не знаеш кога ни е самолета..? Има кажи речи три часа още до тогава.. Бъди спокойна. (галейки Михаела по гръбчето и)
- Аа добре... Тогава на теб ще разчитам да кажеш кога ще тръгваме..
- Бъди спокойна.. (отвърна и уверявайки я)
- И к'во... вие.. забавлявате ли се иначе тука, как върви а? (попита ги хладнокръвно)
- Ами... все по-добре върви... (усмихвайки се, погледна влажно в Михаела, а тя подсмивайки се го погали по врата с ръка)
- Ах вие... ти гледай само да не и изядеш устните... (избъзика го Азарин)
- Няма.. (отвърна и Фазел) ..Ако аз изям нейните, ще и дам тя да изяде моите... (приближавайки я към себе си я целуна по устните и леко я ухапа дори)
- Диваци.. (на шега им каза Ази) ..А'ре изяжте се.. да видя дали ще успеете... (шегувито ги подкани и тръгна да излиза отново на терасата)
- Миха... (обърнах се към нея на български) ..Отдолу си без бельо, не забравяй. Всичко ти беше отвънка преди малко. Внимавай, знаеш, че съм на терасата.. все още съм тук все пак. Всичко се чува и всичко се вижда, ограничавай се.. За пореден път ти напомням, че докато сме в една стая няма как да се случи онова, дето ти се иска.. Те двамата също го знаят това, надявам се, че и ти. Нали ме разбираш правилно ?? (изчетох и набързо конско сякаш)
- Да бе човек, спокойно... (с виновен тон, придърпвайки от неудобство отново рокличката си надолу)
- Не съм спокоен. Докато не си тръгнат не мога да съм спокоен. Така, че внимавай.. както виждаш и аз се сдържам с Азарин - едни целувки и нищо повече.. Разчитам, че си сериозна, внимавай. (излизайки от стаята я предупредих за последно и ги оставих и аз)

Излизайки на терасата видях, че Азарин бе седнала на малкото диванче, което бе там. Седнах до нея.. хванах я отново за ръка.. а тя отново на момента преплете пръстите си с моите.. И и казах:

- За щастие.. имаме около още 2-3 часа до преди да си тръгнеш...
- Явно да.. (стискайки ръката ми) ..А ако те питам... колко всъщност ти се искаше да имаме, какво щеше да ми отговориш?
- Е.. колкото и да кажа, няма как... Самолета ви е след три часа... така, че...
- Не не.. Питам те по принцип... Колко време би искал.. да имаш с мен? Ако зависеше от теб.. колко? (гледайки ме в очите и очаквайки отговор)
- Ох не знам... Но едва ли само една нощ.. щеше да ми стигне...
- Нито пък на мен... (погалвайки ме по врата)
- О не... ела насам... красавице сладка.... (казах издърпвайки я с две ръце към себе си, при което започнахме отново бурно да се целуваме)

Но това не ни стигна... Само след малко тя се качи отгоре в скута ми... простря бедрата си от страни на моите... Беше ме хванала за лицето с две ръце и бурно ме хапеше и целуваше... И нямаше и минутка.. и отново започна с онези движения в кръста.. без може би да се усети... просто тялото и го правеше, както бе отгоре ми.. Аз не успях да се сдържа и направо и го казах из сред целувките:

- ...ти си самата страст !!! Малка дивачке....
- Ти също... (продължавайки да ме целува въздишайки дълбоко)




Докато в един момент движенията в кръста и станаха изключително осезаеми и отчетливи.. Тази сладка красавица не можеше да се усети какви ги върши.. Лошото обаче беше не това, а това, че... докато си движеше напред назад дупето отгоре ми... Ми се втриваше на моменти едва ли не точно... отпред.. От което естествено... започна малко по малко да ми набъбва и пениса под панталонките ми... Именно затова, още щом усетих това и казах:

- Ази.. не чак толкова... стой, че... Ако продължиш така, няма да мога да вляза в стаята след малко...
- ..Защо... какво ти е? (не ме разбра и ме попита учудена)
- Не нищо.. просто... седнала си ми отгоре и като се движиш така.. нали се сещаш...

А тя в мига в който осъзна какво имам в предвид.. Изобщо не ме отрази... Хич не и пукаше явно... На мига върна езика си обратно при моя и продължи страстните си движения отгоре ми... А само след малко... повдигна се леко нагоре, събу чехличките си... и ме обхвана и зад кръста с крачетата си... сграбчи ме буквално с бедра... както седеше върху скута ми...



При което.. макар и през панталонките и.. и в следствие на ритмичните и тласъци върху мен.. Путето и директно започна да се втрива точно в пениса ми отпред... На това просто нямах сили да устоя... Правеше го.. продължаваше да го прави... Под гащите ми се надърви на камък направо! Бе започнала умишлено да си втрива чатала в пениса ми вече.... Притискаше тялото си силно към моето, хапеше ме по устните.. дишаше тежко и не спираше с движенията си... А аз не можах да не и кажа това, което си помислих в този момент:

- ..Ох Ази... знаеш ли, че.. Знаеш ли, че ако в момента.. бяхме без дрехи... голи... по този начин както сме в момента.. . знаеш ли какво щеше да стане...
- ..Знам.. да... щеше... щеше да ти.. влезе направо в... отдолу.. навътре в мен... (продължавайки без да спира)
- Ох не мога... мале направо си представих... как.. правим секс.... честно... (признах и)
- ..Правим го ето така.. Ето... ето така... ето как гоправим... ох... (казвайки това, вдигна ръцете си нагоре и се хвана зад вратлето... Изпъна тялото си леко назад... и започна още по-ритмично да си втрива чатала в мен с енергични движения в кръста)

Сякаш се чукаше с мен. Сякаш ми показваше как щеше да го прави, ако наистина правехме секс. Да, беше през дрехите, но движенията и бяха същите, както когато прави секс.. А на мен дори и това ме караше да превъртя... Държах я с две ръце за кръстчето от страни и докато го прави.. наблюдавах всеки сантиметър от извиващото и се върху скута ми тяло.. А тя в един момент пак не се стърпя и направи същото, което направи и по-рано - спусна едната си ръка между бедрата си както ги бе разкрачила около мен... и отново се разтри там.. между тях.. през панталнките. Енергично.. видимо.. осезаемо.. явно и.. страстно. И изохка... не толкова силно, но изохка.. и то на няколко пъти. Тя направо гореше, пламтеше цялата от страст.. А след още малко откачи свъсем.. разкопча си горното копче на панталонките.. И бръкна отдолу.. под тях.. И започна да се разтрива на голо.. Не можеше да се сдържи.. Ясно беше, че е изключително разгорещена и не може да се контролира вече... Хвана ме с другата ръка за врата ми и силно ме притисна към себе си така.. Притискаше ме силно... разтриваше се под панталонките си бързо и диво и.. тихо стенеше... с въздишки и тихи стонове... Минута, две, пет... правеше това около цели десетина минути... Притискаше ме към себе си.. докато се разтрива отдолу.. Имах чувството, че го прави за да свърши?! И в един момент разбрах, че е наистина така.. Изведнъж тя изстена.. и то така, че 100% я чуха и вътре в стаята.. Изстена два-три пъти един след друг.. Силно ме притисна към себе си в този момент... с всичка сила! Тогава имах чувството, че напарво ще си разбие путката с ръката.. Да, тя свършваше.. Сладката ми тя! В същия момент с ръце приближих главата и към мен и забих езика си в устата и... и силно я ухапах.. Щях да я изям миличката.. А докато така я целувах и хапех.. Усетих отпред на скута си... някаква топлина.. сякаш нещо се стичаше по мен.. Погледнах веднага надолу да видя и.. О фак! Тя беше потекла.. беше изпръскала под панталонките си.. беше потекла докато свършва...! Милата ми сладурана беше потекла даже отгоре ми... И не само, че не ми пукаше от това, че ме е намокрила... но и я прегърнах към мен силно, докато тя трепереше от екстаза и и казах:

- Ти си най-сладкото същество, до което някога съм се докосвал.... (шепнейки и го устни в устни)
- ..напишках те... (треперейки едвам ми го каза)
- ..беше страхотно даже... Просто не можеш да повярваш колко си ми сладка в момента... (гледайки я направо влюбено)
- А ти на мен... знаеш ли колко... си ми сладък.. (изваждайки ръката от панталонките си, ме хвана с две ръце за лицето и ме придърпа за да ме целуне отново)


>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!Ms10RBwJ!o4B150n2QbiG6sBITfYvpi1cAXwrgFJXageWjry 8eK4 )


- А ти на мен... знаеш ли колко... си ми сладък.. (изваждайки ръката от панталонките си, ме хвана с две ръце за лицето и ме придърпа за да ме целуне отново)

А ръката и беше мокра.. Усетих я още щом ме докосна по лицето с нея.. И не успях да устоя на едно мое извратено желание.. затова хванах ръката и.. поднесох я към устата си и започхан да смуча нежните и мокри пръстчета.. излизах и цялата и длан... И вкуса беше зашеметяващо добър! Вкус, като никой друг.... Но и тя не остана по-назад в перверзията си... Взе ръката си от мен.. бръкна отново под панталонките между краката си.. направи няколко движения там.. извади я и сама я поднесе към устата ми отново.. Погледнах я право в очите.. жадно, страстно и перверзно... Лапнах отново пръстчетата и без да отмествам поглед от очите и.. А тя в този момент присви поглед.. затвори очи и изви нагоре главата си изсумтявайки страстно... Изсмуках цялата влага от пръстите и.. А когато ги пресуших... тя отново свали надолу ръката си.. бръкна пак под бельото си... Направи пак някакви движения там обирайки всички сокове, които може да обере.. след което пак поднесе ръката към устата ми, казвайки ми:

- ..Искаш ли още..? Ето....
- Винаги искам още от теб... (засмуквайки отново мокрите и пръстчета)
- Това е всичко от мен.. всичко, което успях да ти събера от вътре.. от мен...
- Ахх.. това от.. отвътре ли ти е?? (попитах зашеметен в насладата си)
- Да.. обрах го с пръсти.. отвътре.. Харесва ли ти?
- Ох... не само, че ми харесва.. Бих изсмукал литри от същото дори...
- Иска ли ти се... иска ли ти се да изсмучеш сам.. още от него... (втривайки пак тялото си в моето)
- Ох искам... но... мамка му... (съжалих, че няма как да го направим тук и сега)
- ..искаш ли да смучеш още.. директно от мен... да изсмучеш още от между краката ми.. всичко каквото е останало отвътре в мен... (продължи да ме пита опианена)
- Ази... теб бих те изсмуквал с дни наред... Азарин... красавице... (признах и откровено, гледайки я в очите)
- Искам го и аз... (каза шепнешком, разкопчавайки надолу и ципа на панталонките си)

Аз исках.. Исках да я спра, но как? Аз бях опианен колкото нея... и тя колкото мен.. От къде можех да намеря силите да я спра?? И все пак си помислих, че всичко е все още ОК, ако само тя е разсъблечена... Едва ли щеше да е проблем дали за Михаела дали за Фазел ако я видят гола.. Едната и бе приятелка, момиче.. другия и бе гадже.. Важното за момента бе, да остана поне аз облечен.. А тя, след като свали надолу и ципа на панталонките си.. Стана от мен, събу ги.. те паднаха долу.. Седна до мен на канапенцето.. обърна се към мен... легна леко по гръб... разтвори в страни бедрата си... срещу мене.. и каза:

- Хайде давай... давам ти да ми изсмучеш всичко.... (с налудничав и мокър поглед)
- Оохх не мога.... (казах сякаш на себе си, че не мога да устоя)

Наведох се надолу между бедрата и... Прашките и бяха целите плувнали в соковете от оргазма и.. Огледах я първо... всичко, което се намираше пред очите ми огледах бавно.. След това бавно, хванах крайчеца на прашките и... и ги отместих нежно леко в страни... И путката и.. сладката и нежна.. се откри пред лицето ми! В този момент тя хвана с ръка прашките си докато и ги държах на страни... и ги издърпа по-силно.. като така хептен откри путката си пред лицето ми... И ми каза:

- ..Хайде давай...

