View Full Version : Sola fide
Най- големите различия между трите основни християнски деноминиции се коренят в сотериологията. Само чрез вяра ли се спасяваме, само чрез дела ли или чрез комбинация от двете. И правилно ли е изказването на протестантите "спасен съм", защото тук възниква и въпросът за свободната воля. Ще ми е интересно да видя мнението на хора от колкото се може повече деноминации и конфесии.
Заглавието ти защо е в аблатив? Някакъв израз ли е това?
Израз е. "Единствено чрез вяра" означава.
в Писанието вяра на първо място значи вярност, като се има предвид най-вече вярност към доброто, а доброто предполага и да се работи за спасение на човеците в истинския Бог, в случай че на света има такива, които (така да се каже) са застрашени да погинат, погиват или са погинали, това означава най-малкото такава съпричастност, понеже страхливецът не би могъл да има пълно задоволство като предпочита да бяга от тази отговорност, понеже "тъмнината" не може да устои в "Светлината", така и не може да се докаже (като) равна на нея, нито "Светлината" може да признае "тъмнината" и нейните дела, но реално погледнато, какво мъчно/тежко има в поне едната съпричастност?!, залагали сме безумно на и сме рискували безумно за много по-безполезни/маловажни/несмислени неща...
ако човек наистина иска да има общение с истинския Бог, все отнякъде ще трябва да започне с вярата, но все пак (с) истинската вяра, как човек се научава да смята?!, как се нагажда когато започне с професионалния си живот?!, как намира как да се държи и какво да каже когато отиде на интервю за работа?!, как се приспособява на работното място, така че да се задържи колкото се може по-дълго (на работа) там?!, как намира начин(а) да не разочарова своите работодатели/началници?!, научава се на занаят, специализира се в нова професия, научава езици?!, така и може да се научи да упражнява/практикува вярата правилно, така че да не разочарова истинския Бог в нищо, въпросът е колко е сериозен за това, защото, все пак, най-малкото доброволните начала и вярността на самия истински Господ Бог да проявява съвършена милост и дълготърпение са нещото, което прави вярата различна от други неща като например професионалната дейност - ако не го прави съвсем доброволно, тогава истинският Бог никога не би го съдил за да го прави другояче...
духовния човек има просто да вникне в онова, което е просто, но присъщо на "тия малките" и универсално, и да намери там задоволство в закона на истинската свобода; защо да причиним зло на ближния си заради богатство, когато можем да живеем не по-малко добре и с (много) по-малко?!, така и нямаме нужда от чрезмерна духовност/религиозност, защото Бог не е нито сакат, нито сляп, нито глух, нито тъп, нито по какъвто и друг начин неспособен, та да не може да се погрижи за всичко, като се има предвид, че преди да се роди Той, ние дори не сме съществували съзнателно за да можем да мислим и желаем, камо ли нещо повече, но именно Той създаде всичко, включително и самите нас, от Собствената Си Воля и един вид от нищото, тъй като тогава ние сме били в нищожество - то е като разликата между кукловода и марионетката, ако той не я (за)движи, тя не би помръднала от само себе си, така че онова, което Той очаква от нас е просто да бъдем "послушни" на истината, а каква е истината?!, не започва ли тя с факта, че нито една душа на вселената не би предпочела/искала да премине през онова, което за нея е вредно, неприятно или непоносимо, особено ако ще трябва да се мъчи/да е ощетена за дълго време?!, но не само аз, не само ти, но и всяка друга душа е така, затова законът на Бог е никой да не причинява зло на друг(иго), включително защото само така би могло да има (истински) Рай, иначе ще има ад...
можем ли поне да желаем спасение и изобилен и вечен живот за всички души на вселената?!, разбира се, че не е невъзможно, нито мъчно, само трябва да започнем отнякъде, но най-добре от самото начало...
"онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот. Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." 1 Йоаново 2: 24-27
Жил дьо Ре
02-08-2017, 20:14
Винаги съм се чудел каква е позицията на православната църква спрямо изначалния грях и сетнините от него с напредването на възрастта, а по-специфично, каква е "политиката" спрямо непокръстените деца, а дори и спрямо покръстените, самото покръстване гарант ли е за спасението на индивида?
С други думи, какви грехове трябва да откупи човек, който все още не е започнал съзнателния си живот?
В римокатолицизма е изяснено какво се случва с хората, които са нямали време да прегрешат, както и да живеят спрямо Христовата добродетел, но какво се случва според православната църква е нещо непонятно за мен.
Винаги съм се чудел каква е позицията на православната църква спрямо изначалния грях и сетнините от него с напредването на възрастта, а по-специфично, каква е "политиката" спрямо непокръстените деца, а дори и спрямо покръстените, самото покръстване гарант ли е за спасението на индивида?
С други думи, какви грехове трябва да откупи човек, който все още не е започнал съзнателния си живот?
В римокатолицизма е изяснено какво се случва с хората, които са нямали време да прегрешат, както и да живеят спрямо Христовата добродетел, но какво се случва според православната църква е нещо непонятно за мен.
Според православната Църква първоредния грях си е първореден грях,а последствието от него е, че човекът е същество с паднала природа, на което му е "в кръвта" да върши повече зло, отколкото добро. Оттам идват и различията с протестантите. Дали в един момент можеш да кажеш "спасен съм и не върша зли дела, природата ми е променена" или продължаваш да си с паднала природа, но вече да имаш сили да се бориш с нея, благодарение на благодатта, получавана от вярата и Тайнствата.
