funkey
02-25-2017, 23:07
Здравейте хора! Аз съм момче на 21 години, което учи в Англия и бих искал да се възползвам от шанса ми за анонимност и да споделя някои свои мисли , които държа в себе си от известно време насам :) Понеже никога не бих споделил до такава степен с приятел ( Доста странно, да. Намирам за изключително трудно да говоря за емоциите си), какво по-хубаво от това да го направя тук :) Пълна каша ми е в главата, но имам нужда просто да споделя , и преди съм го правил тук, и винаги се е намирал някой, който да има какво да каже по въпроса. ( За което съм адски благодарен) Не бях сигурен дали темата е за тази секция, но като че ли , раздел Философия е прекалено за мен :D Благодаря на всеки предварително,който отдели време да изчете този дълъг текст и особено на тези , които вземат на сериозно това, което съм написал! Не се надявам да ми се дадът съвети , целта на тази тема е просто да споделя мислите си , но ако някой е попадал в подобна ситуация или пък би искал да изрази мнение бих се радвал ужасно много да го прочета. Надявам се това, което предстои да прочетете да ви бъде приятно и да намерите някакъв смисъл в мислите ми!
Така, откъде да започна не съм сигурен и аз. Понеже вярвам, че любовта оказва голямо влияние върху мен и живота ми( а и това е раздела) ще е първата тема за, която ще пиша.
Намирам се за привлекателно момче ( Не бих се нарекъл мъж , 21 годишен дрисльо , на който акъла му е още в ... :) ) , с добра визия и държание (Това ще прозвучи доста надуто и самонадеяно) , който има накякъв успех с момичетата. Не съм Дон-жуан , но не бих казал ,че нямам никакъв късмет с женския пол. Макар и това , никога не съм имал връзка по-дълга от няколко месеца , дори според мен е трудно това да се нарече връзка. Вярвам напълно ,че вината е само моя. Дори и да искам може би повече от всичко да намеря '' моето момиче'' , за което да преобърна света , накрая винаги се стига до ситуацията ''просто за секса'' . Може би не мога да намеря правилното момиче за мен , което найстина да ме накара да ''не мога'' да живея без нея , никой не знае. Може би , от всичко прочетено до тук , си казвате , че съм доста странна личност. Аз самия мисля, че се отличавам от повечето хора , макар и трудно да се забелязва това в реалния живот. Някак си , не мога да намеря момичето, което да превърне интереса ми в нещо повече от едно кратко увлечение. ( Искрено се надявам да успеете да ме разберете правилно) Умирам за тази тръпка , в която , нямам търпение да я срещна , да я целуна и да знам , че с този човек се допълваме перфектно. Бих казал , че когато се занимавам с някое момиче, сякаш живота ми става по-позитивен , събирам мотивация и енергия да правя каквото и да е ...Някак си , в мен идва някаква надежда за възможността да я намеря най-накрая...Сякаш отново ставам себе си и излизам от забилия си режим... Точно това ми трявбва ,но уви... Трудно ми е в Англия да намеря такова момиче, поне в моя град (града ми не е особено голям, не е Лондон) , 90% от англичанките са някакво жалко подобие на момичета. (Това е лично мое мнение, не е нужно да се съгласявате с мен ) Дори и не се опитвам да пробвам късмета си с тях, предпочитам българки или всяка друга народност. Трудно ми е пък , когато съм си у дома за лятото, да мисля за връзка с момиче , което знам , че няма да срещна за поне половин година след лятото. Нямаме толкова време да се опознаем , за да стигнем до тази фаза , в която , да, ще броя дните, когато ще се върна. ( Опитвам се да бъда максимално изчерпателен и да се ограничвам от ''разтягане на локуми'' за да може това ''творение'' да се чете)
Както и да е , това ме подсеща за следващата ''фаза'' ( не знам как да го нарека) , в която се изразява депресията ми. ( Поне аз мисля ,че съм в депресия , макар и да не го усещам,да слушам по цял ден тъжна музика и т.