Едва ли на земята има мъж, дето да можеше да откаже на това. Наведох се напред към нея.. Сложих си лицето точно пред путката и между разтворените и крака.. и мамка му, дори аромата и ми харесваше! Доближих устни.. и я вкусих с език! Вкуса бе неописуем, наистина.. Лижех я между разтворените и устни там, смучех, хапех.. Наслаждавах и се като за последно.. Слюнките от устата ми и соковете от влагалището и ни се смесиха напълно... Получи се хармония... Тя започна да стене леко... не успя да устои. Започна да извива тялото си докато я лижа..






След малко дори пусна ръката си.. на клитора си.. Започна енергично да го търка там, докато аз я лижех... А това продължи доста... сякаш и се наслаждавах в безвремие! Докато тя в един момент, пусна надолу крачетата си и докато я лижех... С тях напипа пениса ми.. вкоравения ми пенис.. през панталонките ми... И на момента ми го каза:

- ..аааххх... мале колко ти е вкоравен....

Така докато я лижех, тя ме опипваше долу с крачетата си.. Беше ми толкова приятно... беше страхотно да го прави...А в един момент.. нещо я прихвана.. и започна да се опитва с крачетата да ми смъкне надолу панталонките.. и то барабар с боксерките ми.. С едното си краче бъркаше отдолу, с другото се опитваше да ги свали... А на мен ми беше толкова... толкова възбудено.. толкова приятно... така бях опиянен вече, че сметнах, че ще я оставя да го направи щом и се иска. И след малко.. Въпреки стегнатия ластик на панталонките ми.. тя успя да ми ги смъкне.. след което с лекота направи същото и с боксерките... Надървения ми пенис на половина бе вече от вън.. И така докато я лижех.. С голите си крачета тя започна да ми го опипва.. Което вече ме побърка. Нежната и и сладка плът, ме докосваше точно там, където не трябва..



Усещах страстта и с устните си.. Усещах страстта и и по пениса си... С устните я изпивах.. с пениса си я усещах... Ужасно, ужасно сладко момиче.. В един момент ми идеше да я погълна цялата.. Вдигнах с ръка крачетата и от пениса ми... и и ги разцелувах с език.. звучно и морко... След това отново се спуснах между бедрата и... А тя изохка... и отново пусна крачетата си при мениса ми. Откачахме направо... До момента, в който чух от стаята един провокативен стон.. издаден от гласа на Михаела. Вдигнах се.. осъзнах се бързо... и казах на Азарин:

- Абе.. ти чу ли го това?
- Да.. вероятно правят каквото и ние.. или по-лошо... (смеейки се)
- Е стига бе човек... Тя... е без бельо... то ако са почнали нещо да... Ау ще я пребия....
- Е защо си такъв, не правим ли същото в момента..? Остави я...
- Да, правим ама... Ох.. идеята да правим такива неща.. едни до други... Не... не не... не мога.. (станах, вдигнах си панталонките и седнах до нея)
- Ама.. какво ти стана сега..? (неразбирайки)
- Виж тя ми е братовчедка.. аз.. да, признавам, че съм опианен от теб в момента и.. че направо се предадох на страстта, но... Да си вадя оная работа на два метра от Михаела... Ей я там.. а дори и не знам тя самата в момента какви ги върши...

А Азарин се повдигна, седна до мен и хващайки ме с две ръце за врата ми каза в очите:

- Защо не я оставиш да си изживее момента на спокойствие? Стига си я пазил, остави я на мира поне веднъж.. Нали и тя има желания както и ти самия.. Ако сега спрете и ти ти тя.. Никога няма да можете да повторите миговете, които можете да изживеете тук, сега... Знам какво те притеснява.. роднини сте... Но не сте малки.. вие сте хора с желания, както и аз, както и Фазел... Ние си тръгваме, вие също си тръгвате.... Нито ние ще ви видим отново вас, нито вие нас... Тя не е малка... в момента със сигурност знае какво правим... Няма как да не ме е чула докато стенех преди малко.. Ясно и е. То мен всеки ме чува де.. (смеейки се) ..Просто.. виж, изживей момента си.. остави я и нея да изживее своя... Аз съм колкото нея, знам какво и е.. знам какво желание изпитва в момента... Остави я.. Ако я оставиш, ще ти бъде благодарна, запомни го от мен...
- Да.. аз знам, че ще ми бъде благодарна и то много...
- Ела тук... (придърпа ме към нея за да легна отгоре и)

Азарин легна назад на леглото.. а като ме придърпа аз се озовах отгоре и.. между разтворените и бедра.. срещу отметнатите и в страни прашки.. Стисна ме силно към нея и с ръце и с крака.. и не спираше да ме целува.. Дори и да исках да и кажа нещо.. съвсем нямах тази възможност... А веднага след това.. пусна едната си ръка надолу... бръкна ми под панталонките с нея... под бельото ми.. и ми обхвана пениса... Аз изстенах на момента... изобщо не можех да се контролирам, щом ме докоснеше там...


>>>

[Div4uk]

>>>


( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!Yklh3aLK!9ThL0NysEhplHjsQ1A1qm4sjnn49gHNm16ULDfJ qnbA )


Аз изстенах на момента... изобщо не можех да се контролирам, щом ме докоснеше там... A този път го правеше директно с ръка.. страстно и диво.. Стимулираше ме бързо.. енергично... Смъкна ми с другата си ръка надолу панталонките... смъкна ги доста надолу.. почти при коленете ми... Бутна ме да се изправя малко.. дойде към мен.. приближи устата си към пениса ми.. и на момента го обви с устни... налапа го... навътре в устата си... още веднага... и започна да ми го гълта... бързо.. много бързо... сякаш искаше да ме накара да се изпразня на момента, така го правеше!



А след малко.. легна назад отново... И отново ме дръпна върху нея.. натисна ме към себе си... Хвана ми пениса с ръка долу и направо тръгна да си го намества към путката... При което и казах:

- Азарин... недей.. не и това... мале, Михаела е в стаята бе човек....
- ..Преди малко докато ти беше в устата ми нищо не каза... А дали ще е в устата ми или в путката ми... все едно е.. Така, че и сега нищо не казвай...

При което се намести отдолу ми.. намести си путката точно на надървения ми пенис.. и държейки ми го с ръка.. напъха го навътре.. във влажния си нежен и мек отвор... Изстенах... присвих очи, затворих ги.. . Сякаш не можех да понеса подобно удоволствие.. Всичко това бе равностойно на лудост... Но заради нея... не можех да го прекратя вече... И започнах.. вкарах и го навътре бавно.. за да и я усетя хубаво.. цялата отвътре.. преди да съм започнал да я чукам... И в този момент... чух стенание.. И понеже тъкмо го вкарвах в Азарин, първоначално ми се стори да е от нея.. но не. Стенанието дойде от вътре.. от стаята... от Михаела. Веднага след това чух второ.. и трето... И да, вече бях наясно, че и вътре правеха същото. Азарин се засмя.. стана и смешно... но ми каза:

- Не и обръщай внимание... давай...
- Ази... В момента чувам братовчедка си как най-вероятно прави секс.. имаш ли си на идея колко е нелепо това..? А ако и ние започнем.. остава и те да започнат да ни слушат.. Да не говоря, че в момента аз и ти се намираме на тераса.. и отдолу и хората ни се нагледаха сигурно... Честно ти казвам направо не мога да повярвам, че го правя това... Ако някой пък от съседите си излезе на терасата... направо ще си ни гледа както са стъклени преградите като... Направо порно не им трябва.. Мале... това няма да си го простя никога... (отчаян)
- Оле млъкни вече... на мен не ми пука изобщо.. не искам да ти пука и на теб... давай... (слагайки ръка на устата ми за да спра да говоря)

Никакъв избор не ми остави, освен да я изчукам... и да се свърши. То.. каквото имаше да става, щеше да си стане, без значение.. И вече се отпуснах.. Започнах да си я чукам свободно.. без задръжки вече... както си ми идваше от сърце... Нямах сили и разсъдък вече да мисля за друго веднъж след като започнах... Тя естествено само след малко започна силно да си стене... Отпусна гласа си... Всички.. нявсякъде.. ни разбраха вече, че го правим... Аз дори започнах при това да я блъскам даже.. силно и бързо.. наоколо се чуваше целия ни див секс... Тя махна бързо и рязко фланелката си.. така я махна, сякаш щеше да я скъса... А след още малко свали и моята.. След още малко ме бутна за да махне прашките си, които още стояха на нея.. и на момента пак ме издърпа отгоре и за да я чукам.. И дефакто си бяхме вече чисто голи... чукащи се там на терасата...




Колко ли хора ни гледаха в момента отдолу.. Колко ли хора ни чуваха даже... мъже, жени, деца... Хора имаше навсякъде, по сред бял ден го правехме.. и комшии вероятно по терасите... Но ние с нея как можехме да спрем вече..? Бяхме тотално игнорирали околния свят и се чукахме като животни... Блъсках я силно.. тя стенеше.. дори на моменти чак пискаше... Единствено дето това малко балконско диванче.. ни беше прекалено тясно.. Докато я чуках, трябваше и да я държа, понеже на няколко пъти се оказваше почти на края му.. Беше тясно... Но въпреки всичко.. тя дори се качи отгоре ми... и започна диво да ме язди..





Подивя направо.. беше ни неудобно наистина, но.. беше и страхотно.. След това започнах и на задна да я чукам.. Разбивах и путката просто от блъскане...




А отвътре от стаята... също чувах стенания.. и то подобни на нашите. Осъзнавах напълно колко далеч бе стигнал позора.. Но то вече нямаше и връщане назад. Колкото и да не ми се искаше да чувам и разбирам това - Михаела се ебеше с онзи вътре също.. И то вероятно още от преди ние да започнем.. Може би близо над двайсет минути се чукахме с Азарин на терасата.. Но на това диванче направо се схванахме.. То на мен не ми пукаше, че ми е неудобно, важното бе, че ми е хубаво.. Но на нея явно и стана доста неудобно вече.. и в един момент, с цялото си безумие ми каза докато я чукам:

- Искам.. искам да ме.. да ме чукаш на легло.. да ме чукаш хубаво и силно.. на леглото... (задъхана и стенейки)
- Ази.. луда ли си?! Не ги ли чуваш какво правят те вътре на леглото...
- Не ми пука... искам... искам да ме чукаш на легло.. и силно.. (със затворени очи стенеше със сипкав глас обезумяла)
- Ази това е невъзможно вече..
- Не... не е...

При което стана от диванчето.. трепереща.. хвана ме за ръката и рязко ме дръпна за да стана и аз...

