summer.sunrise
03-10-2017, 15:23
Здравейте, от доста време чета тийнпроблем и ето че мина времето и сега пиша аз.. Та нека започне моят разказ.
След като завърших 12 клас, се насочих към чужбина, по-точно Румъния, защото майка ми е румънка и мислех, че ще е ок та... Като за начало всичко започна 2014 година. Октомври месец вече бях приета студентка и всичко започна, учене нови приятели и т.н докато не срещнах моят вече бивш приятел, с когото живях 1 година и половина и който ме биеше, плюваше пред приятелите му, псувни абе само гадости... Едвам се отървах от него с 300 зора и полиция и т.н.. Трудна тема, лошото беше, че нямах никого до себе си, дори родителите ми не бяха до мен... Сега новият проблем.. От една година съм с новият ми приятел живеем заедно, но в последно време не му изнася нищо, хич не е като преди, в смисъл моят живот е готвене, чистене, ходене на работа, залагане на вещи когато останем без пари, а после пак аз си ги вадя.... Та така, той не ходи на работа, има две кучета с които се занимава цял ден, и почти никъде не ходим, да не говорим за почивки... Трудно му било с кучетата... Когато се прибирам на България, след около четири дни започва с мъките, мъчно му било.... А иначе когато съм до него не ме оценява, поне така се чувствам аз, супер неоценена, а когато му кажа ми отговаря с "внушаваш си"... Как мислите дали да се върна в България, объркана съм доста...
След като завърших 12 клас, се насочих към чужбина, по-точно Румъния, защото майка ми е румънка и мислех, че ще е ок та... Като за начало всичко започна 2014 година. Октомври месец вече бях приета студентка и всичко започна, учене нови приятели и т.н докато не срещнах моят вече бивш приятел, с когото живях 1 година и половина и който ме биеше, плюваше пред приятелите му, псувни абе само гадости... Едвам се отървах от него с 300 зора и полиция и т.н.. Трудна тема, лошото беше, че нямах никого до себе си, дори родителите ми не бяха до мен... Сега новият проблем.. От една година съм с новият ми приятел живеем заедно, но в последно време не му изнася нищо, хич не е като преди, в смисъл моят живот е готвене, чистене, ходене на работа, залагане на вещи когато останем без пари, а после пак аз си ги вадя.... Та така, той не ходи на работа, има две кучета с които се занимава цял ден, и почти никъде не ходим, да не говорим за почивки... Трудно му било с кучетата... Когато се прибирам на България, след около четири дни започва с мъките, мъчно му било.... А иначе когато съм до него не ме оценява, поне така се чувствам аз, супер неоценена, а когато му кажа ми отговаря с "внушаваш си"... Как мислите дали да се върна в България, объркана съм доста...