viv9911
02-01-2017, 00:24
Здравейте! :)
Това ми е първата публикация и се надявам да сте ми много полезни и да не получа критики от вас , защото мисля , че ако на 17 не трябва да се влюбя в "лошото момче" , то кога?
Та , нека започна.
В моя град има момче ( няма да използвам истинското му име - нека бъде Ангел) на име Ангел. Всеки го знае в малкият ни град ,но за съжаление не с много добро. Всеки виждаше в него само един "келеш" , който се биеше пред дискотеките , въртеше различни момичета , пиеше много алкохол, занимаваше се с незаконни сделки . Същият етикет слагаха и на баща му.Само аз виждах с Ангел един истински ангел. Моят ангел.
Моят баща виждаше в Ангел едно момче , което никога не трябваше да се докосва до дъщеря му, за това и колкото много той да ми допадаше на външен вид аз стоях далеч от него.
Но не за дълго.
Преди около година завързах уж случаен разговор с него. Опитах се да се покажа пред него като лошо момиче , но аз и моята риза поддаваща се под пуловера ми и бележникът ми с успех 6,00 качен във фейсбук определено ме "спънаха" в моето изявяване като такава. Започнахме да излизаме , естествено се криехме , защото той знаеше какво е мнението на родителите ми за него.
Лека-полека аз започнах да изпитвам доста силни чувства към Ангел и той определено забелязваше това. Прегръщах го силно , целувах бузите му, но се пазех от по-близък контакт , колкото и трудно да беше за мен.След време той ми каза , че трябва да спрем да се виждаме ,заради срама , който би брал ако "бащиката " разбере.
Дълго време не се търсехме , колкото и да ме болеше от този факт. Подминавахме се по улиците и нощните заведения като непознати. Е, не пропускаше да ме огледа ,но аз бях инат и нямаше да му пиша.
Нооо всяко нещо има своят край и една вечер , пияна , му звъннах. Той ми вдигна и просто попитах как е. Завързах разговор с него и на следващата вечер по същото време бях в колата му , гледайки влюбено право в очите му.Не си казахме почти нищо. Абсолютно нищо. Седяхме и гледахме брега. Стана време да си ходя и той си ме закара до нас. Прегърнах го силно и си казах " Ако не сега , то кога? " и го целунах. Целунах го още 4 пъти и той ми се усмихна с думите " Бейб , какво ще те правя теб...не знам... "
Решихме да си оставим малко време и да помислим КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ДА ПРАВИМ ..
Той избягваше вечер след вечер срещите с мен , но ми пишеше как съм неговото бебче и дори и да се разбере за нас " да ставало каквото ще "
Една ПОРЕДНА вечер аз отново го помолих да се видим и той се съгласи. Но както от известно време насам той просто си изключваше телефона или си намираше оправдание . Тази вечер много ме ядоса и му написах СМС , на който той дори и не отговори .
" Няма да те търся повече"
месец по-късно аз все още чакам.
За разлика от меркантилни девойчета , аз виждах една опора и сила в него, а не колата , дрехите и къщата му. А сега сигурно си пише с някоя еднодневка...
Какво да правя?
Това ми е първата публикация и се надявам да сте ми много полезни и да не получа критики от вас , защото мисля , че ако на 17 не трябва да се влюбя в "лошото момче" , то кога?
Та , нека започна.
В моя град има момче ( няма да използвам истинското му име - нека бъде Ангел) на име Ангел. Всеки го знае в малкият ни град ,но за съжаление не с много добро. Всеки виждаше в него само един "келеш" , който се биеше пред дискотеките , въртеше различни момичета , пиеше много алкохол, занимаваше се с незаконни сделки . Същият етикет слагаха и на баща му.Само аз виждах с Ангел един истински ангел. Моят ангел.
Моят баща виждаше в Ангел едно момче , което никога не трябваше да се докосва до дъщеря му, за това и колкото много той да ми допадаше на външен вид аз стоях далеч от него.
Но не за дълго.
Преди около година завързах уж случаен разговор с него. Опитах се да се покажа пред него като лошо момиче , но аз и моята риза поддаваща се под пуловера ми и бележникът ми с успех 6,00 качен във фейсбук определено ме "спънаха" в моето изявяване като такава. Започнахме да излизаме , естествено се криехме , защото той знаеше какво е мнението на родителите ми за него.
Лека-полека аз започнах да изпитвам доста силни чувства към Ангел и той определено забелязваше това. Прегръщах го силно , целувах бузите му, но се пазех от по-близък контакт , колкото и трудно да беше за мен.След време той ми каза , че трябва да спрем да се виждаме ,заради срама , който би брал ако "бащиката " разбере.
Дълго време не се търсехме , колкото и да ме болеше от този факт. Подминавахме се по улиците и нощните заведения като непознати. Е, не пропускаше да ме огледа ,но аз бях инат и нямаше да му пиша.
Нооо всяко нещо има своят край и една вечер , пияна , му звъннах. Той ми вдигна и просто попитах как е. Завързах разговор с него и на следващата вечер по същото време бях в колата му , гледайки влюбено право в очите му.Не си казахме почти нищо. Абсолютно нищо. Седяхме и гледахме брега. Стана време да си ходя и той си ме закара до нас. Прегърнах го силно и си казах " Ако не сега , то кога? " и го целунах. Целунах го още 4 пъти и той ми се усмихна с думите " Бейб , какво ще те правя теб...не знам... "
Решихме да си оставим малко време и да помислим КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ДА ПРАВИМ ..
Той избягваше вечер след вечер срещите с мен , но ми пишеше как съм неговото бебче и дори и да се разбере за нас " да ставало каквото ще "
Една ПОРЕДНА вечер аз отново го помолих да се видим и той се съгласи. Но както от известно време насам той просто си изключваше телефона или си намираше оправдание . Тази вечер много ме ядоса и му написах СМС , на който той дори и не отговори .
" Няма да те търся повече"
месец по-късно аз все още чакам.
За разлика от меркантилни девойчета , аз виждах една опора и сила в него, а не колата , дрехите и къщата му. А сега сигурно си пише с някоя еднодневка...
Какво да правя?