disconnectedfromreality
02-07-2017, 09:08
Здравейте, не знам къде точно да сложа тази тема, така че я оставям тук, защото напоследък си мисля, че коренът на проблемите ми са старите рани от една неуспешна връзка.
Накратко казано, преди време бях с едно момче. Вложих много усилия и чувства във връзката ни, но все не се получаваше - скандали, пренебрегваше ме, лъжи. След раздялата ни всичко за мен придоби друг вид. Разбрах неща, които не е трябвало да разбирам. Изневерявал ми е нонстоп, а най-трудното за преглъщане е, че е било с момчета. Оказа се, че е гей, който ме използвал, за да прикрива истината пред хората и пред самия себе си (истината за 21-ви век и защо има хомофобия...). Почувствах се използвана. Затворих се в себе си. От 2-3 години приятелите ми ме изоставиха, никой не ме търси. Освен за домашни, изпити и учене де. За нищо друго. Чувствам се зле, неоценена от никого. Самотно ми е, а от друга страна съм загубила, каквато и да е вяра в хората. Нямам никакво доверие на никого, трудно разкривам себе си, защото все мисля, че съм само за нечия изгода и ще бъда използвана. Превръща се в огромен проблем за мен, защото все съм сама, стоя вкъщи затворена и т.н. Опитвала съм се да бъда по-комуникативна с околните, но опитите ми бяха безуспешни. Сякаш и те нямат желание да се занимават с мен. Всеки си е осигурил групичката от приятели и няма нужда от други такива. Или просто проблема е в мен - грозна ли съм, глупава ли съм, зла или... какво? Както казах, имаше период, старах се да се запознавам, но в края на краищата, никой не съумя да ме допусне по-близо до себе си. Просто спрях и се отказах, не стана. Оттогава съвсем се отчаях. Не знам какво да направя. Понякога си мисля, че аз съм го заслужила с нещо, защото след всички грешки на съответния ми бивш, той пак си е щастлив. Поне според това, което виждам. Преди вярвах, че има Карма, но май изобщо не е така. :/
Не знам какво да правя вече. Чувствам се ужасно. Бих се радвала, ако някой ме посъветва нещо?
Накратко казано, преди време бях с едно момче. Вложих много усилия и чувства във връзката ни, но все не се получаваше - скандали, пренебрегваше ме, лъжи. След раздялата ни всичко за мен придоби друг вид. Разбрах неща, които не е трябвало да разбирам. Изневерявал ми е нонстоп, а най-трудното за преглъщане е, че е било с момчета. Оказа се, че е гей, който ме използвал, за да прикрива истината пред хората и пред самия себе си (истината за 21-ви век и защо има хомофобия...). Почувствах се използвана. Затворих се в себе си. От 2-3 години приятелите ми ме изоставиха, никой не ме търси. Освен за домашни, изпити и учене де. За нищо друго. Чувствам се зле, неоценена от никого. Самотно ми е, а от друга страна съм загубила, каквато и да е вяра в хората. Нямам никакво доверие на никого, трудно разкривам себе си, защото все мисля, че съм само за нечия изгода и ще бъда използвана. Превръща се в огромен проблем за мен, защото все съм сама, стоя вкъщи затворена и т.н. Опитвала съм се да бъда по-комуникативна с околните, но опитите ми бяха безуспешни. Сякаш и те нямат желание да се занимават с мен. Всеки си е осигурил групичката от приятели и няма нужда от други такива. Или просто проблема е в мен - грозна ли съм, глупава ли съм, зла или... какво? Както казах, имаше период, старах се да се запознавам, но в края на краищата, никой не съумя да ме допусне по-близо до себе си. Просто спрях и се отказах, не стана. Оттогава съвсем се отчаях. Не знам какво да направя. Понякога си мисля, че аз съм го заслужила с нещо, защото след всички грешки на съответния ми бивш, той пак си е щастлив. Поне според това, което виждам. Преди вярвах, че има Карма, но май изобщо не е така. :/
Не знам какво да правя вече. Чувствам се ужасно. Бих се радвала, ако някой ме посъветва нещо?