vasil poriazov
01-03-2017, 19:51
Здравейте на всички, не знаех дали тук или в друг раздел да го сложа, този ми изглеждаше най-подходящ...
Таа харесвах едно момиче, (и все още), започнахме училище, тя е нова с още няколко нейни приятелки, заглеждаше ме преди, забелязах, защото погледът ми се отнасяше натам, след време придобих представа за държанието й, като бях покрай нея и исках да се запознаем, защото започнах да изпитвам симпатии към нея. Нямах смелост да го направя, отделно с времето постоянно започнахме да се засичаме в коридорите в училище и се заглеждахме, започнах да я харесвам, даже сякаш се бях привързал към нея.. ама аз съм си риби, чувствителен и лесно привързващ се тип.. както и да е.
Имаше един момент, в който стоях на едно парно до прозорците, а тя до нейната стая и като я погледнах ме гледаше, зяпахме се 5 секунди и леко отклоних поглед, че щеше да е странно как се зяпаме :D. После пак я погледнах и пак същата история.. като се прибрах бях с усмивка до небето, кефих се адски много и си викам, че ще я заговоря и поканя да излезем. Да ама не.. имах една възможност ама тоя срам дето го имам от малък ме втриса, изпуснах възможността, след 1-2 седмици и постепенно така като се разминавахме гледаше надолу, аз все повече я харесваш, а тя все повече отбягваше погледа и бях още по-притеснителен и несигурен в себе си. Изведнъж ми хрумна да почна Фитнес, заради адските нерви и гняв, не ме е срам да си призная.. ревал съм 1 седмица, и женчо да ме наречете такъв съм си, не мога просто, от малки неща се случва. Водопад направих направо.. но от една страна мисля, че тя беше изпитание, в залата този гняв ми даваше повече сила, енергия, надъхваше ме.. взех си един креатин монохидрат, след 1-2 седмици прием започнах да усещам още повече сила, а момиче не можех да си го избия от главата, тренировки, течности, яко ядене и сън, видях, че имам подобрение и се надъхах да тренирам още повече. А.. изненада, брат ми беше подарил едни аминокиселини, добавих ги и тях... тренирах и тренирах.. исках да премахна гнева, за излея всичко в залата... Какво забелязвам.. приятелите ми казват, че имам подобрение, супер, още повече се надъхах. За коледа събрах пари от близки и роднини, купих един хубав протеин, всичко тип топ.. стакче :)
(Леле тва доста дълго стана в обяснения..)
Изградих режим, постепенна увереност покрай момичета, защото аз съм доста стеснителен и затворен в себе си, но сега гледам под друг ъгъл, не ме интересуват ш*баните им мнения, ЯКО ТРЕНИРОВКИ И ТОВА Е!!
Едвам изтърпях тази ваканция, искам да видя въпросното момиче възможно най-скоро, к'во става.. за пръв път да искам да тръгна на даскало и удължили ваканцията до 9-ти, лелее...
Ама ще изтраям, уча се на търпение :)
И така досега... тренирам, ям, пия вода, лягам си навреме.. всичко тип топ, целта на това мое преживяване беше за да покаже на всички, че станах по-силен психически отпреди, по-възпитан и по-уверен в себеси, също така искам да добавя - ''След тъмната нощ следва нов и светъл ден!!!!!''
Това никога не го забравяйте!! Продължавайте и никога не се отказвайте от това, което искате, не мога да премахна изцяло болката, която чувствам заради това момиче, но с това калявам духът си и ставам все по силен!!
Искам да предам на всички, които мислят, че нямат нужната воля и кураж, ИМАТЕ ГИ! Просто бъдете себе си, намерете сили отвътре и изгрейте!! Ако не вие, кой?.....
Това е отмен, роман.. но така ми стана по-добре, надявам се да помогна на някой, въпреки трудностите му, каквито и да са те, винаги има път!!