- Идвай.. (каза ми дърпайки ме за ръката право към стаята)
- Не.. Азарин спри се моля те! Осъзнай се... това е твърде прекалено вече...! Ние сме чисто голи, те вероятно също са чисто голи вътре.. Къде ме караш да ходя.. какво ме караш да правя повече от това?! (докато ме дърпа силно)
- Не... просто млъкни и... искам на леглото.... (тотално изперкала от възбуда, отказваше и да ме чуе ?! )

И понеже видя, че няма сила да ме издърпа навътре.. Мина зад мен и започна да ме бута.. да ме тика към вратата.. И така силно ме блъсна, че си ударих крака в стената и за малко щях да падна.. Тя беше абсолютно откачила! Какво и ставаше на това момиче?! Такава ли беше тя всъщност, пълна откачалка?! Направо не ми се вярваше какво ми се случва и с кой си имам работа...! Тя ме натика насила някак до прага.. Хванах се даже с ръце за касата на вратата... аз отказвах да вляза каквото и да става. Получи се някакъв мощен цирк направо.. Хвана се и тя за касата и започна да ме блъска навътре.. даже се смееше побърканата...! А на мен вече ми стана неудобно от хората наоколо.. съседи, хотелски персонал.. хора долу.. хотела бе пълен! Хората щяха да си помислят, че става кой знае какво тука както се блъскаме и бутаме - че се бием, че се трепем.. Имах чувството, че вече всеки момент някой от хотела ще дойде и ще ни чукне на вратата да пита какво става. А не стига, че до преди малко и дивашкия секс ни слушаха... та сега и някакви блъсканици.. Щяха да ни помислят за някакви психари тука.. Хвана ме срам напарво.. И... тя ме принуди... А и.. аз самият се принудих да вляза.. Нямаше как да продължим да се блъскаме и да се борим с нея на вратата.. направо очаквах всеки момент охраната да ни викнат... Отвън всичко се чуваше.. Просто накрая се принудих да вляза.. за да не станем още повече за срам.. Не знам какъв избор имах вече и ми идеше да хвана и да се гръмна накрая.. но вътре.. Вътре си знаех, че ще видя подобна гледка.. Просто го очаквах.. Фазел и Михаела.. полу завити под чаршафа, бяха на леглото един върху друг.. И като влязохме с Азарин.. така с гръм и трясък... Те веднага се спряха.. обърнаха се към нас и Михаела ни попита стреснато:

- Какво правите бе хора... каква е тая битка..?? (възседнала Фазел, който лежеше под нея, завита с чаршафа само долу около дупето и)
- ..Скараха ни се навън.. че сме много шумни.. (избъзика се лудата Азарин, която си стоеше пред всички чисто гола)
- Наистина ли? (попита ни Фазел)
- Нее... глупости! Ази нещо и стана и тотално изперка, не я слушайте изобщо.. (отвърнах, прикривайки пениса си с ръце заради присъствието на Михаела пред мен.. и се отдръпнах леко на страни от Азарин, което бе знак, че се разграничавам от всякакви нейни мнения)
- ..просто ни е супер неудобно там.. (прекъсна ме Азарин за да им каже) ..Вие тук сте си на удобно и на широко.. ние се измъчихме там на това малко диванче... (казваше си всичко както и дойде, без да и пука)
- ..Филипе.. извинявай... (Михаела побърза да ми се извини със виновен поглед за това, което виждах, че вече прави)
- Миха... то свърши вече.. късно е да се извиняваме.. и аз на теб.. и ти на мен.. То... (гледайки свенливо в земята, не смеех да я погледна в очите докато говоря с нея.. На всичкото отгоре стоях пред нея гол в стаята.. покрил с ръце пениса си. Пълен срам и абсурд! )
- ..Мале... мислех, че ще ме пребиеш, честно... (успокоена вече)
- Така както ме гледаш чисто гол... и след като си чула т'ва, дето до сега с Азарин правихме отвън.. Как да те пребия... Просто... се предадох пред нея... Явно имам слаба воля и аз Миха... съжалявам... (толкова много ме беше срам от нея в случая)
- Ела... (протегна ръце към мен както беше върху Фазел.. за да дойда да ме прегърне..)



>>>

[Div4uk]

>>>


( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!plsRhQiJ!mMiKpCA24qsY2m1Eibk1DmhanbAxpGvLLXEs3yC FWGw )




- Ела... (протегна ръце към мен както беше върху Фазел.. за да дойда да ме прегърне..)

Почувствах се толкова гадно и гузно.. Че дори и аз исках да я прегърна.. Най-малкото заради това, че се изложих пред нея така, след толкова години.. дето съм по-голям, а... Какви ги свърших в нейно присъствие.. А тя дори е очаквала да я пребия след като я видя какво прави.. Приближих се към нея и прикривайки си с едната ръка пениса.. с другата я прегърнах и аз. В този момент Азарин, понеже с Миха говорихме на български и не бе разбрала нищо, ни попита:

- Ехо.. някой ще ни обясни ли и на нас какво се случва сега..?
- Нищо Ази.. (отвърнах и) ..Просто с Михаела осъзнахме колко се изложихме един пред друг.. както никога. Просто.. в такова нещо никога не сме си представяли, че ще участваме заедно..
- Ох хора.. държите се сякаш някой е умрял.. Погледнете се само.. Какво лошо е станало, я се стегнете! (опита да ни окуражи)
- Да.. и аз така мисля вече.. (с кураж в тона допълни Михаела) ..Нищо лошо не се е случило в крайна сметка.. Нали Филипе? (опитвайки да оправи настроението ми при което.. направи и едно-две движения с таза си.. както беше възседнала Фазел)
- Миха... вече не знам какво да кажа.. то виж, че всичко отиде по дяволите... то е ясно.. (а докато ме слушаше докато и го казвах, тя продължи с лекичките си движения върху него.. леко, леко.. напред и назад.. което ме наведе на мисълта, че през цялото време докато говорим.. пениса му е стоял вероятно в нея вътре.. и явно все още е там, щом тя не се сдържа. И добре поне, че чаршафа стоеше обвит около дупето и за да прикрива)
- Ясно е, че всичко отиде по дяволите да.. (отвърна ми тя) Аз... не си го представях така, наистина.. но сега и да съжалявам.. To и ти си виновен колкото мен, така че... (леко забързвайки движенията в кръста)
- Знам.. осъзнах го.. И.. тук чуваше ли се...от терасата.. всичко? (попитах супер гузно)
- Ахаха... (разсмя се Михаела) ..И питаш..
- Чувахме ви по-добре от колкото вие се чувахте сами себе си.. (избъзика ни и Фазел)
- Отврат.... (казах съжалявайки) ..не беше нарочно...
- Голяма работа бе еее ти пък... (опита Михаела да ми вдъхне някаква доза кураж и спокойствие) ..Все едно ни сме чували ни виждали секс друг път... (и казвайки ми това, хвана с едната си ръка чаршафа, който я бе обвил около дупето и, за да не се размести докато я крие.. и започна забързани движения върху Фазел.. даже леко нагоре и надолу.. докато говорехме)

Азарин също я забеляза и реши със закачлив тон да я подкани, с цел да се разведри малко обстановката:

- Давай Миха, давай Миха, давай Миха.. (пляскайки и с ръце даже, сякаш е на спортно състезание)

При това, Михаела се обърна към Ази, разсмя се.. И протегна ръка към нея.. без да спира обаче. Азарин се приближи към нея.. и я прегърна силно за няколко секунди, след което възкликна:

- ..Фазел в момента е най-големия късметлия на света...! (пляскайки закачливо Миха по откритата част на дупето и)
- ..а Филип не е ли късметлия с теб..? (опита Михаела да и върне комплимента) ..ти си по-красива от мен даже... (каза и леко задъхана, движейки се ритмично върху Фазел, а той в този момент сложи двете си ръце отпред на гърдите и)
- Ухаа.. браво бе хора.. ето така ви искам... (възкликна им Азарин) ..Оле колко сте сладки от страни ако знаете... Давай бе Миха отпусни се... Оле аз ако бях на твойто място до сега да съм го разбила... Ахахах... (смеейки се)

На което Михаела и отвърна:

- Хахах... ами ела де, разбий го като искаш.. той си е твой и без това..
- Оле мислиш, че няма ли... (отвърна и Ази, пипайки се в същия момент отдолу)
- Е хайде де, Ахахах... ето ти го... (ставайки от Фазел, Михаела се отдръпна от него и наистина привика Азарин да дойде)

А Фазел се разсмя и каза:

- Ало, ще искам да ми плащате вече... какво е това, да не съм обществен...? (смеейки се)

Азарин отиде при него.. качи се на леглото и седна отгоре му.. намести се... хвана пениса му отдолу под себе си и го намести на влагалището си... Натисна тялото си надолу... вкара си го.. и започна бързо.. много бързо да го чука... Михаела беше слязла от леглото и беше дошла при мен да гледа... Признавам, че наистина си беше интересно, но... и скандално.. всичко това, беше крайно скандално, цялата циркаджийска ситуация! А щом Азарин започна.. с Миха се спогледахме.. А тя си стоеше гола... гледайки ги.. нямаше и срам да си прикрие поне от мен путката, както аз си криех с ръка пениса.. А Азарин започна да стене.. такъв секс му спретна за секунди.. че Фазел също започна да пъшка.. Това момиче беше убийствено просто! Не бях виждал никога през живота си друга като нея... При това, Ази се обърна към Михаела докато чукаше Фазел и и каза:

- Ето така.. (силно задъхана) ..сега като дойдеш... давай ето така.. Охх мале...
- Е давай де.. (отвърна и Михаела) ..Давай още малко... че ни стана интересно... Хахахх..

До този момент никога не бях виждал жена като Азарин. А на всичкото отгоре, тя дори не беше още жена.. та тя си беше дете все още - на 15, а вече можеше да прави секс по-добре от всяка друга жена.. Чудех се как е възможно дори това?! Именно заради това, не можах да се сдържа от коментар и споделих с Михаела докато ги гледаме:

- Честно ти казвам.. гледам я какво прави и направо не ми се вярва... Ти изобщо виждала ли си някога момиче толкова диво като нея?? Аз не съм..
- Еми.. имах една приятелка, дето горе долу беше такава ама... Азарин е доста по-луда.. така, че и аз не съм виждала май като нея.. То.. тя направо го разбива погледни.. мале как си го вкарва навътре.. виждаш ли..? Направи имам чувството, че ще му се счупи в.. путката и..
- Виждам.. как да не виждам... тя и не се покри с чаршафа като тебе.. всичко си се вижда... ц-ц-ц-... (не ми се вярваше какво виждаме с Михаела)






- Оле, а като се сетя пък.. че преди малко и ти си си го мушкал там.. така.. в нея... Ахахах... (изкоментира на глас вместо на ум)
- Михаелааа... не всичко дето си мислиш е нужно и да го казваш и на глас... (опитах да прекратя темата)
- Сори.. не се сдържах.. оле.. ама пък блазе и на милата... (слушайки как стене Азарин)



/ "Как Азарин прави секс" - кликни два пъти на файла за да видиш /







- Леле мале... (възхитих и се) ...не знам ама аз ако бях до сега два пъти да съм свършил.. как и издържа Фазел бе ебаси..?!
- О издръжлив е повярвай ми... все пак и аз го проверих... ахаахах... (смеейки се)
- Да видях те вече.. за съжаление... (отегчен)
- Михаела... (извика я Азарин докато охкаше) ..идваш ли си на.. мястото.. Оооххх... че.. ах.. че аз мога да си продължа и до довечера така... (смеейки се докато още го язди диво)
- Ахаха... Ази.. много си дива честно... направо ни обра точките... (отивайки към леглото)
- Ами аз така правя секс... Оххх леле... Ох идвай, че... край спирам аз.. (стана ряско от Фазел, слизайки от леглото)

