sladkabebova
11-21-2016, 20:38
Здравейте,
на 21 съм. Преди 5 години се запознах с него. По-голям е от мен с 3 години. Харесахме се,но бях прекалено малка за сериозни отношения и като цяло много бързо ни приключи всичко.Въпреки всичко , останахме приятели и продължавахме да се виждаме.Преди година и 5 месеца си хванах приятел.Всичко в началото вървеше супер,дори ги запознах.Преди няколко месеца го викнах вкъщи,защото бях сама,а приятелят ми нямаше как да дойде. Викнах и други хора,но той остана. Спахме на едно легло (не сме правили секс). Събудихме се гушнати. След тази случка всичко коренно се промени. Той ми обясни колко много ме обича и как винаги ме е обичал. Започнахме да се виждаме доста по-често. Бях на рождения му ден и останах в тях,тъй като живеем в различни градове.Отново нищо повече не сме правили освен да се гушкаме. Нещата се задълбочиха (той започна да се държи все едно имаме връзка,а знаеше,че си имам приятел) и трябваше да предприема нещо. Реших да не си развалям връзката и му казах,че между нас няма да се получи.От тогава до сега сме се видяли около 7/8 пъти и уж всичко си е както преди (приятели сме си бла,бла).. Да,ама не. Аз не спирам да мисля за него. Мечтая си и си представям как сме заедно и това ме побърква.Имам чувството,че не е от тая планета. Толкова пъти сме лежали един до друг,дори съм се събличала по сутиен,когато съм заспивала до него и нито един път не ми намекна за секс. Просто ме гушкаше и заспивахме. Сега,като ми говори за други момичета се дразня. Много ми е кофти,че в главата ми е само той,а не приятеля ми. Въпреки че не съм му изневерила физически,в мислите ми му изневерявам всеки ден. Не знам какво ми става,хора. Огромна нужда имах да споделя.
на 21 съм. Преди 5 години се запознах с него. По-голям е от мен с 3 години. Харесахме се,но бях прекалено малка за сериозни отношения и като цяло много бързо ни приключи всичко.Въпреки всичко , останахме приятели и продължавахме да се виждаме.Преди година и 5 месеца си хванах приятел.Всичко в началото вървеше супер,дори ги запознах.Преди няколко месеца го викнах вкъщи,защото бях сама,а приятелят ми нямаше как да дойде. Викнах и други хора,но той остана. Спахме на едно легло (не сме правили секс). Събудихме се гушнати. След тази случка всичко коренно се промени. Той ми обясни колко много ме обича и как винаги ме е обичал. Започнахме да се виждаме доста по-често. Бях на рождения му ден и останах в тях,тъй като живеем в различни градове.Отново нищо повече не сме правили освен да се гушкаме. Нещата се задълбочиха (той започна да се държи все едно имаме връзка,а знаеше,че си имам приятел) и трябваше да предприема нещо. Реших да не си развалям връзката и му казах,че между нас няма да се получи.От тогава до сега сме се видяли около 7/8 пъти и уж всичко си е както преди (приятели сме си бла,бла).. Да,ама не. Аз не спирам да мисля за него. Мечтая си и си представям как сме заедно и това ме побърква.Имам чувството,че не е от тая планета. Толкова пъти сме лежали един до друг,дори съм се събличала по сутиен,когато съм заспивала до него и нито един път не ми намекна за секс. Просто ме гушкаше и заспивахме. Сега,като ми говори за други момичета се дразня. Много ми е кофти,че в главата ми е само той,а не приятеля ми. Въпреки че не съм му изневерила физически,в мислите ми му изневерявам всеки ден. Не знам какво ми става,хора. Огромна нужда имах да споделя.