diliandzyr
02-09-2017, 13:18
Здравейте! Няма да ви отегчавам с цял роман, ще разкажа историята си накратко.
Преди година и 3 месеца се запознах с един много странен, луд, психично болен човек(не наистина разбира се, просто е шматка), но също така един човек който промени живота ми и мен самата и ме накара да започна да се харесвам като човек, а това си е нещо ново за мен ;Д
Така още от началото на запознанството ни не бяхме просто приятели, първите 2.месеца бяхме по скоро като гаджета, но на 3 януари 2016 той реши че трябва да сме "just friends" и с огромно нежелание се съгласих, както и да е това "приятелство продължи до 27.02.2016 когато всъщност официално станахме двойка ;Д. И така една прекрасна година, в която много се сближих дори със семейството му( с които още и още съм.близка, те ме приеха за собствено дете, както и моето семейство прие него), просто за 1 година всичко беше перфектно, имахме си недостатъците, но все пак перфектни хора няма! Дори говорехме за бъдеще заедно и го обмисляхме, деца, кучета, къде ще живеем всичко(да кратък период е една година за да мислите за такива неща dont judge me)но за мен е безмислено да съм с някой просто така и да не планирам да прекарам живота си с него...! Btw и двамата сме на 20.
И така докато не стигнахме отново 6-ти януари но този път 2017, когато моят човек реши че отново трябва да сме само приятели и да се разделим ;д да това беше ужасен период този път поне първите три седмици, не се виждахме и говорехме много рядко. Само дето малко като котките на гърба си не падам и реших че колкото и да е трудно искам да се боря за любовта си! Сега се виждаме доста по често отново, на няколко пъти преспахме(това до колко беше просто "приятелско" не знам ;Д). Тази седмица, той трябваше да мине през една не лека операция, но слава.богу всичко е наред, всеки ден прекарвах с него в болницата и отсъмвах там, поведението ни и на двамата не е на приятели, държи ме за ръка, играе си с косата ми, прегръща ме, като цяло единствената разлика май е че не си казваме "Обичам те", и също така не спира да ревнува, нито пък аз.
.това е проблем и на двама ни от край време.
Та така това е уж накратко... не знам просто исках да споделя и евентуално да чуя мнението на хора които не ни познават...
Преди година и 3 месеца се запознах с един много странен, луд, психично болен човек(не наистина разбира се, просто е шматка), но също така един човек който промени живота ми и мен самата и ме накара да започна да се харесвам като човек, а това си е нещо ново за мен ;Д
Така още от началото на запознанството ни не бяхме просто приятели, първите 2.месеца бяхме по скоро като гаджета, но на 3 януари 2016 той реши че трябва да сме "just friends" и с огромно нежелание се съгласих, както и да е това "приятелство продължи до 27.02.2016 когато всъщност официално станахме двойка ;Д. И така една прекрасна година, в която много се сближих дори със семейството му( с които още и още съм.близка, те ме приеха за собствено дете, както и моето семейство прие него), просто за 1 година всичко беше перфектно, имахме си недостатъците, но все пак перфектни хора няма! Дори говорехме за бъдеще заедно и го обмисляхме, деца, кучета, къде ще живеем всичко(да кратък период е една година за да мислите за такива неща dont judge me)но за мен е безмислено да съм с някой просто така и да не планирам да прекарам живота си с него...! Btw и двамата сме на 20.
И така докато не стигнахме отново 6-ти януари но този път 2017, когато моят човек реши че отново трябва да сме само приятели и да се разделим ;д да това беше ужасен период този път поне първите три седмици, не се виждахме и говорехме много рядко. Само дето малко като котките на гърба си не падам и реших че колкото и да е трудно искам да се боря за любовта си! Сега се виждаме доста по често отново, на няколко пъти преспахме(това до колко беше просто "приятелско" не знам ;Д). Тази седмица, той трябваше да мине през една не лека операция, но слава.богу всичко е наред, всеки ден прекарвах с него в болницата и отсъмвах там, поведението ни и на двамата не е на приятели, държи ме за ръка, играе си с косата ми, прегръща ме, като цяло единствената разлика май е че не си казваме "Обичам те", и също така не спира да ревнува, нито пък аз.
.това е проблем и на двама ни от край време.
Та така това е уж накратко... не знам просто исках да споделя и евентуално да чуя мнението на хора които не ни познават...