Как да спра да ям толкова много?

[JustSomeone02]

Ако не ви се чете цялото, недейте. Аз съм момиче на почти 17 и продължавам да качвам. През последните 3 години съм качила 10 кг. На теория съм много добре със здравословното хранене и съм чела доста по тази тема, но на практика... само захар, мазнини и сол ми се яде, като цяло вредно и вкусно. Живея с нашите и баба, те готвят страхотно, но супер вредно, превишавайки границите на здравословното, но не мога да ги съдя, те така са свикнали. Видях, че не мога да ги убедя, защото не всички се интересуват от здравословни храни. На мен ми е лесно да не купувам вредни храни, но щом знам, че има вкъщи и че ме чакат, много ми е трудно просто да ги игнорирам, пък и всеки ми предлага по няколко пъти. Вкъщи сме научени да си изяждаме всичко от чиниите. В крайна сметка хората вкъщи не са виновни, че напълнявам, аз съм виновна, че избирам от тези храни и че прекалявам. Хората казват: "Просто не прекалявай". Но аз веднъж опитам ли, започвам още и още и губя контрол, особено като става дума за сладко. Скоро бях в друг град и имаше толкова много други неща, за които да мисля, така че за първи път ядох по-малко от 1500 калории на ден и изгарях по около 1000 от разходки и движение. Когато се откъснах от дома, дори за кратко, успях да сваля и веднага , като се прибрах и ги качих. Знам, че никой не ми е виновен, само аз. Днес изядох 12 парчета баница с локум и се чувствам ужасно. Скоро близък ми каза, че аз сама съм си виновна и тогава за малко ми се свали апетита, но скоро ми се възвърна. Може би и от пубертета и стреса. Всеки път след като се върна от училище, където нищо не ям, после ям така, сякаш никога не съм яла и така сякаш ми е последен ден на Земята. Храната винаги ми е предоставяла удоволствие и се чудя какво друго да замести това удоволствие. Спомням си, че като малка гледах да ям само толкова, колкото да не съм гладна и даже тогава имаше и храни, които не ми харесваха, а сега всичко ми харесва. Винаги след 22h ме обхваща апетит и ако не ям, чувствам, че нещо липсва и няма да се успокоя, докато не изям нещо. След като хапна, това безпокойство се маха. Дори когато бях на гости за няколко дни и не ядох много- по-малко от 1500кал, ми казаха, че ям много. Не искам да ме виждат така. Критикували са ме заради това (близки хора). А хора, с които не сме близки, казват, че ям прекалено малко, но то е, защото се старая да не ям много пред тях. Когато съм с хора нямам никакъв апетит, защото не искам да изглеждам смешно, тъпчейки се. Няма значение, малко се отплеснах. 162 см съм и тежа 60кг (вече), качих последните 6 кг през последните 3 месеца. Само се чудя как-да-спра? Имам апетит.

[ةتشضل انزفث]

Яж си , но гледай да ядеш по малко калорични и въглехидратни неща. Плодове зеленчуци и спорт му е майката

[Rakshy]

резюме: аз съм виновна, аз съм виновна, аз съм виновна, не мога да спра да ям, не мога да спра да ям, не мога да спра да ям



нещото, което трябва да направиш е да имаш самоконтрол. Просто слагай по-малко, за бога. Хич не е трудно, просто трябва да го правиш. Трябва ти дисциплина. Ти искаш да намериш заместител някъв... смятай, човек.

[Кристиян]

Разбирам, че ти е трудно особено при факта, че си заобиколена от толкова много нездравословни и изкушаващи храни. Аз също бях как да кажа под тази власт на тъпчането и преяждането и чувствах, че трябва постоянно да ям нещо, дори и да не съм гладна. Никога не е късно! Просто трябва да започнеш и да го направиш за себе си, да си кажеш КРАЙ и да се мотивираш от всеки един ден, примерно ако си се опитала да ядеш един ден здравословни неща, на следващия ден да си кажеш, че няма да нарушиш вчерашното здравословно хранене и така яж здравословно и си напомняй, че няма да нарушиш всичко, което си постигнала. Научи се да се контролираш, знам, че е трудно. Аз мисля, че до такава степен съм привикнала на контрол, че всеки ден до мен виждам шоколади и как брат ми яде сладки неща и пак не искам да ги опитвам. Иначе изкушението към сладкото е временно. Нужни са ти около две седмици, за да ти мине този глад за сладко и вече няма да усещаш, че имаш нужда от това и няма да искаш и да го опиташ. Мога да напиша много, ако искаш ми пиши, защото аз съм преминавала през много такива етапи на тъпчане, здравословно хранене, дори и гладуване, така че мисля, че ще успея да ти помогна да се справиш. :)

P.S - между другото съм момиче, но влизам от профила на брат ми, защото не ми се прави нов :)

[anonymous908491]

сега ям сухи пасти и се чувствам прекрасно

[RiB]

изнеси се от майка ти, баща ти и баба ти. Предполагам ти не можеш да готвиш, така че ще се стопиш бързо

[npp]