При което Михаела погледна първо към мен предпазливо... Аз поклатих глава примирено.. какво можех да и кажа? Тя се качи свенливо на леглото... Разкрачи бедрата си около Фазел... седна му отгоре и.. преди да си провре пениса му в себе си.. Погледна отново към мен и прибързано започна да събира чаршафа пак около дупето си долу.. И когато се прикри, пусна едната си ръка долу... хвана му го и си го намести там някъде... Натисна тялото си надолу.. Погледна за секунда към мен, едно виновно такова.. и в същото време започна отново да се движи напред и назад отгоре му... А Азарин, беше дошла до мен и стоеше да види как ще продължи Михаела. Но още със слизането си от леглото.. Държеше едната си ръка постоянно отдолу.. на путката си... И мърдаше с пръсти там.. Явно възбудата я държеше и не я пускаше... А когато застана до мен... погледнах я и... мале... както си стоеше, с ръката направо си разбиваше енергично путката отдолу.. да я търка... не се спираше... И явно бе свикнала да го прави постоянно.. понеже си го правеше хей така... просто хей така докато стои... Тогава се обърна към мен.. и без да спира отдолу с ръката си ми каза:

- Хайде бе човек, махни си вече ръката от там... от кого се криеш вече...
- Не.. не ме карай моля те... достатъчно е и това дето до тук се случи...
- Ама ти видя на Михаела путката толкова пъти вече... какво значение има като и тя те види...
- Аз и преди съм и я виждал доста пъти ако трябва да съм честен... Но...
- Е какво но... всички правиме секс тука от един час.. ти още се криеш.. смешен ставаш вече... Нищо няма да ти стане като ти го види... все едно не е виждала до сега... Оле.. и ти е надървен... Ах сладур... (опитвайки да погледне под ръката ми с която си го криех)
- Е как да не ми е.. то ебаси... тука около мене.. голи жени се скъсвате от секс няк'ви... Аз.. да не съм от камък... Погледни я и Миха.. малко и остава и още малко ще започне диво като тебе да се...
- Хаха.. нека.. остави я.. виж колко ми е сладка.. Ах милата колко и е хубаво...

А Михаела беше изпуснала вече юздите и тя... Напредваше доста с темпото отгоре върху Фазел.. Имам чувството, че се стараеше да подражава на Азарин... Яздеше го отгоре в бързо темпо... пъшкаше и дори вече стенеше... А Фазел мачкаше отдолу гърдите и... И добре, че още стоеше чаршафа около дупето и.. иначе вече щях и да припадна сигурно. А Азарин пак се обърна към мен докато гледахме и ми каза:

- Знаеш ли какво.. искаш ли поне да ми дадеш... аз да ти го крия?
- Ази.. мога и сам...
- ..хайде де, (прекъсна ме) ..дай ето... и аз имам ръце.. ще ти го крия аз... какво ти пречи... (избутвайки моята ръка, сложи нейната си върху пениса ми) ..Ето... пречи ли ти така?
- Не не ми пречи, но... Оф добре ама само ако си махнеш ръката... просто не го прави, моля те.... (помолих я отчаяно вече)
- Няма.. спокойно.. обещавам...
- ..Плюс това в момента защо стоим така и... ги гледаме? Има ли смисъл...?
- Защото е интересно... и защото искам да останеш с мен тука...
- Азарин, това е братовчедка ми, ти не разбираш ли... Ти нямаш ли.. нямаш ли братовчеди бе момиче?!

>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!xpMEQDqZ!G8iyjB8Al_BKBZelKSHVrQQ0c9cjJS4Ffs5OQ2K WNAk )




- Азарин, това е братовчедка ми, ти не разбираш ли... Ти нямаш ли.. нямаш ли братовчеди бе момиче?!
- Имам.. или нямам... де да знаеш... (бъзикаше се с мен, при което както и беше долу ръката и върху пениса ми.. леко ми го обхвана с длан)
- О не... не не не.... (отчаяно, усещайки какво е намислила)
- Спокойно де... в ръката ми е.. крия го... (размърдвайки дланта си отгоре му, както я бе сложила и го натискаше изправен към тялото ми, уж да ми го крие)
- Мале толкова ми е надървен... а ти продължаваш да ми го дървиш още повече...
- Добре... тогава... ще застана ето така и няма никой да ти вижда надървения пенис.. (и като каза това, застана пред мен, с гръб.. приближи се плътно към мене и зад себе си.. с две ръце.. започна да ми го пипа) ..Ето така доволен ли си..? Сега не те вижда Миха.. Нали?
- Ох... а ти ми биеш чикии в момента...
- Да... и не ти харесва ли?
- Охх... на идея си нямаш колко ми харесва да ме пипаш там.. но... олеле... мамка му... Охх... (затворих очи чак от удоволствие)
- Хаха... ахх сладур.. хубаво ти стана, а..? (обръщайки глава през рамо към мен, с влажен поглед)




- И какво.. сега ако спра... какво ще направиш? (попита ме заядливо)
- ...ммм... ох не... само ако си спряла.... (смеейки се)
- Хаха.. ама май много ти е хубаво..
- И питаш... просто.... на идея си нямаш какво ми е в момента... Охх мале.... (не можех да се обуздая просто)
- А така по-хубаво ли ти е...? (забързвайки чикиите)
- Ох.. ох да.... ох ужасна си...
- Хаха.. мога да бъда и много по-ужасна, повярвай ми.. (поглеждайки ме лукаво отново през рамо)

Това продължи няколко минути поне.. Докато през това време едва ли не насила бях свидетел да гледам какви ги върши Михаела, която... вече беше влезнала стабилно във фаза... А на Азарин пак и стана нещо по едно време.. пусна ми пениса.. притисна ме с ръце към тялото си както бях зад нея... натисна се плътно към моето.. и започна да втрива пениса ми в.. дупето си.. заднешком.. Втриваше ми го в цепката на дупето си.. плъзгайки се нагоре и надолу... И докато го правеше, пак се обърна и ми каза:

- А така.. не ти ли е още по-хубаво...? (пъшкайки)
- Азарин... (не знаех какво да и кажа.. просто наистина аз самия вече не се сдържах)

И както правеше това.. по едно време.. реши, че ще направи и нещо повече.. и както втриваше дупето си.. Леко се наведе надолу.. Хвана ми го отзад с ръка.. повдигна се на пръсти.. опитвайки се да ми го насочи към посока вагината и отдолу... Натисна се още към мен.. опря си го там в отвора между краката и.. и натисна пак към мен... Пениса ми си влезе в нея съвсем лесно... тя беше така разтворена и мокра вече, че... И това щом стана.. Аз изобщо не успях да устоя.. усетих такава огромна наслада... да съм отново вътре в нея... в меката и и нежна вагина... Изохках дори тихо... А тя като ме чу, се обърна така към мен и каза:

- А така.. така май вече ти е най-хубаво....
- Ох да... Ох Ази... вътре в теб е просто... не ти издържам, честно.... (откровено и признах)
- Колко ти е хубаво в мен..? (попита ме нарочно)
- Ох много... (отвръщайки и тихо)
- ..Колко много.. (пъшкайки ме попита, започвайки да се движи с кръста, плътно притисната към мен)
- Много.. много.... (затворил очи от екстаз)
- Колко.. кажи ми колко.. ахх... (започвайки ритмично вече да се движи, изкарвайки и вкарвайки го бавно в себе си)
- Ах толкова, че.. не мога да ти го обясня даже... Охх.. (натискайки вече и аз навътре пениса си в нея) ..Ох направо.. обожавам да те чукам във путката.. малее.....
- Оххх... ами чукай ми я де... натисни... натисни ме силно навътре... Охх... (обръщайки се назад към мен за да ми го каже)
- Харесва ли ти.. така харесва ли ти на теб..? (попитах я перверзно, натискайки пениса си силно навътре в нея)
- Ооо да... ооо да, така да... да... ох не спирай.. давай още.. (а казвайки това, два-три пъти удари тялото си леко в моето, блъскайки дупето си назад в мен, докато се движеше напред и назад...)
- Ох.. ох лудетино... (отвърнах и, съсипан от удоволствие)

А Михаела и Фазел усетиха и чуха какво правим... Просто чуха.. погледнаха към нас щом чуха плясъците.. И Фазел каза:

- Еее.. хайде де, най-накрая... от кога ви чакахме...! (смеейки се)
- Бравооо! (възкликна Миха, яздейки Фазел) ..Браво, сладури...! (пляскайки няколко пъти с ръце)
- Аз ще... Ще се направя, че не сте ни видели... (обърнах го вече на шега, то какво ми оставаше друго)
- Фазел.. (обърна се Азарин към него) ..ще направиш Михаела да се схване върху тебе.. (подканвайки го да е по-активен с нея)
- Ох не.. (отвърна и Михаела) ..на мен така ми е добре... Охх... (продължавайки да го язди, със все още увит около таза си чаршаф)

В този момент Азарин направи няколко бързи и резки движения с таза си.. ритмични и резки.. и звучни.. с което още повече ме влуди... не можах да издържа.. и на няколко пъти силно я блъснах заднешком и аз, прониквайки рязко във влагалището и.. При което тя изохка силно... и се наведе още надолу.. Почти си я чуках на задна вече... а само след малко започнах постоянно да я блъскам така силно... тя пусна едната си ръка между краката си и отново започна бурно да се търка отдолу.. докато я чукам така. И направо откачихме с нея... Тя дори се приближи към стената по едно време.. опря се в нея с ръце.. и така сякаш ме подкани да я блъскам още по-силно...





Чуках я като луд.. И добре, поне че стоях с гръб към Михаела.. иначе вече щеше да е ужасна сцената... Но се бях предал напълно на страстта.. А след малко Ази се обърна с лице към мене... спряхме.. но не точно... по-скоро продължихме. Вдигна едното си бедро около кръста ми... Доближи вагината си към пениса ми.. и го намести отново в себе си.. При което започнахме да се чукаме така.. Натискаше тялото си в моето... движеше кръста си ритмично и ме правеше да откачам.. до толкова, че в един момент не се сдържах и вдигнах единия и крак чак на рамото си както бяхме прави един срещу друг.. и започнах силно да я блъскам в путката така...



А тя изкрещя.. напаво изкрещя от кеф.. При което Михаела, иззад гърба ми.. възкликна:

- Малеее Филипе.. ще я сцепиш бе човек... Хахахах... (смеейки се, сред стенанията си и тя)
- Миха.. той го прави даже... Охх да... (отвърна и Азарин) ..ооо да... ох не спирай...
- Азиии.. Хубаво ли еее.. ? (попита я Михаела лигаво, смеейки се, сякаш нарочно)
- Да... ох да... ох страхотно е да... (при което Азарин направо ми скочи на кръста.. и ме обви с крака... и започна дака да се чука, държейки се за мен)
- Азарин.. (избъзика я и Фазел) ..гледай да не повредиш момчето, че после ще го плащаме... (смеейки се)

А Азарин както ме бе яхнала... направо не можех да дишам от екстаз.. тя направо пискаше на моменти от кеф...




Такова удоволствие върху пениса си, никога не бях изпитвал през целия ми живот.. Идеше ми вече да я пръсна от ебане! И тогава я опрях както ми беше отпред.. в стената.. Облегнах и гърба на нея... И започнах да я блъскам така...





