IntroduceYourself
12-08-2016, 18:53
Здравейте на всички, писаницата е дълга, така че, не е лошо да се наместите удобно. Извинявам се предварително, че няма да е много подредено.
Аз съм момче на 21 години, от един малък град от северозапада, не искам да споменавам конкретно. Скорпион съм, ако е от значение за някой. От около 2 години съм доста объркан и все се надявам, че ще мине този период и че нещата ще се оправят, но като че ли тъпча на едно място. Когато бях ученик, доста често отсъствах от часовете, поради простата причина, че не ми допадаха съучениците ми. Лигави, несериозно, все търсят някаква причина да се човъркат с тебе.. с една дума олигофренска работа. Времето предимно си го прекарвах пред компютъра с приятели от скайп. Компютъра да го оставим настрана, с него приключих, от както свърших училище. Винаги съм бил сериозен, не съм лиглио. Откровен, искрен, истински и винаги съм се държал с хората, както подобава. За съжаление приятелите ми не мога да ги преброя дори на едната ми ръка. Не обичам да ходя на дискотеки да се напивам, да се друсам, да се напушвам и т.н. Предпочитам да отида някъде на разходка, до някоя забележителност, до някой манастир, някъде където си заслужава. Моята компания е изцяло от възрастни(женени повечето) хора, с които пия кафе сутрин или с други, които прекарвам времето си на работата. Въобще не мога да разбера днешната младеж. Тяхната мечта имам чувството, че е да дойде петък да се напият и да се лигавят. Супер несериозни, двулични, лигави и момчета, и момичета. Момченцата още ученици, но вече мутри и биячи, момиченцата страшни принцеси, самочувствието от небето до земята и обратно. Да оставим настрана колко са развратни. Такива качества, като честен, искрен, верен, лоялен, загрижен, отдаден и т.н., не се ли срещат? Себе си оценявам от мнението на хората за мен. Честно казано, няма възрастен човек, на който да му е било неприятно да седи с мен на една маса. Много хора даже са ми казвали, че им е много приятно да си говорим. Винаги съм говорил директно и не ме е страх или срам да разкрия чувствата си пред някой или нещо. Също са ми казвали, че разсъждавам, като възрастен човек. Душата ми е доста дълбока, ако мога да се изразя така. Колкото до външния ми вид, имал съм доста предложения от момичета за една вечер, и почти всички съм отказал. Някои тук ще се стъписат и ще попитат защо? Ми защото не ми носи никакво удоволствие да си легна с някой за една вечер. Искам някой, който да присъства всеки ден в живота ми, да прекарваме времето си заедно, да се разхождаме насам натам. Но такъв човек все още не съм срещнал, а адски много искам. К*рвалъка никога не ме е привличал, винаги съм искал нещо наистина сериозно, а не съм го намерил все още и честно казано се чувствам самотен и потиснат. На момичетата винаги им е било приятно с мен, то си личи по погледа и държанието. Винаги съм ги карал да се чувстват спокойно и да разкриват себе си, дори от първа среща. Мога още много да пиша, но вие схванахте идеята и какъв е проблема. Доста трудно се доверявам, защото преди време ме нараниха и от тогава сякаш съм ходещ труп. От известно време забелязвам, че съм придобил интересно чувство за хумор и ми допада да забавлявам поне хората, след като не мога сам да забавлявам себе си. Вечер като остана сам, осъзнавам колко скучен, потиснат, самотен и тъжен живот живея. На мен ли нещо не ми е в ред или просто съм заобиколен от лигаво и несериозно поколение?
Аз съм момче на 21 години, от един малък град от северозапада, не искам да споменавам конкретно. Скорпион съм, ако е от значение за някой. От около 2 години съм доста объркан и все се надявам, че ще мине този период и че нещата ще се оправят, но като че ли тъпча на едно място. Когато бях ученик, доста често отсъствах от часовете, поради простата причина, че не ми допадаха съучениците ми. Лигави, несериозно, все търсят някаква причина да се човъркат с тебе.. с една дума олигофренска работа. Времето предимно си го прекарвах пред компютъра с приятели от скайп. Компютъра да го оставим настрана, с него приключих, от както свърших училище. Винаги съм бил сериозен, не съм лиглио. Откровен, искрен, истински и винаги съм се държал с хората, както подобава. За съжаление приятелите ми не мога да ги преброя дори на едната ми ръка. Не обичам да ходя на дискотеки да се напивам, да се друсам, да се напушвам и т.н. Предпочитам да отида някъде на разходка, до някоя забележителност, до някой манастир, някъде където си заслужава. Моята компания е изцяло от възрастни(женени повечето) хора, с които пия кафе сутрин или с други, които прекарвам времето си на работата. Въобще не мога да разбера днешната младеж. Тяхната мечта имам чувството, че е да дойде петък да се напият и да се лигавят. Супер несериозни, двулични, лигави и момчета, и момичета. Момченцата още ученици, но вече мутри и биячи, момиченцата страшни принцеси, самочувствието от небето до земята и обратно. Да оставим настрана колко са развратни. Такива качества, като честен, искрен, верен, лоялен, загрижен, отдаден и т.н., не се ли срещат? Себе си оценявам от мнението на хората за мен. Честно казано, няма възрастен човек, на който да му е било неприятно да седи с мен на една маса. Много хора даже са ми казвали, че им е много приятно да си говорим. Винаги съм говорил директно и не ме е страх или срам да разкрия чувствата си пред някой или нещо. Също са ми казвали, че разсъждавам, като възрастен човек. Душата ми е доста дълбока, ако мога да се изразя така. Колкото до външния ми вид, имал съм доста предложения от момичета за една вечер, и почти всички съм отказал. Някои тук ще се стъписат и ще попитат защо? Ми защото не ми носи никакво удоволствие да си легна с някой за една вечер. Искам някой, който да присъства всеки ден в живота ми, да прекарваме времето си заедно, да се разхождаме насам натам. Но такъв човек все още не съм срещнал, а адски много искам. К*рвалъка никога не ме е привличал, винаги съм искал нещо наистина сериозно, а не съм го намерил все още и честно казано се чувствам самотен и потиснат. На момичетата винаги им е било приятно с мен, то си личи по погледа и държанието. Винаги съм ги карал да се чувстват спокойно и да разкриват себе си, дори от първа среща. Мога още много да пиша, но вие схванахте идеята и какъв е проблема. Доста трудно се доверявам, защото преди време ме нараниха и от тогава сякаш съм ходещ труп. От известно време забелязвам, че съм придобил интересно чувство за хумор и ми допада да забавлявам поне хората, след като не мога сам да забавлявам себе си. Вечер като остана сам, осъзнавам колко скучен, потиснат, самотен и тъжен живот живея. На мен ли нещо не ми е в ред или просто съм заобиколен от лигаво и несериозно поколение?