н. , просто по начина , който върша задачи и каквото и да е било... ) По принцип аз съм доста позитивен и весел човек , мога да се нарека като ''душата на компанията'', винаги гледам да разсмивам приятелите си и да им помагам с каквото мога и да не показвам , че съм нещастен. Бях прочел някъде този израз, в който намирам много дълбок смисъл , беше нещо от сорта на - '' Най - щастливите хора са също така и най-нещастните) Както и да е , виждам , че някак си в момента живота ми се проваля. Тази година ми е най- важната в университета , завършвам. Осъзнавам го това , но някак си нямам просто силите да го направя , нямам волята , мотивацията може би. Не полагам достатъчно усилия в учението си , оставям всичко за в последния момент, нямам желание просто. Болно ми е като го пиша и го виждам това , ужасно жалко е . Не съм попадъл в чак такава степен на деградация до сега и просто не знам какво да правя. Това може би до някаква степен се дължи и на факта ,че най-добрите ми приятели ( в Англия) , с които живях 2 години и сме преживели ужасно много с тях , отидоха на различни стажове след 2-рата година , ( Тези стажове са за 1 година , и след това се връщат в същия град/държава , да завършат) а аз будалата реших да остана да завърша и чак тогава да почна стаж/работа. Ужасно много сме си разчитали един на друг, помагали в трудни моменти и сега като ги няма , е съвсем различно. Трудно създавам нови приятелства,малко са хората , които могат да ми покажат ,че си струват. Следователно, сега живея с 3-ма познати и 1, от тези най- добри ми приятели , който и той като мен остана.(Имам много познати , както българи така и различни националности, но не и приятели) Но нищо не е същото. Хората, с които живея, намирам за супер задръстени ( българи са) преди да почнете да ме критикувате, дайте ми шанс да се обосновя -> Добри момчета са, найстина го мисля , но имат прекалено ограничен начин на мислене и просто са странни хора , не са толкова социални ( Трудно ми е да го обясня това, не искам да навлизам в подробностти и да давам примери , защо така мисля) и също така никога не съм срещал такива индивиди. Няма много какво да си говоря с тях, нищо не правим заедно , всеки си е по стаята и си цъка на лаптопа. Мисля , че това оказва голям ефект върху мен , защото до някаква степен , хората които ме заобикалят, оказват влияние и на настроението ми. Предпочитам да си цъкам на лаптопа по цял ден и аз ,и да не правя нищо , защото така е по-лесно , така не мисля за проблемите си и задълженията ми. ( Казвам го с ирония) .Та този добър/ най -добър приятел , с когото живея .в момента е може би единствената причина , поради която не съм се замислял да сложа край на живота си хахаха. Имам нужда да съм заобиколен от трезво мислещи хора , които разсъждават и имат поглед над живота ,а не пасивни , които нямат мнение и т.н ( не искам да се обяснявам за това) Но проблема е ,че той няма големи амбиции за живота , не полага усилие за нищо и не му пука за нищо. ( Ще си кажете , ами ти не си ли същия? Ами не бих казал , предпочитам да не споделям до такава степен , какво ме кара да мисля , че е такъв , но нека просто кажем , че не е особено мотивиран да завърши)Наистина много е правил за мен , така както аз за него , но това е самата истина, аз съм му приятел , опитвал съм се да му налея акъл , но повярвайте - не става ( А и само аз да бях) Както и да е , вече почнах и аз да се обърквам какво пиша.
Мисля да обобщя до тук и да оставя може би останалите разсъждения като отговори на коментари.
Тази учебна година , бих казал , че е най- трудната за мен , не като материал в университета, а като трудности и житейски уроци, които живота ми поставя. Не мога да събера сили , да се взема в ръце и да завърша това , за което съм си мечтал толкова много , като по-малък ( също така и мечта на моите родители ) Може би трябва да престана да се държа като п*тка и да се захващам с продуктивност и действия.Имам огромно желание да се развивам и да стана успял човек. Искам да накарам и родителите ми да се гордеят с мен, но е прекалено лесно просто да го напиша, нали :) ... Но да не забравяме , че не само университета е нещото, което ме поваля , нуждата от човек до мен , който ме разбира и мисли като мен е също така голям фактор за състоянието ми...Всъщност , в момента се опитвам да си намеря работа, за да мога да не съм в къщата , надявайки се да срещна нови хора, да се разведря, да се чувствам по-пълноценен и да се случи някакво чудо,и да изляза от тази ''депресия''. В понеделник ми е интервюто, стискайте ми палци :D
Надявам се поне на 1 човек да му е било интересно , това което съм сътворил с помощта на доста изпушени цигари. Отново казвам , това е просто , начин за мен да споделя своите мисли и емоции. Ужасно трудно е за мен , да споделям или разкрия така тези мои състояния и емоции пред приятел или близък човек. Също така , благодаря на всеки за отделеното време , и ужасно много благодаря , ако някой реши да сподели мнението си!
