Em97
04-01-2017, 15:17
Здравейте ! Исках да споделя нещо, което ми гризе душата. Преди година бях в 12-ти клас и започнах да харесвам едно момче. Не бяхме толкова близки, просто сме се виждали съвсем рядко в една компания. Моята приятелка го познаваше - преди са били в същия клас и ми предложи да му призная. Тя го направи - отиде при него и му каза за мен, защото аз никога не успях и никога не бих успяла да го направя. Аз съм твърде стеснителна с хората и не показвам наяве това, което чувствам.
Понеже не е момче, което се интересува от момичета (не че е гей - просто си беше отличник и никога не е мислел да се обвързва ) , просто се е засмял. Но стана така че се паднахме на една и съща матура и започнахме подготовките заедно. Но както казах, твърде съм стеснителна и след като разбрах каква е била реакцията му след признанието ми съвсем изгубих вяра в себе си. Но след това, отвреме навреме, когото бяхме заедно за подготовките за матурата започнах да го хващам да ме поглежда. Това беше направило впечатление и на приятелката ми. След това започнах да забелязвам,че по някакъв начин се опитва да ми привлече вниманието,но аз се държах отстрани от него. Не го поглеждах,не говорех с него ,но всичко това е притеснителност , не защото не ми е пукало за него. Моята приятелка ми каза,че ако искам да започне нещо между нас трябва АЗ ЛИЧНО да си призная,защото той е било момче,което не би направил първата крачка към това нещо. Притеснявах се, че може да се подиграва с чувствата ми към него, но приятелката ми ме уведоми, че не е такова момче, който би се подигравал с чувствата на хората.
И все пак никога не успях да му призная. Казах си,че и без това сме последна година в гимназията - нямаше смисъл за мен.А и той мислеше да следва образованието си в Пловдив (както и направи), а аз във Велико Търново. Та си помислих, че бързо ще го забравя - НО НЕ СТАНА ТАКА ! Все още го харесвам и искам да бъда с него. Шансът ми е 50/50. Мога да му пиша. Усещам, че и той не беше толкова незаинтересован от мен, но сега сме в други градове, разстоянието е твърде много, не знам какво да направя и какво да очаквам. Ще се зарадвам ако ми дадете съвети ! Благодаря !
Понеже не е момче, което се интересува от момичета (не че е гей - просто си беше отличник и никога не е мислел да се обвързва ) , просто се е засмял. Но стана така че се паднахме на една и съща матура и започнахме подготовките заедно. Но както казах, твърде съм стеснителна и след като разбрах каква е била реакцията му след признанието ми съвсем изгубих вяра в себе си. Но след това, отвреме навреме, когото бяхме заедно за подготовките за матурата започнах да го хващам да ме поглежда. Това беше направило впечатление и на приятелката ми. След това започнах да забелязвам,че по някакъв начин се опитва да ми привлече вниманието,но аз се държах отстрани от него. Не го поглеждах,не говорех с него ,но всичко това е притеснителност , не защото не ми е пукало за него. Моята приятелка ми каза,че ако искам да започне нещо между нас трябва АЗ ЛИЧНО да си призная,защото той е било момче,което не би направил първата крачка към това нещо. Притеснявах се, че може да се подиграва с чувствата ми към него, но приятелката ми ме уведоми, че не е такова момче, който би се подигравал с чувствата на хората.
И все пак никога не успях да му призная. Казах си,че и без това сме последна година в гимназията - нямаше смисъл за мен.А и той мислеше да следва образованието си в Пловдив (както и направи), а аз във Велико Търново. Та си помислих, че бързо ще го забравя - НО НЕ СТАНА ТАКА ! Все още го харесвам и искам да бъда с него. Шансът ми е 50/50. Мога да му пиша. Усещам, че и той не беше толкова незаинтересован от мен, но сега сме в други градове, разстоянието е твърде много, не знам какво да направя и какво да очаквам. Ще се зарадвам ако ми дадете съвети ! Благодаря !