Ани
11-01-2016, 18:29
Здравейте,
Извинявам се предварително, ако темата се повтаря, не съм разглеждала всички теми.
На 17 години съм. От малка не споделям с майка си, а и…тя не ме предразполага към това. Преди не ми правеше впечатление, но вече изпитвам нужда да говоря с нея, да и споделям, да бъдем като приятелки. Приятелите ми споделят с майките си и са в прекрасни отношения, а аз с моята.. да си кажем най много 5 приказки на ден… Винаги е била страшно грижовна, добра и толерантна майка и съм страшно благодарна, че е такава. НО… както тя споделя с нейната майка и имат много силна връзка, така и аз искам да имам с нея. Правила съм опити, но безуспешно, а аз имам нужда от нейните съвети и подкрепа. В повечето случаи ме критикува, което е нормално за всяка майка, но освен това искам и да ми вдъхва увереност и сила. Понякога се получава така, че срива самочувствието ми. Външно се старая да изглеждам силна пред и да не показвам слабостите си и тя си мисли че съм добре … Мисли си, че нейното мнение не е от значение, защото когато ме критикува, външно се държа уверено пред нея, но отвътре ми става страшно гадно… Искам да чуя нещо хубаво от нея искам да се интересува, да иска да и споделям… защото вече имам нужда от това.
Как да постъпя?
Извинявам се предварително, ако темата се повтаря, не съм разглеждала всички теми.
На 17 години съм. От малка не споделям с майка си, а и…тя не ме предразполага към това. Преди не ми правеше впечатление, но вече изпитвам нужда да говоря с нея, да и споделям, да бъдем като приятелки. Приятелите ми споделят с майките си и са в прекрасни отношения, а аз с моята.. да си кажем най много 5 приказки на ден… Винаги е била страшно грижовна, добра и толерантна майка и съм страшно благодарна, че е такава. НО… както тя споделя с нейната майка и имат много силна връзка, така и аз искам да имам с нея. Правила съм опити, но безуспешно, а аз имам нужда от нейните съвети и подкрепа. В повечето случаи ме критикува, което е нормално за всяка майка, но освен това искам и да ми вдъхва увереност и сила. Понякога се получава така, че срива самочувствието ми. Външно се старая да изглеждам силна пред и да не показвам слабостите си и тя си мисли че съм добре … Мисли си, че нейното мнение не е от значение, защото когато ме критикува, външно се държа уверено пред нея, но отвътре ми става страшно гадно… Искам да чуя нещо хубаво от нея искам да се интересува, да иска да и споделям… защото вече имам нужда от това.
Как да постъпя?