mendosa
03-01-2017, 23:34
Привет на всички! :) По всяка вероятност това, което ще пиша ще е дълго.. so.. be warned :D
Ще се опитам да не влизам в твърде много детайли..
С въпросното момиче бяхме заедно в продължение на година и 11 месеца. Съвсем скоро щяхме да направим 2 години. На някои хора може да им се стори, че това не е много, но за мен това беше първата ми сериозна връзка. Всичко си беше повече от прекрасно, обичахме се, целувах я по няколко пъти само защото исках да е перфектно.. бяхме постоянно заедно, постоянно се чувахме (скайп, телефон, смс и т.н.), ходихме къде ли не, правихме какво ли не.. Подкрепяхме се, бяхме задружни.. разбирате ме. Чувствах се най-големият щастливец. Разбира се във всяка връзка има проблеми, които се решават или поне би трябвало да се решат по един или друг начин, за да се продължи напред. Поне аз така си мисля, може и да греша. Имаше момент, в който тя мразеше най-добрият ми приятел.. Адски много ме ревнуваше, въпреки, че нямаше повод за това.. исках си само и само нея..Имаше и моменти, в които бях задушен от нея. Имах чувството, че каквото и да кажа, каквото и да направя ще е грешка и тя ще го приеме по друг начин или както тя обичаше да се изразява ще прочете между редовете реално какво съм имал предвид. Но като цяло това започна да се получава към краят на връзката ни.. Тя живееше с майка си.. не съм човек, който изпитва силни чувства на омраза или ненавист към някой, но към майка ѝ.. да. Достатъчно съм бил около майка ѝ и съм виждал как разсъждава, когато помага на братовчедките ѝ с момчешките проблеми, за да знам как обърна момичето, което обичах срещу мен. Не мога да кажа, че съм света вода ненапита, имам си кусурите, минусите.. не съм перфектен и не съм целял да бъда. Единствената ми мисъл като заспивах вечер е как на следващия ден да я направя щастлива или да я накарам да се усмихне.. и успявах до един момент. Смело мога да кажа, че една от най-големите ми мечти в този живот на фалшиви идоли и ценности е да имам тази любов, за която разказват в приказките или показват във филмите. Да, може и това да е фалшиво за някои, но за мен любовтта си остава единствено чисто нещо в този свят.. и за един шибан кратък момент в моят живот.. я имах. В един кратък момент ми се сбъдна мечтата, имах най-прекрасното, най-умното, най-забавното, най-чаровното момиче на този свят.. Имаше много неща във връзката, които някои хора няма да сметнат за правилни, реално сега като се замисля го виждам и аз. Не знам каква беше причината реално за раздялата ни.. някои неща ми се въртят в главата.. навярно майка ѝ видя, че я придърпвам все повече и повече към себе си и това не ѝ харесало.. възможно е да живея в илюзия и всъщност аз да съм главният виновник за случилото се.. Ами не, както казах по-нагоре, имам вина и аз.. много неща можех да направя по друг начин.. но в краят на цялата тази мисловна дейност ми остава едно единствено обяснение.. Тя го е искала да се разделим, и го изигра по такъв начин, че аз да изляза виновният във края, за да се чувства тя по-леко. За едно нещо съжалявам и то адски много, е че след като скъсахме тръгнах с друго момиче с цел да си върна това чувство, което се изпари.. изках да се почувствам значим отново.. Но с нея скъсах след близо месец.. не можех денем да съм с нея, а вечер да плача за бившата ми.. нямаше как да се случи.
Възможно е тези, които четат да им се сторят детински историите ми. На 22 съм, но приемам критики. Искам да разбера аз ли съм този, който грешно подхожда към нещата, а именно да се раздава докрай, да си разкъсва ребрата, за да си извади сърцето в знак на обич или какво?!
Минаха 8 месеца откакто се разделих с това момиче.. ден не минава без да си мисля за нея.. ден не минава без да си помисля, как някой я целува.. но за него не му е важно дали целувката е перфектна.. ден не минава без да си помисля, че някой друг я прави щастлив.. знам, егоистично е от моя страна да мисля по този начин. Иска ми се нещата да са различни.. навярно никога няма да са, но по незнайни причини все още имам миниатюрна искрица надежда, че нещата може да се променят.. след 3 месеца заминавам за САЩ на бригада, и колкото повече наближава датата за заминаване, толкова повече си мисля на какво невероятно разстояние ще съм от нея.. там може и да успея да я забравя.. ако си позволя..
Искам да я превъзмогна, искам да погледна към живота ми и да си кажа, че всичко ще е наред и че ще намеря някой по-добър от нея.. но в момента не го виждам..
Съжалявам за тази дълга тема, надявам се не съм ви отегчил :D
Приемам всякакви критики и съвети..
