Неймар
11-03-2016, 07:26
Здравейте почнах да пиша книга.Ще съм ви много благодарен ако ми кажете дали е добре като начало. Книгата е малко брутална така че не е за всеки.
Много ви моля не пишете празни коментари много ви моля.Моля изкажете си и мнението.Благодаря.
Клането
Първа Глава
Първи Януари,2001,Америка.
В управлението бе получено анонимно обаждане за жестоко убийство в къщата на семейство Хюйт.На смяна беше местният шериф Пиджей, който пое отговорноста да провери.Той излезе от управлението,влезе в колата и потегли.По пътя той си зададе въпроса дали не е поредното фалшиво обаждане.Полицията многобройно проверяваха въпросната къща но там не е открито нищо. След петнадесет минути шерифа беше на адреса.Почука на вратата,отвори старият Хюйт.
-Здравейте шерифе, на какво дължа честта да ви видя ?
-Подадено е анонимно обаждане за убийство във вашата къща,налага се да проверя.
-Влизайте,сигурен съм че няма да открието нищо !
Старият Хюйт беше на седемдесет години.За племенникът му Томас се говореха ужасни неща из града.Всеки се страхуваше от него. Много хора го мислят за психопат.Винаги е бил изолирван от хората.
Шерифът влезе и огледа вниманетлно цялата къща.Не откри нищо, нито следа от каквото и да е било убийство.Единственото интересно което видя е моторна резачка.Интересното беше че в околноста няма нито едно дърво.
-Е, урерихте ли се че няма нищо ?
Шерифът изведнъж чу стенания от мазето.Извади по-най бързият начин пистолета си,запъти се към мазето.Чу се как моторната резачка се запали и в същия миг тя проряза шерифът през корема.Безжизненото му тяло се свлече на земята. Стените бяха цялите във кръв.
-Браво,Томи! Ще има какво да ядем днеска.
Томас се наведе и взе тялото и го замъкна във мазето.Сложи тялото на дървената маса,взе сатъра и го наряза на малки парценча.Мазето беше като от филм на ужасите имаше буркани в който има езици,очи,пръсти и много други части .Стаята беше с една дума ужасяваща.
Момичето което беше извикало за помощ бе завързано на другата маса.Цялата във кръв,трепереше от страх.Молеше се да се измъкне жива.Томас се обърна и я погледна,приближи се до нея и почна да се смее.
-Моля ви ! Искам само да си отида у дома ! Моля ви !
-Помниш ли ме кой съм ? Какво ми причинихте, как ме унижавахте.
-Кой си ти ? Какво съм ти направила ?
-Аз съм Томас Хюйт,онзи на когото му се подигравахте че е различен от останалите.Всеки ден ме обиждахте.
-Томас,съжалявам тогава не знаехме какви ги вършим.
Томас взе ножица,отвори и устата и отряза езикът.Чуваха се из цялата къща отвратителни стенания.Нормален човек ако ги беше чул щеше да откачи от страх.Устата и цялата беше във кръв.Взе клещите и почна да вади зъбите докато ги вадеше той викаше с цяло гърло ,,Хайде де те видиме,кучко,ти си моята кучка ще те убия,, . Когато свърши взе два буркана във единия сложи езикът а във другия сложи зъбите. Взе отверката, почна със всички сили да я намушква,цялото тяло кървеше.Чичо му отвори вратата на мазето.
-Томи,ще вечеряме,побързай !
-До десет минути съм готов чичо.
Томас отиде до безжизнения труп на шерифа,взе ножа и му одра кожата на лицето.Сложи си лицето на шерифа на своето и го заши.Гледката беше ужасяваща.Качи се по стълбите и отиде във кухнята.Седнаха тримата на масата.Старият Хюйт сервира храната.Чичо то трябваше да каже молитвата преди ядене.
,,Господи,благодарим ви за улова,който ни поднесохте днеска.Ще сме ви вечно благодарни ако утре ни поднесете по голям улов.Амин,,
-Е,кой е следващият томи ? Попита чичо то.
-Агрипа ! Този психопат ми причини най-много болка за него имам нещо по специално.
-Какво е то ?
-Много любопитстваш ! Каза старият Хюйт.
-Чичо ако сега ти кажа няма да ти е интересно когато гледаш. Нали ?
-Прав си.
Втора глава
Сутринта беше мъглива.Къщата изглеждаше призрачна.Томас излезе с униформата на покойния шериф.Влезе във колата и се запъти към улича ,,Приист,, . Пристигна след двадесет минути,почука на къща номер сто и две.Отвори мъж на около трийсет години. С бебе във ръка.
-Вие сте Агрипа, нали ?