По стената се чуваше "дум, дум, дум..." Целия хотел вече бе разбрал, че тук става някакъв много мащабен секс.. Но по едно време.. направо ми отмаляха ръцете да я държа така.. и и казах:

- Ази.. ох чакай.. чакай малко, че вече.. чакай, че не мога да те държа така вечно...
При което тя слезе от мен, пъшкайки още.. и клекна рязко долу.. пред мен... хвана ми го с ръце и започна като дивачка да ми духа... "мале, добре, че съм с гръб към Михаела.." - помислих си... А на Азарин не знам какво и стана.. Но толкова бързо ми биеше чикии докато ми духаше.. сякаш искаше да се изпразня. А след малко... леко отдръпна устата си от пениса ми.. и както и бе отворена, започна да ми бие супер бързо чикии, точно срещу устата си... Все едно.. все едно точно да се изпразня.. в устата и...




Биеше ми изключително бързо.. и аз вече усетих на къде отиват нещата.. защото така нямаше да мога да издържа още дълго и и казах:

- Ази... Ази ще ме изпразниш така...!!
- ..ами нищо де.. ако ти дойде.. празни си се.. (продължавайки със същото темпо)
- Оле.. ти затова ли стоиш така...
- Хах... еми на вас мъжете като ви се бият бързо чикии.. де да те знам.. ако плиснеш...
- ..да е в устата ти... (продължих вместо нея) ..Не.. Ази.. чакай.... недей още...
- Искаш.. да ме чукаш ли? (без да спира да ми бие долу срещу устата си)
- Ох... оххх да... (признах си) ...ох искам путката ти....
- Искаш ли.. искаш ли да ме ебеш на леглото..? Да отидем... и да ми изчукаш силно путката на леглото.. ? (пъшкайки докато го казва)
- Ох да... ох да, искам... (отвърнах искрено)


В този момент погледнах към леглото, чудейки се как ще стане... И когато погледнах натам.. на него гледката се беше превърнала вече в трагична...


>>>

[Div4uk]

>>>


( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!o4EkTQoR!vEkskkmlnFln0ad3LAP-3WkZES4BQ1aesNaoMoB5wOY )




В този момент погледнах към леглото, чудейки се как ще стане... И когато погледнах натам.. на него гледката се беше превърнала вече в трагична... Михаела така дивашки беше полудяла върху Фазел.. така диво го яздеше.. толкова се беше отпуснала и опиянила.. че при всичко това.. чаршафа, дето и стоеше около дупето за да я прикрива.. бе паднал на леглото.. Беше и се отместил, а тя в ексатаза си не можеше вече да намери разсъдък да го вдигне обратно... Сега вече всичко и се виждаше.. Да, бях и виждал путето преди.. и като по-малка, а и сега като по-голяма тук в хотела... Но това вече беше нещо далеч повече... Никога не си бях представял, че ще видя с очите си путката на собствената ми братовчедка.. и с пенис във вътрешността и.. Да видя ясно как вдървен пенис прониква навътре в нея.. и я чука... Просто не вярвах на очите си, че го виждам...




Пениса на Фазел влизаше в нея.. навътре.. навън.. Сякаш беше някоя курва.. някоя порно звезда... Направо изтръпнах докато го гледах това... Бях на прага да ми прилошее чак.. та това момиче е израстнало пред очите ми... знам я от когато беше бебе... А сега... ужас... какво виждах...! А Азарин ме видя как гледах стъписано.. и ми каза:

- Много е сладка милата Миха.. нали? (очаквайки да и отвърна положително може би)
- Ази това е моята братовчедка... аз просто... а виж, погледни какво става... (със стъписан поглед)
- Защо си толкова лош..? Остави я да си се чука на мира.. оле погледни я милата с каква страст си го вкарва... ух да и изпапка някой путето.. Сладуранка! (викна към Михаела накрая)

А Михаела се обърна към нас, щом чу подвикването на Азарин... И видя, че стоя и я гледам.. Леко намали темпото и.. с виновен поглед, почти изчервена.. ми каза:

- Филипе не мога.. съжалявам... как да се сдържа.... (отвърна ми виновно, без да спира върху Фазел)
- Миха просто... колкото и да съм потресен, то... и да искам как да те спра.. (попитах я вече тотално примирен)
- Как да ме спреш.. ми.. и вие също се ебахте до сега.. нали ви видях.. (леко подхилвайки се)
- Еми... имах ли избор и аз....
- ..Значи.. не ми се сърдиш.. нали...? (охкайки)
- Пфф... не... няма за какво вече.. . то.. просто... продължавай си... Така или иначе се е видяло, че ще си довършиме каквото сме почнали... и ние и вие.
- Е да ама.. виж, че продължаваш да ме гледаш супер строго някъв... то се притеснявам така ебаси... (задъхана в темпото си)
- Е ама... как да те гледам бе Миха.. не мислиш ли, че ми е малко странно да гледам в путката как ти влиза... Оф как искаш да ти го кажа....?!
- Ми.. охх.. виждал си ми и преди путката... (свенливо)
- Да Миха знам.. само дето сега виждам и как си я чукаш, но... като се има предвид, че и с Ази правихме същото до сега... казах ти, давай... видяло се е вече...


При което видимо тя сдоби кураж сякаш.. И явно вече искаха да сменят най-накрая позата.. Понеже Фазел се повдигна.. тя също се повдигна от него, след което легна на леглото и му направи знак, че иска той да дойде отгоре и... Той застана над нея.. Тя сви бедра към себе си.. опря крачетата си в гърдите му... Той си го намести на путката и.. натисна.. и започна така да я чука...





Тя започна пак да стене.. Тоя човек толкова страстно я ебеше... Започна да я блъска така отгоре.. тя започна да стене още по-силно... А на него толкова му харесваше също.. че в един момент хвана едното и краче, както си го бе опряла в гърдите му.. И го подаде към устните си...





Нацелува го.. и и го олиза цялото... от страст... A Азарин, като видя и това, изкоментира на мен:

- Ахх.. ще и изяде крачето...! ..Е не издържам, сладка Миха такава!! (каза по-високо и разко отиде при нея, хвана и с ръце другото краче както бе подпряно на гърдите на Фазел... и и го целуна звучно, три пъти с устни, а накрая и го плясна с ръка) ..Сладка, много сладка! (каза и гледайки я, на висок тон, при което Михаела силно се разсмя, Фазел също)

А той, чукаше я съвсем свободно.. отпуснато... правеха си секс двамата сякаш си бяха сами.. В това време Ази дойде към мен... и виждайки, че всъщност незнайно защо все още си държах ръката пред пениса... тя ми каза:

- Ти още ли си го криеш..? Ммм.. дай ми на мен.. нали ти казах, че аз ще ти го крия...

И хвана пениса ми с ръка отново.. като първоначално си я сложи отпред.. сякаш наистина да ме скрие.. Но това беше за секунда-две... След което веднага ми го обхвана с длан... и първоначално бавно.. но след малко по-бързо.. започна да ми бие чикии докато стоим така... И на всичкото отгоре.. Михаела точно в този момент се обърна към нас... и понеже нищо вече не прикриваше пениса ми.. единствено ръката на Азарин беше около него.. На Михаела по детски и стана смешно.. и явно не се стърпя.. и изкоментира:

- Ехее..... хах... (но се сдържа да не продължи, просто се засмя)

В същия момент Азарин реши да ми даде кураж казвайки ми:

- Не и обръщай внимание.. Хубаво ли ти е.. хубаво е нали?? (засилвйки темпото с ръката)
- Ох... Азарих.....

А тя рязко клекна отново... Супер бързо го нагълта десетина пъти... След което се изправи.. олигавена цялата около устата.. избърса се небрежно с ръка... и ми каза:

- Хайде.. искам да мечукаш...


И ме задърпа към леглото... На мен направо ми се ревеше... хем исках, хем не... но по-скоро надделяваше осезаемо това, че исках. На леглото Миха и Фазел правят секс.. А Азарин ме дърпа право натам... И същевременно... изгарям от желание да и пръсна путката... Тя бързо легна на леглото.. на момента разтвори широко краката си пред мен.. и протегна ръце да дойда... Мале... сърцето ми се разби да тупка като я видях пред мен така.. с разтворена путка.. лежаща на леглото... Отидох над нея.. не можех да издържам направо... Застанах отгоре и... сложих си го бързо на путката и.. вкарах го.. и започнах... започнах да я чукам като някой дивак.. там.. на леглото.



Блъсках я толкова силно... че цялото легло леко се местеше.. хем бяхме всички отгоре му. Това направи впечатление на Михаела.. и тя на момента възкликна:

- Оле абе човек... (учудено към мен на български) ..ще и гръмнеш путката, какво правиш?! Ще я заболи така.. това е момиче не е камък..!
- ..какво ти казва? (попита ме Азарин без да погледне към нея в охканията си)
- ..Че... че ще те заболи като те блъскам така...
- Не... (обръщайки се към нея) ..Миха страхотно е... остави го... не ме боли.. оххх.. ох да... ооо да... давай...
- Е как?!... (очуди и е Михаела, докато Фазел я чукаше нея) Ма.. не те ли боли путката...?! То.. погледни как му даваш да те блъска...?!
- Ооо да... оох нека ме блъска така... уникално е просто.. Оле Миха... просто не си го пробвала.. ооох да.. о да... оооххх..... ..
- Тя винаги е обичала така.. (обади се Фазел) ..Това и е любимо на нея...
- Оле.. Ази ти си луда наистина... (разсмя се Михаела)
- Искаш ли.. да опиташ и ти.. така? (попита я Фазел)
- Аз ли.. Ахахаха... (не знаеше как да му отговори веднага Михаела) .. Мале... ами.. всъщност май да.. ама... не чак така де... че после няма да мога да ходя... Ахахаха....

При което Фазел я придърпа към края на леглото.. Застана и между краката и силно.. много силно.. започна да я блъска...




Държеше я с две ръце за стъпалата стоейки над нея, разтворил и широко в страни краката.. и я чукаше като дивак.. Михаела започна на момента силно да стене... Осезаемо и стана доста по-хубаво.. На мен чак ми стана интересно, той така я чукаше, че.. гледката беше крайно интересна.. И докато Азарин извиваше тялото си под мен.. Не се стърпях и от някакво любопитство.. попитах Миха:

- И.. сега как ти е..? Понеже викаш, че така не и е Хубаво на Азарин...
- Оле... Ооо леле... много е яко.. (поглеждайки за секунда към мен)
- Ами аз ти казах.. на всяка жена ще и е яко така...
- Оле да.. оох прав си... оле ще ми се пръсне путката така честно ти казвам... (пускайки бързо и двете ръце на клитора си.. и започна диво да си го търка)
- Хахаха... (стана ми смешно някак) ..гледай само да не припаднеш от кеф Михаело...
- Охх.. хах.. не.. няма.. (подавайки си едната ръка към мен за да я хвана... Подадох моята, тя ме стисна силно за миг.. и отново си я сложи долу при путката)

А малко след това се наиграха така.. и отново смениха позата.. Михаела се качи отгоре му.. но този път легна с гръб върху гърдите му.. Разкрачи отпред краката си.. Хвана му го и си го напъха пак отвътре.. След което започна да се извива страстно отгоре му.. И на всичкото отгоре.. докато чуках Азарин, стоях точно срещу разтворените крака на Миха.. и направо пред погледа ми... от това, което виждах.. срам ме хвана!




