n0comment
03-15-2017, 02:36
Здравейте. Момче съм, на 25 години. Може да не съм тийнейджър, но проблемът ми е такъв. Над мен е надвиснал мрачен облак, проклятие, от което не мога да се избавя откакто съм дете. Накратко, аз съм постоянен обект на подигравки.
Всичко започва вкъщи. По-големият ми брат често ме тормозеше и ми даваше да си "избирам" между два или три вида "мъчения". Аз винаги избирах да ме ступа (не болеше), просто се боричкахме братски, обаче от време на време загрубяваше. Майка ми винаги беше на страната на брат ми, който й се мазнеше и се правеше на ангелче пред нея.
Баща ми се обръщаше към мен не по име, а с "ей, дебелия". Баба ми, която живееше с нас, също харесваше брат ми повече. Той е висок и е обрал добрия ген от казана, докато аз съм леко пухкав и по-нисък, един вид аз съм джибрито.. Тя също беше студена с мен и като ме видеше до хладилника, викаше по мен да спра да се тъпча. Аз ям само по 2 пъти на ден.. Случвало се е да гладувам докато нашите не се приберат. Като малък ми препречваше пътя с бастуна си и бързо влизаше в асансьора, като ме принуждаваше да качвам стълбите нагоре. Не ми даваше да ям курабийки, като ме биеше с бастуна през кокълчетата ако се опитвах да си взема, а на брат ми даваше цялата купа. Случвало се е да ме заключва в тоалетната когато разбере че съм преял, и не отваряше докато не си свърша работата, понякога с часове.
Майка ми също не ми помагаше. Тя не беше толкова лоша към мен, все пак ми е майка, но нали знаете как майките развалят децата си в опит да ги обгрижват. Та, майка доста помогна за формата ми, като ми купуваше всеки ден по две цели пици. Смееха ми се съседите че магазина си прави половината оборот от мен. Веднъж даже "на шега" едни мои "приятели" бяха поръчали да ми донесат 5 пици с доставка. Няма да казвам колко ругатни отнесох от доставчика докато му обяснявах че е станала грешка. Накрая ги платих с пенсията на баба, която като разбра ме псуваше, наричаше ме крадец и ме биеше през коленете и по главата с бастуна. Плаках докато ги ядях. Това бяха най-горчивите пици в живота ми. Но това е само детството ми.
Като влязох в гимназията животът ми стана още по-тежък. Уж си мислех че ще попадна на интелигентни хора в елитна гимназия, а навъдих около мен едни "приятели", които само ме използваха за да си правят шеги с мен. Аз се преструвах че ми е забавно и че не ме засягат, но дълбоко в мен страдах. Егото ми взе надмощие и аз започнах да се държа надменно с низшите, които интелектуално бяха далеч под мен, но смееха да ми се подиграват. Те имитираха гласа ми (определиха го като "мазен") и даже единия (който прилича на хърбав клоун) беше започнал да рисува комикси с мен в комични ситуации. Всичко това защото веднъж им разказах за едно момиче, което заговорих и щяхме да излизаме на кафе, но тя после никога не ми писа, и те го подхванаха, че съм бил наивен. И се започнаха подигравките с наивността. Измисляха ми всякакви персонажи, които правят всичко наопаки. Беше много жестоко. Най-коварни от всички бяха хърбавия клоун и един селянин. Те бяха направили профил на красиво момиче в Skype, което ме заговори. Аз първоначално си помислих "уау, каква чик" и започнах да й пиша. На другия ден те се хихикаха и после избухнаха в лицето ми. Стана ми много криво, но това са просто тийнейджърски драми, нищо особено. Само дето хърбавия жалкар ми копира фейсбук профила и започна да добавя разни момичета и да флиртува с тях от мое име. Беше писал страшни простотии и едва ли не ме беше изкарал някакъв жаден creepy stalker. Аз като разбрах понечих да му налетя защото обичам да гледам UFC и знам някой хватки и съм тежък, само че селянина ми се нахвърли и ме обори. Целия клас ми се смя, даже "на шегичка" и другите момчета ми налитаха от време на време приятелски и ме боричкаха. Един път жалкарите жалки бяха писали бележка от мое име до наша съученичка от класа ми. Нищо коварно, лека закачка, само че тя после дойде и ме нахока. Аз я харесвах много. Но нямах шанс с нея. Имах глупостта да я поканя у нас един път, но го казах по най-тъпия начин: "Искаш ли да дойдеш у нас? Няма да кажа на никой". Може би наистина съм наивник.
Така минаха 5 години. В университета всичко се промени. Бях си взел поука и не общувах с никого. Ходех на лекции и се прибирах вкъщи. След завършването започнах работа в една фирма с очакването че това вече са зрели хора, специалисти, интелигентни хора. Обаче отново бях наивен. Изглежда там има йерархия, при която най-новия трябва да услугва на старшите, един вид errand boy както казват в щатите, напр. да им носи кафенцето, и т.н. И въпреки че вече не съм най-новия, пак ме карат аз да правя разни работи. Никой не ме уважава, въпреки че винаги си върша работата добре. Веднъж дочух как ме коментират. "Абе тоя дебелия като обръща завои дали не пуска по 2-3 пържоли". "Много зле момчето, какво прави тука не знам". Сега сигурно си мислите че съм някакъв земен кит. Тежа 110 килограма, dammit! Не съм чак толкова дебел за ръста си (1.75). Вече съм изгубил всякаква надежда, че нещо ще се промени. Ходил съм при магове и вещици за разваляне на магии, само ми взеха парите. Даже от злоба веднъж бях платил на една да направи черна магия на клоуна, обаче преди няколко месеца разбрах, че започнал работа към една престижна IT чуждестранна фирма. Докато аз съм тук в мръсотията и ме карат да нося кафенце и да размотавам кабели. Баба беше права, не ставам за нищо.
