PDA

View Full Version : Инсулинова резистентност, нищо не помага?



today_was_a_charytale
02-12-2017, 06:14
Стана малко дълго, но какво да се пави. Момиче съм, на 16 години. Когато бях на около 9г. напълнях от срес, зареди случай в семейството. От тогава не мога да отслабна - диети, упражнения, нищо. Майка ми винаги е готвила здравословно, а и аз самата съм избягвала харни от типа на KFC и там подобни. Но когато станах на 14 проблемът се задълбочи. След една много дълга и изтощителна диета най-накрая свалих около 15 килограма, но след около две седмици започнаха проблемите. Не можех да издържа дълго без да ям, защото ми прилошаваше. Започнах да получавам кризи, тези състояния започнаха да зачестяват от веднъж на ден, до всеки път преди хранене, до няколко пъти между храненията. Това прилошаване беше е от глад, защото се усещах как огладнявам и трябва да ям нещо. След като започна учебната година нещата се бяха успокоили малко, но веднъж просто излязох без да съм закусвала (защото не бях гладна) и веднага първия час ми прилоша. И пак се започна. Случвало ми се е да огладнявам през 1 час след хранене, като се има предвид, че съм се нахранила добре. Веднъж получих криза в училище, обадиха се на майка ми да ме вземе, говориха със сестрата и решиха, че трябва да отида на изследвания. Кръвната захар ми беше около 4.5 на гладно (винаги е толкова, тествала съм я няколко пъти и за две винаги си е около 4.5), инсулинът ми беше 23 на гладно. На ендокренолог, не ми изписаха лекарства, а само диета и леки упражнения за сега. Зпазвах я диетата, но от нея напълнях и с майка ми решихме, че няма смисъл да продължавам да се мъча (защото си беше доста изморителна поне за мен) и напълнявам. Реших, че ако внимавам какво ям повече и правя упражнения всеки ден ще съм добре. В началото на 9-ти клас се хванах в ръце и започнах през ден около 45 минути да си правя упражнения у нас. Но не помагнаха, напълнях 5 килограма от септември до декември, въпреки че се хранех и по-здравословно. Пролетта бях напълняла още 5 килограма и започнах да ходя на фитнес. Отслабнах за месец с 2 килограма, после дойде лятната ваканция. Никога не съм у дома през лятото и за това трябваше да прекъсна фитнеса. Купих си гирички и ги взех с мен на почивка. Намерих си една 5 седмична тренировка, всички казваха, че с нея са отслабнали 5 килограма, а аз само един. В един момент не зависимо колко тренирах (имало е едни, в които по три пъти на ден съм тренирала), колко малко съм яла, нищо не помагаше. Към средата на октомври получих паническа атака в училище, които зачестиха. Но интересното беше, че когато ми прилошаваше не бях гладна. Докато не се разболях с грип през неомври, изписаха ми антибиотик, от които огладнявах много, беше ми много замаяно и май не е трябвало да го пия. След грипа май стана по-зле и от преди две години. Накрая решихме пак да отидем на ендокренолог, след хранене инсулина ми беше над 55, изписаха ми диета. Също искам да кажа, че до преди да се разболея през ден съм правела упражнения и съм ходила на фитнес веднъж в седмицата. След това упражненията само усилваха глада ми, а при мен проблемът беше да не ям много и не толкова често. И престанах. Ендокреноложката ми каза за сега само диета, лекарства, разходки и после мога да включа и упражнения, също и че след февруари ще започна да отслабвам. Общо взето за две години съм качила 20, ако не и 25 килограма. От началото на декември съм диагностирана с инсулинова резистентност, пия гклюкофаж 3 пъти на ден, веднъж таблетка от 1000 и два пъти по 500 (ако има някаква значение). Спазвам диетата, като от началото ми беше трудно и пак хапвах често и понякога по много, но не съм си позволявала шоколади, чипсове и други подобни. У нас имаме велоергометър и всеки ден (с два дни почивка в едмицата) карам по 15-20 минути, и съм излизала и на разходки преди времето да се развали. Сега, когато не е лед и сняг пак започнах с разходките. Сега се храня по-малко от колкото преди един месец, но проблемът е, че съм напълняла с около 3-4 килограма. Не знам дали има значение, но страдам и от депресия, не пия лекарства, защото от някои антидепресанти се напълнява. Знам, че по време на депресия човек или много напълнява или много отслабва, но при положение, че се движа и се храня нормално...Не знам какво да правя? Някакви съвети? Отчаяна съм?

