BlackS
04-13-2017, 12:06
Здравейте!
Искам да споделя една история, за да видя страничните гледни точки на проблема.
Аз съм на 19 години и от година съм обвързана, но наистина не знам дали е с правилният човек. Всеки път си казвам, че съм млада и не трябва да го мисля толкова, все пак не сме тръгнали сватба да вдигаме, но нещо ме гложди отвътре.
Ситуацията е такава.. аз съм от заможно и добре образовано семейство (с това изказване не се опитвам да изпъкна, просто е част от историята), а родителите на приятелят ми са селски хора, дори без средно образование.
(нека речем, че приятелят ми се казва "Марк")
Та... "Марк" също е роден на село, но когато е дошло време да тръгва на училище са се преместили в града. Още при запознанството ни аз усетих, че не е "тукашен". Първоначално изобщо не ми харесваше да общувам с него..дразнеха ме изказванията му, диалекта му, простите му виждания и т.н. Но след време, точно тези неща започнаха все повече да ми харесват. Не се опитваше да ме впечатли с почерпки, подаръци или каквито и да били материални неща.. просто беше найземният и истински човек, който познавам.
Пропуснах да спомена един факт за себе си - абсолютно винаги избягвам да споделям за статуса на семейството си и да споменавам фамилията си. Като цяло се опитвам да "скрия коя съм".
"Марк" разбра цялата истина в 4-тия месец от връзката ни, но бях спокойна, защото знаех, че той ме хареса, заради самата мен.
Моето семейство не го одобрява. Майка ми твърди, че е много добро и амбициозно момче, но всеки път казва "Той не е за теб и никога няма да бъде. Просто не е твоят човек". Като казвам, че не го одобряват.. абсолютно никога и никой не се е държал лошо с него, дори точно обратното.
Нещото, което силно ме дразни е, че семейството на "Марк" ме виждат като трофей. Когато стане дума за мен, всички му казват, че е "ударил джакпота". Бащата на "Марк" успя да се добере до личният телефонен номер на баща ми и започна нон-стоп да го търси и да предлага услугите си, с очакването, че баща ми ще го назначи на работа. Стигнахме до там, че татко ми си смени номера и забелязах, че е изградил нещо като непоносимост към тяхното семейство.
"Марк" естествено е адски засрамен от постъпките на баща си, но колкото и да говори с него, няма никаква полза.
Та положението в момента е такова: "Марк" се срамува от семейството си и всеки път търси утеха при мен. ; Нашите са твърдо против него и неговото семейство. ; На мен всички тези неща толкова ми тежат, че ми дотегна да се боря вече, макар че все още силно обичам "Марк".
Искам да разбера какво бихте ми казали и какво бихте ме посъветвали
Искам да споделя една история, за да видя страничните гледни точки на проблема.
Аз съм на 19 години и от година съм обвързана, но наистина не знам дали е с правилният човек. Всеки път си казвам, че съм млада и не трябва да го мисля толкова, все пак не сме тръгнали сватба да вдигаме, но нещо ме гложди отвътре.
Ситуацията е такава.. аз съм от заможно и добре образовано семейство (с това изказване не се опитвам да изпъкна, просто е част от историята), а родителите на приятелят ми са селски хора, дори без средно образование.
(нека речем, че приятелят ми се казва "Марк")
Та... "Марк" също е роден на село, но когато е дошло време да тръгва на училище са се преместили в града. Още при запознанството ни аз усетих, че не е "тукашен". Първоначално изобщо не ми харесваше да общувам с него..дразнеха ме изказванията му, диалекта му, простите му виждания и т.н. Но след време, точно тези неща започнаха все повече да ми харесват. Не се опитваше да ме впечатли с почерпки, подаръци или каквито и да били материални неща.. просто беше найземният и истински човек, който познавам.
Пропуснах да спомена един факт за себе си - абсолютно винаги избягвам да споделям за статуса на семейството си и да споменавам фамилията си. Като цяло се опитвам да "скрия коя съм".
"Марк" разбра цялата истина в 4-тия месец от връзката ни, но бях спокойна, защото знаех, че той ме хареса, заради самата мен.
Моето семейство не го одобрява. Майка ми твърди, че е много добро и амбициозно момче, но всеки път казва "Той не е за теб и никога няма да бъде. Просто не е твоят човек". Като казвам, че не го одобряват.. абсолютно никога и никой не се е държал лошо с него, дори точно обратното.
Нещото, което силно ме дразни е, че семейството на "Марк" ме виждат като трофей. Когато стане дума за мен, всички му казват, че е "ударил джакпота". Бащата на "Марк" успя да се добере до личният телефонен номер на баща ми и започна нон-стоп да го търси и да предлага услугите си, с очакването, че баща ми ще го назначи на работа. Стигнахме до там, че татко ми си смени номера и забелязах, че е изградил нещо като непоносимост към тяхното семейство.
"Марк" естествено е адски засрамен от постъпките на баща си, но колкото и да говори с него, няма никаква полза.
Та положението в момента е такова: "Марк" се срамува от семейството си и всеки път търси утеха при мен. ; Нашите са твърдо против него и неговото семейство. ; На мен всички тези неща толкова ми тежат, че ми дотегна да се боря вече, макар че все още силно обичам "Марк".
Искам да разбера какво бихте ми казали и какво бихте ме посъветвали