adoppteR
12-06-2016, 19:46
Здравейте... Никога не очаквах че ще пиша тук за моя любовен живот.. И сигурно ще си кажете какъв любовен живот пък чак толкова има един четиринадесет годишен... Колкото съм аз.. Така ще ви разкажа малко повечко... Значи аз съм на 14 години, момче.. Взех матурите и кандидатствах в друго училище.. Приеха ме с доста добър успех. Та това може би няма нищо общо но все пак някак си трябва да почна.. Тогава когато почнахме на 15 септември не си падах по никой от моя клас. Но след около 1 месец забелязах едно момиче, което стои 2 чина зад мен.. Чак след 1 месец успях да разбера какъв ангел е тя отвътре ... Както просто отидох на училище един ден.. дори не си спомням какво стана но просто се влюбих.. Така и от тук идва проблема.. Постепенно почнах да я заговарям приятелски.. говорихме си разни работи за себе си.. питахме се въпроси и подобни.. Усещах че най-доброто скоро наближава.. но уви прецаках всичко.. Един ден в час по изобразително нейните приятелки я оставиха сама на чина и аз като добър приятел веднага отидох при нея да и правя компания.. да не е сама.. И тогава най-лошото стана... Момчетата отстрани почнаха да се ебават с нас.. Нейното име е Рая.. Моето е Константин. И викаха пред мен и нея... Ооо, Коце.. Райчето ли.... И разни присмивания ... Не можех да ги спра защото това е толкова лапешко че няма граници.. Дори 1 от тях ме пита точно пред нея.. Коце, ти харесваш ли Рая ?? Тогава усетих как сърцето ми започна да тупти двойно по бързо.. Усетих как и стана гадно че се присмиват.. След часа веднага и се извиних и й казах че просто седнах при нея да и правя компания.. Тя ми каза че няма проблем и ми благодари.. но и познах намека и знам че и стана супер неловко.. Преди това си писахме много.. и говорихме.. Но След това пробвах да и пиша.. Но тя просто буквално ме игнорира.. Опитвам се да я заговарям.. Но тя просто не ме допуска до себе си вече.. Неловко ми е да и пиша.. Мина 1 седмица и още ме боли... Наистина я обичам и ще се боря за нея.. Но тя просто не ме допуска до себе си.. Поканих я да излезем след училище с нейните приятели но тя се измъкна с оправданието.. " Еми мойте приятели не си падат по нови хора " Ти трябва да си най-тъпия да повярваш на това.. знам какво имаше предвит.. Просто ме отрязва вече.. Не е същото.. Тъкмо започнахме да се опознаваме.. Но от този ден с подигравките знам че и стана супер неловко.. И може би разбра дори че я обичам... Съжалявам че ви изгубих времето с толкова много текст.. Но просто си го изливам отвътре буквално в момента.. Та въпроса ми е как да направя така.. Да ме допусне до себе си.. Да ми даде шанс и да види какъв всъщност съм аз отвътре.. И да излезем някой път по приятелски.. Не сме си писали от събота.. и ми е супер гадно все още заради начина по които ме отряза.. Аз я обичам истински.. Може и да си казвате кво ли разбирам от любов на 14.. но повярвайте.. вече знам всичко.. Как да оправя ситуацията.. Как да направя така че просто да ми даде шанс да ме опознае.. Как да я накарам да излезем.. Просто не знам.. прецаках всичко.. Иначе благодаря ви адски много... И Съжалявам че ви губя времето..