Как да го преодолея?

[Ichliebedich55]

Здравейте! Не знаех къде точно да пусна историята си. Става въпрос за това, че преди 4 години майка ми почина и от тогава живота ми се преобърна. На 15 години съм, момиче. Първоначално не мислех много за това. Не знам дали бях в шок или просто не исках да го приемам. Почти не мислих за майка си, избягвах тази тема. От известно време е тъкмо обратното. Не мога да спра да мисля за нея, да се питам защо трябваше да се случи това, да мисля какъв би бил живота ни, ако тя беше тук. Тази година съм в ново училище и просто си седя на чина без да говоря, без да слушам какво се приказва в час. Изолирана съм, не се интересувам от нищо, чувствам се безполезна. Не съм силна, не мога да преодолея нещо такова. Имам чувството, че никога няма да успея и вечно ще бъда в тази дупка-депресията. Чувствам живота си непълноценен, нямам желание да уча, да излизам. Когато го правя-това е по нежелание. Нямам желание за нищо. Всяка нощ плача, а всяка сутрин, когато се събудя винаги имам чувството че всичко е било кошмар и майка ми сега ще дойде да ме прегърне. Но не! Не мога даже да опиша какво чувствам. Измъчвам се, боли ме страшно много. Сега търсим психолог, но не съм сигурна че той много ще ми помогне. Просто не мога да се примиря с мисълта, че това ни достигна! Започнах да пуша от една година, знам че това е ужасно. Все едно по този начин изливам мъката си. В училище имам много двойки. Виждам, че този срок нямам нито една 6тица. Но това ми е някак все едно. Понякога изпадам в нервни кризи, понякога просто плача сама в леглото. Все повече имам чувството, че никога няма да мине този отвратителен период, няма да бъда онова лъчезарно момиче, които бях! Извинявам се, ако ви тормозя с моите проблеми, но и аз не знам вече къде да споделя. Такава празнина има в мен, че колкото и да споделям и да се оплаквам-все тая.

[supersonic0]

Това, да се чувстваш така, е може би най-нормалното нещо на света, майката, е най-важният човек в живота на всеки. Още повече, че си на такава възраст, когато имаш най-голяма нужда от съветите й. Мога само да гадая как се чувстваш, наистина. Но представи си, че те вижда от някъде... Мислиш ли, че ще й хареса развоят на живота ти? Не ми отговаряй. Предполагам колко ти е трудно, но ти единствена може да си помогнеш. Няма как да не мислиш за нея, а няма и причина, защото е твоя майка и винаги трябва да бъде в мислите си. Разговорът с психолог ще ти бъде полезен, но главното, което трябва да промениш, е мислите си. Прекарвай повече време с близките си, обичай ги, защото животът е непредвидим и доста често си отиват най-добрите хора около нас. Опитай да се стегнеш, защото няма смисъл да пропиляваш училището и ежедневието си, заради нещо, което така или иначе не може да промениш. Опитвай да се разсейваш, да излизаш с приятели, да правите това, което ви харесва, същото се отнася и за семейството ти. Майка ти те гледа отгоре, нека се гордее с това каква си и в какъв човек ще се превърнеш. :)

[tigity]

Дай си време.Не .. не си поставяй срокове - като месец или година.Времето лекува раните, колкото дълбоки и да са те.И аз съм губила близък човек и дълго време наказвах себе си заради това.Но това не ми донесе нищо.Мина доста време, докато спра да мисля, знам че това може да те изяжда от вътре, и че може би си мислиш, че никой не те разбира, но не е така има доста хора, които могат да ти помогнат просто не си ги потърсила.Мисля, че разговорите с психолог могат да ти помогнат, той ще ти даде различни алтернативи, за справянето със ситуацията и най - вероятно ще те насочи към някакъв вид дейност.И си спомни, че един ден всичко ще мине.

