За връзките и нуждата от "човек до себе си"

[Ewok]

От известно време ме гложди следното нещо. Няма да генерализирам, ще говоря за себе си, но ще се опитам да намеря някаква тенденциозност в масовката.
Най-разпространения отговор за смисъла от връзките (или поне това, което ми изниква на прима виста в главата) е, освен създаване на поколение, нуждата човек да има някой друг до себе си, да споделят мъките, сигурност, близост, секс. Тоест, една пълноценна връзка на теория(пак казвам, по-масовото възприятие) е тази, в която човекът до теб ти е най-близкият. Най-добрият приятел, с когото можеш да споделиш всичко, на когото първи ще разчиташ в криза и т.н. Един вид функцията на родителя, но в по-развит вариант. (не подкрепям това, просто го слагам като отправна точка)

И тук идва моето чудене. Имам си приятели за различни теми в живота - университет, философстване, мъже, битовизми, пътувания, етц, т.е. не чувствам нужда от специален човек, с когото да си споделям неволите, притесненията или пък постиженията в живота. Не съм готова за деца и не планирам да имам скоро. Следователно единственото, за което би ми трябвал мъж в смисъла на връзката, е секс, тъй като всички останали фактори вече са покрити.
И стоя и се питам - какъв е смисълът от връзките, докато си млад и неготов за семейство?

Мога да развия още подточките, но искам да видя няколко мнения. Засега мисля, че се схваща основната посока на разсъждение.

[dreamwalker]

Няма смисъл от връзки, докато си млад и неготов за семейство.

Излишно губене на време.

[an7raks]

Кастинг.

[Ewok]

Кастинг.
хм?

Ти си във връзка, защо не се включиш по темата?

[an7raks]

Ми, всичко до сватбата е кастинг... Гледаш, харесваш, пробваш, ако не е твоето, пробваш друго. Това е идеята на връзките преди брака. Първите седмици, че и месец-два си заслепен от разни глупости и не можеш да оцениш дали наистина ще си подхождате с тоя човек за евентуален брак или не. Чак след поне няколко месеца съвместен живот можеш да дадеш подобна оценка, а за това се изисква да си във връзка тези няколко месеца.

[anonymous908491]

хехехе, Боряна лудата, директно си казва, че търси някой да я ръмби и за нищо дурго

[an7raks]

Че то кво лошо има да си търси момичето? :D

[anonymous908491]

няма лошо, ако само той го знае
не мисля, че трябваше пред всички да го казва

[Ewok]

хехехе, Боряна лудата, директно си казва, че търси някой да я ръмби и за нищо дурго

Точно пък тук нищо не си търся. Интересно ми е какво мислят... връстниците и тези около тях.

[anonymous908491]

Точно пък тук нищо не си търся. Интересно ми е какво мислят... връстниците и тези около тях.

хихихихих
в момента си мислят дали за рд-то ти да не ти подарят жиголо

[tori]

Бе, по-друго си е когато има кой да се простре отгоре ти, за да те предпази от падащи неща, ако стаята ти се рути докато спиш. :д Без знечение колко емоционално нестабилен си, колко си голям и колко други хора имаш за много неща.
Или да знае как си пиеш кафето/уискито.
Емоционалната близост между човека до теб и теб е съвсем различна от тази между теб и аверче.

[Ivaaaaa]

Ми, всичко до сватбата е кастинг... Гледаш, харесваш, пробваш, ако не е твоето, пробваш друго. Това е идеята на връзките преди брака. Първите седмици, че и месец-два си заслепен от разни глупости и не можеш да оцениш дали наистина ще си подхождате с тоя човек за евентуален брак или не. Чак след поне няколко месеца съвместен живот можеш да дадеш подобна оценка, а за това се изисква да си във връзка тези няколко месеца.

Каква е тази категоричност? Сякаш бракът ти дава някаква сигурност. Какви са гаранциите, че по-късно няма да ти фитва толкова добре? Няма такива. Разбирам идеята на брака, но практически някак се губи.

[anonymous908491]

темата беше за връзки
темата вече е за брак
след малко темата ще е как се отглеждат деца

[Жил дьо Ре]

Всички много априорно приемат това за човешката "природа" като безусловна истина.
Тъжно е да смяташ всичко в този свят за съвпадащо и абсолютно съвместимо, ако се облегна изцяло на това ще живея един скотски живот, ще имам жена, защото трябва, деца, за да има, ще работя, защото не може иначе.
Човекът е много перверзно същество, а предшестващата сладост бързо се вгорчава, както всичко в живота.

[Ivaaaaa]

темата беше за връзки
темата вече е за брак
след малко темата ще е как се отглеждат деца

Ами, той поведе в тази, сори, но нелепа посока. Какво общо има бракът?

[an7raks]

Каква е тази категоричност? Сякаш бракът ти дава някаква сигурност. Какви са гаранциите, че по-късно няма да ти фитва толкова добре? Няма такива. Разбирам идеята на брака, но практически някак се губи.

Дава ти сигурност до толкова, че както ти, така и отсрещния ще има време да си помисли докато се подготвят документите за развод. Нали, не е точно като "Айде, ядоса ме, така че сбогом!". Друг е въпросът, че за мен лично думите "докато смъртта ви раздели" имат някакво значение, макар да съм доста далеч от религиозен. Давам обещания само и единствено, когато имам намерение да ги спазя, така че очаквам същото от отсрещния. А за да се решиш на тази стъпка, би трябвало да си сигурен в убежденията и намеренията за отсрещния.