Така, откъде да започна не съм сигурен и аз. Понеже вярвам, че любовта оказва голямо влияние върху мен и живота ми( а и това е раздела) ще е първата тема за, която ще пиша.
Намирам се за привлекателно момче ( Не бих се нарекъл мъж , 21 годишен дрисльо , на който акъла му е още в ... :) ) , с добра визия и държание (Това ще прозвучи доста надуто и самонадеяно) , който има накякъв успех с момичетата. Не съм Дон-жуан , но не бих казал ,че нямам никакъв късмет с женския пол. Макар и това , никога не съм имал връзка по-дълга от няколко месеца , дори според мен е трудно това да се нарече връзка. Вярвам напълно ,че вината е само моя. Дори и да искам може би повече от всичко да намеря '' моето момиче'' , за което да преобърна света , накрая винаги се стига до ситуацията ''просто за секса'' . Може би не мога да намеря правилното момиче за мен , което найстина да ме накара да ''не мога'' да живея без нея , никой не знае. Може би , от всичко прочетено до тук , си казвате , че съм доста странна личност. Аз самия мисля, че се отличавам от повечето хора , макар и трудно да се забелязва това в реалния живот. Някак си , не мога да намеря момичето, което да превърне интереса ми в нещо повече от едно кратко увлечение. ( Искрено се надявам да успеете да ме разберете правилно) Умирам за тази тръпка , в която , нямам търпение да я срещна , да я целуна и да знам , че с този човек се допълваме перфектно. Бих казал , че когато се занимавам с някое момиче, сякаш живота ми става по-позитивен , събирам мотивация и енергия да правя каквото и да е ...Някак си , в мен идва някаква надежда за възможността да я намеря най-накрая...Сякаш отново ставам себе си и излизам от забилия си режим... Точно това ми трявбва ,но уви... Трудно ми е в Англия да намеря такова момиче, поне в моя град (града ми не е особено голям, не е Лондон) , 90% от англичанките са някакво жалко подобие на момичета. (Това е лично мое мнение, не е нужно да се съгласявате с мен ) Дори и не се опитвам да пробвам късмета си с тях, предпочитам българки или всяка друга народност. Трудно ми е пък , когато съм си у дома за лятото, да мисля за връзка с момиче , което знам , че няма да срещна за поне половин година след лятото. Нямаме толкова време да се опознаем , за да стигнем до тази фаза , в която , да, ще броя дните, когато ще се върна. ( Опитвам се да бъда максимално изчерпателен и да се ограничвам от ''разтягане на локуми'' за да може това ''творение'' да се чете)
Както и да е , това ме подсеща за следващата ''фаза'' ( не знам как да го нарека) , в която се изразява депресията ми. ( Поне аз мисля ,че съм в депресия , макар и да не го усещам,да слушам по цял ден тъжна музика и т.н. , просто по начина , който върша задачи и каквото и да е било... ) По принцип аз съм доста позитивен и весел човек , мога да се нарека като ''душата на компанията'', винаги гледам да разсмивам приятелите си и да им помагам с каквото мога и да не показвам , че съм нещастен. Бях прочел някъде този израз, в който намирам много дълбок смисъл , беше нещо от сорта на - '' Най - щастливите хора са също така и най-нещастните) Както и да е , виждам , че някак си в момента живота ми се проваля. Тази година ми е най- важната в университета , завършвам. Осъзнавам го това , но някак си нямам просто силите да го направя , нямам волята , мотивацията може би. Не полагам достатъчно усилия в учението си , оставям всичко за в последния момент, нямам желание просто. Болно ми е като го пиша и го виждам това , ужасно жалко е . Не съм попадъл в чак такава степен на деградация до сега и просто не знам какво да правя. Това може би до някаква степен се дължи и на факта ,че най-добрите ми приятели ( в Англия) , с които живях 2 години и сме преживели ужасно много с тях , отидоха на различни стажове след 2-рата година , ( Тези стажове са за 1 година , и след това се връщат в същия град/държава , да завършат) а аз будалата реших да остана да завърша и чак тогава да почна стаж/работа. Ужасно много сме си разчитали един на друг, помагали в трудни моменти и сега като ги няма , е съвсем различно. Трудно създавам нови приятелства,малко са хората , които могат да ми покажат ,че си струват. Следователно, сега живея с 3-ма познати и 1, от тези най- добри ми приятели , който и той като мен остана.