Това дето бе в този момент пред очите ми, сякаш направо ме шокира вече.. При което не се сдържах и възкликнах на глас:

- Лелее мале.. Миха.....
- Ахахах.. (разсмя се) ..Какво.. ? (подразбирайки, че я гледам там)
- ..Нищо нищо.. давай си...
- Оле.. ам... ако можеше да ти обясня колко е хубаво.. Охх... ах да...
- Хаха.. виждам виждам... (смеейки се)
- Тъпанар.. оооххх... (смеейки се и тя)

С Азарин също сменихме позата.. Тя застана на леглото на задна.. аз започнах да я чукам отново диво.. А след около още десетина минути.. Легнах аз по гръб, а Ази се качи отгоре ми.. Почти през същото време, и Михаела и Фазел смениха позата, като легнаха на страни, той зад нея.. Тя вдигна едното си бедро нагоре.. А той заднешком и го провря в путката... При което започна да я чука така...





>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!cwNEHI7R!AZhYV3jDRl1SXLwTL9iqW8hLtzBI7KSQySPUSCs jf3A )



А той заднешком и го провря в путката... При което започна да я чука така... A aз така бях легнал.. че Михаела след като се опиани отново от екстаза.. Не се усети, че единия си крак бе бутнала на рамото ми... Азарин се чукаше отгоре ми... А Михаела мърдайки.. крачето и ме удари дори няколко пъти леко в брадичката.. Затова и го хванах с ръка и и го държах за да не ме рита поне... Тя сякаш дори и не усети, че я държа в кефа си.. А Азарин... дивачката Азарин.. Като видя, че крачето на Михаела е в ръката ми.. Наведе се.. и докато го държах... тя бавно го целуна.. казвайки:

- Ахх.. много сладко краче има братовчедка ти.. (охкайки и стенейки върху мен)
- Ами нали ми е братовчедка.. ние сме сладки.. такива сме.. (отвърнах и шегувито)
- Цункай и го и ти де.. много си лош... само и го държиш...
- Ама рита ме! Затова...
- Добре де... хайде цункай го и ти...
- Хаха.. за да ти направя кефа ли? (смеейки се)
- Да... (лигаво) ..Ще ми хареса и ще сте много сладки...
- Е щом е заради теб.. (при което поднесох крачето на Михаела към устата си и и го цунках и аз)

Миха се разсмя като усети... стана и смешно.. А Азарин започна да пляска с ръце казвайки:

- Бравоо!

След което се приближи отново.. наведе се пак там, над крачето на Миха.. и докато се чукаше върху мен... погледна ме в очите.. приближи се още към крачето и.. и без да отмества поглед от очите ми... извади език и.. го прокара през крака на Миха... Мале.. това вече ме накара да превъртя! Целуна и го.. олиза го с език няколко пъти.. А в това време Миха не спираше да се хили, беше и смешно... Азарин докато правеше това.. прибута крачето и още към устните ми.. държейки и нейните близо... И.. докато го лижеше и целуваше.. гледаше ме в очите... след малко го опря и в мойте устни.. о мале... Щях да получа удар от цялата тая перверзия направо! ..Бутна го.. долепи го плътно до устните ми.. целувайки го и тя.. накара ме и аз да го правя... Аз бях обезумял вече.. гледах я също в очите.. не отмествах и аз погледа си.. и.. започнах наистина и аз да го правя... тя лижеше и целуваше крачето на Миха от едната му страна.. а аз от другата.. На моменти се целувахме и ние облизвайки езиците си.. а после пак крачето и.. А малко след това.. докато и тя държеше с ръка крака и.. повдигна се бавно нагоре.. и държейки и го прилепен на устните ми.. ме остави само аз да правя това.. А аз... побъркан от всичко.. наистина продължих... Гледах Азарин в очите и... правех това, което ме бе накарала да правя... А тя се чукаше върху мен.. извиваше тялото си страстно и дивашки отгоре ми... В този момент Миха, заливаща се от смях от това, което правим с крака и.. накрая не се стърпя и каза:

- ...Хорааа... ахахаха... ама.. възбуждам се още повече така... Ахаахах.. спрете се... (смеейки се, докато Фазел не спираше да я чука)
- Еми.. сори.. приятелката ти е виновна.. (подхилвайки се и аз, пускайки вече крачето и)
- Предавам се.. аз бях.. (смеейки се Азарин)


Забавлявахме се на пълна пара.. Аз с Ази, а Миха с Фазел... Сменяхме пози, чукахме се като луди... Беше страхотно... По едно време докато чуках Азарин, лежейки зад гърба, както бе легнала и разтворила бедрата си.. Михаела слезе от Фазел.. и в страстта си започна да му прави свирки.. Това продължи около пет минути близо.. А Ази.. извивайки страстно тялото си докато я чукам.. изпъна се... направи няколко луди движения с кръста... и в това време заради лудорията и.. се бе отместила и тя почти върху корема на Фазел... Михаела я видя.. засмя и се докато правеше свирки на Фазел.. А Ази.. чувствайки се толкова близко до пениса му.. не се сдържа... и докато я чуках... хвана му го и тя с ръка.. В това време Фазел се засмя и каза:

- Е сега вече.. сега вече съм най-големия късметлия на света.. (смеейки се)

Двете с Михаела се разсмяха... Но нито едната спря, нито другата.. докато в един момент и двете заедно му го целуваха и лижеха...




Това си беше направо оргия..и добре поне, че с Миха бяхме братовчеди.. което възпираше оргията да прерастне в.. смесване.























По едно време обаче, изведнъж се случи нещо... Аз бях легнал по гръб, а Ази се бе разкрачила над мен, над лицето ми.. и лижех путката и отдолу.. докато тя стенеше от екстаз.. В същото време както лежах, близо до мен Михаела бе отново възседнала Фазел и го чукаше диво.. При което в един момент Миха започна едва ли не да крещи... някак.. по-различно от до сега. Първоначално не обърнахме внимание.. но малко след това.. Миха направо се разби отгоре му... погледнах напред към нея, тя беше от страната на краката ми.. И видях, че направо полудява... Беше се хванала отдолу и хем се разбиваше от търкане хем полудяваше върху Фазел... Тогава се досетих, че вероятно тя е.. пред свършване. И в момента, в който си го помислих, чух Азарин също да ми казва:

- Братовчедка ти ще свърши всеки момент...
- Да.. чувам... (казах изпод путката и)

Миха пискаше направо... А в един момент... спря за секунда... спря и да се движи... И в следващия изписка така силно.. така изкрещя... че аз се стреснах.. помислих, чак че нещо лошо и става... Ази също се стресна.. стана от лицето ми и се втренчи в Миха.. Аз също се повдигнах да видя какво се случва на Михаела.. А тя беше започнала силно да трепери... тялото и конвулсираше даже... Цялото и тяло сякаш вибрираше и се тресеше.. Крещеше в оргазма си... и в момента, в който си пусна ръката от путката... повдигна се конвулсираща.. от Фазел... и путката и супер силно изпръска напред... Изпръска и мен.. и Азарин дори... Аз направо се изплаших... Да, виждах, че просто свършва.. но тя така силно крещеше.. пискаше... тялото и така трепереше и силно конвулсираше.. сякаш получаваше някакви мега силни гърчове! И нещо и стана.. тя.. направо... превъртя... Опита се да стане от Фазел.. сякаш изплашена или шокирана.. де да я знам.. Сякаш се опита да подскочи от него.. Но нито краката нито ръцете и я слушаха.. всичко и се тресеше, цялата се гърчеше.. А като се опита да скочи от него.. за да се махне... не успя да се задържи на леглото.. падна напред, към мене.. Азарин опита да я хване, аз също я задържах.. Но Михаела се гърчеше направо, получаваше някакъв вид убийствен, масивен множествен оргазъм... Опитваше се да се задържи на ръцете и на краката си.. но падаше.. не можеше да стои изобщо.. Пак опита да стане.. сякаш се беше изплашила, шокирала от ставащото и тя самата.. опитваше се да стане, нещо да направи.. но отново се свлече надолу извиваща се, гърчеща се и стенеща.. Падна върху бедрата ми.. не можеше да се контролира.. искаше нещо да направи, да стане, но не беше на себе си, не можеше.. хванах я за ръцете, държах я за да се освести... Направо се изплаших... Казах и шокиран:

- Миха... ! Михаела добре ли си?!!
- Н... 'ох... д... ча... (нещо се опитваше да каже, но не можеше дори да говори конвулсирайки)

Тялото и беше неконтролируемо... на няколко пъти опита да стане.. не можа.. А вероятно и тя самата не знаеше какво изобщо се опитва да направи... В случая просто трябваше да да легне... и някак си да се успокои.. А тя вместо това стоеше отгоре на бедрата ми опитвайки се да се овладее някак.. Гърчеше се отгоре ми... за малко щеше да ме смачка с колене... но бутнах коляното и в страни от таза ми... като при това тя някак се укроти, седейки отгоре ми... гърчейки се... Държах я за ръцете за да не падне и отново я попитах:

- Михаела! Кажи нещо, добре ли си те питам..?! (наистина вече си мислех, че нещо лошо и става, тя измени вида на лицето си направо, чудех се дали не се задушава, де да знам)
- Зз... не.... (нещо опита да продума пак, чак устата и се бе сковала)
- Тя свършва.. (каза Азарин гледайки я също шокирана) ..Оставете я хора... свършва. И аз веднъж точно така свърших.. Просто няма как да се овладее.. Оставете я.. трябва да и мине просто... Мале Фазел, какво и направи бе човек...?! (обръщайки се към него)
- Не аз... (чувствайки се виновен, Фазел отвърна) ..Аз изобщо не.. аз просто.... (смути се гледайки я)

Чаках я да се освести и я държах да не падне докато седеше върху мен, тя не можеше да стане, не можеше да се движи, опитвах се да и помогна да се опомни.. Сърцето ми туптеше вероятно по-бързо от нейното, страхувайки се нещо лошо да не и стане... Мале какво ли щеше да се случи ако нещо лошо и станеше.. Какво ли щях да обяснявам на леля и на чичо... Обзе ме страх.. панически страх!! Всячески се опитвах да я успокоя и да я накарам да ми каже нещо... В един момент тя наново избухна в крясъци.. просто така от самосебе си.. отново. Както стоеше отгоре ми започна пак много силно да конвулсира... Хвана се долу.. хвана си с ръка отдолу вагината и видях, че си я стиска силно.. Сакаш се опитваше нещо да подтисне.. нещо силно, което изпитваше в момента, сякаш искаше да го спре... В същия момент погледна шокирана.. жално.. сякаш щеше да ревне още малко.. погледна в Ази, която стоеше над нея и също я държеше, опитвйки се опитваше да я успокоява... Погледна я, сякаш питайки я с поглед "кажи ми какво ми се случва.." И тръгна отново да пада отгоре ми... задържах я пак.. Започна пак така силно да писка... в това време долу таза и полудя да конвулсира напред и назад.. в някакви безумни сексуални и необуздани движения, подтиквани като че ли от подсъзнанието и, върху което бе загубила моментно власт... държеше си силно притисната путката отдолу... И някак... в този момент, сред всичките си викове само успя да каже:

- Аааахх... оооохх ще изпръскам пак.. не могаааа... ОооОойххххХхх хора...!!!!(викайки)
- Михаела.. (веднага и каза Азарин) ..Михаела давай изпръскай, махни си от там ръката!! (хващайки и ръката за да и я махне от там) ..Изпръскай за да ти мине.. изпръскай спокойно, давай... не го стискай... хайде.... Изпръскай, че ще откачиш ако не го направиш.. Давай Михаела..! (викаше и за да и помогне, явно знаейки какво е)

>>>

[Div4uk]