Счита си, че ако нямаш време да съгрешиш значи се смяташ за чист. Основанието е в Библията. Думите, които на Кръста казва Христос на разбойника до него: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. ". Грешника се покял, показал вярата си в Господа, а и нямал време да извърши повече грехове.
Жил дьо Ре
02-08-2017, 20:38
Според православната Църква първоредния грях си е първореден грях,а последствието от него е, че човекът е същество с паднала природа, на което му е "в кръвта" да върши повече зло, отколкото добро. Оттам идват и различията с протестантите. Дали в един момент можеш да кажеш "спасен съм и не върша зли дела, природата ми е променена" или продължаваш да си с паднала природа, но вече да имаш сили да се бориш с нея, благодарение на благодатта, получавана от вярата и Тайнствата.
Счита си, че ако нямаш време да съгрешиш значи се смяташ за чист. Основанието е в Библията. Думите, които на Кръста казва Христос на разбойника до него: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. ". Грешника се покял, показал вярата си в Господа, а и нямал време да извърши повече грехове.
Католицизмът, тогава, не се ли допира до православието в това, че човекът е неспособен да пребори грешната си природа, но единствено да я изкупи чрез другата си добродетел?
В такава перспектива човекът е поставен далеч от перфектното, от което пък произтича проповедта, че трябва да следва, а не да води, да бъде покорен и смирен.
Ако приемем, че протестантите смятат инак на това, но в достигането на състояние, в което човек върши само добро преборвайки злото, то достигането от какво следва да се диктува?
Прочее всеобщата есхатология за протестантите в какво се изразява щом единствено индивидуалното усилие е зачетено, или пък може и да греша, може би чрез усилие в името на общото човек преборва злината?
Можем ли да направим асоциация със "съвършените" на богомилската проповед, както и с йерархичната структура, чрез която се достига тъй нареченото съвършенство?
Разликата между православието и католицизма е, че католиците обръщат малко повече внимание на делата, отколкото на вярата. В православието имат еднаква тежест.
За въпросите за протестантите е по- добре да ти отговори някой протестант. Аз не съм толкова запознат с "учението" им.
defender
02-08-2017, 20:43
протестантите - "спасен съм и не върша зли дела, природата ми е променена"
Ясно е, че това тяхното е самозаблуда, защото злото (идващо най-вече от злите дела на хората), продължава да съществува в света.
Ясно е, че това тяхното е самозаблуда, защото злото (идващо най-вече от злите дела на хората), продължава да съществува в света.
Знам, те затова подскачат като им цитираш Иаков. Той Лутер неслучайно е бил изключил Посланието му от Библията. Но има и много други новозаветни книги, които отричат тяхната ерес.
defender
02-08-2017, 20:56
Разликата между православието и католицизма е, че католиците обръщат малко повече внимание на делата, отколкото на вярата. В православието имат еднаква тежест.
Католицизма кажи речи се е отрекъл от Христос, първо го замени с папата, като глава на църквата, после замени Изкупителя с Азът и неговите дела, все едно си купуват спасението на бит пазара и търгуват с Бога.
Христос общо взето играе само някаква декоративна роля при тях.
Жил дьо Ре
02-08-2017, 20:59
Интересно ми е смятате ли тъй наречените "Адвентисти", "Свидетели на..." и прочие, за производни на протестантството?
Имах интересен разговор с представители на Адвентизма и когато им казах, че съм от род на павликяни кимнаха в съгласие, продължиха с думите, че това била единствената правдоподобна вяра.
На какво се дължи това отцепване на вероизповедания, които са много идентични едни на други?
Хора, ставаше въпрос за различните възгледи за спасението. Започнахме да се отклоняваме от темата.
Indistinct
02-09-2017, 08:00
Може би това е най-лошото качество на много от протестантите. Улавя се силно изразено надменничество, което е в абсолютен разрез със смирението, тук обаче добавям, че съм го срещала и при много православни, за католици не мога да говоря. Нима ако си спасен, като се отдалечиш от Бог оставаш спасен?
Хората грешат. Можем да се стремим не съгрешаваме, но би било невъзможно да го постигнем изцяло. Това, което лично по мое мнение е важно в случая, е да осъзнаем, когато сме съгрешили и да има искрено покаяние, съответно да се стремим да не допускаме тази грешка отново.
Така е. Аз съм го срещал и при православни, и при католици. Няма как да не се среща при всички точно заради падналата природа, за която споменах. Интересното е, че протестантите също говорят за падналата природа и последствията от грехопадението и все пак се наричат спасени. Още не съм получил задоволително обяснение на двете едновременно.
Понеже не съм се интересувал чак толкова, има ли протестанти, които отхвърлят спасението само чрез вяра, както и такива, които не се наричат спасени докато са живи?
defender
02-09-2017, 10:46
Може би това е най-лошото качество на много от протестантите. Улавя се силно изразено надменничество
Като се има предвид, че либерализма в основата си се е пръкнал от идеите на протестантството, това с надменичеството и самодоволния стил хич не ме учудва (включително и квалификации, като умните, красивите, които сами си слагат).
^ Ако може само в моите теми да не се говори за политика, че нищо не разбирам от политика.
когато духовна/религиозна теория и/или практика измества(т) истинската любов към ближния, истинската доброта/добродетелност, тогава няма (да има) място за извинение