п.с. Ако темата не е за тук, моля преместете я в раздел ''Спорт и Здраве'', но мисля, че тук й е мястото, ако не - извинете ме. :)
Ста
Таа харесвах едно момиче, (и все още), започнахме училище, тя е нова с още няколко нейни приятелки, заглеждаше ме преди, забелязах, защото погледът ми се отнасяше натам, след време придобих представа за държанието й, като бях покрай нея и исках да се запознаем, защото започнах да изпитвам симпатии към нея. Нямах смелост да го направя, отделно с времето постоянно започнахме да се засичаме в коридорите в училище и се заглеждахме, започнах да я харесвам, даже сякаш се бях привързал към нея.. ама аз съм си риби, чувствителен и лесно привързващ се тип.. както и да е.
Имаше един момент, в който стоях на едно парно до прозорците, а тя до нейната стая и като я погледнах ме гледаше, зяпахме се 5 секунди и леко отклоних поглед, че щеше да е странно как се зяпаме :D. После пак я погледнах и пак същата история.. като се прибрах бях с усмивка до небето, кефих се адски много и си викам, че ще я заговоря и поканя да излезем. Да ама не.. имах една възможност ама тоя срам дето го имам от малък ме втриса, изпуснах възможността, след 1-2 седмици и постепенно така като се разминавахме гледаше надолу, аз все повече я харесваш, а тя все повече отбягваше погледа и бях още по-притеснителен и несигурен в себе си. Изведнъж ми хрумна да почна Фитнес, заради адските нерви и гняв, не ме е срам да си призная.. ревал съм 1 седмица, и женчо да ме наречете такъв съм си, не мога просто, от малки неща се случва. Водопад направих направо.. но от една страна мисля, че тя беше изпитание, в залата този гняв ми даваше повече сила, енергия, надъхваше ме.. взех си един креатин монохидрат, след 1-2 седмици прием започнах да усещам още повече сила, а момиче не можех да си го избия от главата, тренировки, течности, яко ядене и сън, видях, че имам подобрение и се надъхах да тренирам още повече. А.. изненада, брат ми беше подарил едни аминокиселини, добавих ги и тях... тренирах и тренирах.. исках да премахна гнева, за излея всичко в залата... Какво забелязвам.. приятелите ми казват, че имам подобрение, супер, още повече се надъхах. За коледа събрах пари от близки и роднини, купих един хубав протеин, всичко тип топ.. стакче :)
(Леле тва доста дълго стана в обяснения..)
Изградих режим, постепенна увереност покрай момичета, защото аз съм доста стеснителен и затворен в себе си, но сега гледам под друг ъгъл, не ме интересуват ш*баните им мнения, ЯКО ТРЕНИРОВКИ И ТОВА Е!!
Едвам изтърпях тази ваканция, искам да видя въпросното момиче възможно най-скоро, к'во става.. за пръв път да искам да тръгна на даскало и удължили ваканцията до 9-ти, лелее...
Ама ще изтраям, уча се на търпение :)
И така досега... тренирам, ям, пия вода, лягам си навреме.. всичко тип топ, целта на това мое преживяване беше за да покаже на всички, че станах по-силен психически отпреди, по-възпитан и по-уверен в себеси, също така искам да добавя - ''След тъмната нощ следва нов и светъл ден!!!!!''
Това никога не го забравяйте!! Продължавайте и никога не се отказвайте от това, което искате, не мога да премахна изцяло болката, която чувствам заради това момиче, но с това калявам духът си и ставам все по силен!!
Искам да предам на всички, които мислят, че нямат нужната воля и кураж, ИМАТЕ ГИ! Просто бъдете себе си, намерете сили отвътре и изгрейте!! Ако не вие, кой?.....
Това е отмен, роман.. но така ми стана по-добре, надявам се да помогна на някой, въпреки трудностите му, каквито и да са те, винаги има път!!
п.с. Ако темата не е за тук, моля преместете я в раздел ''Спорт и Здраве'', но мисля, че тук й е мястото, ако не - извинете ме. :)
Ста