purple_rain
02-11-2017, 19:03
Здравейте!
Сетих се за този сайт, защото преди време имах регистрация тук, но в последствие я забравих. Побързах да се регистрирам отново, защото много искам да споделя нещо и да поискам съвет.
В живота ми имаше едно момче. Бяхме само приятели. Той ми помагаше. Понякога му исках съвет и той ми даваше мнението си, което винаги беше много адекватно на съответната ситуация. Исках да се сближим повече. За да му получа телефонния номер, му казах, че предпочитам да си пишем по вайбър. Той веднага след като прочете съобщението ми звънна, но аз не вдигнах...и така, продължихме нашата комуникация само чрез съобщения.С всеки изминал ден аз се възхищавах все повече на това колко е разумен, колко е добродушен и започнах да се привързвам. Една вечер му признах какво мисля за него, макар да не сме близки. Казах му, че в моите очи е много разумен човек с много правилна преценка за нещата и че му имам доверие едва ли не като на по-голям брат.. Той нищо не отговори.
Изминаха дни, дойде Нова година. На първи януари следобяд му писах, за да му честитя. Пожелах му всичко най-прекрасно.След известно време той го прочете, но не получих отговор нито през този ден, нито на следващия... Обидих се. Изтрих го отвсякъде, но не и от главата си. Имам чувството, че ей сега ще му звънна (все още паза номера му, записан на един лист!) и ще му кажа всичко, макар да очаквам след това да ме отблъсне..после се спирам и нищо не предприемам, защото ще е напълно безсмислено! Не знам какво да правя... Моля, помогнете!
Сетих се за този сайт, защото преди време имах регистрация тук, но в последствие я забравих. Побързах да се регистрирам отново, защото много искам да споделя нещо и да поискам съвет.
В живота ми имаше едно момче. Бяхме само приятели. Той ми помагаше. Понякога му исках съвет и той ми даваше мнението си, което винаги беше много адекватно на съответната ситуация. Исках да се сближим повече. За да му получа телефонния номер, му казах, че предпочитам да си пишем по вайбър. Той веднага след като прочете съобщението ми звънна, но аз не вдигнах...и така, продължихме нашата комуникация само чрез съобщения.С всеки изминал ден аз се възхищавах все повече на това колко е разумен, колко е добродушен и започнах да се привързвам. Една вечер му признах какво мисля за него, макар да не сме близки. Казах му, че в моите очи е много разумен човек с много правилна преценка за нещата и че му имам доверие едва ли не като на по-голям брат.. Той нищо не отговори.
Изминаха дни, дойде Нова година. На първи януари следобяд му писах, за да му честитя. Пожелах му всичко най-прекрасно.След известно време той го прочете, но не получих отговор нито през този ден, нито на следващия... Обидих се. Изтрих го отвсякъде, но не и от главата си. Имам чувството, че ей сега ще му звънна (все още паза номера му, записан на един лист!) и ще му кажа всичко, макар да очаквам след това да ме отблъсне..после се спирам и нищо не предприемам, защото ще е напълно безсмислено! Не знам какво да правя... Моля, помогнете!