(Имам много познати , както българи така и различни националности, но не и приятели) Но нищо не е същото. Хората, с които живея, намирам за супер задръстени ( българи са) преди да почнете да ме критикувате, дайте ми шанс да се обосновя -> Добри момчета са, найстина го мисля , но имат прекалено ограничен начин на мислене и просто са странни хора , не са толкова социални ( Трудно ми е да го обясня това, не искам да навлизам в подробностти и да давам примери , защо така мисля) и също така никога не съм срещал такива индивиди. Няма много какво да си говоря с тях, нищо не правим заедно , всеки си е по стаята и си цъка на лаптопа. Мисля , че това оказва голям ефект върху мен , защото до някаква степен , хората които ме заобикалят, оказват влияние и на настроението ми. Предпочитам да си цъкам на лаптопа по цял ден и аз ,и да не правя нищо , защото така е по-лесно , така не мисля за проблемите си и задълженията ми. ( Казвам го с ирония) .Та този добър/ най -добър приятел , с когото живея .в момента е може би единствената причина , поради която не съм се замислял да сложа край на живота си хахаха. Имам нужда да съм заобиколен от трезво мислещи хора , които разсъждават и имат поглед над живота ,а не пасивни , които нямат мнение и т.н ( не искам да се обяснявам за това) Но проблема е ,че той няма големи амбиции за живота , не полага усилие за нищо и не му пука за нищо. ( Ще си кажете , ами ти не си ли същия? Ами не бих казал , предпочитам да не споделям до такава степен , какво ме кара да мисля , че е такъв , но нека просто кажем , че не е особено мотивиран да завърши)Наистина много е правил за мен , така както аз за него , но това е самата истина, аз съм му приятел , опитвал съм се да му налея акъл , но повярвайте - не става ( А и само аз да бях) Както и да е , вече почнах и аз да се обърквам какво пиша.
Мисля да обобщя до тук и да оставя може би останалите разсъждения като отговори на коментари.
Тази учебна година , бих казал , че е най- трудната за мен , не като материал в университета, а като трудности и житейски уроци, които живота ми поставя. Не мога да събера сили , да се взема в ръце и да завърша това , за което съм си мечтал толкова много , като по-малък ( също така и мечта на моите родители ) Може би трябва да престана да се държа като п*тка и да се захващам с продуктивност и действия.Имам огромно желание да се развивам и да стана успял човек. Искам да накарам и родителите ми да се гордеят с мен, но е прекалено лесно просто да го напиша, нали :) ... Но да не забравяме , че не само университета е нещото, което ме поваля , нуждата от човек до мен , който ме разбира и мисли като мен е също така голям фактор за състоянието ми...Всъщност , в момента се опитвам да си намеря работа, за да мога да не съм в къщата , надявайки се да срещна нови хора, да се разведря, да се чувствам по-пълноценен и да се случи някакво чудо,и да изляза от тази ''депресия''. В понеделник ми е интервюто, стискайте ми палци :D
Надявам се поне на 1 човек да му е било интересно , това което съм сътворил с помощта на доста изпушени цигари. Отново казвам , това е просто , начин за мен да споделя своите мисли и емоции. Ужасно трудно е за мен , да споделям или разкрия така тези мои състояния и емоции пред приятел или близък човек. Също така , благодаря на всеки за отделеното време , и ужасно много благодаря , ако някой реши да сподели мнението си!