Всичко започва вкъщи. По-големият ми брат често ме тормозеше и ми даваше да си "избирам" между два или три вида "мъчения". Аз винаги избирах да ме ступа (не болеше), просто се боричкахме братски, обаче от време на време загрубяваше. Майка ми винаги беше на страната на брат ми, който й се мазнеше и се правеше на ангелче пред нея.
Баща ми се обръщаше към мен не по име, а с "ей, дебелия". Баба ми, която живееше с нас, също харесваше брат ми повече. Той е висок и е обрал добрия ген от казана, докато аз съм леко пухкав и по-нисък, един вид аз съм джибрито.. Тя също беше студена с мен и като ме видеше до хладилника, викаше по мен да спра да се тъпча. Аз ям само по 2 пъти на ден.. Случвало се е да гладувам докато нашите не се приберат. Като малък ми препречваше пътя с бастуна си и бързо влизаше в асансьора, като ме принуждаваше да качвам стълбите нагоре. Не ми даваше да ям курабийки, като ме биеше с бастуна през кокълчетата ако се опитвах да си взема, а на брат ми даваше цялата купа. Случвало се е да ме заключва в тоалетната когато разбере че съм преял, и не отваряше докато не си свърша работата, понякога с часове.
Майка ми също не ми помагаше. Тя не беше толкова лоша към мен, все пак ми е майка, но нали знаете как майките развалят децата си в опит да ги обгрижват. Та, майка доста помогна за формата ми, като ми купуваше всеки ден по две цели пици. Смееха ми се съседите че магазина си прави половината оборот от мен. Веднъж даже "на шега" едни мои "приятели" бяха поръчали да ми донесат 5 пици с доставка. Няма да казвам колко ругатни отнесох от доставчика докато му обяснявах че е станала грешка. Накрая ги платих с пенсията на баба, която като разбра ме псуваше, наричаше ме крадец и ме биеше през коленете и по главата с бастуна. Плаках докато ги ядях. Това бяха най-горчивите пици в живота ми. Но това е само детството ми.
Като влязох в гимназията животът ми стана още по-тежък. Уж си мислех че ще попадна на интелигентни хора в елитна гимназия, а навъдих около мен едни "приятели", които само ме използваха за да си правят шеги с мен. Аз се преструвах че ми е забавно и че не ме засягат, но дълбоко в мен страдах. Егото ми взе надмощие и аз започнах да се държа надменно с низшите, които интелектуално бяха далеч под мен, но смееха да ми се подиграват. Те имитираха гласа ми (определиха го като "мазен") и даже единия (който прилича на хърбав клоун) беше започнал да рисува комикси с мен в комични ситуации. Всичко това защото веднъж им разказах за едно момиче, което заговорих и щяхме да излизаме на кафе, но тя после никога не ми писа, и те го подхванаха, че съм бил наивен. И се започнаха подигравките с наивността. Измисляха ми всякакви персонажи, които правят всичко наопаки. Беше много жестоко. Най-коварни от всички бяха хърбавия клоун и един селянин. Те бяха направили профил на красиво момиче в Skype, което ме заговори. Аз първоначално си помислих "уау, каква чик" и започнах да й пиша. На другия ден те се хихикаха и после избухнаха в лицето ми. Стана ми много криво, но това са просто тийнейджърски драми, нищо особено. Само дето хърбавия жалкар ми копира фейсбук профила и започна да добавя разни момичета и да флиртува с тях от мое име. Беше писал страшни простотии и едва ли не ме беше изкарал някакъв жаден creepy stalker. Аз като разбрах понечих да му налетя защото обичам да гледам UFC и знам някой хватки и съм тежък, само че селянина ми се нахвърли и ме обори. Целия клас ми се смя, даже "на шегичка" и другите момчета ми налитаха от време на време приятелски и ме боричкаха. Един път жалкарите жалки бяха писали бележка от мое име до наша съученичка от класа ми. Нищо коварно, лека закачка, само че тя после дойде и ме нахока. Аз я харесвах много. Но нямах шанс с нея. Имах глупостта да я поканя у нас един път, но го казах по най-тъпия начин: "Искаш ли да дойдеш у нас? Няма да кажа на никой". Може би наистина съм наивник.
Така минаха 5 години. В университета всичко се промени. Бях си взел поука и не общувах с никого. Ходех на лекции и се прибирах вкъщи. След завършването започнах работа в една фирма с очакването че това вече са зрели хора, специалисти, интелигентни хора. Обаче отново бях наивен. Изглежда там има йерархия, при която най-новия трябва да услугва на старшите, един вид errand boy както казват в щатите, напр. да им носи кафенцето, и т.н. И въпреки че вече не съм най-новия, пак ме карат аз да правя разни работи. Никой не ме уважава, въпреки че винаги си върша работата добре. Веднъж дочух как ме коментират. "Абе тоя дебелия като обръща завои дали не пуска по 2-3 пържоли". "Много зле момчето, какво прави тука не знам". Сега сигурно си мислите че съм някакъв земен кит. Тежа 110 килограма, dammit! Не съм чак толкова дебел за ръста си (1.75). Вече съм изгубил всякаква надежда, че нещо ще се промени. Ходил съм при магове и вещици за разваляне на магии, само ми взеха парите. Даже от злоба веднъж бях платил на една да направи черна магия на клоуна, обаче преди няколко месеца разбрах, че започнал работа към една престижна IT чуждестранна фирма. Докато аз съм тук в мръсотията и ме карат да нося кафенце и да размотавам кабели. Баба беше права, не ставам за нищо.