Blab
02-13-2017, 20:42
за депресия пробвай магнезий;
мисля, че поне 3 месеца му трябват на глюкофажът, за да се отчете влиянието му.
пусни си изследвания на щитовидната жлеза.
//знам какво ти е, бъди силна и всичко ще си дойде на мястото!)

Rakshy
02-13-2017, 21:58
right off the bat

килограмите.нямат.значение .

Това, което е важно е да можеш да извършваш базови физически дейности без да имаш чувството, че ще умреш и без да те боли. Това трябва да ти е целта. Не да пише 44, не да пише 60, не да пише 70.

След като това сме го казали вече,

заклевам се във всичко свято, някои лекари са лишени от мисъл. Може да има "доктор" пред името си, но като изключим нереалното количество материя, която му/ѝ е минала през главата, нема акъл да се прибере дома, както баба ми би казала.


Другото нещо - според наблюдения, около 9/10 мед сестри в училище са с умствения капацитет на сварено яйце. За нея са важни хороскопа, Ферида, Айше и как да напълни чушките довечера. Не знае нищо за физиология, черта.


Когато се опитваш да достигнеш до "истината" за това, през което минаваш, в България, ти трябват поне 5 различни мнения, от които да използваш допиращите се тези и оттам да успееш да сглобиш с помощта на още 5 различни мнения нещо адекватно. Просто масата гледат да ти вземат парите, малко са тези, които наистина искат да ти помогнат, а от тях още по-малко са тези, които наистина могат.



2017 година е. ИМА ТОЛКОВА МНОГО НАЧИНИ, ПО КОИТО МОЖЕШ ДА СЕ ДВИЖИШ. Не е едно колело в хола, докато гледаш "the biggest loser" по TLC. Не са кретенските 20 минутни разходки в парка. Има си начини. Докато пиша това веднага ми изникна - вземи си карта за плувен басейн и ходи във водата. Не да плуваш, просто ходи в нея. Бавни крачки, раз-два, раз-два. Елементарно. Виждал съм в басейна до нас как хора с патерици и какви ли още не състояния, как малко по малко за едно лято се закрепят физически и изглеждат в пъти по-добре.

Най-яркият пример, за който се сещам, е от WW 1. Пичовете просто лекуват неща с труд. Много смятат, че труда е това, което ще те излекува. Когато си в такава дупка - прави неща. Прави колкото можеш повече неща. Всякакви неща. Пей, ходи, тичай, скачай, рисувай, квото можеш. Винаги когато се чувствам зле е поради липса на неща за правене. Винаги, когато ми е било гадно (бил съм в няква дупка), всичко се е оправяло щом започна да върша неща.


А сега, за останалото (личното ми мнение)
Хормоните ти са изчукани. Направо изнасилени. Направи си една пълна кръвна картина. Буквално изследвай всичко, което може да изследва лабораторията ти. Най-вероятно ще е скъпо на гъз, ама е най-добре да го направиш. Everything that is measured, can be managed.
След като имаш представа кво ти липсва, се увери, че си го набавяш. Ако има възможност, най-добре да ти натрескат няква конска доза в задника, най-лесно се възстановява нивото. Нямаш витамин Д, бам инжекция витамин Д в дупарата :D

След това, диетата - ЗАБРАВЯШ ВЪГЛЕХИДРАТИ. Тва вече не съществува за теб. Отсега нататък има едно вълшебно нещо наречено КЕТОНИ, което ще те държи жива. С такъв тип диета лекуват неща от алцхаймер до рак. ТОВА Е ТВОЕТО РЕШЕНИЕ. Пари мога да заложа.

Ако за деня приемаш 2000 калории, 70% от тях ще идват от мазнини, 25% от протеин и 5% от въглехидрати. Първата седмица най-вероятно ще ти е малко кофти и е по-добре да го направиш по-плавно тва преминаване към диетата, за да си спестиш шока, защото е малко кофти - 5 дни функционираш не както трябва и на 6тия ден БАМ, на 6 цилиндъра си.
След като разцъкаш на KETO диетата ще видиш как света ще се промени и ще можеш дори да тренираш по-адекватно.



Инсулина ти ще се нормализира, инсулиновата чувствителност също. Няма да има нужда да се зобиш с боклуци. Те отговорите са пред теб, просто подхода го няма.