>>>

( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!B8kjmAiQ!oQMYpisIJfjH_FsuoUQPNE4-V-dACKkDlQ6utLZkv_0 )


- ...Изпръскай, че ще откачиш ако не го направиш.. Давай Михаела..! (викаше и за да и помогне, явно знаейки какво е)


И щом Ази и махна ръката от там.. Михаела избухна отново в пръскане.. изпръска силно като фонтан отново.. Направо станах вир вода както я държах отдолу за ръце... Кръста и полудя да се гърчи напред и назад.. на всичкото отгоре точно отгоре ми... и се местеше навсякъде над мен... не можех да я обуздая изобщо.. А тя изобщо не осъзнаваше на кой свят е.. Беше абсолютно шокирана, сякаш извън съзнание.... Тялото и само дивееше, вибрираше неконтролируемо... На няколко пъти направо отгоре на оная ми работа застана с дупето си... извиваше се насам натам... Но не това ме притесняваше.. повече ме притесняваше това, да не и стане нещо.. И докато се опитвах да я овладея държейки я... докато вика, крещи, гърчи се и пръска... Докато правеше с таза си такива дивашки движения напред и назад неконтролируема... на няколко пъти усетих, че путката и направо се притисна там.. върху пениса ми... След което пак... беше се изместила в гърчовете си над кръста ми чак... При дивите и необуздани движения... даже на няколко пъти усетих, че отвора и закачи главичката ми на няколко пъти... И опитах да я повдигна.. но тя изобщо не можеше да се задържи повдигната.. Движеше дивашки кръста си над моят.. Тя едва ли го усещаше в този момент на шок.. но путката и, както се извиваше върху мен и я държах.. доста пъти се втри в пениса ми... Дори 2-3 пъти отвора и... се набучи леко на главичката ми... И... то беше неизбежно... просто беше неизбежно в такава ситуация... Докато конвулсираше така диво отгоре ми... Непринудено.. и инцидентно... отвора и натисна отново главичката на пениса ми... . След секунда пак се случи.. и после пак... Няколко пъти... няколко прониквания.. поне на няколко сантиметра в нея.. навътре... усетих го... И отново опитах да я осъзная за да спре:

- Миха чуваш ли ме! (опитвайки да я повдигна пак) ..Михаела, осъзнай се..!

Тя ме погледна с жален, шокиран поглед.. Нещо поиска пак да ми каже, но не можа.. Погледна пак в Азарин... която опитваше да я успокоява... Но Михаела не можеше да спре конвулсиите си... Кръста, таза и.. полудяваха да се движат в див сексуален ритъм, сякаш автоматично... Удържах я някак отдолу... ако я пуснех щеше да се свлече отгоре ми... Но.. но онова... онова още няколко пъти се случи.. проникнах още няколко пъти в нея докато откача отгоре ми... натискаше ме... тя не разбираше, не го усещаше в истерията си май, но... В един момент... във гърчовете си се измести още към кръста ми.. тя не се контролираше, не го правеше тя.. При което отдолу пениса ми.. при следващото и движение... се шмугна хептен в отвора и... Тя вероятно изобщо не успя да осъзнае, че това се случва... Тя не беше на себе си... таза и полудя отгоре ми напред и назад... а надървения ми пенис инцидентно и попадна отвътре... И опитвайки да я вдигна отново нагоре, в този момент направо и креснах:

- Михаела!! Моля те осъзнай се вече..! Какво става... Миха спри вече...!
- Не з.. не аз... аз не.... (не можеше да каже нищо гледайки ме изплашено в очите)

А вече вероятно цели десетина секунди, пениса ми се намираше във вътрешността на братовчедка ми.. непринудено, инцидентно.. Правех опити да я осъзная но тялото и се гърчеше, без да има кой да я укроти... На всичкото отгоре лудите и движения.. вече прекаляваха.. тя по този начин направо си го изкарваше и вкарваше... без да може да спре... Да, беше ми братовчедка, но преди всичко все пак беше и момиче.. беше си женско.. в путката на което в момента се намираше пениса ми... И... някак си... усещах, че започвам дори и аз да губя контрола... Опитвах да я повдигна.. виках и да се осъзнае... Но тя продължаваше и продължаваше... и продължаваше... И го правеше даже като дивачка... необуздано, диво, неконтролирано... Но от цялото това триене на пениса ми, във вътрешността на влагалището и... той направо ми се предърви... Не бях от желязо все пак... И вече.. вече направо се страхувах.. че... ще му изпусна края и аз... че ще изпусна контрола вече... Не можех.. то.. не се удържах повече.. и докато тя го правеше, докато тя конвулсираше отгоре ми и се движеше.. просто не можах... и... направих няколко движения и аз.. неконтролирани, непредумишлени... навътре в нея.. природата ми взимаше сякаш превес вече... и пак и казах, отчаяно:

- Миха.. моля те спри вече... осъзнай се вече... Михаела.... (непринудено притискайки на няколко пъти пениса си нагоре в нея, докато отчаяно и казвам да спре)
- Остави я.. (каза ми Азарин докато още я държеше) ..Остави я, то трябва да и мине вече... изчакай...
- Ази как.. В момента знаеш ли къде.. знаеш ли как ми е седнала...?? Трябва да се изправи вече... не може.. (с безпомощен тон и казах)
- Как ти е.. какво? (навеждайки се за да погледне под дупето и) ..Оле майко....!! (хващайки се за лицето почти шокирана) ..Миха?!... (опита да и каже)
- Сега видя ли?!? (попитах нервно)
- Оле да аз.. Еми.. тя е много мокра отдолу.. вероятно просто ти се е шмугнал лесно и... (опитвайки се да го обясни)
- Да да да... знам... охх... не мога, трябва... ох кажи и нещо, накарай я... Оххх... ооо не... (движейки се вече отдолу под Миха почти с нейния такт.. не можех да и издържам вече)


А Азарин не знаеше какво да ми каже.. Тя виждаше всичко.. Фазел също.. Стояха безмълвни, гледаха... Аз също не можех да продумам сякаш.. Екстаза ме бе погълнал.. бе взел превес вече... И за последно се опитах да кажа нещо на Миха:

- Михаела... оххх... оооох Миха...
- Охх... ооооххх.... (отвърна единствено, извивайки врата си нагоре)
- Миха... путката ти.. охх... не усещаш ли...
- Охх да... ох още малко поне.... (отвърна сякаш отрезнена вече)
- Ох само... но само пет минути... пет минути и спираме... чу ли ме.... Охххх... оо не....
- Добре... пет минути... оооххх да....

Бяхме тотално повлияни и двамата вече... Тя изпитваше удоволствие от проникването на пениса ми във влагалището и.. а аз също... Да, беше ми братовчедка, но като момиче правеше такъв сладък секс отгоре ми... див.. луд и перверзен... И продължихме.. уж само за пет минути.. уж само да опитаме за малко... в лудорията, в екстаза си... и тя не можеше да спре.. нито пък аз... Аз бях преминал границата.. Усещах вече неистово удоволствие на пениса си... Тя буквално си чукаше путката отгоре ми, сякаш бе някое друго момиче.. Михаела чисто и просто си правеше секс с мен, сякаш и аз бях някой друг... Просто продължаваше да го прави.. както и аз... и не се стърпях и.. я хванах вече и за гърдите...





Започнах да и мачкам сладките момичешки гърди.. Бях и ги видждал толкова много пъти до сега, от малка още.. Но този път усещах цялото и тялото по съвсем различен начин.. А тя се намести още по-удобно отгоре ми.. Дойде напред.. качи се хубаво върху мен вече... и продължи така..




Аз вече блъсках навътре в путката и постоянно.. Натисках силно навътре... чуках я и аз.. не можех да издържам.. Чуках Михаела колкото и както ми се искаше да си я чукам...




В това време усетих.. че зад гърба ми Азарин и Фазел се размърдаха... усетих ги, че легнаха един до друг... чух ги, че започнаха да се целуват.. Чух ги, че те също се награбиха... А след няма и минута, започнаха да се чукат и те... Беше я придърпал към ръба на леглото и бе започнал да я блъска в путката и той...




Михаела някак вече се беше поосъзнала.. И когато чу, че Фазел и Миха бяха започнали един с друг.. Обърна се към Азарин и опита да и каже нещо:

- Ази.... (задъхана, сякаш искаше да и обясни нещо с виновен тон)
- Давай Миха.. (обръщайки се към нея) ..Давай... чукайте си се.. сладури... (охкайки, изпрати и въздушна целувка чак)
- Ази.. (исках и аз да и кажа) ..Ази сърдиш ли се... (гузен)
- Неее глупости.. (усмихвайки ми се) ..Изчукай я.. чукай си я хубаво... миличката ми...
- Е сега поне знаеш.. (каза ми Фазел подхилвайки се) ..сега поне знаеш, как е вътре в.. братовчедка ти.. хах...
- Хах.. да.. (отвърнах му) ..На всичкото отгоре и това разбрах... (продължавайки)
- ..и... хубаво ли е..? (попита ме Миха стенейки)
- Ох... ооххх да... оле Миха... в путката ти просто... ох давай....
- Да не спираме ли..?
- Не... не... чукай се още.. чукай се така.. ох.... Миха... Ох мале как се ебеш лудорио дива...
- Ахахах.. Ох мале.. оле откачам всеки път щом си го натиснеш навътре... Охх давай.... (подкани ме)
- Ох искам.. искам да ти изсмуча путката откачалко луда... (при което я бутнах рязко да легне на леглото и започнах да и лижа и смуча сладката дивашка путка)




Тялото и трепереше при всяко засмукване на клитора и.. Аз не можех да не изкоментирам в този момент и и казах:

- Е изобщо не съм си представял някога, че... ще разбера какъв ти е вкуса на путката.. (леко смеейки се)
- Ахаха... и?.. какъв е?
- Ми де да знам... Май като на всяка друга путка.. (подхилвайки се)
- Хах, е ти какво очакваше.. все пак и аз съм момиче, като всички останали... Ох дай и аз да пробвам.. (подхилвайки се и тя, бутна ме на леглото, хвана ми пениса, погледна го от близо.. и леко по леко започна да ми го опитва на вкус)





А след няколко минути, не знам какво и стана, но ми каза:

- Оле много ти е сладък.. Ахаха.. Изобщо не съм знаела.. и не съм си представяла...
- Да, както и аз за тебе...
- Ох искаш ли да... да ме ебеш в устата.. в смисъл, да го правиш така, все едно ми чукаш путката..? (попита ме омагьосана от перверзията си вече)
- Мале Михаела.. сериозно ли и това ти дойде на акъла...
- Кажи де..?
- Ох чакай... мале... искам... (намествайки се, за да го направя наистина)



>>>

[Div4uk]

>>>



( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне само от хора +18 от тук - https://mega.nz/#!4k9FAAqZ!zDXIImLA1EWjgr7llsLJRpC_AH3sNcIkjXE2ABZ CVyE )



- Ох чакай... искам... (намествайки се, за да го направя)

Наместих се хубаво, наместих си го в устата и... Хванах главата и за да я държа.. и... започнах.. Започнах да чукам устата и все едно чуках путката и...






А по едно време така се отпуснах вече... Че го правех бързо, рязко.. и доста навътре... Удоволствието бе взело превес вече..

