speakersn
11-12-2016, 16:22
Здравейте!
Съфорумници искам вашият съвет отностно следната ситуация:
Имам си приятелка от доста време (години), която е доста срамежлива и аз винаги съм влизал в положение. Срам я е от това да е сред много хора, предпочита тесен кръг от хора, ако е възжмоно само ЕДИН човек.Аз съм по-голям с 3 години и отначалото това не ми правеше впечетление, но с годините искам все повече да е край мен и да споделяме не само времето което прекарваме двамата, но и времето което прекарваме и с приятели(не постоянно, но все пак). Иначе казано - искам да я направя ощя по-голяма част от живота ми. Готов съм да направя същото, ако тя имаше компания - да излизам с тях(понякога, без да ставам досаден), да стана част също и от нейният живот в още по-голяма степен, но тя такава компания няма. За всичките тези години в които сме заедно дали вярвате или не, тя е излизала с мен и моята компания точно 0 пъти. А съм и предлагал и съм я канил безброй пъти.. карали сме се .. спорили сме .. . Това което иска тя от мен е да и позволявам без да се сърдя и тн. да излиза с други момчета(тя и още едно момче,а не в голяма компания). В крайна сметка това го получава от мен. Но когато стане въпрос, че е редно и тя да направи нещо за мен,нещо което аз искам, и то не само за мен , но за НАС тя отново излиза с предлозите за срам, че не иска, не може и тн.
Аз постоянно казвам, че сме големи хора вече, и че е редно ако искаме да продължим живота си заедно трябва да създадем и обща среда с други хора, приятели, познати и тн.Дори една нова година не сме карали заедно пак заради срамове и това да не сме с други хора.Времето лети, а с всичките си косури се чуствам неразбран...говорим...спорим .. безброй пъти, БЕЗБРОЙ и промяна няма. Сълзи, чувства .. всичко остава напразно.
Аз искам да бъдя с нея, но искам и тя ми дава това от което имам нужда - не желая да е залепена за мен, ценя си личната свобода, НО желая все пак да имаме и общи приятели да се смеем, да се радваме, да социализираме повече, но това не се случва.Говорили сме с нея хиляди пъти, ХИЛЯДИ.Отчаям съм.Не знам какво да направя повече.Чувствам се безсилен.
Моля ви за мнения/съвети и тн .
:(
Съфорумници искам вашият съвет отностно следната ситуация:
Имам си приятелка от доста време (години), която е доста срамежлива и аз винаги съм влизал в положение. Срам я е от това да е сред много хора, предпочита тесен кръг от хора, ако е възжмоно само ЕДИН човек.Аз съм по-голям с 3 години и отначалото това не ми правеше впечетление, но с годините искам все повече да е край мен и да споделяме не само времето което прекарваме двамата, но и времето което прекарваме и с приятели(не постоянно, но все пак). Иначе казано - искам да я направя ощя по-голяма част от живота ми. Готов съм да направя същото, ако тя имаше компания - да излизам с тях(понякога, без да ставам досаден), да стана част също и от нейният живот в още по-голяма степен, но тя такава компания няма. За всичките тези години в които сме заедно дали вярвате или не, тя е излизала с мен и моята компания точно 0 пъти. А съм и предлагал и съм я канил безброй пъти.. карали сме се .. спорили сме .. . Това което иска тя от мен е да и позволявам без да се сърдя и тн. да излиза с други момчета(тя и още едно момче,а не в голяма компания). В крайна сметка това го получава от мен. Но когато стане въпрос, че е редно и тя да направи нещо за мен,нещо което аз искам, и то не само за мен , но за НАС тя отново излиза с предлозите за срам, че не иска, не може и тн.
Аз постоянно казвам, че сме големи хора вече, и че е редно ако искаме да продължим живота си заедно трябва да създадем и обща среда с други хора, приятели, познати и тн.Дори една нова година не сме карали заедно пак заради срамове и това да не сме с други хора.Времето лети, а с всичките си косури се чуствам неразбран...говорим...спорим .. безброй пъти, БЕЗБРОЙ и промяна няма. Сълзи, чувства .. всичко остава напразно.
Аз искам да бъдя с нея, но искам и тя ми дава това от което имам нужда - не желая да е залепена за мен, ценя си личната свобода, НО желая все пак да имаме и общи приятели да се смеем, да се радваме, да социализираме повече, но това не се случва.Говорили сме с нея хиляди пъти, ХИЛЯДИ.Отчаям съм.Не знам какво да направя повече.Чувствам се безсилен.
Моля ви за мнения/съвети и тн .
:(