[sladura89]

От известно време ме гложди следното нещо. Няма да генерализирам, ще говоря за себе си, но ще се опитам да намеря някаква тенденциозност в масовката.
Най-разпространения отговор за смисъла от връзките (или поне това, което ми изниква на прима виста в главата) е, освен създаване на поколение, нуждата човек да има някой друг до себе си, да споделят мъките, сигурност, близост, секс. Тоест, една пълноценна връзка на теория(пак казвам, по-масовото възприятие) е тази, в която човекът до теб ти е най-близкият. Най-добрият приятел, с когото можеш да споделиш всичко, на когото първи ще разчиташ в криза и т.н. Един вид функцията на родителя, но в по-развит вариант. (не подкрепям това, просто го слагам като отправна точка)

И тук идва моето чудене. Имам си приятели за различни теми в живота - университет, философстване, мъже, битовизми, пътувания, етц, т.е. не чувствам нужда от специален човек, с когото да си споделям неволите, притесненията или пък постиженията в живота. Не съм готова за деца и не планирам да имам скоро. Следователно единственото, за което би ми трябвал мъж в смисъла на връзката, е секс, тъй като всички останали фактори вече са покрити.
И стоя и се питам - какъв е смисълът от връзките, докато си млад и неготов за семейство?

Мога да развия още подточките, но искам да видя няколко мнения. Засега мисля, че се схваща основната посока на разсъждение.

И аз това се питам какъв е смисъла от връзките според мен смисъл няма! Но пък за съжаление не се намират момичета, които да искат само секс или поне аз не съм попадал още на такива! Винаги има и още нещо освен секса, дали ще са чувства, дали ще са материални придобивки или нещо друго, но винаги търсят някакъв подсмисъл или някаква полза никога не е само сеск!

[NomNomNom]

боряна, зн ми мниението

не искам да съм компромис за някого; не искам той да е компромис за мен

реално като твоето

[galaxy29]

за мен думата "брак" е ужасна за описване на любовни отношения и голяма любов е да искате да сте заедно и след смъртта, и след, и след, след всичко, вечно, а не докато смъртта ви раздели

[an7raks]

Можеш да дадеш обещание само до смъртта си, щото после не знаеш какво и как ще е.

[dreamwalker]

после не знаеш какво и как ще е.

В комунистическия рай после, да се видиш с чичо Маркс и чичо Ленин.

[galaxy29]

при голямата любов двете половинки вярват и си знаят, че вечно ще са заедно и дори някакви вселенски закони да не са съгласни, половинките ще ги променят. страхуват се, че нещо може ги раздели, но няма да го позволят.

[an7raks]

Даже ти не си вярваш, нали? Няма такова нещо като "преодоляване на вселенски закони". Не е честно да обещаваш нещо, което не си 100% сигурен, че ще изпълниш.

[an7raks]

Значи, ако мъжът ти умре, ти ще се самоубиеш, за да "си с него"?

[galaxy29]

вярвам си. голямата любов е вечна магия, другото е временно увличане. ако голямата ми любов умре, бих се самоубила, за да сме заедно.

[an7raks]

Що постоянно си триеш мнението и го публикуваш наново? Или форума нещо се е бъгнал пак?

[galaxy29]

защото си поправях разни неща и логиката ми е, че ако изтрия и постна наново е по голям шанса да се види редактираното, въпреки че сега като се замисля, по-голям ще е, ако се вижда "редактирано..." отдолу или накратко, защото съм луда хд

[galaxy29]

защото си поправях разни неща и логиката ми е, че ако изтрия и постна наново е по голям шанса да се види редактираното, въпреки че сега като се замисля, по-голям ще е, ако се вижда "редактирано..." отдолу или накратко, защото съм луда хд
хм всъщност шанса в двата варианта зависи от това, дали веднага ще редактирам или изтрия и публикувам пак или ще е по-късно. тоест в първия случай (веднага), ако отдолу се вижда "редактирано", ще е по-голям шанса, а във втория случай (по-късно), по-голям ще е шанса, ако съм изтрила и пуснала наново мнението си.
спри да се изказваш недоформулирала се, галаксино :@

[galaxy29]

защото си поправях разни неща и логиката ми е, че ако изтрия и постна наново е по голям шанса да се види редактираното, въпреки че сега като се замисля, по-голям ще е, ако се вижда "редактирано..." отдолу или накратко, защото съм луда хд
объркала съм времето в средата.. преди "или накратко, защото съм луда" всичко без "въпреки че сега като се замисля" е в минало вр

[RapExotic]

И стоя и се питам - какъв е смисълът от връзките, докато си млад и неготов за семейство?

Смисъла е, че трупаш опит в отношенията с отсрещния пол. Опознаваш собственото си поведение във връзка и си създаваш критерии за човека, с който искаш да създадеш семейство в бъдеще.

Представи си да станеш на 30 и все още да не си имала връзка? Само секс и приятели за споделяне до този момент.. И изведнъж решаваш, че искаш да създадеш семейство. Избираш си някакъв човек, който те кефи, жените се, раждаш му деца... и изведнъж се оказва, че връзката съвсем не е това, което си си представяла, човекът до теб съвсем не е този, с който искаш да бъдеш. Тогава какво правим?