Благодаря ви предварително! :)
Ще се опитам да не влизам в твърде много детайли..
С въпросното момиче бяхме заедно в продължение на година и 11 месеца. Съвсем скоро щяхме да направим 2 години. На някои хора може да им се стори, че това не е много, но за мен това беше първата ми сериозна връзка. Всичко си беше повече от прекрасно, обичахме се, целувах я по няколко пъти само защото исках да е перфектно.. бяхме постоянно заедно, постоянно се чувахме (скайп, телефон, смс и т.н.), ходихме къде ли не, правихме какво ли не.. Подкрепяхме се, бяхме задружни.. разбирате ме. Чувствах се най-големият щастливец. Разбира се във всяка връзка има проблеми, които се решават или поне би трябвало да се решат по един или друг начин, за да се продължи напред. Поне аз така си мисля, може и да греша. Имаше момент, в който тя мразеше най-добрият ми приятел.. Адски много ме ревнуваше, въпреки, че нямаше повод за това.. исках си само и само нея..Имаше и моменти, в които бях задушен от нея. Имах чувството, че каквото и да кажа, каквото и да направя ще е грешка и тя ще го приеме по друг начин или както тя обичаше да се изразява ще прочете между редовете реално какво съм имал предвид. Но като цяло това започна да се получава към краят на връзката ни.. Тя живееше с майка си.. не съм човек, който изпитва силни чувства на омраза или ненавист към някой, но към майка ѝ.. да. Достатъчно съм бил около майка ѝ и съм виждал как разсъждава, когато помага на братовчедките ѝ с момчешките проблеми, за да знам как обърна момичето, което обичах срещу мен. Не мога да кажа, че съм света вода ненапита, имам си кусурите, минусите.. не съм перфектен и не съм целял да бъда. Единствената ми мисъл като заспивах вечер е как на следващия ден да я направя щастлива или да я накарам да се усмихне.. и успявах до един момент. Смело мога да кажа, че една от най-големите ми мечти в този живот на фалшиви идоли и ценности е да имам тази любов, за която разказват в приказките или показват във филмите. Да, може и това да е фалшиво за някои, но за мен любовтта си остава единствено чисто нещо в този свят.. и за един шибан кратък момент в моят живот.. я имах. В един кратък момент ми се сбъдна мечтата, имах най-прекрасното, най-умното, най-забавното, най-чаровното момиче на този свят.. Имаше много неща във връзката, които някои хора няма да сметнат за правилни, реално сега като се замисля го виждам и аз. Не знам каква беше причината реално за раздялата ни.. някои неща ми се въртят в главата.. навярно майка ѝ видя, че я придърпвам все повече и повече към себе си и това не ѝ харесало.. възможно е да живея в илюзия и всъщност аз да съм главният виновник за случилото се.. Ами не, както казах по-нагоре, имам вина и аз.. много неща можех да направя по друг начин.. но в краят на цялата тази мисловна дейност ми остава едно единствено обяснение.. Тя го е искала да се разделим, и го изигра по такъв начин, че аз да изляза виновният във края, за да се чувства тя по-леко. За едно нещо съжалявам и то адски много, е че след като скъсахме тръгнах с друго момиче с цел да си върна това чувство, което се изпари.. изках да се почувствам значим отново.. Но с нея скъсах след близо месец.. не можех денем да съм с нея, а вечер да плача за бившата ми.. нямаше как да се случи.
Възможно е тези, които четат да им се сторят детински историите ми. На 22 съм, но приемам критики. Искам да разбера аз ли съм този, който грешно подхожда към нещата, а именно да се раздава докрай, да си разкъсва ребрата, за да си извади сърцето в знак на обич или какво?!
Минаха 8 месеца откакто се разделих с това момиче.. ден не минава без да си мисля за нея.. ден не минава без да си помисля, как някой я целува.. но за него не му е важно дали целувката е перфектна.. ден не минава без да си помисля, че някой друг я прави щастлив.. знам, егоистично е от моя страна да мисля по този начин. Иска ми се нещата да са различни.. навярно никога няма да са, но по незнайни причини все още имам миниатюрна искрица надежда, че нещата може да се променят.. след 3 месеца заминавам за САЩ на бригада, и колкото повече наближава датата за заминаване, толкова повече си мисля на какво невероятно разстояние ще съм от нея.. там може и да успея да я забравя.. ако си позволя..
Искам да я превъзмогна, искам да погледна към живота ми и да си кажа, че всичко ще е наред и че ще намеря някой по-добър от нея.. но в момента не го виждам..
Съжалявам за тази дълга тема, надявам се не съм ви отегчил :D
Приемам всякакви критики и съвети..
Благодаря ви предварително! :)