boy93
11-25-2016, 06:32
Имах приятелка, с която след няколко дни щяхме да отпразнуваме 4-тата си годишнина. Просто може би аз съм глупак и винаги ме упрекват за това. Страшно много я обичах и всичко си беше 6, докато тя беше ученичка аз бях студент и работех беше като в приказка, карали сме се за глупости, но после бързо ни минава, просто всичко правехме заедно, преди 2 години ми призна, че ми е изневерила и много съжалява, аз много плаках, но някак си и простих, въпреки, че бях наранен/може би не трябваше/-просто много я обичах и не исках да я загубя, след това като завърши отиде в университет на общежитие, а аз ходя на работа бяхме на 30км един от друг, но се виждахме петък, събота и неделя, дори мислехме скоро да излезем на квартира и да създадем семейство, дори аз и помогнах много да влезе в университет и съм бил до нея през най-тежките и моменти, просто преди няколко дни ми писа смс, че не иска повече да сме заедно и да не я търся, ходихме на кафе да поговорим и ми каза, че се е запознала с някой друг, един вид аз съм и писнал, може и да е спала с него не знам, но отново се почувствах много наранен и си тръгнах от там и последните ни думи бяха "Чао" като някои непознати, постоянно твърдеше, че ме е обичала, аз бях отдаден на нея 100% и всичко правих за да е щастлива, къде сбърках, защо днешно време няма свестни момичета, които не ги интересува само парите и секса, аз и предложих уважението и любовта си, но явно не е било достатъчно, щом искаше да ме зачеркне все едно тези 4 години са били нищо за нея, не го вярвам, няколко дни съм неадекватен и не знам кво да правя с живота си, в нас е пълно със снимки и подаръци от нея, всичко ми напомня на нея, още я обичам въпреки, че ме е наранила много, просто исках и аз да се почувствам обичан и желан, а не да правя всичко за някой и той да му е все тая, този път мисля, че няма да я видя повече, ще съм сам на празниците, нямам приятели дори, само нея си имах тя беше всичко за мен и много сме си споделяли и сме си помагали, просто не знам защо така се получи, защо не оцени доброто ми отношение към нея и любовта ми имам чувството, че ще си остана сам цял живот просто ще ходя на работа и ще се прибирам в нас сам, просто мислех, че тя е човека, защо живота е толкова сложен, защо просто не можеш да обичаш някого и да се отдадеш на него, каза ми, че не съм правил нищо за нея, а не е вярно и подаръци и купувах и на почивки я водих, не съм и повишил тон дори и не съм и посегнал, защо аз я пита човек ли иска да бъде или боклук, който всички да използват и после да захвърлят, не може да се довери на човек, който познава от 1 седмица, не знам какво да правя, просто самотата ме убива и не мога да спра да мисля за нея, много ме боли и не знам защо винаги добрите хора страдат. Аз и вярвах, но тя отново ме предаде, а мислех, че тя е човека, с когото мога да създам семейство-дори се чудя дали има момичета, които не гледат материалното и външният вид, а оценяват и малките неща, които правиш за тях, ако има някой, който е преживял раздяла как се преодолява такова голямо нещо?, нямам апетит дори нито мога да спя, толкова силни чувства имах към нея, но явно тя е имала само от началото, не вярвам, че никога не ме е обичала, просто явно така е писано, тя да е с друг, а аз да съм сам, дори нямам на кой да споделя и да ме разбере...Как да се доверя да друг човек, като толкова много съм страдал вече загубих вяра, че има някой, който наистина иска сериозна връзка и да се отдаде напълно на любимият си човек...дори и той да не е богат, да не е красавец и да е самотен, но да има добро сърце...
Може да ви звучи смешно всичко това, изречено от мъж, но просто имах нужда на го напиша някъде и да потърся някакъв съвет-тя ми беше първата любов, но не исках друга-явно съдбата е решила друго или ми е дала урок? Може би съм прекалено мекушав...
Може да ви звучи смешно всичко това, изречено от мъж, но просто имах нужда на го напиша някъде и да потърся някакъв съвет-тя ми беше първата любов, но не исках друга-явно съдбата е решила друго или ми е дала урок? Може би съм прекалено мекушав...