[divergent]

Изгубила си опората си, това е факт. Но това не означава, че трябва да се отказваш от живота. Не се предавай! Помисли си как се чувства майка ти, наблюдавайки те от горе, като те вижда как тъпчеш на едно място и си на дъното. Трябва тя да е амбицията ти да постигнеш нещо, да се развиеш. Всяка майка иска най-доброто за своето дете. Въпреки че твоята вече я няма, това желание остава. Минаваш през едно от най-тежките изпитания в живота и не трябва да се пречупваш, а да продължиш въпреки болката. Сигурно ще кажеш, че не е същото, понеже не ми е роднина, обаче аз изгубих най-прекрасния човек в живота си, моят пример и вдъхновение. Бях на дъното, плачех непрекъснато, изобщо не исках да излизам, да общувам с приятелите си... През цялото време слушах песните, напомнящи ми за него и гледах снимките ни. В един момент осъзнах, че не мога вечно да страдам така. Че заради него, заради себе си, трябва да се изправя. Защото той не би искал да ме гледа да страдам, а просто да нося спомена за него в сърцето си. Майка ти живее чрез теб, затова не трябва да се предаваш, а трябва да се изправяш пред всяко едно предизвикателство и стига да го искаш наистина, ще успееш, защото все пак носиш двойна сила в себе си!

[LadyTerrible]

Авторке,безспорно си преживяла голям удар и то на крехка възраст още.Това е огромно изпитание за човека,но чрез него ще израснеш и ще станеш по-силна.Според мен е добра идея,че търсите контакт със специалист-дори и да не вярваш,че ще ти помогне,дай шанс.Пожелай го.Впрегни енергията си в това да излезеш от тази депресия.Прави това,което те кара да се чувстваш добре-рисувай,чети,слушай музика...Била съм в такъв период и си давам сметка колко лесно звучи,а колко трудно е на практика. Не си повтаряй,че не си достатъчно силна,а обратното-ти си силен човек,който е в слаб момент и това е абсолютно нормално.Но ще отмине.Не позволявай на депресията да те накара да забравиш коя си.
divergent има много голямо право.Мисли за това,че майка ти винаги е до теб,ти си част от нея и ще бъде така завинаги.Тя би искала да вървиш напред,да си силна и да приемаш предизвикателствата с гордо вдигната глава.Тя винаги е до теб дори и да не можеш да я видиш-тя е в сърцето ти.Затова бъди човека,с когото твоята майка би се гордяла.Бъди силна и живей живота си,бъди щастлива.Не поглеждай назад,гледай напред и не забравяй,че животът е пътешествие и благословия.
Стискам палци скоро усмивката да се върне на лицето ти :) Успех! :)

[SHPAIdURmeN]

Здравей,
говори с баща си затова, сподели му каквото и на нас ни сподели.
Дръж го във течение за себе си, това наистина ще ти помогне.

[NomNomNom]

извинявай, че трябва да го кажа, обаче не трябва да обясняваш или оправдаваш провалите ти с трагедията, която ти се е случила.
час на ден да отделяш за учене, ще избегнеш двойките.
пушенето - за съжаление за младите е мода, дано си от възрастните, които успеят да ги откажат рано.

за мъката, надали някога ще я преживееш напълно (да загубиш майка си е едно от най-страшните неща за всички ни), но потърси помощ или други хора в интернет, които са минали през това

[tonybadams]

Мила дай коментар относно препоръките на съфорумците.Ако няма обратна връзка от теб как да ти помогнем.

Според мен за да ти се помогне най-лесно може да го направи човек ,който е продолял успешно същото ,което и ти изживяваш.
Психолога може да помогне наполовина,стига да не попаднеш на точния човек.

антидепресантите не помагат и и само може да ти навредят.
аз имам няколко много добри " коуча " ,които са много вещи и могат доста да ти помогнат.
Бих ти препоръчал капки на доктор бах (виж в интернет за тях). САмо ,че ще ти кажа някои истини

усещам ,че ти подсъзнателно не искаш да изленеш от това.
Самия аз съм пореживял подобно на твоето и съм се справил добре.Незнам и дали аз съм точния човек,но докато ти не поискаш да се справиш трудно няйкой може да ти помогне.

Ще ти кажа още нещо.
Душата ти е изтласкана и ,затова връзката с духа ( волята и вдъхновението) се губи.
ако искаш ми пиши на емейл или тук.Но усещам ,че нещо в теб се съпротивлява.
и последно в твоя случай иди в църква и поискай да ти четат василеви молитви.След това иди на психолог.
Психологията работи с душата ,но не и с духа .