[Ewok]

Ми, всичко до сватбата е кастинг... Гледаш, харесваш, пробваш, ако не е твоето, пробваш друго. Това е идеята на връзките преди брака. Първите седмици, че и месец-два си заслепен от разни глупости и не можеш да оцениш дали наистина ще си подхождате с тоя човек за евентуален брак или не. Чак след поне няколко месеца съвместен живот можеш да дадеш подобна оценка, а за това се изисква да си във връзка тези няколко месеца.
Да, няколко месеца. Да речем, че си на 22, все още не искаш деца, но минаваш през връзки, за да "пробваш". Ок, обаче срещаш човек, когото смяташ за подходящ за създаване на семейство, за което, както споменах, не си готов. Тогава какво правим? Изчакваме се взаимно? Ами ако другият вече е готов?


Дава ти сигурност до толкова, че както ти, така и отсрещния ще има време да си помисли докато се подготвят документите за развод. Нали, не е точно като "Айде, ядоса ме, така че сбогом!". Друг е въпросът, че за мен лично думите "докато смъртта ви раздели" имат някакво значение, макар да съм доста далеч от религиозен. Давам обещания само и единствено, когато имам намерение да ги спазя, така че очаквам същото от отсрещния. А за да се решиш на тази стъпка, би трябвало да си сигурен в убежденията и намеренията за отсрещния.

Не можеш да дадеш категорично обещание за... до края на живота ти. Или то няма да е искрено. Или, ако толкова много държиш да го спазиш, то ще е от тъп инат, пренебрегвайки реалността. Хората се променят, и двамата ще се промените за всички тези години и не се знае след това развитие дали все още ще виждате в човека до себе си такъв, с когото искате да прекарате остатъка от живота си. Може и да, и това е чудесно. Но не бива да се възприема като нещо 100% сигурно.

На другите ще отговоря по-късно.

[NomNomNom]

евокино, мисля, че доста важен фактор е и двамата да искате едно и също от тази връзка.
поне при мен дори не може на се получи да харесам някого, който има различни представи за това какво ще правим заедно.
а преди, преди испанеца, все бях в някакви връзки, дето след 1-3 месеца (макс 6) ми се искаше да изчезна от земята, защото човека ме е кефел, ама бързото задълбочаване и превръщане в двойка твърде рано - отблъскваше ме.
в този ред на мисли, трябват ми поне няколко месеца да виждам някого, бързането и пришпорването ме ужасява.
Ей ме, минала е почти година, не сме си казали, че се обичаме, обаче то е ясно, че се обичаме, той се опитва да ме изнуди да му кажа, че го обичам ( нарцистични говеда сме). Ако ми беше казал, че ме обича на месец 3-6 не, че щях да имам проблем с това, просто не мога да отговоря. Не, че нямам чувства, просто не ги изразявам по този начин, не мисля и, че любов/обич са конкретни и коректни думи за букета от чувства, който изпитвам. Пък да не говорим, ме до 6тия месец може да не си си показал рогата още и нещата са нереалистични

лонг стори шорт, рядко искам.мъже, които имат различни планове за евентуалните "нас" , щото става дума за коренни различия, ако да.

[an7raks]

Да, няколко месеца. Да речем, че си на 22, все още не искаш деца, но минаваш през връзки, за да "пробваш". Ок, обаче срещаш човек, когото смяташ за подходящ за създаване на семейство, за което, както споменах, не си готов. Тогава какво правим? Изчакваме се взаимно? Ами ако другият вече е готов?



Не можеш да дадеш категорично обещание за... до края на живота ти. Или то няма да е искрено. Или, ако толкова много държиш да го спазиш, то ще е от тъп инат, пренебрегвайки реалността. Хората се променят, и двамата ще се промените за всички тези години и не се знае след това развитие дали все още ще виждате в човека до себе си такъв, с когото искате да прекарате остатъка от живота си. Може и да, и това е чудесно. Но не бива да се възприема като нещо 100% сигурно.

На другите ще отговоря по-късно.

Какъв е проблемът да си чакате заедно докато сте готови и двамата? Едва ли има някой, който чак да бърза за семейство и деца. Нали, стига да не сте на 30+ и още да чакате.
Ако го дам това обещание, значи съм сигурен, че ще мога да го спазя. Ако не съм сигурен, как ще тръгна да създавам деца с тоя човек? Тогава вече това обещание е и към трети човек, който има нужда и от двама ви близките 20-ина години. Хората се променят, да, но ти си длъжен да направиш всичко възможно да си спазиш обещанието, особено, ако има деца. Нали, не става въпрос да търпиш отсрещния да ти изневерява или /за жените/ да ти посяга. Все пак, хората не се променят чак до толкова без да им е личало, че имат склонност към това.

[Ivaaaaa]

Хората се променят, да, но ти си длъжен да направиш всичко възможно да си спазиш обещанието, особено, ако има деца.

чичката правилно предположи, че ще се заговори и за деца.
това също ми е необяснимо. чувала съм да се казва, че 'не иска да се разделя с него, за да има/т детето/цата баща'. да не умрял, че да нямат? родителите могат да са ужасни за децата заедно и прекрасни разделени. и това го казва дете минало през това.

[Blab]

Уоки, да, има значение в какъв момент се срещат двама души, дори е по-важно от това доколко си подхождат и доказателство за това са двойките навсякъде около нас.

и само вметка - не мисля, че антракса мисли за двойка със съществена разлика в годините(/житейски те етапи, etc.), което прозира между твоите думи.

//по темата ще отговоря като седна на компютър;

[Fisherman]

родителите могат да са ужасни за децата заедно и прекрасни разделени.

Това е супер глупост,което го написа,интернет прелива от статистика за разведени семейства и това как децата имат по-ниски оценки в училище,има по-голяма вероятност да има психологични проблеми,да станат престъпници.