-Да,сър. Имали някакъв проблем ?
-Получихме оплакване.Трябва да дойдете до управлението !
-Разбира се, но съм сам с детето няма къде да го оставя.
-Можете да го вземете със вас не е проблем .
Тримата се качиха във колата.Когато излязоха извън града Агрипа се зачуди защо излизат от града,управлението беше на в друга посока.
-Сър,къде отиваме.
Томас мълчеше,пусна музика във колата.Когато той видя къщата се сети че това не е шерифът.Опита се да отвори вратата но беше заключено.Томас паркира колата и слезе и му отвори вратата.Сложи му белезници и затвори вратата.Чуваше се само зловещият смях на Томас.Бебето бе оставено само в колата.
-Кой си ти ?
Отново не получи отговор.Томас го упой и го качи през рамо,завлече го към къщата.На вратата го чакаше старият Хюйт.
-Тате,чичо къде е ?
-След малко ще дойде,отиде до града.
Томас и баща му влязоха във мазето.Вързаха Агрипа за стола.Томас се обърна към баща си.
-Тате, в колата на задната седалка има сигурно едно плачещо бебе, били ми го донесъл.
Старият Хюйт излезе от мазето.Томас си припомняше как едно време Агрипа го е замерил със камък.Томас отиде до казана да свари малко вода.След един час водата беше готова.Чичо то и старият Хюйт,който на рамото си носеше бебето влязоха във мазето.
-Тате,много се забави !
-Съжалявам сине,имаше много кръв във багажника на колата ти наложи се да почистя.
Вързаха и бебето на един стол.Агрипа се събуди.
-Здравей агрипа. Как си,не сме се виждали скоро.
-Кой си,ти кучи сине !
-Аз съм Томас Хюйт ! Извика със цяло гърло.
-Помняте.Какво искаш от мен.
-Знаеш ли какво мразя най-много на този свят нещо което ме побърква ?
-Не,какво ?
-Малки момиченца.Знаеш ли защо ги мразя? Защото са кифли.
-Той отиде до бебето със най-големият нож и му преряза гърлото.
-НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,ти кучи сине ще те убия,мъртъв си !
-Замълчи,кой ти даде думата - Каза чичо то.
Томас взе врялата вода и му я хвърли по лицето.Чуваха се ужасни стенания.Тримата се смееха. Томас взе чука и почна да го налага по краката.Гледката беше ужасяваща спираща дъха.
Тримата Хюйт излязоха от мазето
Много ви моля не пишете празни коментари много ви моля.Моля изкажете си и мнението.Благодаря.
Клането
Първа Глава
Първи Януари,2001,Америка.
В управлението бе получено анонимно обаждане за жестоко убийство в къщата на семейство Хюйт.На смяна беше местният шериф Пиджей, който пое отговорноста да провери.Той излезе от управлението,влезе в колата и потегли.По пътя той си зададе въпроса дали не е поредното фалшиво обаждане.Полицията многобройно проверяваха въпросната къща но там не е открито нищо. След петнадесет минути шерифа беше на адреса.Почука на вратата,отвори старият Хюйт.
-Здравейте шерифе, на какво дължа честта да ви видя ?
-Подадено е анонимно обаждане за убийство във вашата къща,налага се да проверя.
-Влизайте,сигурен съм че няма да открието нищо !
Старият Хюйт беше на седемдесет години.За племенникът му Томас се говореха ужасни неща из града.Всеки се страхуваше от него. Много хора го мислят за психопат.Винаги е бил изолирван от хората.
Шерифът влезе и огледа вниманетлно цялата къща.Не откри нищо, нито следа от каквото и да е било убийство.Единственото интересно което видя е моторна резачка.Интересното беше че в околноста няма нито едно дърво.
-Е, урерихте ли се че няма нищо ?
Шерифът изведнъж чу стенания от мазето.Извади по-най бързият начин пистолета си,запъти се към мазето.Чу се как моторната резачка се запали и в същия миг тя проряза шерифът през корема.Безжизненото му тяло се свлече на земята. Стените бяха цялите във кръв.
-Браво,Томи! Ще има какво да ядем днеска.
Томас се наведе и взе тялото и го замъкна във мазето.Сложи тялото на дървената маса,взе сатъра и го наряза на малки парценча.Мазето беше като от филм на ужасите имаше буркани в който има езици,очи,пръсти и много други части .Стаята беше с една дума ужасяваща.
Момичето което беше извикало за помощ бе завързано на другата маса.Цялата във кръв,трепереше от страх.Молеше се да се измъкне жива.Томас се обърна и я погледна,приближи се до нея и почна да се смее.
-Моля ви ! Искам само да си отида у дома ! Моля ви !
