View Full Version : Story..
Free Soul
03-30-2017, 08:51
Тя беше момиче, което помагаше на всеки, без да иска нещо в замяна. И винаги, когато даваше сърцето си във всяко едно чуждо страдание, накрая просто я изоставяха и предаваха, но тя така и не спря. Бе глупава до наивност, страхуваше се да не остане сама и постоянно си измисляше оправдание на кого да помогне. Тя беше мила, добра, наивна и глупава, като малко дете. Докато един ден, един ден не я разочароваха отново, винаги когато я разочароваха тя си казваше, че е за последен път, искаше ѝ се да е за последен път, да не позволява вече да я използват заради добротата, като кошче за душевни отпадъци, искаше някой просто да я хареса, не за да му помогне, а за да ѝ помогне той или просто да я хареса, за това което е, без скрити замисли. В този ден бе наистина разочарована и не мислеше много и излезе навън, защото ѝ омръзна да плаче сама в стаята си. Искаше да излезе навън, да потича и за един ден да спре да мисли за всичко и всички.
Беше красива лятна нощта, оцветявана от луната и звездите, което изобщо не отговаряше за настроението ѝ. В нея беше непрогледен мрак, луната не се виждаше от гъста мъгла, а вятърът помиташе всичко по пътя си (това бяха чувствата ѝ). Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи..
(продължение)
Това си "ти" до някаква степен ?
Иначе започва хубаво.
Описваш себе си ли? Иначе, да, наистина, хубаво е началото.
Големи писатели се пръкнаха изведнъж. :D
Free Soul
03-30-2017, 18:27
Това е плод на въображението ми хд, изобщо не ме описва.
Иначе да продължавам ли?
Това е плод на въображението ми хд, изобщо не ме описва.
Иначе да продължавам ли?
Не само аз мисля, че това си ти.
И да продължавай.
Free Soul
03-31-2017, 06:55
Сутрин не споря.
Иначе добре.
Free Soul
03-31-2017, 09:23
Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи нещото, което за в бъдеще щеше да разбие абсолютно всичките ѝ представи за живота. Изведнъж стигна до една широка уличка и видя как едни момчета се бият, но това не бе обичаен уличен бой. Едно момче срещу 4-ма, интересното обаче бе, че той в началото се защитаваше, докато накрая просто не се остави нарочно да го удрят. Беше много зле, удряха го безспирно, а той сякаш искаше да го правят, за да не му се налага повече да се бори. Тя видя всичко това. Беше ядосана и без това и без изобщо да мисли отиде към тях и им каза да спрат, те не я чух и тогава тя се изнерви още повече, помисли за секунда и се престори, че се обажда в полицията, тогава те избягаха, за жалост не можа да види лицата им, защото бяха с качулки, а и не ѝ пукаше. Беше изнервена и искаше да се скара с някого, въпреки, че те не ѝ обърнаха много внимание. Пребитото момче събра сили и реши да се опита да се изправи, като ѝ казваше:
-Нямаше нужда да се намесваш, където не ти е работата.
Тя почервеня:
-Да, виждам след като си в такова състояние. - и се опита да му помогне.
Той се дръпна и ѝ каза:
-Вече направи достатъчно. Няма нужда да ми помагаш.
Тя, още повече се изнерви и му отвърна:
-Дори и да имаше нужда, пак щеше да кажеш, че нямаш, но какво ли споря. Добре.
Той я загледа с недоумение:
-Какво те засяга изобщо? Тръгвай си.
-Знаеш ли? Тръгвам си.
Тя се обърна към една страна, той към друга, като едвам вървеше, докато изведнъж тя не усети, че тяло се строполи на земята, обърна се, а той бе в безсъзнание.
(продължение)
Всеки има различен вкус, но според скромната ми критика започваш много прибързано.
Първите редове особено не ми допаднаха, сякаш мислите са нахвърляни набързо, има ненужни повторения и недомислени изрази като „Глупава до наивност“.
Пейзажът заляга добре като фон на мисловните терзания на героинята, но нещо като красива лятна нощ може да бъде описано далеч по-богато, не защото е от кой знае каква значимост, а защото разказът инак издъхва в постоянно действие.
Това за първата част, а за втората - Този бой нещо не го разбрах, стресни малко читателя, можеш съвсем спокойно да опишеш кървавата схватка, а може и да не е кървава, но тук ти се предлага възможност да вместиш вторият персонаж в разказа си по подобаващ начин. Много важни неща, които се състоят в комуникацията между хората в ежедневието се забравят от писателите, а именно езикът на тялото - не е нужно винаги говорителя да описва състоянието на героя, то се постига с пот, от потреперване, до поклащане и всякакво необичайно(твърде обичайно) действие на един разтревожен, щастлив или ядосан човек.
И всичко това не е нещо твърде важно или съществено, то просто би придало значителен обем на творбата, но ако не целиш това, навярно няма смисъл да ми четеш бръщолевенето.
Free Soul
04-01-2017, 04:33
Благодаря за критиката и я приемам, ще поправя някои неща в продължението пък да видим какво ще се получи хд
Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи нещото, което за в бъдеще щеше да разбие абсолютно всичките ѝ представи за живота. Изведнъж стигна до една широка уличка и видя как едни момчета се бият, но това не бе обичаен уличен бой. Едно момче срещу 4-ма, интересното обаче бе, че той в началото се защитаваше, докато накрая просто не се остави нарочно да го удрят. Беше много зле, удряха го безспирно, а той сякаш искаше да го правят, за да не му се налага повече да се бори. Тя видя всичко това. Беше ядосана и без това и без изобщо да мисли отиде към тях и им каза да спрат, те не я чух и тогава тя се изнерви още повече, помисли за секунда и се престори, че се обажда в полицията, тогава те избягаха, за жалост не можа да види лицата им, защото бяха с качулки, а и не ѝ пукаше. Беше изнервена и искаше да се скара с някого, въпреки, че те не ѝ обърнаха много внимание. Пребитото момче събра сили и реши да се опита да се изправи, като ѝ казваше:
-Нямаше нужда да се намесваш, където не ти е работата.
Тя почервеня:
-Да, виждам след като си в такова състояние. - и се опита да му помогне.
Той се дръпна и ѝ каза:
-Вече направи достатъчно. Няма нужда да ми помагаш.
Тя, още повече се изнерви и му отвърна:
-Дори и да имаше нужда, пак щеше да кажеш, че нямаш, но какво ли споря. Добре.
Той я загледа с недоумение:
-Какво те засяга изобщо? Тръгвай си.
-Знаеш ли? Тръгвам си.
Тя се обърна към една страна, той към друга, като едвам вървеше, докато изведнъж тя не усети, че тяло се строполи на земята, обърна се, а той бе в безсъзнание.
(продължение)
Това малко се повтаря с оная другата тема - Love is... квото беше... Срещат се 2мата случайно и единия е наранен (в предишния разказ беше за изневяра, а тук физически), другия се опитва да му помогне и първия се държи дръпнато и не иска помощ. :D Не казвам, че копираш, но е доста клиширано. В повечето тийн романтични филми така се запознават героите. :D Когато момчето/момичето е най-наранено, се появява човека, който ще преобърне живота му и ще му придаде нов смисъл. Изтъркано е... But hey, that's just my opinion. :D
До Jamais - много хубаво написана критика. Съветите, които ѝ даваш са spot on. Защо не пуснеш и ти някоя творба? Ще стане творчески форум тука. :D