hipnosis
04-23-2017, 18:21
Здравейте, хора.
Ще бъда кратка, макар че ми се иска да го разкажа на дълго и на широко.
11ти клас съм. От онези момичета, които имат страхотно внимание върху себе си и винаги са заобиколени от хора. Имам връзка от 2 години с прекрасно момче. Вкъщи нещата също са добре.
Това, от което не съм удовлетворена, е средата ми в училище. Израснала съм с хора 5-6 години по-големи от мен и имам мислене на доста възрастен човек... за разлика от това на съучениците ми, които се държат изключително детски, нелепо и спешно, че все по-често започвам да страня от тях. Бяхме една голяма компания от приятели, с общи интереси и желания. През последните 1-2 месеца обаче се вглеждам и осъзнавам как тези хора все още не са израсли за годините си.
Може би проблемът идва от там, че ги сравнявам със съучениците на приятеля ми ( той е в друго училище ), които са далеч по-развити за възсрастта си. С тях мога да седна и да си говоря с часове за неща, които моите хора ще започнат да ги вълнуват след 1-2 години (надявам се). Може пък проблемът да е в мен, че се дразня на действията и постъпките им. Не обвинявам никого. Но когато съм с/около тях, ставам изключително нервна и избухвам за най-малкото. Искам да се откъсна лека полека от тях, но как да го направя така, че хем да си запазим приятелските отношения, хем да не сме закачени един за друг ( както е сега ).
Често осъзнавам, че съм в отвратително състояние заради някакви случки в училище и "благодарение" на компанията ми. Но не ми се иска да продължавам. Готова съм да чуя вашите съвети и дори личен опит. Надявам се да е от полза.
Ще бъда кратка, макар че ми се иска да го разкажа на дълго и на широко.
11ти клас съм. От онези момичета, които имат страхотно внимание върху себе си и винаги са заобиколени от хора. Имам връзка от 2 години с прекрасно момче. Вкъщи нещата също са добре.
Това, от което не съм удовлетворена, е средата ми в училище. Израснала съм с хора 5-6 години по-големи от мен и имам мислене на доста възрастен човек... за разлика от това на съучениците ми, които се държат изключително детски, нелепо и спешно, че все по-често започвам да страня от тях. Бяхме една голяма компания от приятели, с общи интереси и желания. През последните 1-2 месеца обаче се вглеждам и осъзнавам как тези хора все още не са израсли за годините си.
Може би проблемът идва от там, че ги сравнявам със съучениците на приятеля ми ( той е в друго училище ), които са далеч по-развити за възсрастта си. С тях мога да седна и да си говоря с часове за неща, които моите хора ще започнат да ги вълнуват след 1-2 години (надявам се). Може пък проблемът да е в мен, че се дразня на действията и постъпките им. Не обвинявам никого. Но когато съм с/около тях, ставам изключително нервна и избухвам за най-малкото. Искам да се откъсна лека полека от тях, но как да го направя така, че хем да си запазим приятелските отношения, хем да не сме закачени един за друг ( както е сега ).
Често осъзнавам, че съм в отвратително състояние заради някакви случки в училище и "благодарение" на компанията ми. Но не ми се иска да продължавам. Готова съм да чуя вашите съвети и дори личен опит. Надявам се да е от полза.