-Помниш ли ме кой съм ? Какво ми причинихте, как ме унижавахте.
-Кой си ти ? Какво съм ти направила ?
-Аз съм Томас Хюйт,онзи на когото му се подигравахте че е различен от останалите.Всеки ден ме обиждахте.
-Томас,съжалявам тогава не знаехме какви ги вършим.
Томас взе ножица,отвори и устата и отряза езикът.Чуваха се из цялата къща отвратителни стенания.Нормален човек ако ги беше чул щеше да откачи от страх.Устата и цялата беше във кръв.Взе клещите и почна да вади зъбите докато ги вадеше той викаше с цяло гърло ,,Хайде де те видиме,кучко,ти си моята кучка ще те убия,, . Когато свърши взе два буркана във единия сложи езикът а във другия сложи зъбите. Взе отверката, почна със всички сили да я намушква,цялото тяло кървеше.Чичо му отвори вратата на мазето.
-Томи,ще вечеряме,побързай !
-До десет минути съм готов чичо.
Томас отиде до безжизнения труп на шерифа,взе ножа и му одра кожата на лицето.Сложи си лицето на шерифа на своето и го заши.Гледката беше ужасяваща.Качи се по стълбите и отиде във кухнята.Седнаха тримата на масата.Старият Хюйт сервира храната.Чичо то трябваше да каже молитвата преди ядене.
,,Господи,благодарим ви за улова,който ни поднесохте днеска.Ще сме ви вечно благодарни ако утре ни поднесете по голям улов.Амин,,
-Е,кой е следващият томи ? Попита чичо то.
-Агрипа ! Този психопат ми причини най-много болка за него имам нещо по специално.
-Какво е то ?
-Много любопитстваш ! Каза старият Хюйт.
-Чичо ако сега ти кажа няма да ти е интересно когато гледаш. Нали ?
-Прав си.
Втора глава
Сутринта беше мъглива.Къщата изглеждаше призрачна.Томас излезе с униформата на покойния шериф.Влезе във колата и се запъти към улича ,,Приист,, . Пристигна след двадесет минути,почука на къща номер сто и две.Отвори мъж на около трийсет години. С бебе във ръка.
-Вие сте Агрипа, нали ?
-Да,сър. Имали някакъв проблем ?
-Получихме оплакване.Трябва да дойдете до управлението !
-Разбира се, но съм сам с детето няма къде да го оставя.
-Можете да го вземете със вас не е проблем .
Тримата се качиха във колата.Когато излязоха извън града Агрипа се зачуди защо излизат от града,управлението беше на в друга посока.
-Сър,къде отиваме.
Томас мълчеше,пусна музика във колата.Когато той видя къщата се сети че това не е шерифът.Опита се да отвори вратата но беше заключено.Томас паркира колата и слезе и му отвори вратата.Сложи му белезници и затвори вратата.Чуваше се само зловещият смях на Томас.Бебето бе оставено само в колата.
-Кой си ти ?
Отново не получи отговор.Томас го упой и го качи през рамо,завлече го към къщата.На вратата го чакаше старият Хюйт.
-Тате,чичо къде е ?
-След малко ще дойде,отиде до града.
Томас и баща му влязоха във мазето.Вързаха Агрипа за стола.Томас се обърна към баща си.
-Тате, в колата на задната седалка има сигурно едно плачещо бебе, били ми го донесъл.
Старият Хюйт излезе от мазето.Томас си припомняше как едно време Агрипа го е замерил със камък.Томас отиде до казана да свари малко вода.След един час водата беше готова.Чичо то и старият Хюйт,който на рамото си носеше бебето влязоха във мазето.
-Тате,много се забави !
-Съжалявам сине,имаше много кръв във багажника на колата ти наложи се да почистя.
Вързаха и бебето на един стол.Агрипа се събуди.
-Здравей агрипа. Как си,не сме се виждали скоро.
-Кой си,ти кучи сине !
-Аз съм Томас Хюйт ! Извика със цяло гърло.
-Помняте.Какво искаш от мен.
-Знаеш ли какво мразя най-много на този свят нещо което ме побърква ?
-Не,какво ?
-Малки момиченца.Знаеш ли защо ги мразя? Защото са кифли.
-Той отиде до бебето със най-големият нож и му преряза гърлото.
-НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,ти кучи сине ще те убия,мъртъв си !
-Замълчи,кой ти даде думата - Каза чичо то.
Томас взе врялата вода и му я хвърли по лицето.Чуваха се ужасни стенания.Тримата се смееха. Томас взе чука и почна да го налага по краката.Гледката беше ужасяваща спираща дъха.
Тримата Хюйт излязоха от мазето