Taina_1
02-01-2017, 18:05
Здравейте,пиша във тази тема(форум),тъй като имам проблем и с училището и с
приятелите!
Като бях малка живеех на едно място,имах чудесен живот,добри приятели и не ми
липсваше нищо,дори и не се впечатлявах от това кой какво мисли за мен,но
после в 3 клас след 1 срок се преместихме заедно със семейството ми.Приятелите ми започнаха все
по-рядко и все по-рядко започнаха да ми пишат и да се сещат за мен , докато
някрая ме изтриха от живота си тотално.Беше ми гадно,дори и сега не съм го
преживяла напълно.. !После се преместих на друго място
имах 1-2 приятели , но не истински...после пак се преместих и стана по-зле ,
карах се със всичките ми приятели и не само,после пак се преместих
дори незнам как да опиша какво става..!Първата година от последното ми
преместване беше пълна трагедия ,то не бяха обиди,то не беше тормоз,че по
едно време и за бавна ме мислеха.. И сега пак е същото обиди,тормоз,но с
малката разлика , че се справям някакси.Там е проблема,че когато си мисля , че съм намерила все някой истински приятел той се отдалечава от мен ,използва ме и т.н. Срам ме е да ме видят сама и се мъкна все след някой,колкото и да не ме желае!!Да срам ме е дори и когато споделям това,но вече имам чуството , че съм в безизходица..Давам всичко от себе си за да върви добре приятелството (обръщам постоянно внимание,пренебрегвам някои от задълженията си дори за да изтичам при приятел,който има нужда от помош или подкрепа)но аз не видях това,което им давах аз...Искам да намеря приятели,които да не се интересуват от мнението на другите за мен,да ме подкрепят и да ме уважават!!!Чуствам се смачкана,а когато момчето , което ме заговори сякаш наистина ставам бавна . Попринцип когато изляза с някой се чуствам свободна,говоря без да мисля,правя това , което мисля ...докато в училище е пълна противоположност(мисля какво да кажа за да не ми се смеят,стоя като статуя.Когато момчето,което харесвам се разхожда из коридорите сякаш се чуствам по-добре и по-отпусната)Дори и когато разказвам това в толкова кратък вариант съм объркана и имам някаква топка в стомаха без да е станало нещо.. Моля някой да ми даде съвет ..не издържам така повече
приятелите!
Като бях малка живеех на едно място,имах чудесен живот,добри приятели и не ми
липсваше нищо,дори и не се впечатлявах от това кой какво мисли за мен,но
после в 3 клас след 1 срок се преместихме заедно със семейството ми.Приятелите ми започнаха все
по-рядко и все по-рядко започнаха да ми пишат и да се сещат за мен , докато
някрая ме изтриха от живота си тотално.Беше ми гадно,дори и сега не съм го
преживяла напълно.. !После се преместих на друго място
имах 1-2 приятели , но не истински...после пак се преместих и стана по-зле ,
карах се със всичките ми приятели и не само,после пак се преместих
дори незнам как да опиша какво става..!Първата година от последното ми
преместване беше пълна трагедия ,то не бяха обиди,то не беше тормоз,че по
едно време и за бавна ме мислеха.. И сега пак е същото обиди,тормоз,но с
малката разлика , че се справям някакси.Там е проблема,че когато си мисля , че съм намерила все някой истински приятел той се отдалечава от мен ,използва ме и т.н. Срам ме е да ме видят сама и се мъкна все след някой,колкото и да не ме желае!!Да срам ме е дори и когато споделям това,но вече имам чуството , че съм в безизходица..Давам всичко от себе си за да върви добре приятелството (обръщам постоянно внимание,пренебрегвам някои от задълженията си дори за да изтичам при приятел,който има нужда от помош или подкрепа)но аз не видях това,което им давах аз...Искам да намеря приятели,които да не се интересуват от мнението на другите за мен,да ме подкрепят и да ме уважават!!!Чуствам се смачкана,а когато момчето , което ме заговори сякаш наистина ставам бавна . Попринцип когато изляза с някой се чуствам свободна,говоря без да мисля,правя това , което мисля ...докато в училище е пълна противоположност(мисля какво да кажа за да не ми се смеят,стоя като статуя.Когато момчето,което харесвам се разхожда из коридорите сякаш се чуствам по-добре и по-отпусната)Дори и когато разказвам това в толкова кратък вариант съм объркана и имам някаква топка в стомаха без да е станало нещо.. Моля някой да ми даде съвет ..не издържам така повече