- Оох... (повдигна се за да ми каже) ..Оле как ме чукаш.. направо гърлото ми... Ох не, чакай.. стига, че... Ох давай вече и в путката..
- Сега искаш и в путката ли..? (попитах я нарочно)
- Ох да... ( ставайки за да се настани на леглото) ..ама чукай ме силно... Чукай ме все едно, че чукаш Ази.. Ох искам така.. като нея...
- Малеее.. мале кога стана толкова перверзна и еблива ти... (хващайки я и дърпайки я към мен за да и го вкарам)
- Ох и аз не знам.. (подхилвайки се)






С Миха сменяхме всякакви пози.. както ни е удобно.. както ни се иска.. и колкото ни се иска...







Същото правеха и Фазел и Азарин в това време.. Но това не беше всичко.. Стигнахме и още по-далеч.. На около 10-15 минути се разменяхме.. Аз с Ази и Фазел с Миха... След което отново се разменяхме.. аз с Миха и той с Азарин... Разменяхме момичетата.. правехме сто процентова дива и страстна оргия.. Удоволствието и усещането от путката на едната се бяха смесили с това от путката на другата.. Вече дали в путката на Азарин.. или в тази на братовчедка ми.. Усещането и удоволствието вече ми беше абсолютно еднакво.. Чуках едната както чуках другата.. и чуках другата, както чуках едната... Но в един момент вече не можах да издържам.. Понеже всичко това беше доста над всякакви перверзии и граници, които бих могъл да си представя.. Усетих, че скоро вече ще се изпразня.. Точно тогава чуках Михаела.. И в момента, в който разбрах, че скоро ще го направя.. и казах:

- Миха, миха чакай... чакай, че вече... че не мога повече да издържа...
- Ще свършиш ли? (задъхана охкайки)
- Ох да... аз не мога повече.. просто.... трябва да се изпразня вече... Обаче.. с Азарин... ох по-добре с нея...
- Ох милия.. еми хайде изпразни се като не можеш да търпиш вече.. Ази..! (провикна се към нея) ..Ази ела, че той ще свърши...
- Е хайде де.. изпразни го, не можеш ли..? (стенейки докато Фазел я чука, отвърна на Михаела)
- Ахаах ее.. не... стига де, чак и това... Ела ти по-добре, все пак... (все още извивайки тялото си под моето)
- Да Ази.. (казах и и аз) ..по-добре с тебе...

При което Азарин дойде към нас.. Направих още няколко дълбоки вкарвания в Михаела навътре.. за да подканя изпразването... И след няколко секунди вече ми дойде.. И точно преди да пръсна си го изкарах извън путката на Миха.. Азарин бързо го хвана с ръка.. наведе се на момента и лапна главичката ми, от която вече пръскаха струйките... след което го погълна дълбоко навътре, докато се изпразвам.. и така го държеше докато свършвам..




- Оле... (възкликна Михаела докато гледаше) ..Изпразваш ли се сега..?
- Ох Миха и питаш... Оххх.. ооо да... (стенейки)
- Иха.. мале изхвърли и в устата всичко... (коментирайки сякаш с детски интерес)
- Ох тя го гълта.. оххх мале страхотно е...
- Хубаво ли е?
- Оох да.. Мале Михаела.. никога не ми е било толкова хубаво докато се изпразвам.. честно... оохх леле.... (бутайки пениса си в устата на Азарин)
- Хаха... оле.. яко.. (подхилваше се)


И докато тъкмо бях накрая.. Но все още леко пръсках.. и както Михаела лежеше все още под мен.. и путката и бе още срещу пениса ми... Ази го извади от устата си... бързо.. с ръка го насочи и го постави обратно върху путката на Михаела.. намести ми го на отвора и...пениса ми влезе пак в путката на Миха.. и то.. и то докато все още свършвах... Азарин го върна там, докато все още не бях свършил хубаво... И на всичкото отгоре, смеейки се.. ми каза:

- ..Хайде готов си, давай....
- Ох Ази.. бе.. още се.. празня мале.. какво правиш..?! (шокиран и отвърнах)







- Абе изпразних те, давай.. чукай си я вече... (хващайки ми го с ръка, докато половината ми беше заврян в путката на Михаела.. и започна да ми бие чикии така, подканвайки ме да продължа секса с Миха)
- Азарин бе.. още се изпразвам бе момиче, погледни какво правиш... оф детска ти работа.. мале.... (натискайки навътре в путката на Михаела докато свършвам.. не можех да се удържа, в момента бях в оргазъм просто)
- Е хайде бе хора.. едно две пръскания голяма работа.. На мен Фазел ми се е изпразвал вътре като кон... какво толкова..? (попита, сякаш нищо не е станало) ..Не ти ли стана по-добре като те изпразних?
- Ох Ази да.. олекна ми.. но това... оххх... (засилвайки ударите в путката на Михаела) ..Ох Миха... (изстенах)
- Давай така.. чукай я милата.. (подкани ме Азарин)
- Сега... Охх... (запита ме Михаела) ..сега олекна ли ти като си изхвърли спермата..?
- Да.. Охх да....
- Давай тогава... чукай ме.. оооххх чукай ме....


В този момент Фазел застана зад Азарин.. и продължи да си я чука.. А след малко, докато всички се чукахме, Азарин попита Миха:

- Миха... оххх... искаш ли.. искаш ли Фазел да свърши в теб?
- Ох... оооох... (стенейки) ..ох как.. къде?
- Ми където искаш ти.. оххх... оо да...
- Хах.. ми... (задъхана) ..добре... да... искам.. но в устата.... Ооооххх да....
- Фазел готов ли си.. оххх...? (попита го Азарин)
- Да.. почти да.. (стенейки и той)

При което Фазел набързо дойде към Миха.. Пуснах я, тя стана също набързо.. Хвана му го.. налапа му го на момента и започна дълбоко да му го гълта.. а той се отпусна и... Избухна в устата и. В първия момент Миха дори се задави, явно Фазел много мощно изхвърляше струйките сперма в устата и... Но Михаела продължи.. бързо и дълбоко.. докато му биеше и чикии с две ръце.. Фазел стенеше от удоволствие.. дори на глас...






....





< два часа и половина след това >

Размазани от секс.. от перверзия.. от умора.. силна и изтощителна умора.. там, лежейки всички на голямата спалня.. пушейки и едва говорейки от умора. Такава бе гледката след близо три часа дивашки, ненормален секс. Говорехме си, споделяхме един на друг кой как се е чувствал, как е било, кое му е харесало.. Обсъждахме го, сякаш обсъждахме завършека на някой романтичен бестселър.. Държах прегърната в обятията си Азарин, пушейки цигара.. А Фазел бе прегърнал Михаела, докато тя почти заспиваше в ръцете му от умора..

- Миха.. (обърнах се към нея, с виновен тон след всичко, не знаех дали да съжалявам за това, което бяхме направили или не)
- Филипе.. (отвори очи, протегна бавно ръка към моята.. хвана ме и стисна с дланта си)

Дали трябваше да съжаляваме, дали трябваше да ни е гузно и притеснено от това, което вече бе станало. Дали бяха рухнали всички морали и всякакви роднински връзки между мен и братовчедка ми.. Не знаех.. Може би времето щеше да покаже.




< 06:10ч. - сутринта на другата сутрин ; в хотелската стая >

>>>

[Div4uk]

>>>


( Частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от тук - https://mega.nz/#!QtUwyKpI!zDe_Hqii0BCd9upn5dcyPK6bAafOXTPQpZPy-dQmp28 )


< 06:10ч. - сутринта на другата сутрин ; в хотелската стая >


Алармата на телефона ми иззвъня. Трябваше да ставаме, имахме самолет да гоним. И път, много дълъг път до София. Последните ни минути от престоя в Дубай изтичаха. Михаела се разсъни от звука на телефона.. и промърморвайки каза:

- Ееее... пфф... това ли беше....
- ..да Миха, това беше. Време е да си ходим...
- Фазел и.. Ази.. къде са... ? (отваряйки очи и търсейки ги с поглед)
- Миха, тръгнаха. Нали изпуснаха самолета през деня.. хванаха нощния.. Ти спинкаше, не искаха да те будят..
- О не... милите ми... защо не ме събуди, исках да си взема довиждне с тях?! (с тъжен полусънен тон)
- Мише, щях, но.. те не искаха да те будя. Цункаха те и двамата за довиждане докато спеше.. ти и това не усети...
- Еее.... офф защо не си взех довиждане с тях.... (самосъжалявайки се, сякаш и идеше да се разплаче)
- Нищо... така или иначе няма да ги видим повече.. Знам какво ти е, но... недей. И на мен ми е така.. Аз също не исках да пускам Азарин да си ходи.. Но... Това така или иначе беше просто... просто за кратко..
- Охххх.... (въздъхвайки тъжно)
- Да... "ох". Хайде, ставай и.. да събираме багажа..
- Оф.. не искам да си ходя... (лягайки обратно отчаяно на леглото)
- Миха... и аз не искам.. поради ред причини вече, но... (сядайки до нея на леглото)
- Хайде да останем... (отчаяно)
- Само ако можеше.. (хващайки ръката и)
- Не искам да си ходя.. след всичко.. в нас.. да ходя при наще.. мале... (хващайки се за главата)
- Мен питаш ли ме... питаш ли ме как ще погледна леля в очите...
- Оле майко.. Не знам... Оф ела... гушни ме..

Легнах до нея и я гушнах.. Гушнахме се и двамата.. Направо не искахме да се прибираме в България след всичко, дето бяхме надробили с нея. Беше ни страх направо. В този момент Миха ме попита:

- Сега.. какво ще правим...? (сякаш със страх в погледа. А знаех, че ме пита не за сега, а всъщност за напред)
- Не знам.. Не знам Миха... (поглеждайки я в очите)
- И аз не знам... (поглеждайки и тя в моите)
- Според теб.. какво ще правим..? (попитах я за да видя дали поне би предположила нещо)

А тя гледайки ме в очите.. Приближи лицето си към моето.. целуна ме бавно по устните.. А аз целунах нейните.. и и казах:

- Миха... толкова си красива, толкова... А никога не го бях осъзнавал... (гледайки я жадно)
- И аз никога не бях предполагала за теб... (хващайки отново лицето ми, започна трепетно да ме целува с език)

Затъркаляхме се на леглото.. в обятията един на друг.. сами в стаята.. целувахме се страстно, в голите си прегръдки.. Тя застана отгоре ми.. прегръщайки ме и целувайки ме... И проникнах отново.. навътре в нежната и и красива путка... Сладострастие отново... пак в нея... пак така... отново.. отново... ох да можеше да е за винаги... .. . .


...


Не се качихме на самолета. Отказахме да се качим.. Отидохме на летището.. но отказахме да се качим.. Отказахме, заради страха от последствията.. и заради това, че не искахме да си ходим... просто не искахме. Безумие и лудост...! Върнахме се обратно.. в хотела.. в стаята ни... И с онези 400 евро, които ни дължаха от хотела, платихме още две нощувки. Останахме.. просто си останахме.. хей така.. Не знаехме даже защо точно го правим, не знаехме изобщо какво вършим, но го направихме. От лудост, шантавост и някакво необмислено безумие. Нито мислехме, нито ни интересуваше за последствията.. Не знаехме какво щяхме да правим след това.. но го направихме. После - после не бе в моментните ни планове. А ние дори нямахме никакви такива. Реагирахме на мига, заради момента.. инцидентно, лудо... тотално по детски, както никога... И мисля, че бях влюбен в Михаела. Мисля, че и Михаела бе влюбена в мен. Мисля, че исках времето да спре... и да сме винаги там... винаги заедно.. винаги.. завинаги... там.








.........




~~~~ КРАЙ ~~~~