Статистиката е само негативна,а ти пропагандираш това,че разбито семейство може да има нормални деца?

[NomNomNom]

а къде е статистиката за децата, чиито родители не са разделени, обаче си разказват играта вкъщи?
разбито семейство не е само развод, по-лошо може да е да не се разведат
насилието вкъщи по-хубаво ли е от раздялата?

иначе, периодите и възрастовата разлика - има разни периоди, в които хората се засичат - например много млад и по-зряла възраст, които и двамата не искат семейство в този момент

[tori]

Фиши, по-ужасно е да живееш в постоянни скандали, отколкото да си само с единия родител. Предпочитам, ако ще мъча децата си, себе си и партньора си, да кажа чао и да останем със сравнително добри отношения всички. Не децата ни да се чудят на чия страна да застанат и кой от двамани обичат повече.
Естествено, най-добрия вариант е да се живее в нормално (разбирайте здраво) семейство и двамата родители да работят в екип, но понякога това не сработва. Постоянен стрес вкъщи е най-лошата алтернатива.

[an7raks]

Едит: това беше за блаб.
То като цяло е леко абсурдно примерно момиче на 18 да се хване с някой "батко" на 30 и да се надяват, че ще направят нещо... Единия тепърва му предстои да учи и да си стъпва на краката, а другия след 10 години ще е на възраст, на която е по-ок да имаш внуци, отколкото деца.

чичката правилно предположи, че ще се заговори и за деца.
това също ми е необяснимо. чувала съм да се казва, че 'не иска да се разделя с него, за да има/т детето/цата баща'. да не умрял, че да нямат? родителите могат да са ужасни за децата заедно и прекрасни разделени. и това го казва дете минало през това.
Изначално в темата бяха намесени деца, прочети първия пост.
То се гледа и мисли предварително, не когато се налага да останат заедно заради детето. Какво имаш предвид под "прекрасни разделени"? И двамата ти дават джобни, и двамата се "надцакват" за обичта ти и ако случайно единия те натисне за нещо, бягаш при другия? Може твоят случай да не е такъв, но масовият е. Пак казвам, не трябва да се правят компромиси с неща като хойкане и насилие. Тогава наистина развода е най-доброто нещо и за теб, и за детето, ама не да се разделите, щото ти е писнало 20 години да си хвърля чорапите на пода...

[NomNomNom]

антракс, а сега си престави 25-30г мъж/жена , стъпил си на краката във всеки аспект и партньор на 45-60г, и двамата не искат семейство - единия, защото вече е имал, другия - още не иска
може да не е партньорство до живот, обаче доста поучително време могат да изкарат заедно

иначе, нещо съм забелязала в 30те, хора без връзка се побъркват, и рязко си правят дете с някого в първите 6-12 месеца

бтв - чилаут - кой на 40 има внуци - тепърва на 55+ стават дядовци, децата вече не раждат на 20-25

[Blab]

бейбибуумърите масово са разведени. до такъв мащаб, че за няколко поколения деца разведените родители са норма.
//много ми харесва как се развива темата))
опасенията на Евок в първите й скоби се материализират, реално във/чрез/през взаимоотношенията си се опитваме да компенсираме дефицитите, натрупани от детството и/ли манифестираме лич(ност)ната си реакция на родителския пример.

[an7raks]

Е, щом и двамата не искат семейство, значи просто не са тръгнали нищо да правят, ами се забавляват само. Не виждам нищо лошо в това, щом на никого не пречат.

Беше преувеличено, ама се съгласи, че на 40 не е ок тепърва да имаш деца... Имам предвид, ако нарочно чакаш до тогава, ако нямаш стабилен човек до теб е друго.

[LoadRunner]

Това е супер глупост,което го написа,интернет прелива от статистика за разведени семейства и това как децата имат по-ниски оценки в училище,има по-голяма вероятност да има психологични проблеми,да станат престъпници.

Статистиката е само негативна,а ти пропагандираш това,че разбито семейство може да има нормални деца?

Напротив, ти си една напълно завършена греда
както тя така и аз от личен опит знам че казаното от нея е в пълна сила защото по-големи психо проблеми може да получиш от безбройните скандали, "скандал" може за теб да звучи лекичко но в един скандал може да се хвърлят чаши които да минават на сантиметри от главата на майката и да се размахват кухненски ножове срещу бащата и куп други неща. То точно заради това са разводите, заради спокойствието и душевния уют. Оценките зависят от децата не толкова от родителите. До 18 год възраст вече хората си изграждат ценностна система и си решават сами относно това да учат или да се дрогират, а много правят успешно и двете.
А когато си спокоен можеш да мислиш трезво да решиш трезво кое за теб е добре и зле.

[pandabear]

започнах да чета темата, малко започнах да се депресирам и спрях.
започнала съм да се превръщам в задръстено човече, особено като стане дума за любов и връзки.
иска ми се да се включа, ама ще го направя, когато изчета всичките коментари и се стегна малко :/

едит: току-що осъзнах колко пъти съм повторила "започвам".
явно ми се започват доста неща.

[Fisherman]

Напротив, ти си една напълно завършена греда
както тя така и аз от личен опит знам че казаното от нея е в пълна сила защото по-големи психо проблеми може да получиш от безбройните скандали, "скандал" може за теб да звучи лекичко но в един скандал може да се хвърлят чаши които да минават на сантиметри от главата на майката и да се размахват кухненски ножове срещу бащата и куп други неща. То точно заради това са разводите, заради спокойствието и душевния уют. Оценките зависят от децата не толкова от родителите. До 18 год възраст вече хората си изграждат ценностна система и си решават сами относно това да учат или да се дрогират, а много правят успешно и двете.
А когато си спокоен можеш да мислиш трезво да решиш трезво кое за теб е добре и зле.

