Roza_bez_bodli
03-27-2017, 20:48
Валеше силен дъжд. Смрачаваше се .Лина стоеше на един тротоар опитвайки се да спре такси с ръка. Таксито,което си бе повикала се бавеше. Дъждът мокреше кестенявите къдрици и дрехите й,но тя бе благодарна,че заваля ,за да не виждат стичащите се по лицето й сълзи.Сълзи причинени от мъж.Мъж на когото тя държеше и вярваше,а през цялото време я бе лъгал.
В този момент до нея застана някой и я закри с разперения си чадър.Тя се обърна наляво и видя висок непознат с красиви лешниково-кафяви очи и кестенява,почти черна коса.
-Видях ви как от пет минути стоите тук на дъжда и се опитвате да спрете такси-проговори непознатия тихо с дрезгав от студа глас - Имате ли нужда от помощ ?
Тя се взираше в него,в красивото му лице...
- Добре ли сте?-заговори отново той -Изглеждате бледа...
- Да,добре съм-проговори най-сетне Лина
- Ама,вие плачете ли?-попита я загрижено непознатият
- Така ви се струва-каза тя и махна отново с ръка към задаващото се такси,но уви и то не спря - Мамка му!Днес май не ми върви.
-Така си помислих и аз,докато ви наблюдавах през стъклото на кафенето и реших да ви се притека на помощ.
-Какъв рицар!-промърмори с ирония тя -И как точно ще ми помогнете ?
-Като ми позволите да ви закарам до някъде.
-Не, няма нужда...
-Моля ви - прекъсна я той - За мен ще е голямо удоволствие, а пък и цялата сте мокра от дъжда и...
- Защо толкова настоявате ?
- Защото,когато се прибера,цяла нощ няма да мога да спра да мисля за вас...
- И какво толкова има да мислите? - прекъсна го тя
- Дали сте си спрели такси или не ? Дали сте стигнали успешно у дома или при съпруг,годеник,приятел...
- Винаги ли сте толкова досаден ?
- Не винаги. Само, когато помагам на красиви дами -усмихна се той - Елате,паркирал съм колата си наблизо.
- Наистина няма нужда да го правите - опита се да се усмихне тя - Убедена съм,че ей сега някое такси ще спре.
И наистина,както каза тя, така се случи. Точно в този момент таксито й дойде и тя се качи в него.
( To be continued )
В този момент до нея застана някой и я закри с разперения си чадър.Тя се обърна наляво и видя висок непознат с красиви лешниково-кафяви очи и кестенява,почти черна коса.
-Видях ви как от пет минути стоите тук на дъжда и се опитвате да спрете такси-проговори непознатия тихо с дрезгав от студа глас - Имате ли нужда от помощ ?
Тя се взираше в него,в красивото му лице...
- Добре ли сте?-заговори отново той -Изглеждате бледа...
- Да,добре съм-проговори най-сетне Лина
- Ама,вие плачете ли?-попита я загрижено непознатият
- Така ви се струва-каза тя и махна отново с ръка към задаващото се такси,но уви и то не спря - Мамка му!Днес май не ми върви.
-Така си помислих и аз,докато ви наблюдавах през стъклото на кафенето и реших да ви се притека на помощ.
-Какъв рицар!-промърмори с ирония тя -И как точно ще ми помогнете ?
-Като ми позволите да ви закарам до някъде.
-Не, няма нужда...
-Моля ви - прекъсна я той - За мен ще е голямо удоволствие, а пък и цялата сте мокра от дъжда и...
- Защо толкова настоявате ?
- Защото,когато се прибера,цяла нощ няма да мога да спра да мисля за вас...
- И какво толкова има да мислите? - прекъсна го тя
- Дали сте си спрели такси или не ? Дали сте стигнали успешно у дома или при съпруг,годеник,приятел...
- Винаги ли сте толкова досаден ?
- Не винаги. Само, когато помагам на красиви дами -усмихна се той - Елате,паркирал съм колата си наблизо.
- Наистина няма нужда да го правите - опита се да се усмихне тя - Убедена съм,че ей сега някое такси ще спре.
И наистина,както каза тя, така се случи. Точно в този момент таксито й дойде и тя се качи в него.
( To be continued )