спомням си, че бях в подобна ситуация преди години, в общи линии бях наясно с храните от гледна точка на здравословно хранене, но нямах воля(та) да спра да ям храни, които вече бях възприел/счел за вредни, трябваше ми време за да премина от нездравословни към здравословни, (ако трябва да бъда честен) докато не срещнах Онзи, Който ме въведе на едно по-високо ниво на разбиране на нещата... - сещам се за вярващи и др. хора, които доживяха до сто и над сто години, при все че се храниха с мазни храни съдържащи по-високо количество мазнини от свинско и друго месо, като някои от тях са все още живи (пък и в добро здраве), но и не си спомням да са прекалявали - храниха се умерено, но захарта(не натуралната кафява, а също и захарта в големи количества), бялото брашно, маргарини и въобще хидрираните мазнини и храните, които ги съдържат, лично аз не смея да препоръчвам, не казвам, че от консумацията им веднъж седмично човек ще пострада сериозно, но досега е имало случаи на хора консумиращи такива храни редовно всеки ден в продължение на години, които са страдали от разни дегенеративни заболявания, което беше приписвано на начина им на хранене и живот, лично аз вярвам (поне според както ме е научил Духа), че има система на духовно беззаконие, която докарва съблазните на света, включително и различните форми на влошаване(библ. "смърт"), иначе никаква храна нямаше да бъда вредна, обаче не смея да препоръчвам всякакви храни на хората, защото лично аз не мога да гарантирам, че Бог ще успее да предпази всеки човек от вредното въздействие на системата на "греха" и "смъртта" (предполагам, че ме разбирате какво се опитвам да ви кажа), защото никога не е имало човек имащ истинския Св. Дух, който да е пострадал от храна (независимо каква), и дори от отрова, но ако някой се окаже уязвим, най-малкото по-причина/в случай че няма Духа така както онези свети човеци, тогава ако не мога да гарантирам безопасността на тези хора, не бих им препоръчал да рискуват (твърде много)...

[FlektarnCom]

Ако не ви се чете цялото, недейте. Аз съм момиче на почти 17 и продължавам да качвам. През последните 3 години съм качила 10 кг. На теория съм много добре със здравословното хранене и съм чела доста по тази тема, но на практика... само захар, мазнини и сол ми се яде, като цяло вредно и вкусно. Живея с нашите и баба, те готвят страхотно, но супер вредно, превишавайки границите на здравословното, но не мога да ги съдя, те така са свикнали. Видях, че не мога да ги убедя, защото не всички се интересуват от здравословни храни. На мен ми е лесно да не купувам вредни храни, но щом знам, че има вкъщи и че ме чакат, много ми е трудно просто да ги игнорирам, пък и всеки ми предлага по няколко пъти. Вкъщи сме научени да си изяждаме всичко от чиниите. В крайна сметка хората вкъщи не са виновни, че напълнявам, аз съм виновна, че избирам от тези храни и че прекалявам. Хората казват: "Просто не прекалявай". Но аз веднъж опитам ли, започвам още и още и губя контрол, особено като става дума за сладко. Скоро бях в друг град и имаше толкова много други неща, за които да мисля, така че за първи път ядох по-малко от 1500 калории на ден и изгарях по около 1000 от разходки и движение. Когато се откъснах от дома, дори за кратко, успях да сваля и веднага , като се прибрах и ги качих. Знам, че никой не ми е виновен, само аз. Днес изядох 12 парчета баница с локум и се чувствам ужасно. Скоро близък ми каза, че аз сама съм си виновна и тогава за малко ми се свали апетита, но скоро ми се възвърна. Може би и от пубертета и стреса. Всеки път след като се върна от училище, където нищо не ям, после ям така, сякаш никога не съм яла и така сякаш ми е последен ден на Земята. Храната винаги ми е предоставяла удоволствие и се чудя какво друго да замести това удоволствие. Спомням си, че като малка гледах да ям само толкова, колкото да не съм гладна и даже тогава имаше и храни, които не ми харесваха, а сега всичко ми харесва. Винаги след 22h ме обхваща апетит и ако не ям, чувствам, че нещо липсва и няма да се успокоя, докато не изям нещо. След като хапна, това безпокойство се маха. Дори когато бях на гости за няколко дни и не ядох много- по-малко от 1500кал, ми казаха, че ям много. Не искам да ме виждат така. Критикували са ме заради това (близки хора). А хора, с които не сме близки, казват, че ям прекалено малко, но то е, защото се старая да не ям много пред тях. Когато съм с хора нямам никакъв апетит, защото не искам да изглеждам смешно, тъпчейки се. Няма значение, малко се отплеснах. 162 см съм и тежа 60кг (вече), качих последните 6 кг през последните 3 месеца. Само се чудя как-да-спра? Имам апетит.

Яденето, като почти всичко във живота - е единствено въпрос на навик. Почни да ядеш по-рядко, като си уплътняваш иначе многото свободно време с нещо друго освен ядене. Хората, които имат много свободно време ядят по-честичко. Говоря от опит.

Поздрави,
Флектарн