ти си кръгъл глупак,не ме цитирай

[Fisherman]

Фиши, по-ужасно е да живееш в постоянни скандали, отколкото да си само с единия родител. Предпочитам, ако ще мъча децата си, себе си и партньора си, да кажа чао и да останем със сравнително добри отношения всички. Не децата ни да се чудят на чия страна да застанат и кой от двамани обичат повече.
Естествено, най-добрия вариант е да се живее в нормално (разбирайте здраво) семейство и двамата родители да работят в екип, но понякога това не сработва. Постоянен стрес вкъщи е най-лошата алтернатива.

Проблема е по-дълбок и не се решава с раздяла.

[tori]

Проблема е по-дълбок и не се решава с раздяла.
Виж, ако не можеш да живееш съм със себе си, никой не може да ти помогне.
Ти какво точно имаш предвид?

[NomNomNom]

ако съпругът ми пие, а като не пие - ме бие - не виждам друг избор освен ограничителна заповед или клиника, ама и в двата случая можем да си останем заедно, нп

[LoadRunner]

ти си кръгъл глупак,не ме цитирай

ти си кръгла греда
нали ти казах

[Fisherman]

ако съпругът ми пие, а като не пие - ме бие - не виждам друг избор освен ограничителна заповед или клиника, ама и в двата случая можем да си останем заедно, нп

А как се е стигнало до там да пие и да те бие,проблема е в ценностите на човечеството не в това,че дълготрайна връзка е почти невъзможна благодарение на днешния манталитет.

Това да си мислиш,че няма смисъл от връзките е омагьосан кръг,смисъл има просто хората съвсем са се разложили морално.

Накратко проблема не е в концепцията брак,връзка,дълготраен щастлив семеен живот,проблема е в хората.И не трябва да нормализираме това поведение,подскачането от човек на човек,веднага щом почне да не ти изнася подсигурява краткотрайното ти оцеляване не и дълготрайното.

Това поведение е деструктивно за всички нас.

[Fisherman]

Ева,ти си решение на 99% от проблемите си.

[tori]

Ама, Фиш, ние говорим точно за някакви хвърчащи чинии и чаши, бой и хойкане по чуждо. Аре, ако става въпрос за нещо малко, по-оди-доди, някак надали за едните чорапи някой ще си заебе човека. Говорим за непреодолими и неразрешими проблеми, които тормозят всички вкъщи.
Не разбирам, между другото, защо, ако пробремите са толкова сериозни и нерешими, да не си намериш щастието другаде. Въобще, тва че си се разделил с половинката си или партньора ти е починал преди 27389292 години, не значи да си умреш сам. Стига да искаш, де - ръчкането от страна на други хора, пък било то и деца, да си намериш нов човек не е здравословно и в двата случая. Да си щастлив не е неморално.
Възможно е и твоя морален компас да е друг, не отричам. И не е лошо, ако не си готов за друг/а.

[Ivaaaaa]

Това е супер глупост,което го написа,интернет прелива от статистика за разведени семейства и това как децата имат по-ниски оценки в училище,има по-голяма вероятност да има психологични проблеми,да станат престъпници.

Статистиката е само негативна,а ти пропагандираш това,че разбито семейство може да има нормални деца?

не пропагандирам абсолютно нищо, само леко се възмущавам на (само)ограничаващото мислене и наивна глупост. някак безсмислено е да разсъждавам над субективизми, когато реалният опит е зад мен. няма да си разказвам семейната история, не е и нужно. просто ми се иска да се разбере, че има и друга страна.
и е абсурдно да вярваш в тези статистики. нито имам или съм имала проблеми в училище, нито имам някакви психодефицити и изкривявания.

[dreamwalker]

Аз не мога да разбера защо хората искат да имат връзка с някого, към когото нямат сериозни намерения. Имат излишно време за губене или животът им е скучен и искат да го разнообразят с occasional drama? За справка, всички тийнейджърски връзки спадат към тази категория.

Някой да ми обясни.

[golemiq_korab_minava]

Аз не мога да разбера защо хората искат да имат връзка с някого, към когото нямат сериозни намерения. Имат излишно време за губене или животът им е скучен и искат да го разнообразят с occasional drama? За справка, всички тийнейджърски връзки спадат към тази категория.

Някой да ми обясни.
Отг. Е секс..

[golemiq_korab_minava]

Хората са полигамни

[dreamwalker]

Гадост.

[golemiq_korab_minava]

Гадост.

Ем. Природа.

[dreamwalker]

https://media.giphy.com/media/1Pyi8KuRGJ3AA/giphy.gif

[golemiq_korab_minava]

https://media.giphy.com/media/1Pyi8KuRGJ3AA/giphy.gif

Девствена ли си?

[corbV2]

безсмислено е да разсъждавам над субективизми, когато реалният опит е зад мен
Евалa.
П.С. Личният опит е дефиниция за субективизъм.

[LadyTerrible]

А как се е стигнало до там да пие и да те бие,проблема е в ценностите на човечеството не в това,че дълготрайна връзка е почти невъзможна благодарение на днешния манталитет.

Това да си мислиш,че няма смисъл от връзките е омагьосан кръг,смисъл има просто хората съвсем са се разложили морално.

Накратко проблема не е в концепцията брак,връзка,дълготраен щастлив семеен живот,проблема е в хората.И не трябва да нормализираме това поведение,подскачането от човек на човек,веднага щом почне да не ти изнася подсигурява краткотрайното ти оцеляване не и дълготрайното.

Това поведение е деструктивно за всички нас.

Категорично съм съгласна.
В днешното общество моралът и ценностите са до такава степен изкривени през призмата на "свободата",че светогледът е напълно различен вече.Всичко живо плюе концепцията за отдаденост,истинска любов,сродна душа и така нататък.Не дай си Боже някъде да се спомене някое от тези 3 и се започва с хейтовете-"никой никого не обича,любов няма,не съществува,тя е лъжа,пълни измишльотини" и какво ли още не.Отдавна съм се отказала да говоря по тази тема.Нито очаквам смислена дискусия,нито разбиране на нещо от другата страна.Моето виждане си го пазя за себе си.Всеки да се спасява както си може.
Склонна съм да подкрепя мнението за опита.Смисълът е в общуването,опита и позитивните емоции,а и да не забравим - "кефа"...Поне в днешното време...
Лично за себе си мога да кажа,че когато започвам връзка не ми е в главата моментално как ще остарея с този човек.За деца пък да не говорим-за да имам дете от някого,това за мен е свързано с безусловно доверие и сигурност.Само веднъж досега съм усещала желанието да родя нечии деца и още го имам.Оттогава виждането ми за много неща се промени коренно,а именно концепцията за важните и смислените неща в живота.

[NomNomNom]

фиш, аз съм доста деградирала, пълен провал и срам, обаче ти живееш в аквариум

който иска да ме обвинява и сочи с пръст, ще се развеждам колкото си искам, нали накрая мен ще мразят и аз ще гния сама, не е твой проблем
може да ме изгориш на клада, за да не провалям и съсипвам останалите хора

[NomNomNom]

Аз не мога да разбера защо хората искат да имат връзка с някого, към когото нямат сериозни намерения. Имат излишно време за губене или животът им е скучен и искат да го разнообразят с occasional drama? За справка, всички тийнейджърски връзки спадат към тази категория.

Някой да ми обясни.

бтв, и аз не разбирам връзките, където не си готов да умреш с човека до теб (дори да нямате деца заедно)

[Ivaaaaa]

Евалa.
П.С. Личният опит е дефиниция за субективизъм.

ами, не. това в смисъл, че писаното досега са някакви хипотетични ситуации и романтично идеализирани мечти за сродната душа и заживели щастливо.
родителите винаги ще са най-близките ни същества на биологично, химично, биохимично, психологично и каквото и да е ниво. дали мъжът на майка ми или жената на баща ми, ще съвпаднат с шибания модел на перфектното семейство е без значение за мен, стига всеки да е ок със себе си.

[pandabear]

бтв, и аз не разбирам връзките, където не си готов да умреш с човека до теб (дори да нямате деца заедно)

за да се стигне до тази готовност, не трябва ли да мине време?

не ми се вярва всеки от нас да започва връзка с идеята, че е готов на всичко за човека до себе си.

[NomNomNom]

за да се стигне до тази готовност, не трябва ли да мине време?

не ми се вярва всеки от нас да започва връзка с идеята, че е готов на всичко за човека до себе си.

права си.
(лично) обаче докато не дойди този момент, не обявявам връзката
ако сме се познавали добре от преди, по-бързо сиг става
ако не - отнема ми поне 3-6 месеца да се почувствам комфортно с някого, минат ли тези критични месеци, вече съм готова да го нарека връзка

пак казвам, права си

аз малко се самообвнивям за връзки, в които съм била, без да съм ги искала. тип - събрали сме се, вече сме заедно и не искам да развалям идилията, защото ни е ок, обаче не искам бъдеще заедно
това трябваше да напиша сиг

[dreamwalker]

права си.
(лично) обаче докато не дойди този момент, не обявявам връзката
ако сме се познавали добре от преди, по-бързо сиг става
ако не - отнема ми поне 3-6 месеца да се почувствам комфортно с някого, минат ли тези критични месеци, вече съм готова да го нарека връзка

пак казвам, права си

аз малко се самообвнивям за връзки, в които съм била, без да съм ги искала. тип - събрали сме се, вече сме заедно и не искам да развалям идилията, защото ни е ок, обаче не искам бъдеще заедно
това трябваше да напиша сиг

А в колко си била.

[NomNomNom]

в достатъчно за интензивното ми съществуване

[Fisherman]

не пропагандирам абсолютно нищо, само леко се възмущавам на (само)ограничаващото мислене и наивна глупост. някак безсмислено е да разсъждавам над субективизми, когато реалният опит е зад мен. няма да си разказвам семейната история, не е и нужно. просто ми се иска да се разбере, че има и друга страна.
и е абсурдно да вярваш в тези статистики. нито имам или съм имала проблеми в училище, нито имам някакви психодефицити и изкривявания.

статистика означава данни събирани през дълги периоди от време и от много,ти не си представителна извадка

[LoadRunner]

статистика означава данни събирани през дълги периоди от време и от много,ти не си представителна извадка

би ли представила тези данни на обществото
както и представи данни доказващи оценките на учениците и студентите които са живели в семейства с брак но с влошени отношения
също така и докажи и дай някакви граници на бруталност в отношенията на родителите и раздели учениците на такива живеещи в семейства с влошени малко, средно и максимално отношения...
ай, плъх- давай
никой не е длъжен да слуша някакъв дървар който просто си чатка на копчетата

[golemiq_korab_minava]

Статистиката не е живота.

В много случаи, деца оставени да се справят с трудностите на живота сами, успяват да израстнат и да придобият качества свързани с тяхното оцеляване в борбата!

Докато разлигавените и презадоволените от всичко деца, често твърде късно успяват да получат някои жизнено важни уроци, следствие на което изгниват като алкохолици.

Много родители се стараят да предоставят на децата си всички забавления, всички удобства, цялото спокойствие, което те не са преживели на младини. За жалост забравят най-важното. Че в живота удиволствието не се награждава.
Удоволствието в повечето случаи е същото, от което трябва да се въздържаме, за да не пилеем напразно време и пари, в нещо, от което няма развитие, а напротив.

Удоволствието, да не кажем, че винаги е свързано с неща, които не са в полза на сигурността и работата.

Удоволствия може да са четене на книги, пътувания и разни развлечения.. Развлечения, свързани с деградация на ума и здравето.

[Fisherman]

би ли представила тези данни на обществото
както и представи данни доказващи оценките на учениците и студентите които са живели в семейства с брак но с влошени отношения
също така и докажи и дай някакви граници на бруталност в отношенията на родителите и раздели учениците на такива живеещи в семейства с влошени малко, средно и максимално отношения...
ай, плъх- давай
никой не е длъжен да слуша някакъв дървар който просто си чатка на копчетата

близко е до мозъка,че когато семейството не е в ред най-потърпевши са децата

с последното си изречение да не искаш да ни покажеш,че имаш раздвоение на личността?

[therichbitch]

Смисъла е, че трупаш опит в отношенията с отсрещния пол. Опознаваш собственото си поведение във връзка и си създаваш критерии за човека, с който искаш да създадеш семейство в бъдеще.
Ясно и стегнато, общо взето това е отговорът на първия ти въпрос.
Друг е въпросът, че не бива /според мен/ да се гледа по принцип на връзките така като събиране на опит, трябва да са изживявания. Последиците от връзките са опитът, но не бива да е самоцел и в случая не бива да има конкретна "цел" или смисъл, ако го погледнем от този ъгъл.

По втория ти въпрос- в един момент ще стигнеш етапа, в който ще искаш да получаваш всичките тези неща от един човек, да ги споделяш, не може винаги да се задоволяваш само с набирането на нужното ти от различни хора, защото всичкото това, кеото си изброила, придобива смисъл и различно измерение, когато е споделено с точно определен.

И нещо, което не знам дали е така, но предполагам, ако темата ти и тия ти въпроси към себе си и към нас са продиктувани от това, че се чувстваш странно/ненормално, защото точно в този момент не изпитваш потребност от сериозна връзка, недей да умуваш повече. Нормално е, етап е, млада си и ще отмине и ще изпиташ нужда, не насилвай нещата, гледай си приоритетите в момента.

Това по поста на Евок, после ще едитна за другите коментари, ако имам да кажа нещо.

[Ewok]

евокино, мисля, че доста важен фактор е и двамата да искате едно и също от тази връзка.
поне при мен дори не може на се получи да харесам някого, който има различни представи за това какво ще правим

да, ест., но това би трябвало да сте си го изяснили преди да встъпите в по-сериозни взаимоотношения, за да няма сърдити

Аз не мога да разбера защо хората искат да имат връзка с някого, към когото нямат сериозни намерения. Имат излишно време за губене или животът им е скучен и искат да го разнообразят с occasional drama? За справка, всички тийнейджърски връзки спадат към тази категория.

Някой да ми обясни.
Да, това също винаги ми е било непонятно. Реално е начин да опознаеш себе си чрез другия пол и другия пол съотвено, но може би аз наистина по-рано съзрях в някои аспекти и не съм имала такава тийн връзка.
Иначе мнението ми е обобщено в този коментар.


Ясно и стегнато, общо взето това е отговорът на първия ти въпрос.
Друг е въпросът, че не бива /според мен/ да се гледа по принцип на връзките така като събиране на опит, трябва да са изживявания. Последиците от връзките са опитът, но не бива да е самоцел и в случая не бива да има конкретна "цел" или смисъл, ако го погледнем от този ъгъл.

По втория ти въпрос- в един момент ще стигнеш етапа, в който ще искаш да получаваш всичките тези неща от един човек, да ги споделяш, не може винаги да се задоволяваш само с набирането на нужното ти от различни хора, защото всичкото това, кеото си изброила, придобива смисъл и различно измерение, когато е споделено с точно определен.


За второто си права, но този етап според мен ще дойде, повтарям, когато съм готова да създам семейство.

Връзката е обвързване както и да го погледнеш. Когато си млад, ти трябва да откриваш себе си, да пътуваш, да учиш, да работиш, за да можеш да станеш (доколкото е възможно) пълноценна личност. Да нямаш нужда от "половинка", ами от мм "спътник", мисля, че е ок като думичка. И когато се почувстваш по-уверен, по-умерен, по-"изпитал", тогава да се отвориш за друга такава по-завършена личност, за да можете да градите трети неща (деца) заедно.
В противен случай се избиват комплекси, попълват се дефицити, както каза блаб, и като цяло се проектират неизживени неща върху неоформената още детска особа, което е основна предпоставка за по-нататъшни комплекси и драми в живота.


Какъв е проблемът да си чакате заедно докато сте готови и двамата? Едва ли има някой, който чак да бърза за семейство и деца. Нали, стига да не сте на 30+ и още да чакате.
Ако го дам това обещание, значи съм сигурен, че ще мога да го спазя. Ако не съм сигурен, как ще тръгна да създавам деца с тоя човек? Тогава вече това обещание е и към трети човек, който има нужда и от двама ви близките 20-ина години. Хората се променят, да, но ти си длъжен да направиш всичко възможно да си спазиш обещанието, особено, ако има деца. Нали, не става въпрос да търпиш отсрещния да ти изневерява или /за жените/ да ти посяга. Все пак, хората не се променят чак до толкова без да им е личало, че имат склонност към това.

Абсолютно против съм да пренебрегнеш егото и собствения си комфорт на съществуване в името на детето. Детето трябва да има за пример силна личност, а не две такива, които се търпят, за да има "семейство". И не, не говоря при първия скандал да се изнесеш, но ако не чувстваш човека до себе си приоритетен и взаимоотношенията ви са станали съквартирантски без никаква интимност, то това не е представата ми за здравословно семейство. Дори и да не се е стигнало до изневяра поради принципи на единия или другия, ако ги нямаше тези принципи, предпоставките биха били налице.
За мен един родител не става по-малко родител, ако не е в двойка.

А иначе на фиши му личи, че е живял или в добро семейство, или с разведени родители. Едно дете винаги усеща напрежението вкъщи колкото и "умело" да го прикриват.

Но нека не се отклоняваме от темата, ако трябва ще пуснете друга за или против развода.

[an7raks]

Щом за теб егото и ТИ сте най-важни на света, дори пред /евентуално/собственото ти дете, то недей става родител, моля те! :)

Пак казвам, не съм За да се търпите или по-лошо - да се биете и карате. Просто съм против "Ей, сега тоя ме кефи, ще си се шляпаме напред-назад, ще си народим деца, пък ако нещо не е наред, ще се разделим, кво му е".

[anonymous908491]

Абсолютно против съм да пренебрегнеш егото и собствения си комфорт на съществуване в името на детето.
А иначе на фиши му личи, че е живял или в добро семейство, или с разведени родители. Едно дете винаги усеща напрежението вкъщи колкото и "умело" да го прикриват.

фишера според мен е живял в кошара, или е роден в кошара

собственият ти комфорт изчезва, когато създаваш дете
щото на теб може да ти е комфортно да се прибираш по нощите
да празнуваш всеки ден с пиене и дрога, пък да видим тоя комфорт
дали ще се отрази добре на детето ти

[Soprano]

Не ми се чете всичко, теб прочетох.

Докато все още си от слънчевата страна на 20-те е по-вероятно да намериш човек, който освен, че е сам като теб не е повреден. Причините могат да бъдат различни, но повечето добри хора рядко са сами след определен момент.

Остава да чакаш изключение или да тръгнеш с някой доста под възрастта ти след време.

Имай различни познати, но нуждата от партньор далеч не се изчерпва със сексът. За жени е малко по-трудно у нас като че ли, но не е нещо, което да не можеш да си купиш. Здравословно е, но не е достатъчно човек да е спокоен.

Дългите връзки са ми чужди, това е цената която се наложи да платя, поради някои избори, които направих. При подобни обстоятелства, бих дал същия съвет, твоите обаче не са. Не се ограничавай, заради предразсъдъци или мнението на хора, които реално не ги интересува дали съществуваш. Брак и деца,може да дойдат и много по-късно, ако въобще. Колкото по-скоро срещнеш сродна душа, толкова по-добре. Нататък: както се развият нещата.

[therichbitch]

собственият ти комфорт изчезва, когато създаваш дете
щото на теб може да ти е комфортно да се прибираш по нощите
да празнуваш всеки ден с пиене и дрога, пък да видим тоя комфорт
дали ще се отрази добре на детето ти
това е така,

Иначе аз също не съм привърженик на стоенето в побоища викове и какво ли не само в името на децата. Първо, че не им даваш добър пример, примирявайки се с такива отношения, второ, че след 20 години, когато разберат какво се е случвало, няма да са ти благодарни, че са имали уж двама родители, а ще те съжаляват. От една възраст нататък децата не са такива егоисти и познавам немалко връстници, които отдавна са осъзнали какво се случва в сеемейството им и са съветвали потърпевшия родител да се разведе.
Няма как да знаеш какво и кого ще ти поднесе животът и хората се променят, преструват и т.н., но евентуална превантивна мярка е да не скачаш с двата крака на двайсе да се жениш и да се оглеждаш за red flags, защото в повечето случаи ги има далеч преди да минавате под венчило и да правите деца. Защото няма кво да си говорим, възрастта не е критерий за зрялост, но рядко се случва на 20 да имаш изграден и безпогрешно функциониращ оценъчен апарат за годни за женитба и деца хора.

[Fisherman]

фишера според мен е живял в кошара, или е роден в кошара

афектира ли се,бащата на форума

[LoadRunner]

афектира ли се,бащата на форума

ми ти освен да си майката на форума
ше има бой и е****
ти поне ще си точиш ескапел безплатно

[Fisherman]

ми ти освен да си майката на форума
ше има бой и е****
ти поне ще си точиш ескапел безплатно

не искам да те еба,сигурно смърдиш

[LoadRunner]

не искам да те еба,сигурно смърдиш

нали знаеш мамите как ебат- с голо д**е
иначе радвам се че си го разгледал като възможност

[Fisherman]

добре,Филарет